Войната за олио и българските маслобойни

В България бизнесът е за милиарди, основно за износ, а големите играчи са около 15

Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Отсъствието на Украйна, която е топ фактор на пазара на слънчогледово масло, взриви световните цени, но те вече се успокояват.
  • В България бизнесът е за милиарди, основно за износ, а големите играчи са около 15.
  • Временната паника в купувачите утихна, сега рискът е държавата да се намеси през спиране на износа.

Паника, опашки, презапасяване, битка в магазини. Месецът е март 2022 г. и полуделият пазар е на олио. Причината - войната в Украйна и страхът, че отсъствието на ключов играч от пазара ще доведе до дефицити. И наистина за кратко светът получи шокови цени на слънчогледа и олиото. Тази паника стигна и България.

На първа линия бяха магазините, в които познатата отпреди години цена на олиото от 2-3 лева е заменена от етикети с по 4-5, на някои места до 8 лева за бутилка. Но към момента не изглежда да има място за устойчива тревога. Пазарът е добре захранен - зад търговците стоят около 15 големи местни фабрики за слънчогледово масло и още няколко силни вносителя от Румъния, готови бързо да доставят при добър марж и тук.

"Няма начин да има дефицит, не сме в картел, българското олио е евтино спрямо други държави" - това са твърденията на представители на на сектора в ситуацията. Държавата пък излъчва сигнали, че ще удря спекулата, през министри и контролни комисии. Но поне засега гласно не произнася вредната фраза "забрана на износа".

Опасна за бизнеса, който само миналата година е изнесъл слънчогледово масло и рафинирано олио за над 1 млрд. лв., а вътрешният пазар е равен на половината от тази сума.

Военно масло в огъня

Световният център на производството на слънчогледово масло е Черноморският регион - с двата ключови играча Украйна и Русия, които държат почти 80% от глобалния износ. Стабилни и растящи количества произвежда и България, а минибумът дойде след присъединяването към ЕС и субсидиите за слънчоглед, които постепенно насочиха интерес и към преработка с по-висока добавена стойност.

Вече месец украинското производство е почти заключено - пристанищата са напълно блокирани и само малки количества се промъкват по суша. В районите с военни действия сега няма да бъде засят и слънчоглед. Тези факти изстреляха международната цена на слънчогледа и олиото до исторически рекорди. А паниката се преля към производители, търговци, купувачи.

Но към днес рекордите са в миналото, пазарите са укротени, а цените, макар и високи, движат в посока надолу. Бъдещето им зависи от края на конфликта в Украйна и от цените на големите алтернативни растителни мазнини - соева и палмова.

Милиардният бизнес тук

Производството в България върви по две линии - основно за износ и към 20 - 30% за местен пазар. Във всеки случай говорим за милиард левове - толкова е износът през миналата година, което е трикратно увеличение само за пет години. За милиард е и износът на слънчоглед и белени семки. В зависимост от цената местната консумация на олио е за около половин милиард, като малка част е внос. Рядко слънчогледово масло се ползва и за биодизел, има приложение и в някои индустрии.

"В България се консумират около 100 хил. тона олио годишно. Това е около една осма от потенциалните количества на пазара на олио. Страната ни изнася около 500 хил. тона олио на година", коментира за "Капитал" Ангел Георгиев, собственик на "Олива".

"На вътрешния пазар се консумират около 80-82 хил. тона олио плюс около 40 хил. тона от внос. Част от олиото не се използва в бита, а отива за индустриални цели", обобщи за "Капитал" Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти. Според него, ако предприятията работят със същите темпове и износът е в същите граници, към времето на новата реколта в страната ще останат около 500 хил. тона слънчоглед.

Макар в регистъра на Българската агенция по безопасност на храните да присъстват 109 компании, които преработват и/или бутилират растителни масла, големите и средните производители реално са около 15 и работят основно за експорт (виж таблицата). Множество малки маслобойни задоволяват нуждите на съответния регион, в който се намират.

Всички дружества са българска собственост, а характерна черта е, че собствениците им стоят в сянка. С малки изключения те не са се показвали публично нито пред местни, нито пред регионални медии.

Топ производител е "Олива" (виж карето), която обаче не произвежда олио за българския пазар. Така основни играчи на местния пазар са следващите в подреждането: "Клас", "Папас", "Бисер Олива" и т.н. Актуални финансови данни за 2021 г. няма, но отчетите през последните години показват възходящ тренд в бизнеса, сумарни приходи на дружествата в сектора над 2 млрд. лв. (вероятно и от други дейности) и печалба общо около 90 млн. лв. Видимо всички предприятия трайно са на плюс. Освен това заетите във фабриките не изглеждат много - около 2000 души в 15-те компании.

Въпросът с цените

Цената на олиото в годините се колебае, но по-осезаемото покачване започва от 2020 заради слабата реколта на слънчоглед в резултат на лоши климатични условия.

"Към март 2021 г. тон олио поскъпва до 1700 долара, но през лятото цената падна до 1100 долара на тон", посочва Ангел Георгиев нивата в региона. Успокояването на цените през лятото на миналата година помага на потребителите по-леко да преглътнат скока. До следващото покачване.

"През декември 2021 г. тон олио се търгуваше за 1400 долара, в февруари преди войната - за 1500 долара на тон. В началото на март цената вече е на невиждано в историята ниво от 2500 долара на тон. В момента е около 1900-2000 долара на тон", уточнява Ангел Георгиев.

В същия период очаквано нагоре се изстрелва и цената на тон слънчоглед - до над 1000 долара, но и тук посоката е на успокояване.

Представители на сектора изчисляват, че над 80% от себестойността на литър олио зависи от цената на слънчогледа. Останалите фактори са производствените разходи (за пресоване, екстрахиране, рафиниране), разходите за опаковане, транспорт и дистрибуция, заплатите, данъците, печалбата.

"Цената на ел. енергията за последните години беше 68-70 лв. за мегават. Средната цена миналата година достигна 110 лв. за мегават, а имаше периоди и по 160-170 лева. За периода на реколтата 2020-2021 средната цена на тока за всеки преработен тон е около 6.5 долара. През октомври 2021 тя стана 23 долара", прави изчисления Ангел Георгиев.

Разходите за производство на литър олио са се увеличили почти двойно, а търгуваме борсова стока, обобщават хора от сектора.

За екстремно високите цени на олиото влияние оказват и цените на другите растителни масла. "Цената на палмовото олио расте с около 60% в сравнение с предходния си пик. Тогава цената е била 1200 долара за тон, сега е 1920 долара за тон. Причините за този скок са различни - липса на реколта, на работна ръка, дъждове и др., но е факт, че различните видове растителни масла са в баланс и се влияят взаимно при отклоняване", обобщава Георги Койнов, финансов директор на "Олива". Влагането на растителни масла в биогорива също оказва влияние на пазара на олио, припомнят експерти от сектора.

За компаниите, бутилиращи за българския пазар, към цената на едро на тон олио трябва да се добави премия за рафиниране (примерно около 200 долара за тон), всякакви маркетингови, транспортни и т.н. разходи, както и надценка. Така цена от около 5 лева за литър звучи като нормална за сегашното състояние на пазара, изчисляват от сектора.

80% от себестойността на литър олио зависи от цената на слънчогледа.

Бъдещето и държавната мътилка

"Не очакваме голям ръст на цените на олиото на глобалните пазари. Очакваме пазарът още да се успокои. Сегашната цена от 1900 долара на тон олио е с 200 долара по-висока от цената през март 2021 и с 500 - 600 долара по-ниска от първата половина на март 2022 г.", коментира Ангел Георгиев.

Което би значело, че олиото днес не трябва да е много по-скъпо отпреди година. А ако остане с висока цена само тук, моментално ще се появи внос от Румъния, където има поне пет големи производителя.

Накратко, пазарът може да бъде разбъркан най-вече от държавни намеси като ограничения в износа и от паника.

Собственикът на "Олива" е категоричен, че дефицит в България няма как да има, но пък евентуална забрана за износ ще бъде пагубна за целия бранш и ще бъде съпътствана с множество фалити. По негови изчисления, отчитащи наличието на запаси от слънчоглед от миналата реколта, количествата от новата, вече потребеното и изнесено олио и слънчоглед, както и капацитета на фабриките, излиза, че до новия сезон на 1 август 2022 г. страната ще има или запас от 200 хил. тона олио, или еквивалента му - 470 хил. тона слънчоглед.

"Всички преработватели са договорили да доставят определени количества олио със своите контрагенти. И тези договори са сключени месеци по-рано. Фирмите са инвестирали огромни средства, изплащат заеми. При наличието на толкова много суровина нищо не се решава със забрани", категоричен е Яни Янев.

Малка неизвестна в уравнението внася и друга държавна инициатива - да запълни резерва си с огромни количества пшеница, царевица и слънчоглед за над 1 млрд. лв. В случая планът е скоро да бъдат изкупени 100 хил. тона слънчоглед. Операция, която повдига вежди сред производителите на олио. Първо, защото складирането на стоката е сложно (изисква проветряване, поддръжка на температура и т.н.) и по тази причина продуктът не е с голяма трайност, но със сигурност качеството за две години престой ще е ниско. И второ, защо не се запълни резервът с готов продукт, който е по-лесен за съхранение и бърз за ползване при нужда.

Единствената резонна намеса на държавата би била да разследва има ли картел на вътрешния пазар. Но капацитетът за дълбока проверка на КЗК е съмнителен. Затова и тя яхна лесната вълна с проверка на търговските вериги.

Иначе на потребителския фронт поне засега истерията утихна. А в шкафовете на потребителите ще отлежават количества, които поне временно дори ще свият местните покупки.

Кои са производителите и собствениците им

Най-големият производител на олио в страната е "Олива". Приходите на компанията за 2020 г. надхвърлят 1 млрд. лв., печалбата - над 45 млн. лв. Основните приходи в дружеството са от продажба на слънчогледово масло, главно за износ на едро. Трите производствени центъра на дружеството - край Варна, в Кнежа и в Полски Тръмбеш, позволяват преработка 700 хил. тона семена годишно. "Олива" е с краен едноличен собственик Ангел Георгиев.

Втора по приходи е "Папас олио" - собственост на Георги Ташев. Дружеството има рафинерии в Ямбол и Балчик, както и инсталация за производство на студено пресовани растителни масла в Бяла Слатина. Чрез фирмата си "Сент Жиран" Георги Ташев притежава и маслодобивната фирма в Балчик "Сън фуудс". Сумарният оборот на двете дружества за 2020 г. надхвърля 555 млн. лв. В миналото участие в групата е показвал и украинецът Олександр Минов, който сега контролира "Бисер олива".

Следва "Клас олио" от добричкото село Карапелит. Семейната компания е създадена през 90-те години на миналия век от турски предприемач с подобен бизнес в Турция. По-късно бизнесът е наследен от съпругата Нермин Йълмаз и сина Мертгюн Йълмаз, които през миналата година продадоха компанията на варненския преработвател на белени семки "Меджик флейм" - собственост на Едуард Багдасарян. Двете фирми се намират на 13 км една от друга.

Съдружници в "Марица олио" са Васил Светославов Марин и Георги Светославов Марин. Компанията оперира с два завода в Пазарджик, където е седалището на фирмата, а от 2015 г. има и мощности в село Ясен, общ. Плевен.

Акционери в старозагорската "Бисер олива" са братята Иван (на снимката) и Лука Ангелови от "Градус", но отскоро по-големият дял е на Олександр Минов и Шота Хаджишвили чрез "Рисойл".

Едноличен собственик на "Геострой-инженеринг"- Ямбол, е Моньо Великов Тодоров. Компанията работи в няколко направления - преработка на маслодайни култури, строителство, хотелиерство и др. Преработвателното предприятие е в с. Калчево, община Тунджа.

"Кехлибар" - Лясковец, е създадена през 1997 г. от Илия и Светломир Тодорови. Дружеството произвежда слънчогледово олио и търгува със земеделски стоки. От 2016 г. мажоритарният дял е собственост на Емил Веселинов Райков (на снимката) и Яна Цветанова Христова чрез "Агрия груп холдинг". "Кехлибар" има капацитет за преработка на над 50 хил. тона слънчоглед годишно.

"Роса" - Попово, произвежда олио под едноименната марка "Роса". Собственици на дружеството са Елена Григорова Георгиева, Иван и Григор Иванови, като последният има едър строителен пътен бизнес в Северна България. Създаденото през 1918 г. предприятие "Роса" е приватизирано през 1997 г.

"Олимекс" е със седалище във Видин, а производството е в с. Покрайнина. Бизнесът е семеен - собственост на Андриян Линков Александров и Миглена Светлозарова Александрова, стартиран през 1992 г.

"Голд-оил" - Харманли, започва своята дейност с производството на слънчогледово олио през 1995 г. Компанията е собственост на Ариф Боладжа, който е с българско ЕГН, и Реджеп Боладжа.

"Агро плант инвест" - Девня, е притежание на Ангел Бончев Бончев.

"Плиска ойл" - Шумен, е собственост на Блага Йосифова Андреева-Иванова. Слънчогледовото олио "Плиска" е с история от 1927 г. В момента предприятието включва цехове за пресоване, рафиниране, бутилиране на олио, но и за пакетиране на варива и захар. Иванова е собственик и на "Пестицид" с приходи над 200 млн. лв.

"Леона 7" - Пловдив, е собственост на Тони Аврамова Кохчиева. Цехът за производство и рафиниране на растително масло се намира в с. Дълго поле, община Калояново.

Съдружници в "Брама" - Габрово, са Любен Колев Ялъмов, Любомир Василев Киров, Милен Михайлов Петков. Компанията е създадена през 1993 г. и започва с малка производствена линия за нерафинирано слънчогледово масло.
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    guentchovelev avatar :-P
    guentchovelev
    • + 3

    Бизнес за 2 млд. лв - ЧУДЕСНО. Пиша за тия, дето твърдят, че нямаме икономика и производтсво ...

    Нередност?
  • 2
    jordani avatar :-|
    jordani

    Беленият и натрошеният слънчоглед не са суровина, а продукт. Оправете си графиката. Продукт, който като ценово е равен или по-голям от нерафинираното олио. И България произвежда 70-75% от световното потребление.

    Нередност?
  • 3
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Хъм, а като са се вдигнали цените и печелим повече от олио коригирахме ли земеделските субсидии в посока надолу или продължаваме да харчим пари от данъците ни за бранш, който явно се справя добре?

    Нередност?
  • 4
    xyha avatar :-P
    xyha

    До коментар [#3] от "Batezuzi":

    Знаете ли какви субсидии плаща България ? - НИКАКВИ . Каквото идва е от ЕС.
    Виж за футбол - защо плаща държавата ?

    Нередност?
Нов коментар