Горивата в България и "Лукойл"

България в плена на руския нефт

От началото на войната в Украйна "Лукойл Нефтохим Бургас" ползва все повече руски петрол, защото е по-евтин, а вносът е сведен до минимум

Без работещо производство България ще разчита на внос на готови продукти.
Без работещо производство България ще разчита на внос на готови продукти.
Без работещо производство България ще разчита на внос на готови продукти.    ©  Reuters
Без работещо производство България ще разчита на внос на готови продукти.    ©  Reuters
Темата накратко
  • От началото на войната в Украйна "Лукойл Нефтохим Бургас" е ползвал все повече руски петрол, защото е по-евтин.
  • Вносителите на дизел и бензин ще са на загуба, ако внасят горива, произведени от по-скъпите сортове.
  • Управляващите и секторът трябва да намерят средносрочно решение за доставките, преработката, транспорта и финансирането.

Твърдо зад отсрочката от две години за забраната за внос на руски петрол. Такава е официалната позиция на България. Страната е в групата на четирите държави, които са най-силно зависими от вноса на руска суровина - заедно с Унгария, Словакия и Чехия. За тях всичко останало би означавало огромен скок на цените на горивата с всички последствия за икономиката от това.

Развръзка в Брюксел по темата ще има близката седмица, като ако България не получи изключение, пазарният дефицит и скъпите горива ще са тук месеци наред. Стои и политическият въпрос - какво ще прави България, допуснала единствената й голяма рафинерия да е руска, специализираното пристанище също, а за капак - и вносните алтернативи като готов дизел и бензин да са със същия произход.

Един за всички

Санкциите срещу Русия доведоха до изкривявания на пазара. Цената на руския петрол стана най-атрактивната на фона на останалите видове, защото суровината се продава с отстъпка. В държавата има един голям производител и той е пригоден технологично към руската суровина - "Лукойл Нефтохим Бургас", като групата е и силен играч на пазара на едро. Заради ниската цена, рафинерията вместо да разнообразява източниците, реално купува вече само руски петрол.

Ценовата разлика прави вноса на готови петролни продукти икономически невъзможен, обричайки вносителите на загуби. В сектора окачествяват алтернативата като "самоубийство".

Добрата новина е, че пренастройване на рафинерията и работа с по-големи количества неруска суровина е възможно, но то би изисквало време и усилия. И зависи от желанието на собственика - руската "Лукойл".

Едновременно с това се случват промени и в компанията майка. Преди по-малко от месец от ръководството на "Лукойл" се оттегли създателят й Вагит Алекперов и въпреки че обяснението беше, че целта е да се избегнат санкции срещу компанията, това доведе до спекулации за нейното политическо бъдеще на ниво Москва. Предизвикателни са и пазарните промени за трейдъра на "Лукойл" - Litasco, който сега има възможности за добри печалби, но бъдещето е неизвестно, а от неговите функциониране и ликвидност зависи и работата на бургаската рафинерия.

100% руски нефт

Българският пазар не е гигантски - по последни данни в страната за година се ползват около 4.8 млн. тона нефтен еквивалент. Рафинерията в Бургас внася грубо по 500 хил. тона на месец, или годишно 6 млн. тона (капацитетът е 7 млн. тона), но част отиват за износ. През годините бургаската рафинерия е задоволявала 50-70% от пазара на дизел и бензин в страната.

Но докато Европейският съюз налага санкции срещу Русия, българският пазар става все по-зависим и по-зависим от руски петрол.

"В момента се преработва 100% руски нефт, защото предлагането на алтернативни сортове нефт на нашия пазар е силно ограничено. Това е свързано с повишеното търсене на алтернативните сортове, тласкано нагоре от възможността за ембарго върху руския нефт", коментираха за "Капитал" от "Лукойл Нефтохим Бургас" (пълните отговори четете тук). От там казват още, че вместо диверсифициране на руските доставки с петрол с друг произход на практика трендът е точно обратният поради ценовите причини, като заявяват, че от началото на военния конфликт няма покачване на суровината с неруски произход.

Обяснението, че няма предлагане на други видове суров петрол тук, звучи странно. При положение че рафинерията е една, управлява се от руска шапка, пазарът е мироскопичен, логично никой чужд нефтен производител или търговец не е активен в България.

Вносителите на дизел и бензин: Неруското е скъпо

Невъзможният внос се потвърждава и от големи търговци на горива, които от известно време сигнализират, че на практика българският пазар е станал все по-руски, като възможности за противодействие почти няма. Причината е, че цените, на които "Лукойл България" продава на вътрешния пазар, са сред най-ниските в ЕС.

"Няма как да го продадеш вносния алтернативен дизел или бензин на печалба, няма как да го продадеш дори на малка загуба. Единственият начин да го продадеш е на огромна загуба от порядъка на 100 долара на тон", казват търговци. Пресметнато в малко карго от 6000 тона, това означава загуба от 600 хил. долара - разликата между вътрешната цена на "Лукойл България" и международните котировки.

Все по-руската българска картина се дължи на това, че има все по-малко купувачи за руският нефт и цената му е силно понижена. (Повече по темата за пазарните изкривявания от началото на войната в Украйна четете тук.) Всичко това доведе до международни котировки на руския Urals от 75-80 долара в сравнение с тези на Brent - 108-112 долара. Или с 30-35% п-висока цена.

Майка Швейцария

От началото на войната в Украйна големите петролни компании, занимаващи се с добив, могат да се похвалят със значителен ръст на печалбите. Огромните разлики в цените са възможност за големи маржове и за трейдъра от групата на "Лукойл", базиран извън страната. Той купува суровината от Русия, вероятно на цени, на които се търгува на местния пазар (много по-ниски от световните), плюс данъци и мита, обясняват от пазара. Неофициално източници казват, че става въпрос за няколкостотин долара марж на тон. Преди време отговорът на рафинерията към правителството за ценообразуването си беше, че то се определя от швейцарската Litasco.

През декември 2020 г. "Лукойл Нефтохим Бургас" стана дъщерно на Litasco, което е ексклузивен търговски представител на "Лукойл" за доставки на петрол и петролни продукти извън Русия, с централа в Женева. От началото на 2021 г. рафинерията в Бургас работи по схемата "процесинг", или на ишлеме, за дружеството Lukoil Benelux, регистрирано в Нидерландия, част от групата "Лукойл" и също собственост на Litasco, като получава приходи за услугата преработка на суровината.

Накратко, Litascо е собственик на суровия петрол, който се преработва в рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", като извършва покупката и износа на горивото от Новоросийск към Бургас. Рафинерията получава приходи за преработката по силата на договора за ишлеме. Всички петролни продукти, които излизат от рафинерията на "Лукойл Нефтохим Бургас", пак са на Litasco - през неговото Lukoil Benelux, а последното продава продуктите на "Лукойл България", също собственост на Litasco.

Така ако десетилетие наред рафинерията в Бургас отчиташе милиони загуби, сега резултатът става още по-невидим и евентуалните големи печалби ще са в Litasco.

Не е лесно да си "Лукойл"

Настоящите вероятни добри маржове са само едната страна на монетата, като за международния търговец има редица пазарни неизвестни, а работата на местната рафинерия зависи от доставките на суровина и възможността за продажба на готовата продукция.

В случай че "Лукойл" или руската суровина попаднат под санкции, за Litasco би станало изключително трудно да си купува суровина от свободния пазар, обясняват от сектора. И допълват, че и в момента компанията трудно намирала търговско финансиране. Това означава невъзможност да получаваш акредитиви от банки, трудно застраховане на пазарния риск, невъзможност за разсрочено плащане и работа само с предплащане, което изисква ликвидност.

Месец след началото на войната в публикация на Reuters беше съобщено, че Litasco е намалило операциите, за да може да гарантира сериозна сума за обслужване на кол-маржини след налагането на санкциите. От Reuters цитират изявление на говорител на Litasco, в което се казва, че е имало "естествено временно намаляване на корпоративната дейност, за да сме сигурни, че можем да работим в рамките на нашия достатъчен ликвиден пул". Източници на Reuters също споделят, че Litasco е спряло хеджирането, за да запази паричните наличности, и че компанията се насочва към снабдяване на четирите си рафинерии в Европа (освен българската, две в Италия и една в Румъния) и продажбата на готови продукти.

Как ще работи рафинерията

Българската рафинерия по принцип прави микс от различните сортове, като по-леките, богати на леки фракции, са подходящи за бензин и керосин, а по-тежките - за производство на средни и тежки дестилати като дизел, газьол и т.н.

От дружеството в Бургас обясняват, че за първото тримесечие на 2022 г. 63% от преработения нефт е с руски произход, но сега се преработва на 100% руски заради цените. Преди са опитвали да вдигат дела на "непроектната" (т.е. неруска) суровина над 50%, като имат опит и могат да преработват нефт от Близкия изток и Северна Африка.

Обяснението на бранша за лимитите е, че руският нефт е с по-ниски нива на сяра, например нивата на сярата в иракския Basrah са в около 1 процентен пункт по-високи. Това означава проблем за сероочистките в даден момент от процеса на дестилация, износване на оборудването и вероятно работа при по-нисък капацитет.

От рафинерията коментират, че с някои видове нефт, като Brent например, има възможност руската суровина да е много малко количество, но с близкоизточните, с които имат опит - минимално възможното от техническа гледна точка било 50%. Рафинерията инвестира огромни средства и в инсталация за хидрокрекинг на най-тежките фракции на петрола и повиши ефективността си и производството на светли горива и промените в суровината вероятно биха означавали излизане от технологичните им показатели.

Според бранша това не означава, че не е възможно настройване на рафинерията, като през годините е имало промени, но едва ли при работеща добре машина мотивацията е голяма. Другият проблем са неясното бъдеще и цените.

"Никой не може да каже какви и доколко сложни изменения в дизайна на рафинерията ще трябва да бъдат направени, тъй като никой не може да каже какви сортове нефт (с какво критично качество) ще бъдат достъпни на нашия пазар. В момента няма никакви алтернативи, тъй като на нашия пазар няма предлагане на други сортове нефт. Този дефицит на алтернативни сортове нефт става глобален поради непромененото предлагане и по-високото търсене, породено от повсеместната забрана на руски петрол", казват от "Лукойл Нефтохим Бургас".

Може ли без Русия

Засега не може да се отговори категорично как ще изглежда забраната за внос на руски петрол като параметри и срокове и какво ще стане с финансовата възможност на руската компания за осигуряването на нефта - без значение на произхода му.

От бранша коментират, че по-добрите пазари на суров петрол за нас на база спецификите на суровината са Саудитска Арабия, Иран, Алжир, Египет, Обединените арабски емирства. Възможност е и нефтът, който пристига по тръбата на Caspian Pipeline Consortium, по която се доставя суровината на румънската Rompetrol, собственост на KazMunayGas. Важен момент обаче е, че тръбата свършва на руското пристанище Новоросийск, т.е. отново има пресечна точка с Русия.

Без работещо производство страната ще трябва да разчита на внос на готови продукти. Възможностите за това са Гърция и Турция например, като България ще се конкурира с Украйна за тези горива, казват от пазара.

Тук се стига до въпроса с обемите и с начина на вноса, като пристанището за разтоварване на големи танкери е на "Лукойл" - Росенец. Според бранша на пристанище Бургас могат да пристават само по-малки - до 6000-тонни танкери, което било неизгодно спрямо борсовата стока, каквато са 30 000-тонните танкери. Вариант бил терминалът на "Варна сторидж", но там били нужни подобрения. Без пристанище за големи танкери вносът може да става по жп и автоцистерни - в по-малки количества и по-неизгодно.

Остава немаловажният въпрос кой ще финансира операцията, защото за вноса на 25 000-тонен танкер са нужни грубо 30 млн. долара. На българския пазар големите международни западни вериги са фокусирани върху ритейла. Освен руският лидер с внос се занимават локални малки трейдъри като "Сакса", "Булмаркет", "Инса ойл", като последният бил единственият, който извършвал и сега някакъв внос на дизел и газьол, по неофициална информация от пазара, тъй като разполагал с кредитни лимити и договори, но горивото пак било с руски произход. Или за пазара остава въпросът с финансирането, обезпечаването на акредитиви, ликвидността, стабилността и желанието на играчите.

Някъде в целия сюжет е и българската държава, която да разиграе екшън плановете при различните сюжети. А колкото до последния въпрос за цената - нефт има, но ще е скъпо.

Все още няма коментари
Нов коментар