Коронна година за лабораториите

Лидер в сектора са лаборатории "Рамус" със скок в оборота от над 2.5 пъти и печалба от 20 млн. лв.

Темата накратко
  • Бездействието на държавата в тестването изстреля бизнеса с изследвания в частните обекти.
  • Приходите на топ десетте лаборатории скачат с 80%, а печалбите растат почти четири пъти.
  • Собствениците очакват затихване на бизнеса и обещават да реинвестират спечеленото.

Дълги опашки, нищо че е скъпо. Пандемията върна невижданото явление - чакащи с часове хора, които кашлят, или пък искат да пътуват към Гърция. Причината: държавата не пожела да тества и на ковид сцената излязоха частните лаборатории. Те години наред заместваха публичния сектор в класическите кръвни изследвания. Миналата година, а и тази, класическият им бизнес беше изместен и царят беше корона тестването.

Лабораториите се ориентираха сравнително бързо в ковид ситуацията и започнаха от миналата пролет да предлагат познатите вече на всички PCR-и. Трудното начало с лимитиран внос и дефицит на апаратура и кадри плавно бе преодоляно. За да отчетат превъзходна финансова година. А бизнес щастието им поне частично продължава и до момента.

Избухването в числа

Данните показват, че дотук най-много тестове са извършени в доболничната помощ, тоест в частните лаборатории - общо 3.24 милиона. От тях здравната каса е платила за нищожно количество през 2020 г. - 71 хил. PCR теста на обща стойност 4.3 млн. лв., останалите са заплатени от самите пациенти.

Ако приемем, че около 2 млн. от тях са PCR тестове на средна стойност 100 лева, а останалите - антигенни или антитела, струващи средно 30-40 лв., то излиза, че пациентите са платили над 200 млн. лв. само за тестове за година и половина. А заедно с тези за антитела за изкаран COVID-19 сумата докосва 300 млн. за година и половина, или бизнес за около 150 млн. лв. само за април-декември 2020 г.

Финансовите данни на десетте най-големи лаборатории показват приходи от почти 150 млн. лв. (виж таблицата), като в сумата влизат и класическите тестове, но в силно свит обем. Почти няма друг сектор, който да отчита подобен повсеместен ръст в приходите - от средно почти 80% за топ10.

Но по-впечатляваща е печалбата - тя расте почти 4 пъти. Подобаваща е и рентабилността на приходите - ако през 2019 г. най-големите десет са печелили по 10 ст. на всеки получен лев, то през миналата година плюсът е бил средно над 21 ст. на лев. А при две дружества маржът е 40%.

Кои са те

Безспорният шампион на сектора се казва "Рамус". Компанията на фамилията Михайлови първа в София предложи ковид изследването, генерирала е най-много приходи - над 52 млн. лв., има скок в оборота от над 2.5 пъти, страхотна печалба от почти 20 млн. лв., най-много служители - 642 към това лято.

Основателят на лабораторията доц. д-р Росен Михайлов е дългогодишен директор на клиничната лаборатория в една от големите столични университетски болници и преподавател в Медицинския университет - София. Той започва бизнеса си късно - в началото на века, но за сметка на това успява да го разшири в цяла България по няколко начина. "Рамус" има най-много пунктове за събиране на проби в около 400 населени места, които се обработват в 30 лаборатории.

На какви разстояния, при какви условия и как трябва да се пренасят кръвни проби и въобще как се осигурява качеството и точност винаги е било точка на изключително голям конфликт в диагностичните среди, но пък в крайна сметка точно тази мрежа близо до хората, изглежда, е в основата на успеха на най-голямата верига.

По същия начин например лаборатории "Цибалаб" имат общо 29 обекта в София, за да могат да покрият търсенето в целия град и с отделни дружества оперират и в много други градове на страната.

В България общо работят около 600 лаборатории, като поне по една лаборатория има във всяка от 360-те болници, а отделно от това са основани частни медико-диагностични лаборатории, които работят самостоятелно или в рамките на медицински центрове. През тази година здравната каса е отделила бюджет за лабораторни изследвания от 100 млн. лв.

Собствениците на лаборатории в България, както и на частните болници, по традиция са лекари, решили да започнат свой бизнес. Началото за всички е трудно, обикновено със собствени спестявания и кредити, и дълго време работа с един-два обекта. По принцип банките дълго време не финансираха частни лечебни и здравни заведения заради високия риск, а и в момента не кредитират масово експанзията на бизнеса на лекарите.

Преглед на дружествата от топ 10 в сектора показва, че те нямат обезпечения към банки, което значи, че не са ползвали големи дългосрочни заеми. Вероятно обяснението е, че в този бизнес няма активи за обезпечения - обектите са под наем, а оборудването е движимо и не е достатъчно да гарантира по-голям кредит.

При лабораториите, както и при болниците, зависимостта от работата със здравната каса е изключително голяма, тъй като пациентите масово очакват безплатни направления за изследвания от личния си лекар и изключително рядко са склонни да плащат за допълнителни изследвания извън платените от НЗОК. Това донякъде спъва инвестициите на лабораториите и те по-често са регионални, а не национални играчи.

Външни инвеститори в сектора почти няма. Едно от изключенията е лабораторията на лекаря от Хайделбергския университет д-р Ханс Лимбах, която десетилетия обработва тестове от България и през 2007 г. придобива миноритарни дялове в две от софийските вериги лаборатории - "Бодимед" и "Лаборатории Кандиларов". Другите са веригата "Синево", която е собственост на шведската Medicover, и германско-българската верига "Зинвест", която работи в Южна България.

Общо над 70 са признатите от здравното министерство ковид лаборатории, като повечето от тях са в държавни болници, а малка част са в частни клиники (там обаче няма публични финансови данни за тази дейност) и частни лаборатории.

Трудният път до теста

Нуждата да разбереш дали си болен от COVID-19 след първите открити случаи през март 2020 г. продължи седмици, в които никой от потенциалните пациенти не можеше сам да си направи изследване, тъй като тестове на пазара просто нямаше. Изследванията се правеха в Националния център за заразни и паразитни болести, ВМА и още няколко държавни лаборатории. В Бургас, например, частната верига лаборатории "Лина" обработваше пробите на държавните болници, но пък така и не получаваше възможност да предлага услугата на частни лица.

Заради липсата на тестове и реактиви държавата на практика изкупи всички налични диагностични средства от вносителите и така частните лаборатории трябваше да чакат седмици, за да започнат изследвания.

През март бяха направени общо 2851 изследвания за цялата държавата, като повечето бяха на 412-те болни. В този период изследвания на пациентите в болницата се правеха всеки ден в клиниката, докато се стигне до отрицателен резултат.

Първият частен пробив

През април вече първите частни лаборатории и лабораториите на болниците започнаха да правят PCR тестове и само за месец броят им скочи до близо 17 хил., като повече от три четвърти от тестовете бяха платени лично от пациентите.

Първата лаборатория, която предложи ковид тестове, беше "Рамус", която освен това правеше и тестове по домовете, за които първоначално се чакаше минимум две седмици, а веднага след нея услугата започна да предлага и веригата "Цибалаб".

Заедно с това лабораториите имаха и услуга, насочена към фирмите - т.нар. пул-PCR-тестове, при които се взимаха проби на например 100 служители в офиса, като позитивният пул се обработваше допълнително. Това позволи на работодателите да са спокойни, че само здрави служители работят в офиса или поне с честа диагностика да се предпазват от масови заразявания в екипите. Най-голямата като брой легла частна болница "Аджибадем сити клиник болница Токуда" например изследваше в лабораторията си всяка седмица персонала си от 1300 души, като отделно от това проследяваше и пациентите си.

Освен за здравни цели, визитата в лаборатория беше и заради пътувания. При много ниски нива на заболяемост броят на тестовете надхвърли 100 хил. месечно през юли, като основната част от тях бяха сертификационни - предимно за да бъдат представени на граничните пунктове с Гърция. Всеки ден частните лаборатории в София извършваха средно по 1500 теста, предназначени за хора, заминаващи във ваканция.

Колко струва

В първоначалния етап PCR тестовете струваха средно 130 лв., като освен тази сума се събираха допълнителни такси за вземане и обработка на пробата, за дезинфекция, защитни облекла на персонала и за унищожаване на опасния отпадък, така че в част от случаите цената достигаше 160-170 лв.

Според изчисленията на лабораториите себестойността по обработката и консумативите за един PCR тест е стигала 85-100 лв. през лятото на миналата година, като след това себестойността е започнала да пада и в момента е около 60 лв., като единствено висока цена държат касетъчните тестове за бърза диагностика, които струват 90-100 лева и дават резултат до 1-2 часа.

Сега цената на един PCR тест е средно 60-70 лв. в повечето лаборатории, като продължава да има отстъпки за групово тестване. Отделно от това в ковид зоните към болници и поликлиники се извършва напълно безплатно за гражданите тестване с антигенни тестове. Все още територия без държавно финансиране са тестовете за антитела.

Потребителите вече са платили сами тестове и други ковид изследвания за около 300 млн. лв.

Лабораториите приемат приходите си от ковид тестове като заместител на спадналите с 30 до 50% стандартни изследвания през миналата и тази година. Повечето от тях не са мислили, че масовото тестване ще продължи и през тази година, защото са разчитали епидемията да бъде изкоренена с имунизацията.

"Получи се така, че имаме пациенти, които са дали само през тази година 1000 лв. за тестове, но не искат да си поставят ваксина", разказва д-р Благовеста Пенчева, медицински директор на лаборатории "Рамус".

Пост-ковид

Собствениците на лаборатории планират да инвестират получените средства в няколко основни посоки - допълнително увеличаване на заплатите на изтощения от работа персонал, покупка на нова апаратура, усвояване и налагане на нов тип изследвания и инвестиции в отваряне на нови обекти. Новият тип изследвания, чийто ред е след пандемията, е раковата диагностика, на която смятат да наблегнат в "Цибалаб" (виж интервюто на д-р Недялко Калъчев, собственик на лабораторията). До момента лабораториите са инвестирали милиони в апаратура за PCR диагностика, консумативи и реактиви, както и в обучението и наемането на специалисти, и смятат да изплатят инвестицията си с развиване на изследванията за заболявания, които се улавят точно с PCR. Съвсем грубо обзавеждането на една лаборатория за ковид диагностика с ремонт на помещението, ламиниран бокс, апаратура е струвало единично между 150 и 200 хил. лв. на обект.

Урокът, който лабораториите научиха от пандемията, тъй като в много от тях се поставяха и ваксини, е, че организацията от страна на държавата е нулева, че неуредиците са всекидневие, че уговорките, че ще получат консумативи, епруветки или ваксини по време на пандемия не важат и че трябва да разчитат на собствените си сили, за да реорганизират работата си, потоците пациенти, да предпазят персонала и да рекламират това, което правят. Но пък напрегнатата ситуация им се изплаща добре.

Обърнахме се към собствениците на най-големите лаборатории с въпроси с колко са нараснали приходите им заради ковид тестовете, кога са успели да предложат тестове, как са намерили персонал, какви инвестиции са били необходими, какъв е нетният марж от един тест и как ценообразуват, какво очакват и в какво ще инвестират по-високите печалби от периода на пандемия.

Доц. д-р Росен Михайлов, собственик на лаборатории "Рамус":

Правим 10% от ковид тестовете в страната

Започнахме да правим PCR тестове от средата на март 2020 г., като по това време бяхме първата частна лаборатория, която успя да се снабди с консумативи и реактиви. Тестове се правеха във ВМА и НЦЗПБ, така първоначално през нас минаваха 90% от тестовете. След това се включиха и други лечебни заведения и болници и в момента правим средно 10% от ковид тестовете в България.

Оборотът ни нарасна три пъти благодарение на изследвания за COVID-19. По принцип всяка година залагаме очакван ръст от 20% на биохимичните изследвания и през 2020 г. го постигнахме.

Много голям процент от ръста е свързан с големи български и международни компании, наши клиенти, които държат да тестват персонала от най-ниската длъжност до изпълнителните директори редовно и за сметка на компаниите. Бих искал да отбележа, че 70% от тестовете могат да не се проведат, ако хората се ваксинират.

Трудно ми е да калкулирам инвестициите ни. Само през тази седмица сме платили 400 хил. лв. за реактиви. Към реактивите има и множество консумативи за вземане на пробите.

Ако преди в здравния ни бизнес (лаборатории, болница, старчески дом и др.) работеха 1000 души, сега екипът е от 1200. Имахме обекти, които работиха само ковид тестове, там, където имаше два входа, обособихме различни екипи, регистратури и лаборанти за ковид тестове и за стандартните изследвания. Около COVID-19 закупихме около 20 нови PCR устройства, отделно взехме ламинарни боксове за обработване на пробите, десетина екстрактори, секвенатор за 100 хил. лв. Голяма инвестиция е и системата за преразпределяне на пробите, която купихме за 1.5 млн. лв. заради големия брой тестове за антитела.

Открихме нови обекти, по принцип имаме план за увеличаване с 10% на нашите обекти в различни градове, инвестирахме в апаратура и персонал на повече места, но това не е свързано с COVID-19.

В момента ние имаме 30 лаборатории и 400 манипулационни в цяла България.

Ценообразуваме спрямо разходите. Първоначално цената на реактивите беше изключително висока. В момента има спад и ние многократно намалявахме цената, опитваме се да автоматизираме процеса - в момента нашите пациенти получават 10% отстъпка, ако влязат през сайта и въведат точно личните си данни в своя файл.

Нетният марж е в зависимост от доставчиците. В Италия цената на един PCR тест е 50 евро, при нас - 90 лева, антигенният тест там струва 30 евро, при нас е 30 лв., без отстъпките.

В началото имахме лимити от НЗОК, която плащаше по 30 теста на ден, а ние сме изработили 200, без да има кой да ги плати, и реализирахме големи загуби.

Ние работим на 24-часов режим с три екипа, за да нямат допир служителите и да не се заразят, PCR анализът е по-сложен и това оскъпява стойността на услугата.

Преди два месеца имахме само 0.04% положителни проби - средно 3 нови случая на ден, а сега са между 5 и 12% в зависимост от деня. Според мен пациентите намаляват, но не защото болестта се разпространява по-малко, а защото има много места, където се изследват.

Ще инвестираме печалбите в апаратура и нови обекти и работни места.

Привлякохме 15 нови служители през миналата година. Заплатите са добри, въведохме бонуси за работа при вредни условия за всички, които са работили COVID-19, включително и администрацията, чийто обем документация изключително нарасна. Екипът ни е изключително натоварен през последните две години.

Д-р Недялко Калъчев, управител на лаборатории "Цибалаб":

Ще инвестираме спечеленото в нови онкологични изследвания

Ние започнахме да предлагаме PCR тестове през март, след като започнаха драмите в Италия. Частните лаборатории не получаваха от внесените от държавата тестове и реактиви и ние си направихме независим внос. Първоначално извършвахме по 100 теста на ден, през пролетта те стигнаха 500-600 теста на ден.

Изключително съм притеснен и от позицията, която Европейската комисия зае по отношение на тестовете за антитела, които бяха отхвърлени като основа за издаване на зелен сертификат и в него останаха преболедувалите, пациентите с PCR, антигенен тест и ваксина.

Според мен наличието на антигенен тест е излишно, а липсата на тестове за антитела е осъдително. Защото има много хора, особено в страни като България, които са преболедували безсимптомно и имат високи антитела, има хора, преболедували тежко и те са с такива високи антитела, че е безмислено, а и малко опасно да бъдат ваксинирани. Това пък създава медицински проблем, който се превръща в правен и икономически, защото се пренасочва безмислено ресурсът на хората, правителствата и фирмите.

През 2020 г. ковид тестовете формираха около 25% от приходите на лабораторията. Но в останалата си част от 75% по време на вълните останалите изследвания, които обслужват ковид болните, в определени месеци изместиха всички останали. Имаше инфарктни дни с липса на тестове, епруветки и реактиви за Д-димер и прокалцитонин, които се изследват по време на инфекцията, но които по принцип са редки тестове. Те станаха ежедневен продукт и имаше огромен недостиг. Така че ние навлязохме в световната логистика и бяхме напълно наясно кога и къде са произведени епруветките, кога пристига корабът в Солун. Около две седмици след пика на COVID-19 през различните вълни ние достигнахме пик и на тези изследвания. Ако включим и тях във формирането на приходите, то през миналата година около 35% от приходите ни са директно от ковид изследвания.

В същото време ние бележим драстичен спад в останалата обичайна дейност на лабораториите.

Не успяхме да купим нови апарати за автоматична обработка на 6000 теста за денонощие. Водихме разговор през месец май 2020 г., но тогава ни даваха дата за инсталация на апарата в края на 2021 г. Не сме купили много нова апаратура, ние разполагахме по принцип с множество PCR апарати. Инвестирахме обаче в развитието на софтуер за управление на пациентските потоци. Наехме двама молекулярни биолози и те вече са пет.

Пандемията извади на бял свят липсата на обучен персонал за работа с молекулярна биология и изведнъж болничният мениджмънт разбра, че има и такова нещо в лабораторията. Друг е въпросът, че се нароиха множество корона ориентирани PCR лаборатории, които трябва да намерят друга форма на реализация след пандемията и да подобрят диагностиката на хепатитите, хламидиите, човешкия папилома вирус, повечето сексуално трансмисивни инфекции, които се изследват с PCR методи. Радвам се, че вече има много специалисти, които знаят какво е ДНК, РНК, среда за изолация и т.н.

В началото на пандемията стойността на един тест с обикновените методи беше около 120-130 лева, след това се получи спад в цената на тестовете и реактивите, въобще разходите за диагностичните набори и цената ни спадна до 100, 90 и 60-70 лв. в момента. Тъй като в страната няма внесени автоматизирани машини, големи анализатори за 500 теста на час, все още не можем да намалим себестойността на тестовете, но сме се опитали при спад в цените веднага да намалим плащанията на пациентите.

Стандартната работа по един тест продължава да бъде 4-5 часа. Експресната диагностика за 1 час винаги е скъпа, това става чрез касеткови методи, чиято доставна цена е 100 лева и струва обикновено около 150 лева.

С течение на времето цените на консумативите на едни и същи компании спаднаха и сега в зависимост от доставчика материалната себестойност на един тест е между 10 и 15 лева за PCR, който обхваща 3 гена. В себестойността се включват и труд, предпазни средства, обработка, транспорт, дезинфекция, унищожаване на отпадъци и при нормално натоварване, без претоварване на персонала те достигат до още 15 лева на тест, в момента средната себестойност на един PCR тест е около 30 лева.

Не мога да дам никаква прогноза как ще се развие пазарът им през следващите месеци и години, защото моята прогноза беше, че епидемията ще приключи тази година с масова имунизация, но антиваксърите разбиха всички прогнози. Очевидно сме абсолютно немарливи към собственото си здраве, след като имаме 2000 случая в рядко населена страна, при положение че западноевропейските страни отпускат мерките и са с единични случаи.

За мен логиката на цялата работа е да инвестираме в три направления - развитие на персонала, развитие на технологичните възможности и диагностика на най-разпространените заболявания - онкологичните. Става въпрос за предотвратима смърт, съществуват ваксини срещу рак на маточната шийка, съществува ранна диагностика на рак на дебелото черво, на млечната жлеза и на белия дроб, съществуват туморни маркери, които вече не са скъпи изследвания. В тази област имаме очевидни пропуски, говорим за мерки, които не са единични пробиви, а че е необходима система за ранна диагностика.

Средното нетно заплащане на персонала, който е 210 души е над 2000 лв., разбира се, увеличихме го през миналата и тази година.

Д-р Васил Костадинов, основател на медико-диагностична лаборатория "Лина":

Първо бяхме на ръба на загубата, но сега цените на касата покриват печалба от 50% при RT-PCR

Ние дълго време бяхме единствената лаборатория в Бургас, която отговаряше на изискванията на държавата за обработка на PCR тестовете и бяхме петата лаборатория, която започна да ги работи след държавните и университетските болници. Първоначално ние работехме пробите на болниците и на РЗИ, едва след два месеца започнахме да предлагаме услугата директно на пациенти. Бързо сформирахме екип от четири души, които денонощно работиха първоначалната диагностика.

През периода от март до декември 2020 г. сме извършили над 116 хил. изследвания, а от януари до август тази година - над 230 хил., като в това число влизат всички изследвания за COVID-19 - PCR, антигенни и всички видове антитела.

Първата ни инвестиция в лабораториите беше около 600 хил. лв., за да отговорим на всички изисквания да изследваме COVID-19. Като в ДНК лабораторията назначихме и още 6 нови колеги, сега са общо 11 души. Вече апаратурата стана по-достъпна, има нова апарати, по-ниски цени на консумативите и реактивите. Наличието на този вирус даде нов тласък в развитието на генетичната диагностика в България.

Първоначално разходите бяха на ръба на загубата, ако се работи по цената на НЗОК от 60 лв., сега в момента цените покриват печалба от 50% при RT-PCR, а при антигенните тестове тя е много ниска. Ние се конкурираме в този сегмент с аптеките, които предлагат тестове за вкъщи, докато при нас всяко изследване изисква анализ и висококвалифицирани труд и цените са по-високи. Аз много се надявам да пада броят на ковид тестовете във връзка с това, че хората се ваксинират, преболедуваха и се научиха да спазват мерки, но това засега не е така.

Инвестираме печалбата от дейността си в най-добрата апаратура и методика за изследвания. Ние имаме персонал от 250 души и работим в 18 лаборатории в четири области - Бургас, Варна, Ямбол и Сливен. Засега не планираме откриването на нови обекти, защото за да го направим, трябва да преодолеем дефицита на специалисти в тази област, ще наблегнем на инвестициите в лабораториите с най-голяма посещаемост. Имахме отлив на персонал, но вирусолозите и микробиолозите бяха ядрото, около което се обединиха и останалите колеги и затова заплащането им беше доста по-високо от останалите, освен това имаше и период, в който по време на локдауна на практика те изкарваха заплатите на всички останали.

Кремена Месечкова, изпълнителен директор на "Геномен център България" ("Геника"):

Очакваме намаляване на необходимостта от PCR тестове

Лаборатория "Геника" е единствената тясно профилирана генетична лаборатория с 15-годишен опит в PCR диагностиката на инфекциозен и човешки геном. В резултат на пандемията отчетохме 50% ръст в годишния оборот, като логично по-голяма част от него се генерира от ковид тестове. Основата ни лабораторна диагностика също отчете развитие, което отдаваме на по-високата здравна култура и грижа за здравето на пациента, което е логично следствие от пандемичната криза. Тази година очакваме стабилизиране на ковид ситуацията в световен мащаб, увеличаване на процента ваксинирани лица, намаляване на необходимостта от PCR тестове и изместване на диагностиката към скрининг с антигенни тестове.

В резултат на специализирания си генетичен профил лаборатория "Геника" посрещна пандемията с налична апаратура, включваща 20 PCR апарата и 2 секвенатора. Човешкият ресурс, квалифициран и с 15-годишен стаж в PCR диагностиката се състоеше от 50 души. Наемането на нови кадри за лабораторните анализи се опитахме да ограничим поради изключително трудното и времеемко обучение на PCR технолозите. Поради тази причина се постарахме да влеем нов човешки ресурс главно на ниво регистрация, обслужване на клиенти, оперативни функции и логистика.

Единствената изначална инвестиция беше по отношение на реактиви, чийто внос се осъществяваше от различни производители. Закупуване на апаратура се наложи на по-късен етап поради значително увеличение в броя проби и тестови локации.

Нетният марж на една лаборатория от един PCR тест трябва да варира от 20 до 30 лв. при средна цена от 85 лв. на тест. Всяка по-висока стойност на марж е показателна за по-нисък клас медицинска диагностика.

Вероятно ще отнесем част от генерираната печалба към самофинансиране на различни медицински проекти и социални кампании.

Още от Капитал

Радиопазарът в България

Радиопазарът в България