Рекордна глоба с деветгодишна годност

Най-голямата санкция за частна компания в България - 16 млн. лв., срещу вносителя на Hyundai беше отменена през юни.

Темата накратко
  • Най-голямата глоба за частна компания в България - 16 млн. лв., срещу вносителя на Hyundai беше отменена през юни.
  • При налагането й през 2012 г. в бранша виждаха зад решението на КЗК дългата ръка на тогава силния тандем Цветан Василев - Делян Пеевски.
  • Дългогодишната сага се проточи във ВАС, който през тази година се похвали, че България има най-бързото административно правораздаване в ЕС.

Девет години. Точно толкова време се проточи сагата около рекордната глоба на вносителя на Hyundai в България, наложена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за нелоялни търговски практики. В крайна сметка през юни т.г. Върховният административен съд отмени наказанието и така сложи точка на история, демонстрираща ясно как един зависим до степен на пленяване регулатор може да се ползва, за да се оказва натиск върху конкретен бизнес - и то не от властта, а от конкуренти. А съдебната защита срещу подобен произвол работи със скорост, която би могла да стопи ликвидността на всяка компания и да я принуди да прибегне до всевъзможни маневри, за да оцелее. Защото, обяснимо, когато те грози санкция от 16 млн. лв., някак по-трудно можеш да намираш партньори.

Началото на сагата

През 2012 г. КЗК налага на компанията "Индустриал комерс", която внася в България автомобилите на Hyundai, най-голямата дотогава глоба в историята си - 15.99 млн. лв., или 10% от оборота й за 2011 г. Наказания получават и дъщерното дружество "Хюндай лизинг", като и дилърствата на марката "Технокар", "Алексиев", ЕТ "Мототехника Христов", "Кармобил" и "Каби кар". Основното обвинение е, че автомобилната компания е нарушила правилата на Европейския съюз, като е налагала географски и ценови ограничения на дилърите си. Експертите на комисията претърсват офиса на вносителя и проучват договори и мейл кореспонденция. Според регулатора те показват, че "Индустриал комерс" ограничава компаниите, с които работи, чрез клаузи за фиксирани препродажни цени на нови автомобили, резервни части и сервизни услуги. Дилърите не можели да продават и конкурентни марки коли и части, както и да извършват кръстосани сделки помежду си, казва тогава КЗК. Освен това те нямали право да продават на клиенти от други административни области. А за капак вносителят на Hyundai се опитал да промени със задна дата договори и да манипулира фактите в проверката на регулатора, твърди регулаторът.

Тогава от бранша неофициално коментираха пред "Капитал", че подобни ограничаващи практики наистина може да подлежат на наказания, но в никакъв случай не са изключение само за една компания. Отделно се казваше, че глобата е огромна и е непосилна за което и да е дружество, и то за играч с едва 3% дял от българския автопазар. До онзи момент най-високите санкции от КЗК бяха около 3 млн. лв. заради картел или злоупотреба с монопол.

Неофициално на пазара се говореше, че санкцията е била "поръчана", като се намекваше за връзка с тогавашния вносител на другата южнокорейска марка KIA, свързан с банкера Цветан Василев, който в онзи период беше в апогея на силата и влиянието си. КЗК беше под удобното управление на Петко Николов, а справка за решението на регулатора за "Индустриал комерс" показва, че сред наблюдателите е и Зорница Иванова, която работи в КЗК от 2011 до 2016 г. и през този период стана "любимият" комисар на Делян Пеевски, като при нея имаше концентрация на преписки, свързани с интересите на икономическите кръгове около бившия депутат от ДПС. През 2012 г. Пеевски и Василев бяха в най-добрите си отношения. Впоследствие Зорница Иванова-Даскалова оглави и Агенцията по вписванията.

С цялата тромавост на правосъдието

От "Индустриал комерс" и по-голяма част от дилърите веднага обжалват решението на КЗК пред Върховния административен съд. И така, в края на ноември 2012 г. започва 9-годишната история, приключила преди малко повече от два месеца. Само в първите две години от гледането на делото на първа инстанция от тричленен състав на ВАС то е отлагано заради неявяване на всички страни поради невъзможността някои от тях да бъдат открити, а съдебно-икономическата експертиза е представена чак през есента на 2014 г. В крайна сметка през 2016 г. ВАС се произнася на първа инстанция и потвърждава санкциите, като отхвърля жалбите на фирмите.

През 2017 г. мудно тръгва делото и на втора инстанция от петчленен състав на ВАС, което започва през 2017 г. Време отнема и кореспонденцията с Европейската комисия, като през 2019 г. ВАС се обръща към Брюксел с искане за повече информация за подобни производства, свързани с такива споразумения между вносители и дилърства, и дали те имат отражение върху търговията между държавите членки. Становището от ЕК е разгледано на заседание година по-късно, през юни 2020 г.

А ако превъртим лентата още година напред в края на юни 2021 г. ВАС окончателно отменя решението на тричленния състав на първа инстанция за санкциите на КЗК срещу "Индустриал комерс", "Технокар", "Алексиев" и ЕТ "Мототехника Христов". Според съда споразуменията между вносителя и дилърствата не нарушават европейските правила за търговия между държавите членки. Доводите са, че пазарният дял на "Индустриал комерс" и дилърствата на националния автопазар и на този за резервни части е много малък - около 3%, и с а в пъти по-нисък процент на европейския пазар и "обективно не могат да засегнат търговията между държавите членки". Липсват и реални пречки пред вносители от други държави в ЕС да продават Hyundai в България. Съдът смята също, че основните автомобилни марки са представени от години в България и имат собствени канали за дистрибуция, и по тази причина конкуренцията не е била ограничена.

Като демонстрация на бързината си в това си решение петчленният състав на ВАС отхвърля като неоснователни и две искания на "Индустриал комерс" за отправяне на преюдициални запитвания по делото и към Съда на Европейския съюз, направени през... 2017 г.

Обрат без практическо значение

От "Индустриал комерс" обявиха пред "Капитал", че ще се въздържат от коментар за решението на съда. Реално дори то да беше негативно, ударът за компанията щеше вече да е практически само репутационен. Още през 2017 г. малко след първоинстанционното решение е регистрирано дружеството "Индустриал комерс ко" с едноличен собственик на капитала кипърското Southbay Investments, което е собственик и на "Индустриал комерс". В него директор е Ивайло Попиванчев, сочен и за ключов собственик на бизнеса. Адресът и на двете български фирми е един и същ - на Околовръстния път, а постепенно приходите и служителите преминават към новосъздадената компания, като достигат 190 млн. лв. за 2019 г. Прехвърлянето на бизнеса явно е направено с цел хеджиране правната несигурност в България. В случай че санкцията на "Индустриал комерс" бъде потвърдена, останалата куха черупка ще фалира, а претенциите на регулатора няма как да се пренесат към новото дружество. Това явно е на ръба на закона и може би отвъд ръба на морала, но при борбата за оцеляване всичко може да се приеме за позволено.

Така че ефектът от бавните съдебни процедури има и друга страна - освен пречка за изрядния бизнес те могат да дадат и време за изходни стратегии на неизрядните. Неофициално от ВАС коментираха, че причините за забавянето през годините са няколко: отнело е време за разсекретяването на тайна документация, което е било оспорвано от някои от страните по делото, а запитването и реакцията от страна на Европейската комисия са отнели година. От съда още казват, че при наличието на цялата нужна информация излизането с решение е станало едва след няколко месеца.

Подобен отговор обаче не може да скрие фактите: делото се точи девет години. През пролетта от ВАС официално се похвалиха, че административното правораздаване в България е на първо място в целия Европейски съюз по показателя бързина на разглеждане. Наблюдатели веднага съпоставиха сагата с едно от най-сложните дела в Европейския съюз: срещу Microsoft за злоупотреба с господстващо положение. То продължава точно 7 години и 7 месеца от февруари 2000 г., когато Европейската комисия започва разследване на софтуерния гигант до окончателното решение на втора инстанция през септември 2007 г.

Още от Капитал

Радиопазарът в България

Радиопазарът в България