Корона от препятствия пред растящия бизнес в страната

Пандемията намали броя на най-динамичните малки и средни компании в класацията "Гепард" до 1619

Под знака на корона кризата. Такава беше изминалата година за българската икономика, която се сви с малко над 4% заради щетите от пандемията. Ситуацията беше очаквана, след като глобалният бизнес пострада тежко и още се възстановява от удара. Турбулентните условия намират отражение и в годишната класация на "Капитал" за най-динамичните малки и средни предприятия (МСП) - "Гепард". Преди корона кризата МСП имаха три поредни силни години, докато сега картината е по-различна. Броят на компаниите, приходите и печалбите им са доста под постиженията в класацията за последните няколко години. България се провали с разрешаването на здравния проблем, а ограничителните мерки са по-скоро на хартия и традиционно няма кой да следи за спазването им. Макар и движейки се по улиците на градовете трудно да се разбира, че има пандемия, бизнесът пострада сериозно. През миналата година туризмът и ресторантьорството бяха едни от най-тежко ударените наред с транспорта, а кризата в ЕС се отрази на износа от малка и отворена икономика като българската. За първи път в класацията на "Гепард" няма и анализ на сектор "Туризъм" - просто компаниите от него с растеж изчезнаха.

Както във всяка криза, така и в тази има печеливши - това са най-вече фармацевтичната индустрия, търговията, производителите на текстил и облекло.

Очаквана промяна

В годишната класация на "Капитал" за най-динамични малки и средни компании "Гепард" участват малко над 1610 компании при 2243 през 2020 г. Тя изследва динамиката на развитието им през миналата година, а основният показател е ръстът на приходите. В топ 10 попадат фирми от девет сектора, три от които са от София и окръга, а четири са от Северна България.

Очаквано в пандемичната година приходите на най-добрите са по-малко - 20.5 млрд. лв., доста под постижението от 28.5 млрд. лв. на влезлите в класацията през 2020 г. Въпреки това успешните компании са постигнали среден ръст на приходите 45%, а лидерите - десетина пъти по-висок.

Пандемията обаче не промени концентрацията - успешният бизнес продължава да е в София и Пловдив, откъдето са половината от компаниите. Макар и с по-малко от миналата година, столицата е далеч напред по брой компании в класацията - с 617, или почти 40%. Пловдив няма от кой да бъде изпреварен от второто място и затвърждава позицията си на индустриалния център на страната, а Варна отново е трета. Трудно е да си представим, че в близките години тази челна тройка ще бъде променена.

Фармацевтичният и козметичен сектор се е представил най-добре през 2020 г.

Същото важи и за разликата между Севера и Юга. Въпреки че лидерът в класацията е на север от Стара планина (виж по-долу), тази част на страната отстъпва значително по развитие. Компаниите от областите София, Пловдив, Стара Загора и Бургас са общо 901, или 55.5%. Тези на север с най-много участници са Варна, Плевен, Русе и Велико Търново - 234 общо, или 14.41%. По-неприятната тенденция е, че почти две трети от най-добрите МСП се намират в шест области.

Към традиционно намиращата се на дъното Видинска област вече трайно се добавят Добрич, Силистра и Търговище. В тези четири области работят общо едва 50 от най-успешните МСП. Под или 25 участника имат още Враца, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Разград, Смолян и Ямбол. Такава е реалността за малкия и средния бизнес, който реално трябва да е гръбнакът за всяка икономика. Проблемите не са от днес - обезлюдяване, липса на подготвени кадри, лоша инфраструктура, това са факторите, които карат инвеститори и предприемачи да заобикалят много от градовете и да се концентрират само в няколко - така страната се развива по южноамерикански вариант. На практика 14 години членство в Европейския съюз не доведоха до сближаване на развитието на районите в страната. По време на предизборната кампания чухме поредните обещания от кандидатите на различни партии, но фактите показват съвсем друго. В края на октомври проверка на икономическото министерство показа, че една трета от установените нередности по програмата "Иновации и конкурентоспособност" са в Северозападния регион. Част от дружествата, получили финансиране, са спрели дейност след приключване на проекта. Така икономическата среда в Северозапада не се е подобрила въпреки насоченото еврофинансиране, а просто са се усвоили едни пари.

Топ 3

Най-добрите компании в класацията съответстват и на секторите, които може да се каже, че спечелиха от пандемията. Лидер е монтажната компания "Спортяне" от Троян. Приходите й нарастват с 550% и са били 7 млн. лв. Тя е създадена преди 10 години и изгражда различни видове складове за търговци на дребно, фармацевтиката и др. Предлага още сглобяване на метални конструкции и поставяне на стъклени фасади.

Собственикът и управител на дружеството Константин Янчев обяснява пред "Капитал" доброто представяне през миналата година с кризата, която доведе до затварянето на доста монтажни фирми. Фирмата изпълнява поръчки основно в чужбина и в тази ситуация той е решил да тръгне срещу течението. Кризата е заварила екипа на обект в Дания, която е приключил успешно. Той признава, че в началото на пандемията е имало лек застой на поръчките, но през май работата е започнала отново. "Горе-долу така се получи - ние работехме вместо тези, които се скриха по къщите. И работниците ни не избягаха", казва Янчев.

Лидер в класацията е монтажната фирма "Спортяне".

Подгласник на лидера е софийската "Интегра пластик", чиито приходи са нараснали с 530% до 10.4 млн. лв. Преди три години изгради до гр. Елин Пелин завод за производство на рециклируема пластмаса. Инвестицията е в размер на 40 млн. евро, като след преработката на пластмасови отпадъци се получава регранулат - основна суровина за производството на широка гама промишлени и битови пластмасови изделия. Решението за този бизнес е взето, след като Китай спира да приема пластмасови отпадъци от Европа и по този начин се отваря голяма пазарна ниша (още за компанията на стр. ...).

В челната тройка влиза и "Акма трейд лимитид", която управлява свинекомплекса в гр. Дунавци. Приходите й са нараснали с малко над 500% до 5.6 млн. лв. Останалите фирми в топ 10 също реализират огромен ръст на приходите - между 450 и 535%. Най-големи постъпления от челните десет има "Шпинер България" с почти 40 млн. лв. Това реално е германско-турски консорциум, които изгради завод за производство на металообработващи машини в индустриална зона "Куклен". В него равно участие имат германската Spinner Werkzeugmaschinenfabrik и турската Avcı CNC Makine Pazarlama. Машините освен в България се продават в Германия, Турция, Близкия изток, Южна и Северна Америка.

Пандемични ефекти

Анализът на 20-те най-силно растящи компании по сектори също показва, че пандемията е оставила своя отпечатък. Определено на върха са компаниите от фармацевтичния и козметичния сектор. Те са най-печеливши - с 65.9 млн. лв. (с 15 млн. лв. над лидера от миналата класация - информационните технологии), втори са по приходи - 425.5 млн. лв., и по ръст на приходите - 220%, и пети по ръст на печалбата - 317%.

Компаниите в горивния сектор пострадаха от корона кризата заради затворените граници, ограничили тежкотоварния транспорт, и затворените офиси, оставили хората вкъщи. Секторната класация обаче показва, че най-растящите МСП са се представили доста добре и постигат най-високите приходи - 435.2 млн. лв. Традиционно добри резултати отчитат и производителите на машини, които са трети по постъпления с 392 млн. лв. и втори по ръст на печалба с внушителните 1662%.

След фармацията по печалба се нареждат строителството - с 39.29 млн., и производителите на текстил и облекло - с 31.79 млн. Поредицата от локдауни постави на изпитание фирмите от текстилния бранш и очаквано търсенето на официални и бизнес колекции се сви драстично. Ръст на продажбите отчитат фирмите, които изработват дрехи за дома, и тези, които се пренастроиха към шиенето на предпазни маски и защитни облекла.

Търговските компании също се представят добре, като най-добрите от тях са първи по ръст на приходите и трети по покачване на печалбата. Производителите на храни и напитки отчитат най-големия ръст на печалбата - невероятните 2105%, което се дължи на поскъпването на хранителните продукти.

Последни по приходи са мебелните производители, а с най-ниска печалба, колкото и да е изненадващо - IT компаниите.

Вечните проблеми без решение

Въпреки кризата в резултат на пандемията над 1600 малки и средни компании са успели да се развият успешно, но пандемията нанесе сериозен удар върху целия сектор на МСП и щетите се прибавят към сериозните проблеми, които изпитва от години.

Проучване сред 500 МСП на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия от април 2020 г. показва, че основните пречки, които предприемачите виждат за развитие на своя бизнес, са в областта на човешките ресурси, административната и бизнес средата, както и финансирането. Тоест в почти всички елементи на правенето на бизнес има проблеми. А най-голяма нужда имат от подкрепа в областта на достъпа до финансиране от фондовете на ЕС и инструменти за иновации.

Почти две трети от най-добрите малки и средни предприятия се намират само в шест области.

Заради промяната в резултат на пандемията се очаква все повече предприятия да търсят възможности за развитие на онлайн продажбите. Именно това е една от областите, в които малките и средните предприятия биха могли да получат подкрепа от държавните структури - с услуги и консултации как тази възможност да бъде използвана така, че да даде нови шансове за преодоляване на кризата, смятат от агенцията.

Около една трета от компаниите, участвали в проучването, са подобрили дигитализацията на бизнеса си, а други 17% са обновили ИКТ системите си и са внедрили нови технологии и решения за информация и данни. Бъдещото развитие в тази област би им помогнало да се справят с новите предизвикателства, породени от кризата с ковид-19.

Бавно възстановяване

Секторът на МСП е изправен пред няколко предизвикателства. Първото е възстановяването от корона кризата. Услугите като туризъм, ресторантьорство и транспорт бяха сериозно ударени от пандемията и ще имат нужда от повече време, за да се върнат към предпандемичното си ниво, макар че като цяло българската икономика се възстановя. Това в голяма степен зависи от разрешаването на здравния проблем, което засега не се вижда как ще се случи в страната.

Второто предизвикателство е енергийната криза, която доведе до рекордни цени на природния газ и електроенергията. Оптимистичните очаквания са енергийните цени в Европа да се успокоят през пролетта, но това може и да не се случи, ако възстановяването на глобалната икономика запази темпото си и търсенето продължи да е далеч над предлагането. Високите цени водят и до по-голяма инфлация, което може допълнително да ограничи потреблението и това да създаде още проблеми за бизнеса. А това означава повече рискове и за българската икономика.

Методология

За да попадне в класацията, една компания трябва:

- да отбелязва ръст на своите приходи* в две поредни години

- да отговаря с приходите си от 2020 г. на определението за малки и средни предприятия (не микро-), заложено в закона - между 3.9 млн. лв. и 97.5 млн. лв. приходи

- да бъде частна собственост

- да не е финансово, здравно или хазартно дружество.

* Класацията работи с данни за приходите, без да включва приходи от финансирания, увеличение на запасите, разходи за придобиване на активи по стопански начин. Използвани са данни на "Капитал", от Търговския регистър, НСИ, НОИ