С вино в кръвта: каталог на западнотракийските изби

Регионът на Пловдив и Пазарджик е съкровищница за почитателите на качествените червени вина от местни сортове

Всичко за Пловдив може да откриете в специалната секция на Капитал.

Пловдив и виното трудно могат да бъдат отделени едно от друго. Ако трябва да използваме терминологията на енолозите - те са "коферментирали" заедно.

Първите следи от производство на вино по българските земи изобщо отпреди близо 5000 години са по поречието на Марица, а по високите плата на Родопите траките са издигали светилища на най-важния от всички богове - този на виното, Дионис. Западна Тракия всъщност има идеални дадености за производството на вино - защитена е от острите северни ветрове, климатът е мек, а почвите - много плодородни. Това прави местния тероар много подходящ за червени вина и именно върху тях е и фокусът на многобройните изби около Пловдив, Асеновград, Пещера и Пазарджик, Панагюрище и Старосел, Карабунар и Септември.

Регионът се смята за родината на мавруда - един от най-старите и автохтонни местни сортове, който има и качествата, и потенциала да бъде емблема на българското винопроизводство. Не случайно той се сдоби и с личен празник - Международния ден на мавруда, който тази година бе отбелязан за пръв път на 26 октомври. Той дава разпознаваемост на много от местните изби и е ключов за концепцията им.

В не особено големия като площ винарски регион Западна Тракия те са почти 30 на брой и генерират минимум 35 млн. лв. приходи (по данни за 2019 г.), което е близо 15-20% от общия оборот на сектора в България. Качеството на виното тук като цяло е по-високо от другите региони, а по-високи са и средните му цени, което е добра новина за местната икономика. Тя печели и от добрата синергия между избите и добрите ресторанти на Пловдив, които все по-често залагат на концепцията местно вино - местна храна.

Виненият туризъм също е на високо ниво. Регионът е в центъра на страната и е лесно достъпен за активната и търсеща интересни места за уикенд или еднодневна визита градска публика от близката София, както и от други региони.

Винените инвестиции са с най-различни мащаби. Тук още работят наследници на соцгигантите - винпром "Асеновград" и винарска изба "Съединение", която днес се казва New Bloom и е собственост на VP Brands (бивш "Винпром Пещера"). Сред големите проекти е винарско-туристическият комплекс "Старосел", който след мащабна инвестиция от 22 млн. лв. преди няколко години се разрасна до миникурорт и на практика е сред най-големите хотелски комплекси в Пловдивска област. В същото време има и малки, бутикови изби (виж карето), които допринасят значително за изграждането на виненото реноме на Западна Тракия.

Но имиджът на винарския регион като център на модерно и качествено винопроизводство и прогресът му в последните години се дължи основно на няколко изби, които са сред най-успешните, модерни и добре разработени винени инвестиции на България изобщо.

Ето кои са те.

"Беса Валей" 20 години по-късно

Историята сякаш е твърде хубава, за да е истина: През 2001 г двама изключителни винари и приятели идват от Бордо в пазарджишкото село Огняново. И остават очаровани от простора и идеалните условия за лозарство, подобни на първокласните тероари във Франция. Това са граф Стефан фон Найперг, собственик на няколко имения в Бордо, и виненият консултант Марк Дворкин. Решават да направят там винарна по френски модел, а към тях се присъединява и германският финансист Карл Хайнс Хаупман, който дава и сериозен тласък на проекта. Решават да нарекат имението "Домейн Беса Валей" заради древното тракийско племе беси, населявало тези земи.

Тази година през октомври "Беса Валей" отпразнува своя 20-и рожден ден. Избата, спор няма, е една от най-успешните в България, а именитите й собственици и изключителното качество на вината с бранда Enira работят успешно за винения имидж на България зад граница, като близо 80% от продукцията отива за износ. 20 години, както отбелязва и Карл Хайнс Хаупман, е чудесна възраст за една изба, защото сега лозята навлизат в своята най-върхова форма и в следващите 20+ години виното ще става все по-забележително.

През 18 от тези 20 години Enira бе изцяло червена. Избата с капацитет 800 хил. бутилки работи само с френски сортове - мeрло, каберне совиньон, пти вердо и сира, като сирата тук се смята за изключителна и е сред най-престижните вина на избата. Те са мощни и екстрактни, но и много комплексни и елегантни. През 2019 г "Беса Валей" пусна на пазара и дълго чаканата бяла "Енира" - бленд от два малко познати в България френски сортове, типични за Долината на Рона - русан и марсан, както и вийоние.

"Беса Валей" е красиво място - тя е сред първите изби тип имение в България. Ниската постройка е изпълнена предимно с естествени материали като варовик и дърво и се слива с природата наоколо - вградена е в скала, която осигурява естествена изолация за отлежаването на виното. Фокусът тук обаче не е толкова върху винения туризъм, тъй като екипът иска да се съсредоточи в това, която може да прави най-добре - вино.

Все пак избата е отворена за посещение през делничните дни, а през уикенда - с предварителна заявка.

Новият дом на "Драгомир"

Доскоро изба "Драгомир" и собствениците й - енолозите Наталия Гаджева и Константин Стоев, бяха известни като "градските винари". Близо десет години те работеха в самия град Пловдив, където определено им бе тясно. Дълго чаканата нова винарна на "Драгомир" обаче е факт от миналата година и тя е повече от подходяща за имиджа и амбициите на избата. Намира се в близкото с. Брестник и е една от най-модерните в България. Нейните архитектура и дизайн са впечатляващи, каквито са и самите вина на "Драгомир", които са майстори на червените, мощни, комплексни и дълго отлежавали червени купажни вина, особено с участието на типичния за района мавруд, както и на рубин. Избата е бутикова и произвежда само около 60 хил. бутилки годишно.

Единственото, което новата винарна си няма, е хотелска част, но пък разстоянието от и до центъра на Пловдив е съвсем подходящо за такси. Всичко друго в избата е направено с мисъл за винения туризъм. Тя предлага няколко пакета винени турове с разходка из избата и дегустации, които могат да се случат на различни места в зависимост от групата и предпочитанията - в дегустационната зала с гледка към бъчвите и резервоарите, сред самите бъчви, в магазина на избата, а също и навън - под колонадата на фасадата или на озеленената тераса.

Истинският чар и същност на комплексните и дълго отлежавали червени вина на "Драгомир" се разкрива с храната. Затова и тук продължава традицията, започната от "Драгомир" още в Пловдив - специални винени вечери с гост-готвач. Те са за групи от максимум 12 -14 души, като заявката и уточнения по менюто се правят предварително.

"Драгомир" има планове и за още подобрения, разширения и облагородяване по новия терен, които ще наблюдаваме с интерес в идните години.

Вино и туризъм във вила "Юстина"

Всичко започна с една-единствена къща за гости, в която отсядаха близки, приятели и почитатели на изба "Вила Юстина" в с. Устина, близо до Перущица. Днес във "Вила Юстина" има хотел, както и отделни къщички с апартаменти, а ако искате да ги посетите, планирайте отрано, защото местата свършват светкавично.

С близостта си до София, хубавото вино, добрата база, вкусна храна и опциите за спорт и разходки комплексът е топ дестинация както за софийските винени и кулинарни пътешественици, така и за корпоративните търсачи на интересни опции за тиймбилдинги и семинари.

"Юстина" си имат има и собствена козеферма, където се отглеждат кози от единствената в света месодайна порода "Боер", както и рибовъдно стопанство, а продукти и от двете се предлагат в ресторанта. Тук има и много простор за събития и занимания на открито, а над селото пък тръгва добре облагородена екопътека до Устинския водопад.

Всичко това обаче е добавка към виното, а не обратно. "Юстина" е създадена през 2006 г., притежава 40 ха собствени лозя в региона и е с по-скоро бутиково производство - до 150 хил. бутилки годишно. Самите производствени помещения са нещо като шоурум на един от най-големите производители на иноксови съдове в страната - "Томика метал", чийто собственик Милко Цветков притежава и самата винарна. Избата винаги е залагала на висококачествени вина, които могат да бъдат дегустирани в енотеката и дегустационната на избата.

Когато разполагаш с оборудване в пълна гама, редно е да го използваш - през годините "Юстина" е експериментирала с най-различни стилове и технологии, а и до днес поддържа сравнително широко портфолио в три серии, които включват чистосортови и купажни бели, розе и червени вина, също и десертно вино, а отскоро избата прави и естествено пенливо вино. От самото начало обаче нейното топ вино е Monogram - разпознаваемият за ценителите богат и мощен бленд между двата местни сорта рубин и мавруд.

"Загрей" и царството на мавруда

На мавруда, този стар, местен и сякаш най-български сорт, са се посветили немалко изби, въпреки че той е труден и капризен - зрее късно, но не понася студа. Освен това маврудът е много разнолик и разностилен (има два клона - 1 и 2, които дават вина с много различни характеристики - едните са по-леки и ефирни, другите са плътни и мощни) и като цяло работата с него е предизвикателство и за агрономите, и за винарите. Но пък в най-добрите си прояви маврудът е интересен, различен, комплексен, с голям потенциал за стареене и от него се правят "големи" вина.

В България има няколко "маврудени" изби, но изба "Загрей" до Първомай (кръстена на тракийския бог - първообраз на Дионис) и нейният собственик и мениджър Димитър Костадинов са сред най-посветените на сорта. Тук човек може да научи много за него и да опита повечето му превъплъщения. В "Загрей" правят мавруд със и без дъб, мавруд от клон 1 и от клон 2, мавруд, ферментирал с диви дрожди, мавруд от органично грозде, розе от мавруд, а също и една екзотика - бял мавруд.

Избата има и естествено сладко вино от мавруд, но може би най-впечатляваща е "Виница" - мавруд, който се прави от засушено в продължение на два месеца грозде - техника, заимствана от емблематичното италианско вино "Амароне". През този процес гроздето губи до 40% от теглото си, а киселините и захарите му се концентрират. Резултатът е плътно, мощно и много различно вино, с изключително комплексен и дълбок характер и способност да отлежава дълго време.

Винарната представлява голям, разгърнат комплекс насред море от лозя. Тя приема гости и предлага различни пакети за дегустации, специални винени обяди с гост-готвач, както и една нетрадиционна опция - уъркшоп за хляб от лимец. Има възможност и за интересни тиймбилдинги, включително такива, в които екипът може да си направи собствено "фирмено" вино.

Още отбивки в региона

В района има и други изби, които правят респектиращи вина и които заслужават да бъдат открити. Те не са толкова ориентирани към туризъм, но повечето посрещат гости с предварителна уговорка и обаждане.

Сред тях е семейната изба "Румелия" в Панагюрище, която също има фокус върху мавруда, но създава и други много качествени и интересни червени вина.

Недалече от "Загрей", в с. Златовръх", е изба "Ничев" - бутиков проект на д-р Венцислав Ничев, зъболекар от Париж, който работи само с мавруд, а вината му определено впечатляват.

Интересни вина от местни сортове като мавруд и рубин, но също и червен мискет и димят могат да се открият в серията Bulgarian Heritage на изба "Карабунар" в едноименното село, позната и с търговското си име Via Vinera. В същото село има още една сравнително нова изба - Vila Velis, собственост на българско-германско семейство, в която се работи основно с международни червени и бели сортове.

По-различни, но също толкова чаровни вина от мавруд предлага пък друга малка изба от района на Пазарджик - "Манастира". Нейният мавруд "Илая" показва другото лице на сорта - по-лек, ефирен и с не толкова мощна структура.

Малкото село Брестовица до Пловдив е дом на няколко изби - като шато "Тодорофф" - може би първият по-модерен за времето си комплекс за винен туризъм, и "Вила Винифера", а по-модерните инвестиции се допълват от винарна "Бендида" - малка семейна изба, която се фокусира върху сорта рубин. В селото се намира и един нов малък семеен проект - изба "Джинвира". За разлика от други в региона тази изба работи с повече бели, отколкото с червени сортове, включително със сравнително редкия сорт александрийски мискет.

Изба "Нерагора" пък е една от малкото чужди инвестиции в региона. Тя е българско-италиански проект и е биологично сертифицирана, а вината се отличават с модерен почерк и елегантност. Маврудът - чистосортов и в блендове, и тук е в централната роля.

Още от Капитал