Българското агнешко се топи от скъпите фуражи и свитото потребление

Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Скокът в цената на фуражите оскъпи българското агнешко значително
  • Български производители съобщиха, че кланиците не са купували местната продукция заради по-изгоден внос от Македония
  • Комбинацията от ценови фактори ще накара производителите да свият размера на стадата си

Преди се купуваха по цели агнета, сега половинки. Така най-кратко може да се опише ситуацията на пазара на агнешко в най-силния момент за производителите - Великден и Гергьовден.

Такива наблюдения има и Стефан Бързов, който работи в района на Сандански и има около 200 овце, с които от 30 години се издържат две семейства. Той е доволен за себе си от настоящия сезон. Има редовни клиенти и е продал планираното за Великден. Има 20 записани агнета за Гергьовден и още 50 малки за Богородица.

Причината за намаляването на дажбата агнешко, разбира се, е цената. От 6 лв. миналата пролет за килограм живо тегло, през есента на 2021 г. достигнала 8 лв., а през тази пролет се е стигнало до 9-10 лв. А основната причина за ръста е тази на цената на фуражите, които са основен разход за производителите.

По щандовете в магазините агнешкото можеше да се намери на цена от 20 лв., а на места достигна и до 28 лв. В менютата на столични ресторанти 350 грама агнешко с дроб сарма в обедно меню можеше да бъде консумирано срещу 38 лв., като това дори изглеждаше приемлива цена сделка на фона на други висоти.

Бързов всъщност е един от положителните примери, като част от производителите изобщо не са успели да продадат продукцията си за Великден. Или притесненията, че високата цена може да се окаже проблем за реализирането на продукцията, се се сбъднали. Подозренията за тази аномалия падат върху по-ниските цени на вносното агнешко от Македония и в по-малка степен на количества от Румъния.

В бъдеще, ако цената на агнешкото месо продължи да расте, производителите са на мнение, че то може да стане непродаваемо за голяма част от клиентите. А в комбинация с високата цена на фуражите и очакванията за още инфлация фермерите започват да преосмислят размера на стадата си за догодина, което да задълбочи още повече тежката ситуация в този сектор.

Непродадените агнета

"За първи път ми се случва с готов пътен лист за агнетата към кланицата с издадени всички документи и всичко договорено от кланицата да ми откажат да ги вземат." Такъв е бил Великден за Милен Кехайов от Смолянско, който гледа около 2000 овце майки по био начин, на свободна паша на различни места. Обаждането на общо пет кланици, за да се намери начин за продажба на продукцията, не е помогнало.

"Проблемът се появи в сряда. В четвъртък вече бяха приключили с клането, като обикновено продължават до събота на обед", казва той. Подозренията му са, че е имало огромен внос от Македония, въпреки че от министерството са дали данни за едва 150 тона месо внос. Обяснението на овцевъдите е, че македонските им колеги получавали за готова продукция по 50 лв. на агне. И това заситило българския пазар с македонски агнета, продавани на цена с по 2.50 лв. по-ниско, и кланиците нямат интерес да купуват български агнета.

"Това, което нашата държава направи, е да стимулира кланиците със субсидии, които, при положение че се реализира вносно месо, няма как да пласират българско. Миналата година се видя, че не е успешно това дотиране на кланиците. Сега отново повтаряме същите грешки", казва Кехайов. Държавен фонд "Земеделие" отпусна 1 млн. лв. на кланиците и по 10 лв. на заклано агне, за да не изкупуват на по-ниска цена от 7.50 лв. живо тегло без ДДС. Според него обаче не те трябва да се субсидират, а реалните животновъди и по-успешният модел за помощи би бил на глава и на готова продукция.

В крайна сметка Кехайов е успял да продаде едва около 100 агнета на приятели и познати от грубо 1000 готови към въпросния момент за продажба (по 20 - 30 кг живо тегло).

Всичко расте освен плановете

Огромният ръст на цената, както и проблемите за производителите идват основно по линия на фуражите, които са се увеличили двойно в сравнение с пролетта на миналата година. Вторият критичен елемент е токът.

"При 30 до 35 ст. цена на фуража през зимата сега той е 70 ст.", казва Кехайов. Стефан от Сандански пък пресмята, че платил 430 лв. на тон фураж, или по 43 ст., като сега ще трябва да плати над 70 ст., като му е необходим поне 20 тона фураж, който се купува обикновено през юни.

Скъпата храна за агнетата за някои производители се наслагва към лошите резултати от продажбите по Великден, като надеждите за спасяване на кампанията по Гергьовден не се големи. Очакванията на Кехайов са за много вял пазар за 6 май, като според него тези, закупили си цяло агне за Великден, са си оставили и за Гергьовден. А останалите за агнета означава, че не само няма да се покрият разходи от зимата, но ще има и непредвидени такива за изхранване.

В по-средносрочен план цената на агнешкото не може да продължи да расте драматично, като това отблъсква потребителите и прави месото непродаваемо. В комбинация с високите цени на фуражите производителите казват, че най-вероятно ще заложат по-малки бройки овце за догодина и бърза продажба на част от животните.

"Няма да купуват хората и ще трябва да се махнат овцете", казва Стефан. На същата позиция е и Кехайов. "Категорично ще заложим по-малко животни. Поне 30-40% по-малко", казва той, като допълва, че има производители, които вече са се отказали.

"Тежък е бизнесът и ако се откажеш, връщане назад няма", обобщава той мрачната овча картина.

Изгубеното минало

Това би дало нов тласък на намаляването на българското стадо. Демокрацията заварва страната с около 10 милиона овце. Данните за броя преди COVID пандемията показва обща бройка на овцете 1.28 млн., в 17 хил. стопанства със средно по 72 животни, а 758 хил. е бил броят на закланите общо овце през 2020 г.

В тонове вътрешното потребление за въпросната година е било 12 234 тона, като от него 9817 са българско производство (в това число влизат овце и кози), а 2925 тона - внос. На износа пък се пада още по-малка част - 507 тона.

През 90-те години при нива на износа около 6 млн. агнета годишно обичайните купувачи са от Сирия, Ливан, Либия - накратко Близкият изток. Българските агнета отдавна не пътуват към арабския свят, като от време на време през годините се подновяват намеренията за износ на огромни количества към Катар, но нещата се ограничават до няколко откъслечни сделки.

Къде пътуват агнетата

Основна фигура в износа на българските агнета през последните 20 години е Исмет Шабанов - Доктора, по образование ветеринарен лекар. Той си спомня времето, когато агнетата са прекосявали моретата с кораби на път за Йордания, Либия и Ливан, през вноса от Румъния, който започва да прави от 2004 - 2005 г., като дотогава родното производство е било достатъчно, и до износа за турския пазар.

Той е и затворил цикъла на бизнеса, като има собствено стадо, "Месокомбинат - Свищов", фирма, изкупуваща агнета на територията на страната и изнасяща за външни пазари. Последната брънка от веригата са магазините за телешко, агнешко и свинско месо под бранда на "Месокомбинат Свищов".

Компанията, занимаваща се с международната търговия и изкупуването на живите агнета от цялата страна, е "Агрокомерс-98", която за 2020 г. е с приходи 12.6 млн. лв. Според последния доклад за дейността тя е запазила традиционните си контрагенти - Италия и Хърватия. От дружеството отбелязват, че са успели да намерят и нови клиенти в страни като Словакия и Германия. Целите на компанията са за запазване на традиционните пазари, за разработване на нови в страни от Близкия изток и отваряне на пазарите за животни за трети страни - основно Турция. Все пак в пандемичната година компанията отчита спад на продажбите 16.4%, което в известна степен е компенсирано от продажбите на живи животни.

Накратко, бъдещето на бизнеса с агнета е далеч от розово. Поне до някой следващ икономически цикъл или хранителна мода.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev
    • + 1

    Има и друго обяснение - в Северна Македония в момента месото не се облага с ДДС. Ако добавим данъка към техните цени, ще получим цени близки до българските. Ето по-подробен преглед за причинте за цените на месото една от асоциациите:
    "Защо българското агнешко е по-скъпо от македонското"
    https://ovce-kozi.com/2022/04/26/ %d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b0%d0%b3%d0%bd%d0%b5%d1%88%d0%ba%d0%be-%d0%b5-%d0%bf%d0%be-%d1%81%d0%ba%d1%8a%d0%bf%d0%be-%d0%be%d1%82-2/?fbclid=IwAR3LbdRaI_oviiq9-AuokbwSPg_iomTOnOma3qcyys_49j2p-VlKXCfh5wI

    Нередност?
  • 2
    ttt42432684 avatar :-|
    ttt42432684

    Тази година производителите прекалиха.
    Не може в съседни държави на България цената в мазазина да е почти двойно по-ниска и да се чудят защо не са реализирали своята продукция.
    Или просто решиха да вдигнат двойно цените от миналата година и ако мине номера.

    Нередност?
  • 4
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#1] от "Vassil Stoychev":

    И аз не искам да плащам данъци, но ДДС-то не е ли точно най-ниско на господата от статията с 38 лева за 300 грама порция агнешко с дроб-сърма? Не съм сигурен тези 8% ддс колко имат ефект, Вие?

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал