Най-големите компании за текстил, облекла, обувки: Вирус в модела
Шивашката индустрия пострада силно от ковид затварянията, като в България това засяга около 100 хил. работещи в сектора
Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
- Шивашката индустрия пострада силно от ковид затварянията, като в България това засяга около 100 хил. работещи в сектора.
- Най-голям спад имат предприятията за луксозни официално облекла. Спасителният пояс са били маските и защитните облекла.
- След тежката 2020 г. прогнозите не са за бързо съживяване на бранша.
Дванадесет процента спад, или почти половин милиард лева. Това показват статистическите данни за износа от сектор "Облекло и текстил" през 2020 г., който се смалява до 4 млрд. лв. COVID-19 донесе на шивашките компании запаси от дрехи, огромни количества на склад, отложени продажби на миналогодишни колекции, забавени плащания, фалити по веригата.
"Ситуацията в сектора на облеклата е изключително тежка. Спадът е драстичен, повечето фирми са с минимум 20% спад на приходите през 2020 г. спрямо предходната година. Между 5 и 10% от компаниите в сектора са прекратили дейността си - основно фирми, свързани с производството на мъжки и дамски официални облекла, които са сред най-високотехнологичните за сектора, но и сред най-пострадалите от пандемията", коментира за "Капитал" Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил.
През 2020 сумарните приходи на 15-те най-големи компании за текстил, облекло и обувки в секторната класация падат с 8.6% до 1.124 млрд. лв. Но тук картината е на два противоположни полюса - повече свиващи се и само три с двуцифрен ръст на бизнеса. Ако триото се изключи от изчислението, останалите 12 компании имат среден спад в приходите с над 14%.
Щастливите изключения идват по две линии - световно разрастване на български бранд обувки и чанти (марката By FAR и компанията "Солмейт") и преминаване към шиене на продукти за COVID-19, най-вече защитни облекла, но и маски. Останалите компании страдат от ниското търсене на дрехи в световния локдаун.
Големи и с мускули
На първа и втора позиция в секторната класация отново са италианските "Е. Миролио" и "Дзалли", но този път една българска компания - "Калинел" - излиза на трето място.
Приходи от 215 млн. лв. носят лидерското място в секторната класация, като първото място отново е за "Е. Миролио". В тежката година компанията на италианеца с български паспорт Едоардо Миролио отчита спад от едва 10%, което звучи добър резултат спрямо средното за бранша.
От компанията определят 2020 като изключително трудна година, но подчертават, че въпреки това не са затваряли производства, не са прекъсвали работа и не са уволнявали хора. "Е. Миролио" инвестира традиционно в обновяване на машини и оборудване и в нови технологии. Заради локдауна и последвалите логистични затруднения обаче през 2020 част от предплатени машини не успяват да пристигнат. Това отлага някои от плановете на групата, но все пак компанията успява да инвестира около 15 млн. лв. през миналата година.
Miroglio прави първата си инвестиция в България в средата на 90-те години- в тогавашния лидер във вълнената индустрия в страната "Слитекс" в Сливен. От 2006 г. фирмата, разширена и напълно обновена, е изцяло поета от Едоардо Миролио. Днес италианският инвеститор притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Част от групата са багрилeн цех в Италия, фабрика за конфекция в Котел (в отделно юридическо лице), както и два завода в сръбските градове Пирот и Димитровград. След сделка с гръцките собственици Едоардо Миролио придоби и модната марка DiKa, която се продава във фирмени магазини в страната и чужбина.
Вицешампион отново е габровската фирма "Дзалли" - също италианска инвестиция. Основната й дейност е производство на трикотажни изделия по поръчка на фирмата майка - "Калцедония холдинг" (Calzedonia Holding). Българското дружество произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи, клинове и др. с марките Intimissimi, Tezenis, Calzedonia, Falconeri, Atelie Eme.
Според доклада за дейността през 2020 г. компанията отчита нарастване на обемите на произведената (с 3.8%) и на продадената продукция (с 4%). Но въпреки това приходите намаляват и основната причина е промяната в структурата на продажбите по продуктови групи. В някои има значително нарастване на оборота спрямо 2019 - например при клиновете (плюс 87%), а в други - силно намаление - блузи, жилетки (минус 28%), тениски (минус 22%), рокли (минус 32%). Ковид кризата и локдаунът са довели до трудности в снабдяването с материали. Заради пандемията "Дзалли" прекъсва дейността си за две седмици през април 2020 и спира възлагане на поръчки към поддоставчици, но после постепенно възстановява ритъма си. Работата с поддоставчици се увеличава през септември 2020, което успява да компенсира донякъде изоставането, пише в доклада за дейността.
Новост в секторната класация е, че българското дружество "Калинел" - Троян, се изкачва с една позиция нагоре и заема трето място. Компанията, която произвежда възглавници, завивки, калъфи за матраци и др., е сред най-големите европейски фирми за домашен текстил. Основната фабрика и администрацията се намират в Троян, като компанията притежава производствени центрове и в Червен бряг, Тетевен, както и във Враня, Сърбия. Три четвърти от продукцията е предназначена за IKEA, като "Калинел" е един от най-големите доставчици на текстил за дома за шведската корпорация. Останалите количества са за международни вериги като "Метро", "Кауфланд", "Алди", "Юск", "Теско", "Лидл" и др. Приходите на "Калинел" за 2020 г. надхвърлят 128 млн. лева, а печалбата надвишава 4.5 млн. лв., но спада в сравнение с 2019 г.
"2020 година беше тежка, сложна, но най-вече непредсказуема за фирмата. Успяхме да запазим хората си благодарение на стабилното ни финансово състояние, мярката 60/40 и големите складови пространства, с които разполагаме. Това ни позволи след разхлабването на противоепидемичните мерки да посрещнем неестествено високите нужди на нашите клиенти с големи запаси на готова продукция. По време на пандемията големите ни клиенти затвориха магазините си, спасиха ни малки фирми с добре развита онлайн търговия. Произведохме и голямо количество маски, които в началото на пандемията задоволиха нуждите от предпазни средства на града и областта", коментира за "Капитал" инж. Калина Радевска, собственик и управител.
Миналата година "Калинел" завърши нов склад в Червен бряг с площ 2500 кв. метра, а сега в Троян предстои въвеждането в експлоатация на нова производствена сграда с площ 1200 кв. метра.
"Във финансово отношение пандемията имаше минимален ефект, но в човешки план загубихме основателя на фирмата инж. Марин Радевски. Въпреки тежкия старт на 2021 г. към днешна дата разработваме нови продукти, а поръчките, които имаме, са на почти непосилни за изпълнение нива. Оптимисти сме, че годината ще приключи по-добре от предходната", обобщава инж. Калина Радевска.
Глобален възход на токчета
На шесто място в секторната класация за пръв път влиза фирмата, производителка на обувките и чантите By FAR - "Солмейт". Тя отчита над 108% ръст на приходите през 2020 г., които надвишават 65.4 млн. лева. Модният бранд е създаден през 2016 г. от Валентина Безуханова, Сабина Гьошева и Деница Бумбарова. Първите букви от имената на синовете им - Филип, Алек и Роман, стават част от името на марката By FAR. Валентина Безуханова и Сабина Гьошева са близначки, а Деница Бумбарова е тяхна приятелка и роднина. Трите дами са свързани и чрез съпрузите си, двама от които са братя.
Създателките измислят моделите, които при старта на фирмата поръчват във фабрика в Пещера. Днес колекциите се произвеждат в малки фабрики в цяла Европа. Българското дружество има повече от 300 търговски партньора по целия свят. По данни на компанията сред клиентите на By FAR са Мишел Обама, Бионсе, сестрите модели Хадид и др. Брандът получава признание и от "модната библия" Vogue редом до Chanel, Gucci, Yves Saint Laurent и други култови марки.
"Солмейт", в която едноличен собственик е Сабина Гьошева, отчита и силен ръст на печалбата, която надвишава 15 млн. лв. От консолидирания отчет на групата става ясно, че целият бизнес се движи през българското дружество, но има регистрирани дъщерни компании в САЩ и Великобритания. Любопитно е числото за разходите за маркетинг и PR - 3.4 млн. лв., колкото са и транспортните и логистичните разходи, т.е. това е рецептата за силни продажби по света. От отчета се вижда още, че през онлайн магазина на компанията са продадени чатни и обувки за почти 13 млн. лв., а за клиенти на едро - над 51 млн. лв., като има превес на продажбите на чанти.
Без паника и си носете хавлията, но и маската
През 2020 фамилната компания "Аглика трейд" - Велико Търново, расте заради ковид продукти, в случая защитно облекло. "Аглика трейд" е сред трите компании в страната, които по време на пандемията от коронавирус започнаха производство на защитно медицинско облекло за многократна употреба. За 2020 г. дружеството отчита над 102% ръст на приходите, които надхвърлят 37 млн. лева. "Когато анализираме изминалата, неприличаща на никоя друга 2020, си даваме сметка как последните десет години на много усилен труд и сериозни инвестиции в различни технологични производствени линии ни подготвиха за една критична ситуация като ковид пандемията. Това, че успяхме да се справим, е резултат от правилните инвестиции години преди 2020, от собствения ни професионализъм - нашия личен и този на екипа ни, както и от знанието и опита на европейски специалисти, с помощта на които създадохме лични предпазни средства за многократна употреба, коментира за "Капитал" Елица Петкова, търговски директор.
Дружеството е наследник на бившия държавен текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица. През 1996 г. фабриката е приватизирана от тогавашния й директор инж. Петко Петков, който я превръща в семеен бизнес. През 2012 г. "Аглика" се разширява с нова фабрика - "Аглика трейд". Днес това е група заводи, разположени на 40 хил. квадратни метра площ, които са взаимно свързани, но с различни индустриални линии и технологии за производство на хавлиени изделия: кърпи, халати и др.; спално бельо; одеяла; олекотени завивки и възглавници, протектори. Компанията има производствени бази в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, и инвестира във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. Притежава два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face - двойно лице) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи, не пропуска въздух и вода, а е "дишаща".
Сред първите фирми, произвеждащи защитно медицинско облекло за многократна употреба, е и габровската "Мак" - наследник на една от най-старите текстилни фабрики в България, съществуваща от 1912 г. Днес "Мак" е публично дружество с 845 акционера, като се контролира от Георги, Димитър и Диляна Бижеви. Портфолиото на компанията съдържа повече от 400 артикула. Тя произвежда различни видове платове (включително светлоотразителни, антибактериални, негорими), притежава производствени линии за багрене и щампиране на тъкани и изработва готови облекла от произведените платове - медицински, хотелиерски, работни, а също и военни, полицейски, пожарникарски униформи. Предлага също раници, спални чували, дъждобрани, гащеризони, бронирани жилетки. Има собствен дизайнерски отдел.
За 2020 "Мак" отчита двуцифрен ръст на приходите и удвоява печалбата. Според доклада за дейността през 2020 са произведени 1.5 млн. метра тъкани (за 2019 - 1.2 млн. метра). С най-висок относителен дял в обема на приходите са тъканите за военни униформи, следвани от работно облекло и облекла за мебелната индустрия. Най-значим принос към приходите имат военните униформи - за експорт и за страната.
Не всички обаче успяват да се пренастроят. Бургаското дружество "Яна", собственост на Орлин Иванов и Марин Маринов, има реално тежка година и свиване в продажбите с 20%. Компанията има две производства - в Плевен - за плетени изделия (пуловери, платове), и в Панагюрище - за хавлиени изделия (кърпи, халати, платове), има собствени складове и магазини. "Изнасяме над 60% от продукцията. 2020 беше много трудна година, проблеми имахме и на вътрешния, и на международния пазар. Нашият плюс са бързите реакции и кратките срокове за изпълнение, но търговците са заредени с продукция и имат достатъчно запаси на склад. Бъдещето на бранша е много несигурно. Тази година също ще бъде много трудна", коментира за "Капитал" Стефан Севов, изпълнителен директор.
Вълна друг път
"Зюдволе груп Италия клон Булсафил" слиза за поредна година в секторната класация - този път от трето на четвърто място. До октомври 2015 компанията беше италианска собственост, но дружеството майка Safil продаде бизнеса си на Südwolle - Германия. В България корпорацията притежава предприятие за камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди в с. Скутаре, община Марица. Пловдивският завод е вторият по големина в групата Südwolle след този в Китай. Българската фирма отчита двуцифрен спад на приходите от продажби. От доклада за дейността за 2020 става ясно, че в пандемичната година дружеството спира голяма част от предвидените инвестиции и инвестира само в модернизация на някои машини, за да намали загубата на продукция. Първите месеци на 2021 потвърждават отрицателния тренд на дейността, очакванията за подобрение са за след втората половина на 2021 г., обобщава докладът.
Срив в приходите през 2020 отчита и "Лемприер уул" - Сливен (5). Фирмата е част от едноименната австралийска група и се занимава с преработка на сурова вълна и производство на изделия от вълна. По данни на дружеството производството в завода е изцяло механизирано, като човешката сила се използва само за настройка и поддържане на машините и за преместване на балите с обработена вълна от една на друга машина. Суровата вълна се доставя с 40-футови контейнери от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Южна Америка до пристанищата в Бургас и Варна. Годишно сливенският завод се нуждае от около 500 контейнера сурова вълна. Особеност на бизнеса е сезонността на производството на сурова вълна. В завода обаче се поддържат стокови запаси.
Официална пауза
Германската "БТБ България" - Русе, собственост на Ахим Байерл и Калинка Петкова Кирова, е в най-засегнатия сектор - на модните дрехи. Произвежда дамски облекла за световни модни гиганти като Comma, s.Oliver (Women), Hallhuber (Donna), Esprit, Peek & Cloppenburg, Oui и др. Изработва и собствени колекции дамски облекла с марката Vayana, които продава във фирмени магазини, а също и на едро. Компанията има клон в Македония.
"Като цяло модната индустрия е силно засегната от ковид пандемията. Това се отнася по-специално за официалното облекло, което се носи на работа или по други официални поводи. Този тип дрехи почти не се търсят по време на локдаун. Тъй като официалното облекло е съществена част от нашата продуктова гама, ние усещаме значителен спад в обема на нашите поръчки. Освен това някои от нашите клиенти трябваше да бъдат обявени в несъстоятелност поради пандемията. Резултатът е, че някои от поръчките, които вече бяхме произвели, не бяха приети от клиентите. Нашето предимство е, че "БТБ България" се управлява много консервативно и поради това разполагаме с необходимите финансови резерви, за да можем да оцелеем в тази криза", заяви в интервю за "Капитал" Ахим Байерл, собственик и член на съвета на директорите.
"Балкантекс", собственост на швейцарската "Крос фешън", шие за Esprit, s.Oliver, Migroc, Marc O Polo, Tommy Hilfiger, Tom Tailor, швейцарските армия и пощи. Българското дружество има свой дизайнерски екип и конструктори и работи с фабрики подизпълнители. Приходите за 2020 спадат силно. "Изминалата година беше много трудна. Най-голямо влияние оказа затварянето на магазините в Западна Европа, където търговията още не се е възстановила и не може да компенсира спада в продажбите ни. Заради пандемията падна и потреблението, тъй като хората не се нуждаят от нови дрехи, когато са затворени в домовете си. Има доста количества дрехи на склад и в магазините и на практика липсват стимули да се произвежда. През 2021 нищо не се е променило, а прогнозите за есента са също мрачни", коментира за "Капитал" Делян Захариев, директор "Човешки ресурси".
Спад на продажбите отбелязва и "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев, собственост на германския инвеститор Бертрам Ролман. Групата се състои от четири дружества: "Пирин-текс" (което управлява и администрира цялостния бизнес), "Пирин текс продакшън" (в което е нает производственият персонал), "Пирин текс трейдинг" (което се занимава с търговия на дребно и едро със собствената марка Rollmann) и "Пирин текс сървиз" (което извършва различни други съпътстващи услуги, свързани с бизнеса). "Пирин-текс" произвежда годишно около 1 млн. бройки облекла - сака, панталони, палта, якета, поли, рокли, ризи, блузи. Освен собствената марка Rollmann тук се шият и костюми за Hugo Boss, Joop, Kenzo и др. марки във високия ценови сегмент.
"Пандемията има силно отрицателен ефект върху нашия бизнес, съответно за почти всички наши клиенти. Причина за сравнително малкия спад на приходите за 2020 беше, че преориентирахме частично капацитетите си в производство на предпазни продукти, за които имаше голямо търсене в първите месеци на пандемията. Това беше краткосрочно решение, с което успяхме временно да запазим заетостта в предприятието", коментира в интервю за "Капитал" Бертрам Ролман. Според него "най-голямото предизвикателство в краткосрочен план е драстично намаленият обем на поръчките, което прави невъзможно планирането и поддържането на заетостта".
Още една италианска фирма от подреждането - "Булгарконф" - Пловдив, е с умерен спад. В нея основен акционер е италианецът Джорджо Мартини. Компанията предлага облекла и трикотаж, модна конфекция и аксесоари. Произвежда колекции на Mason's, Powel, Billboard и др.
Надолу по шивашката верига също има негативен ефект, например при платовете. И докато при "Аутофил ярнс лимитид - клон България" - Нова Загора, видимо няма проблем, при втората компания в групата - "Синтерама", има силен спад. "Аутофил ярнс", която работи в България от май 2016, извършва промишлена обработка на текстилни влакна чрез процес на текстуриране. Фирмата е част от Sinterama - Италия. През 2019 италианската група бе закупена от базирания в Тайланд производител на химически продукти Indorama Ventures Public Company Limited (IVL). Над 99% от продукцията е предназначена за експорт. "Синтерама България", също в Нова Загора, се занимава с промишлена обработка на текстилни влакна чрез пресукване. Местното дружество започва дейността си през 2012 г., когато Sinterama закупи дяловете на "Торчитура Нова Загора" от Miroglio, Италия (собственост на фамилията Миролио). Днес "Синтерама България" оперира в сгради под наем - собственост на Miroglio, Италия.
2021: Черно и бяло
Очакванията за развитието на сектора през 2021 са разнопосочни. Част от компаниите са песимистично настроени и не прогнозират връщане към позиции от преди корона кризата.
Елица Петкова от "Аглика трейд" обаче очертава друга тенденция. "През 2021 отчитаме осезателен ръст на потреблението на домашен текстил. Обяснението за това е отново пандемията, която ни наложи трайно да си стоим у дома, докато работим или си почиваме. Затова и нашият стандартен асортимент бързо възвърна позиции, което от своя страна ни позволи да продължим с инвестициите, свързани с така наречената Watersave технология, при която багрим текстил без вода. Европейските ни партньори възприеха новия революционен метод с ентусиазъм и затова с кураж разширяваме производствения си капацитет."
Петкова припомня за транспортната криза, свързана с липсата на контейнери и високите цени на всички стоки от Китай в началото на 2021. "Икономическата война между Китай и Америка като цяло ни постави в пазарна ниша като производител и доставчик на текстил за Европа и за Америка. Преди година българските фирми в бранша обслужваха само сделките, които не са достатъчно големи или за които няма достатъчно време за производство в Китай. Сега обаче пазарът е в процес на преструктуриране, ние сме европейската алтернатива и това е шанс за българските фирми", обобщава търговският директор на "Аглика трейд".
"Със сигурност в рамките на настоящата година не можем да очакваме възстановяване до нивата отпреди кризата. По-скоро борбата в сектора ще е за оцеляване, като за съжаление ще има немалко компании, които няма да издържат", прогнозира Бертрам Ролман. Според него в средносрочен план продължава да стои проблемът с цените на международните пазари и силния ценови натиск върху производителите. "Цената е водещият фактор за вземане на решение за покупка за сметка на други фактори като качество, устойчивост, социална отговорност и надеждност. За съжаление в международен план се е създала една изкривена картина за разходите за труд в България поради големия дял на недекларирания труд в страната. По тази причина официалната статистика, по която често се ориентират чуждестранните клиенти, показва много по-ниски разходи за труд от реалните, а това от своя страна потиска силно цените в преговорния процес", обобщава собственикът на "Пирин-текс".
Според Ахим Байерл от "БТБ България" пандемията ще ускори промените в европейската индустрия за облекло. "През последните 50 години производството на облекло се определя от необходимостта от преместване на производствените процеси в страните с възможно най-ниски разходи за заплати. Веднага след като разходите за заплати се увеличиха, фабриките бяха преместени в следващата по-бедна страна. В Европа този процес сега до голяма степен е приключил. В същото време скоростта на доставката става все по-важна. Поради това предполагаме, че в бъдеще успешните производители на облекло ще бъдат компании с модерно управление, които поради високо ниво на ноу-хау много гъвкаво и ефективно контролират процесите на закупуване и производство. В тази обстановка ниските разходи за заплати като централен конкурентен фактор се заменят от професионализма и ангажираността на служителите като централен фактор за успех", обобщава Ахим Байерл.
