Intel избра Германия за завода си за чипове, влага 17 млрд. долара

Американската компания ще инвестира общо 30 млрд. долара в бизнеса си в Европа

Американската технологична компания Intel ще разшири значително производствения си бизнес в Европа.
Американската технологична компания Intel ще разшири значително производствения си бизнес в Европа.
Американската технологична компания Intel ще разшири значително производствения си бизнес в Европа.    ©  Reuters
Американската технологична компания Intel ще разшири значително производствения си бизнес в Европа.    ©  Reuters

Американската технологична компания Intel представи инвестиционен план на стойност около 30 млрд. долара, който цели да съкрати изоставането на Европа от Азия и САЩ в произвеждането на чипове. Според него компанията може да вложи над 80 млрд. долара в следващите десет години, като това число силно зависи от търсенето, както и бъдещите субсидии.

Централна част от плановете на Intel е изграждането на нов завод, който ще се намира в германския град Магдебург. Изграждането на новата фабрика би струвало над 17 млрд. долара, а идеята е в нея да се произвеждат най-модерните полупроводници. Очаква се Германия скоро да одобри милиарди евро под формата на субсидии за завода, но крайният размер на финансовите облекчения все още не е изяснен.

Магдебургската "мегафабрика", която трябва да започне да работи през 2027 г., е предназначена да произвежда чипове с характеристики, които са с ширина два нанометра или по-малко - миниатюризация, която Intel и основните й конкуренти, TSMC и Samsung, се надяват да вкарат в производство най-късно до 2025 г.

Американската компания също така обяви вложението на нови 12 млрд. долара в завода си в Ирландия, който произвежда полупроводници с по-големи размери. По този начин общата инвестиция на Intel в Ирландия достига 34 млрд. евро от 1989 г. насам.

Европейското желание за независимост

Заводът в Магдебург се очаква да бъде ключова част от плана на Европейския съюз (ЕС) за постигане на пазарен дял от поне 20%. За да стане това реалност обаче, ще са нужни и други действия. Това е и причината Франция да е в преговори с американската компания за изграждане на европейски център за научноизследователска и развойна дейност в парижкото предградие Сакле. Планът е там да има поне 1000 души висококвалифициран персонал, които да работят предимно върху изкуствен интелект и високопроизводителни изчисления.

Италия също е в преговори с Intel, като те се водят относно изграждането на фабрика за окомплектоване на чипове. Тя би струвала около 4.5 млрд. евро, а без нея заводът в Магдебург би бил безсмислен.

Отговарят ли нуждите на Европа на тези на Intel?

Немалка част от официалните представители на ЕС обаче не са напълно убедени, че нуждите на Intel и на континента съвпадат. Според тях фокусът върху по-малките чипове, които се използват главно за технологии като телефони и сървъри, не отговарят на нуждите на Европа.

Вместо това инвестициите трябва да бъдат насочени към подобряване на енергийната ефективност и други аспекти на по-зрелите възли, използвани от производители като производителите на автомобили.

"Идеята, че всичко ще се сближи до по-малко от пет нанометра, е фалшиво твърдение", каза един изпълнителен директор в индустрията пред Financial Times. "Основната иновация за автомобилната индустрия се случва на зрели възли. Те трябва да бъдат много енергийно ефективни и безопасни", добави той. "Това е най-силно разрастващият се сегмент на полупроводниците", каза друг изпълнителен директор. "ЕС трябва да подкрепя местното производство."

Според Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар на ЕС, местните данъкоплатци не могат да си позволят да плащат за развитието на зрялата част от бизнеса с полупроводници. "Някои от компаниите за чипове вероятно смятаха, че това е добра възможност за тях да имат достъп до публични пари, за да подобрят производството си... защото има търсене", каза той. "Винаги бях много ясен. Ние не сме тук, за да вършим вашата работа. Няма да влагаме публични пари за това. Трябва да подготвим авангардни технологии", добави Бретон пред Financial Times.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал