Тема
Криптобанки: алтернативната финансова система
Криптобанки: алтернативната финансова система

Бъдещето на криптобанките

Shutterstock

Бъдещето на криптобанките

В света на децентрализираните пари се развива паралелна финансова система, докато регулаторите опитват да наваксат

Йоан Запрянов
10554 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • В света на децентрализираните пари се развива паралелна финансова система.
  • Държавите по света започват все по-активно да мислят как да наложат регулации.
  • На фокус са активите, които позволяват всичко това - стейбълкойните.

Защо бихте държали парите си на депозит с лихва под 0.1%, ако можете да ги вложите при 10% годишно? Въпросът може да звучи като теоретичен, но не е: с навлизането на криптовалутите светът на финансите се промени. В началото си преди малко повече от десетилетие те бяха бутиково занимание за програмисти и хакери. Постепенно придобиха популярност и (донякъде) масовост, а с това и пазарът закономерно се изпълни с все повече и разнообразни услуги.

Те не са някаква фундаментална новост. Общо взето можете да вземете всяко понятие от познатите ви финанси и да лепнете крипто отпред - криптодепозити, криптокредити, криптофондове. Накратко, на доста забързан кадър пред очите на всички еволюира една паралелна финансова система и логично регулациите трудно успяват да я догонят. Тя се подхранва не само от мечтите за бързи печалби от поредния скок в цената на биткойн, но и от растящото недоверие в щедро печатаните от централните банки долари, евро, паундове и йени.

И така при познатите стари банки наистина трудно може да се намери оферта над споменатите 0.1%, които често стават и със знак минус след такси. Докато цяла кохорта криптокомпании, които на практика ползват същия модел, се рекламират дори с двуцифрени лихви.

Естествено има важни подробности. Криптовлоговете не просто не са регулирани, а и са чувствително по-рискови по много линии. Най-малкото при тях няма държавна гаранция, но също няма никакви данни колко капитализирани и ликвидни са те. Това, съчетано с честите подскоци и сривове на цените на криптоактивите с по 10 и дори 20% в рамките на ден прави дори и най-добронамерените компании потенциално уязвими. А сред тях, за да посрещнат наплива от желаещи за апетитните лихви, със сигурност има и откровени измамници.

В момента постепенно се разгръща следващата стъпка в еволюцията. Криптокредиторите от микроскопична ниша се превръщат в сегмент, обхващащ милиони клиенти от цял свят и някои регулатори - по-конкретно в САЩ и Великобритания - вече се събуждат за реалността, че и парите, и клиентите са също толкова истински и се нуждаят от внимание.

Централизирани компании като BlockFi, Celsius и българската Nexo например отпускат кредити в твърди валути с обезпечение в криптовалути, докато други потребители получават лихва върху депозитите си (как точно работи Nexo можете да прочетете в този текст). Децентрализирани финансови платформи (DeFi) като Aave и Compound, където централно звено няма и потребителите вземат кредити директно от влоговете на други клиенти, работят по различен начин, но със сходен краен резултат. Лихвите по депозитите и в двата случая може да са върху криптовалути като Bitcoin, но може да са и върху на практика твърди валути.

Всичко това е възможно чрез магията на т. нар. стейбълкойни (stablecoins) - криптовалути, вързани към конкретна традиционна валута. Можете да си ги представите малко като българския валутен борд, фиксиращ стойността на лева към еврото, само че в криптовариант. Стейбълкойни като Tether, DAI, USDC и други винаги струват 1 долар, като по този начин премахват волатилността, която прави Bitcoin и Ethereum почти невъзможни за използване като разплащателно средство. Същевременно за разлика от лева стейбълкойните не се приемат за истински пари от правителствата. А това означава и че (поне засега) всеки може да привлича депозити и раздава кредити, деноминирани в стейбълкойн, и въобще да прави всичко каквото прави една банка, без никой да му иска лиценз. И точно тази логическа конструкция ползват всичките споменати по-горе за пред регулаторите.

За какво са ни всичките тези пари

В историята на финансите винаги е имало нерегулирани, "сенчести" банкови сектори, които са запълвали конкретни ниши и са експлоатирали дупките в регулациите. Криптопазарът обаче е различен, защото е достъпен от цял свят, което го прави още по-бързо растящ и труден за обхващане. А с това се пораждат и все по-разнообразни рискове - като се почне от защитата на клиентите и се стигне до високотехнологично пране на пари.

Според доклад на анализаторската компания Messari, от 2019 г. до април 2021 г. чрез DeFi платформи са били загубени 284 млн. долара дигитални активи, собственост на клиенти. Миналата седмица Compound, един от най-добре разпознаваемите играчи в сектора, изпрати погрешка 89 млн. долара на част от своите клиенти. Те са получили количества от нейната собствена валута COMP заради бъг в системата, като след това компанията полупомоли, полузаплаши потребителите си да ги върнат. И макар в случая резултат да е само репутационен удар и временен спад в цената, той е показателен за това колко може да струва една грешка в кода.

Но въпреки тази и много подобни издънки пазарът, меко казано, расте. През май 2020 г. в децентрализираните платформи има общо около 1 млрд. долара. Година по-късно, през август 2021 г., сумата вече е 69 млрд. долара. Към тях могат да се добавят още десетки милиарди долари активи в централизираните платформи, където също има недоволни клиенти и скандали - особено когато пазарът се срива и се ликвидират позиции. Така ако трябва да сложим нещата в перспектива общо криптокредитите по света вече надхвърлят активите на българската банкова система. Дори така обаче става дума за капка в морето на глобалния финансов сектор на обща стойност над 20 трлн. долара.

При експоненциалния ръст обаче скоро тежестта му може бързо да се промени. А той е следствие на търсенето на решение за основния проблем при криптовалутите: за какво могат да се ползват. През 2017 г. надеждите бяха, че Bitcoin и производните му ще могат сами по себе си да се използват като разплащателно средство, а търговските обекти ще ги приемат наравно с традиционните валути. Това не се случи най вече заради волатилността и произлизащата от нея трудност да сметнеш цената на един продукт или услуга в крипто. Повечето хора все пак получават заплатите си в долари и мислят в долари, така че за тях няма особен плюс да плащат в Bitcoin.

Решението на този проблем дойде от криптобанките. Вместо някой да продава криптовалутите си, той може да ги използва за обезпечение, за да изтегли част от стойността им в твърда валута или стейбълкойни. Някои клиенти използват този бизнес модел, за да си купят къща например, докато други добавят още едно ниво на спекулация - теглят заем, за да може с него да си купят други криптовалути в очакване, че пазарът ще расте.

Една буква, много разлики: как работят CeFi и DeFi

Въпреки че като краен ефект за клиента двете често се припокриват, централизираните и децентрализираните финансови платформи се различават значително по начина, по който оперират. CeFi компаниите (като Nexo, BlockFi и Celsius) работят почти буквално като банка: те дават кредити срещу обезпечение, като с парите от тях изплащат високи лихви по депозити. Парите по депозити също се използват на места, където има ниска ликвидност и съответно високи лихви. Освен директните приходи от бизнес модела си компаниите правят пари и от различни услуги, също подобно на административните услуги при банките.

Не така стоят нещата при DeFi платформите (Aave, Compound, Uniswap, MakerDAO и др.), където, както предполага и името, няма централно звено. Потребителите могат да изтеглят заем срещу обезпечение в крипто, като получават парите на други клиенти, които са ги вкарали като депозит, върху който ще получат лихва. Всичко се случва автоматизирано, чрез т.нар. умни договори върху блокчейна. Това е и обещанието на DeFi: няма нужда от банки, няма нужда и от човешки елемент, който струва пари и често греши. Вместо това всичко се управлява от компютърен код. Основните проблеми са два: от страната на клиентите, когато има грешка в кода, тя обичайно струва доста повече от човешка грешка на банков служител; от страната на регулаторите, твърдението на платформите, че са пощенска кутия, която дори не оперира с призната валута, ги прави привлекателно място за пране на пари.

Регулаторите се събуждат. Някои от тях

Събуждането на регулаторите е бавно. Водещата роля е на САЩ и в по-малка степен на Великобритания, където битката е директно срещу борсите за криптовалути. През юни британският регулатор FCA забрани Binance, една от най-големите борси за криптовалути, под предлог, че тя "няма разрешение да извършва регулирана дейност в страната".

Регулаторните действия в САЩ са разделени на две нива: щатско и федерално ниво. Вече седем щата - Ню Йорк, Ню Джърси, Кентъки, Арканзас, Алабама, Тексас и Вашингтон, са забранили депозитните продукти на централизирани платформи като Nexo, BlockFi и Celsius, макар и не всяка услуга да е забранена във всеки щат. Този подход на парче не е особено ефективен и за момента само създава главоболия на компаниите, без да е смъртоносна заплаха за бизнес модела им.

Затова е интересен начинът за действие, избран на най-високо ниво: Комисията за ценни книжа в САЩ (SEC) и нейният шеф Гари Генслър, който е повел кръстоносен поход срещу крипто финансовия сектор. Според него целият криптопазар е "пълен с измами и злоупотреби". Решението не е да се регулират финансовите платформи, а самите компании, които издават стейбълкойни, да се регулират по подобие на банките и от тях да се иска разкриване на информация и ограничения на капитала и ливъриджа.

В този на пръв поглед странен подход има смисъл особено ако се вземе предвид, че от общо около 100 млрд. долара стейбълкойни на пазара над половината са "издадени" от една компания - Tether. Тя твърди, че всички монети са обезпечени, което би предполагало, че Tether има активи за 62 млрд. долара, при това сравнително стабилни. Реалността е различна - от общо 62 млрд. TUSD монети (или разговорно "тетери") само 5% са обезпечени с кеш или държавни облигации. Над половината са обезпечени чрез краткосрочни корпоративни облигации, които трудно могат да бъдат наречени стабилен актив, който да държи цената на цяла валута, макар за момента да вършат поне относително добра работа. Но ако вместо неспирен приток има известен отлив на клиенти е възможно те буквално да колабират.

През февруари регулаторите в Ню Йорк глобиха компанията Tether с 18.5 млн. долара, като я нарекоха "измамническа", не на последно място и заради връзката с борсата за криптовалути Bitfinex. Tether не е сама. В началото на октомври Circle Financial, една от компаниите поддръжници на стейбълкойна USDC, обяви, че е под разследване от SEC.

Но и в този план има огромна пролука. Tether е пример за стейбълкойн, който се издава от компания, докато други стабилни криптомонети са т.нар. алгоритмични - код, който е вързан за цената на Ethereum например, с цел винаги да струва толкова, колкото и един долар. Зад алгоритмичните стейбълкойни няма компания, която да ги издава. Примери са Reserve или полуалгоритмичната FRAX. Те обаче са далеч от популярността на Tether или USDC.

Самата SEC обръща внимание и директно на компаниите във финансовия сектор тогава, когато са достатъчно големи, че да ги забележи. Борсата за криптовалути Coinbase имаше план да пусне депозитен продукт, но след няколко превантивни заплахи със съд от страна на SEC компанията се отказа. Обяснението защо Coinbase получава това внимание, но не и другите компании, които предлагат сходен продукт, е просто: от пролетта компанията е листната на борсата в Ню Йорк и към момента има 48 млрд. долара пазарна капитализация, което я поставя в директното полезрение на регулатора.

Ако в първите дни на криптото секторът бе сравняван с Дивия Запад и Клондайк заради липсата на правила и копаенето на нови валути, то сега развитият пазар може да бъде сравнен с банковия сектор в САЩ през XIX, когато търговските банки сами печатат пари. Изданието The Economist предлага и друга съпоставка: с фондовете на паричните пазари от 70-те години, създадени, за да се заобиколят регулаторните правила. Без значение кое сравнение си изберат регулаторите, едва ли ще го свързват с думата стабилност, каквато и да е представката пред който и да било "койн".

Темата накратко
  • В света на децентрализираните пари се развива паралелна финансова система.
  • Държавите по света започват все по-активно да мислят как да наложат регулации.
  • На фокус са активите, които позволяват всичко това - стейбълкойните.

Защо бихте държали парите си на депозит с лихва под 0.1%, ако можете да ги вложите при 10% годишно? Въпросът може да звучи като теоретичен, но не е: с навлизането на криптовалутите светът на финансите се промени. В началото си преди малко повече от десетилетие те бяха бутиково занимание за програмисти и хакери. Постепенно придобиха популярност и (донякъде) масовост, а с това и пазарът закономерно се изпълни с все повече и разнообразни услуги.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    bigman_1 avatar :-|
    BiGman1

    добре...

  • 2
    selofia avatar :-?
    Селофия

    ...Миналата седмица Compound... изпрати погрешка 89 млн. долара на част от своите клиенти....
    Кьорав карти не играе... Едно е да се забавляваш с фентъзи футбол, а друго да залагаш в Ефбет или Хил евра на реални игри и прогнозни резултати... но все пак този бизнес е регулиран, ясен и се плащат ддс, такси, лицензи... някъде.
    За разлика от криптото, което е уайлд сайбър уест и важи фронтиер law.. който има нерви и излишни пари /също такива придобити по престъпен начин/ - участва.. На който са му мили трудно скътаните спестявания - инвестира в имоти, стокови запаси, взаимни фондове и акции, за които има информация и доверие... и евентуална регулативна защита срещу измамници...
    Много известни фондове имат 8-12 % годишна доходност.. , далеч над инфлацията.. Защо ли обаче е трудно да инвестираш през собствената си банка в БГ?... При Ники Маус напр. може да компенсирате отр. лихви и инфлацията, но по дизайн таксите и праговете са такива, че дребен слабоинформиран вложител е на празен ход.. Все пак по-добре от.. крипто.. стига да имате доверие и те ви одобрят като клиент..
    Един БГ гражданин с около 2000 лв. нетен доход плаща 5-600 за храни, 150-300 за енергия, 800-1000 за кредити и му остават към 200-500 за всичко останало.. Колко може да се похвалят със спестявания и свободни пари за инвестиции? И колко ИП са ориентирани да го имат тоя за клиент?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход