България пак е невидима за инвеститорите

Преглед на оригинала

Производство vs. логистика

През 2020 г. Европа отчита двуцифрен спад на преките чуждестранни инвестиции за първи път от 2009 г., когато световната финансова криза сви новите проекти с 11%, показва проучването на EY, което е проведено през март и април 2021 г. сред 550 мениджъри по целия свят. Пандемията и свиването на икономиката са довели и до загубата на 12 млн. работни места на Стария континент.

Като цяло най-голямо е намалението на инвестициите в производство, а те са най-желаните, защото създават най-много работни места и имат силен мултиплициращ ефект върху икономиката. През 2020 г. са обявени едва 1320 проекта в производство, което е с 22% по-малко, отколкото през 2019 г. Понижение се наблюдава във всички производствени сектори с изключение на науките за живота, където броят на проектите се е увеличил с 50%. Някои сфери обаче са били засегнати повече от други - инвестициите в автомобилната и авиационната индустрия например са се свили с над 30%, а тези в машини и оборудване - с повече от 20%.

В същото време инвестициите в логистика са се увеличили с 11% най-вече заради бума в електронната търговия. Любопитна подробност е, че основният двигател на този ръст е една компания - Amazon, която през миналата година е удвоила логистичните си проекти в Европа.

Не и в България

В България обаче спадът е значителен, а по-лошото е, че това се очерта като тенденция и в последните години, без да има COVID-19. Най-голямата нова чуждестранна инвестиция беше направена през 2018 г. от турската odelo в завод за автомобилни светлини край Пловдив за малко под 40 млн. евро. Нов проект беше обявен тази година - от Next.e.Go, която планира да направи завод за електрически автомобили в Ловеч за 140 млн. евро, но той тепърва трябва да се случи.

При отсъствието на нови инвеститори проекти все пак има - в разширения на вече изградени предприятия. През последните години бяха изпълнени няколко наистина големи такива проекти както от чуждестранни компании, така и от български - например португалската инвестиция на BA Glass в стъкларските заводи в Пловдив и София, която в края ще достигне 300 млн. евро, или поредният проект за около 130 млн. евро на КЦМ в Пловдив.

Според съдружника в EY Bulgaria Диана Николаева основните причини за липсата на нови мащабни инвестиции са политическата несигурност в момента, както и недобре развитата инфраструктура (виж интервюто). "Основната част от инвестициите са в Югозападна и Централна южна България, а в Северна България почти няма. Вижте какво направи една магистрала с южната част на страната", коментира тя. По думите й България има инвестиционни предимства, но има нужда от активно маркетиране. "Много инвеститори продължават да са изненадани от качеството на работната сила. Сигурно има поле за подобрение в редица аспекти на инвестиционната среда, но това не означава, че не тръгваме от добро ниво", каза тя.

Преглед на оригинала

Къде ходят инвеститорите

Начело като водещи дестинации за чуждестранни инвестиции в Европа остават Франция, Обединеното кралство и Германия, макар че и трите отчитат спад през 2020 г. Франция е предпочитана най-вече за производствени и научноразвойни проекти, Обединеното кралство - за корпоративни централи, а Германия е атрактивна предимно за дейта центрове и бизнес услуги. Въпреки общия спад все пак седем от държавите в топ 20 са успели да привлекат повече инвестиции.

Ключова дестинация за инвеститорите в Централна и Източна Европа е Полша, която през миналата година отбелязва 10% ръст на инвестициите. Веднага след нея е Турция - с цели 18% процента увеличение, като страната е втората най-предпочитана локация за производство. В класацията на водещите 20 дестинации влизат и други съседки на България. Очаквано там присъства Румъния въпреки спада от 27% миналата година, като проектите са били главно в сферата на IT и логистиката. Сред водещите за инвестиции страни е и Сърбия (понижение от 32% в броя на проектите), където ключов сектор е производството на превозни средства и компоненти за тях.

Не съвсем сигурно бъдеще

Проучването на EY показва, че 41% от компаниите не са променили инвестиционните си планове за 2021 г. заради ковид, но по-голямата част от останалите предвиждат намаление, а едва 17% ще увеличат инвестициите си. "Бизнесът все още не се е успокоил напълно, че ефектите от това, което преживяхме, последните една-две години, са преодолени, все още има елемент на предпазливост по отношение на експанзията. В момента всички са много внимателни с инвестиционните си планове и неминуемо България е засегната от това", каза Николаева.

Все пак ръст на инвестициите през 2021 г. ще има, тъй като се очаква да бъдат изпълнени задържаните през миналата година проекти, смятат от EY. Дългосрочната перспектива за Европа също изглежда обнадеждаваща. Огромна част от анкетираните (80%) посочват Западна Европа като най-атрактивна инвестиционна дестинация, следвана от Централна и Източна Европа (64%). Едва след това се нареждат страни като САЩ (63%), Китай (53%) и Индия (49%).

Скоростта, с която ще се възстановяват чуждестранните инвестиции, обаче няма да е еднаква за всички сектори. По-бързо това се очаква да стане в индустриите, които бяха по-малко засегнати от COVID-19 - потребителските стоки, промишлеността, дигиталните технологии и науките за живота. В същото време съживяването на сектори като транспорт и туризъм, които продължават да изпитват затруднения, със сигурност ще отнеме повече време.

Близко производство - друг път

Пропусната изглежда и възможността на Европа и най-вече на Източна Европа да привлече производства от Далечния изток покрай очакваното им преместване по-близо до клиентите заради проблемите с доставките. Нагласите за съкращаване на веригите на доставки и т.нар. nearshoring, които съществуваха в началото на пандемията, са се изпарили, показва проучването на EY. Сега едва 20% от компаниите обмислят такива варианти в сравнение с цели 83% през април 2020 г.

В момента много компании биха предпочели да избегнат радикални и скъпи реорганизации на работата си. Азия дава силни сигнали за възстановяване и мултинационалните компании ще запазят присъствието си там засега, се посочва в проучването. Някои компании може и да преместят определени критични дейности в Европа, за да ограничат рисковете от прекъсване на веригите, но това няма да са масови случаи. И макар че апетитът за ниършоринг значително е отслабнал през последната година, остава стремежът към намаляване на зависимостта от една-единствена държава и към диверсифициране на регионалните източници на доставки.

Това все пак дава някакви шансове на България, но те не са безкрайни. "Все още имаме ценови предимства по отношение на разходите, но това не може да ни бъде упование за дългосрочен растеж, ако не се повиши и производителността", каза Николаева.

Финансовата подкрепа ще е важна за инвеститорите поне още две години

Диана Николаева, съдружник и лидер на отдел "Стратегия и сделки" за EY в България, Северна Македония, Албания и Косово

Защо през последните години няма големи нови инвестиции в България?

- Ще споделя това, което чувам от инвеститори като основни предизвикателства, то се потвърждава и от нашето проучване. На първо място всички интервюирани в нашето проучване като съображение за инвестиция в дадена държава отчитат политическа и икономическа стабилност. Последната година и ние сме имали проекти, които не са се случили по тази причина.

Но преди това имаше политическа стабилност и пак нямаше инвестиции

- Стигаме до втория фактор, който е свързан изключително с добра транспортна, телекомуникационна и всякакъв друг вид инфраструктура. Ние като телекомуникационна инфраструктура сме сред най-добрите, но с транспортната не сме така. Много важно е също административното обслужване. Всички правителства се опитват да правят прогрес в електронното управление, но той все още не е забележим за инвеститорите. За инвестиции на зелено е ключова и подкрепата на властите - местни и държавни. Дори за цяла Европа това е третият най-важен фактор, който се отбелязва в нашето проучване - в момента това са мерките, които правителствата дават като стимули за бизнеса за възстановяване след ковид. Тук като цяло може би страни като САЩ и Обединеното кралство изпреварват като бързина на реакцията и размер на субсидиите. Друг е въпросът до какви по-дългосрочни последствия ще доведе това, защото чуваме и на едното, и на другото място, че се говори за данъчни промени. При всички положения поне през следващите две години финансовата подкрепа ще има значение за интереса на инвеститорите.

Каква е причината Сърбия да попада в топ 20 на най-атрактивните за инвестиции страни за разлика от България?

- Може би Сърбия има гъвкавост по отношение на съдействието за нови инвестиции. Но там има и един ефект на догонването. Сърбия дълги години след войната беше забавила приватизацията и изоставаше с чуждите инвестиции. Общо взето, имиджът й беше на по-нестабилна политически държава. Аз си спомням, че България имаше много силна година през 2006, преди кризата и преди да стане член на ЕС. Много международни бизнеси влязоха в страната по това време, за да се позиционират преди приемането в ЕС. По подобен начин Сърбия сега е в очакване това да се случи. А когато видят някое място, което е по-незаето, бизнесите се насочват натам. Така че в случая на Сърбия мисля, че е съчетание от гъвкавост по отношение на публичната подкрепа, догонващ ефект и очаквано членство в ЕС.

Според вас къде е нишата на България и къде може да очакваме инвестиции в следващите 2-3 години?

- Ние няма да се увеличим като население, т.е. за нас фокусът трябва да бъде върху стоки и услуги с добавена стойност. Според мен има нереализиран технологичен потенциал. Връзката между университети и бизнес сигурно крие възможности, които не са реализирани. Аз лично вярвам, че в технологиите ние имаме място, разбира се, нишови, там, където има капацитет. Въпросът е да се намери работещ модел за комерсиализиране на научни постижения - вече има добри примери за това.

Усещате ли настроения за подобряване след ковид и след изборите, имаме ли шанс напред?

- След първите избори през април имаше едно наслагване - несъставяне на правителство, излезе докладът на американските сенатори, след което се случи "Магнитски". Това натрупа към негативното възприятие на държавата и със сигурност е нещо, което инвеститорите отчитат. Преодоляването на това, заявяването на ясен път, по който България ще се развива, със сигурност е важно. Трябва да отбележа обаче, че спрямо технологичния сектор, който през последните години реализира сериозен растеж, инвестиционният интерес се засили.