Станислав, който не е специалист по нищо, но може да направи всичко

Но обувките и чорапите далеч не са единственото, което отличава Станислав. Само за година и половина в компанията, Станислав се превръща в един от ключовите хора в нея. "Сега като се замисля, в последната ми роля на Service Management лидер се бях заринал с доста неща и работният ми ден беше много дълъг - започваше около 6:00 - 7:00 сутринта, защото екипът ми се състоеше от чужденци и трябваше да хвана екипите в Индия, за да им възложа задачи, и продължаваше докъм 22:00 ч, за да успея да реагирам, ако се случи нещо в Америките. Бях изтощен и когато предложението на "Телелинк" изскочи, си казах - защо да не пробвам и това, и то се оказа стъпка в правилната посока." Станислав се среща с главния изпълнителен директор Иван Житиянов и регионалния директор операции Орлин Русев в след две срещи разбират, че са се "харесали като цяло", Но това, което направило най-силно впечатление на бъдещия служител, било, че по време на интервюто се наложило Житиянов да излезе за кратко, а след като се върнал, заварил как Станислав и Орлин обсъждат нещо разпалено и казал - "извинявайте момчета, не искам да ви прекъсвам". "Аз бях изумен, разказва Станислав, защото изключително рядко се случва CEO-то на компанията да дойде и да ти каже извинявай. Виждал съм много хора на ръководни позиции и те често са егоцентрични хора. Отношението и скъсяването на дистанция ме привлече първосигнално."

Преглед на оригинала

40-годишният специалист има достатъчно наблюдения и проведени срещи с професионалисти от различни нива и националности. На няколко пъти в живота си сменя поприщата си - започва кариерата си във финансовата сфера, след което се прехвърля в консултантския бизнес. Там получава възможността да работи по проекти с фирми, за които само е чел или гледал по телевизията - Maersk, Nike Europe, DHL, както и да пътува по целия свят. Виждал е изгреви и залези по река Меконг във Виетнам, докато отива на поредното си работно място, возейки се с моторна лодка по нея. Наслаждавал се е на стада слонове и биволи в Южна Африка, докато е обсъждал изискванията на бизнеса за поредния софтуерен продукт, който трябва да се внедри в изключителни кратки срокове глобално. Имал е възможност да се срещне и запознае лично с големи спортисти като Коби Брайънт - за момче, което е спестявало от джобните си, за да си купи първия модел негови маратонки, това е неговата сбъдната мечта.

Работил е в един от световните лидери по предоставяне на услуги в сферите на Accounting & Tax, Payroll & HR, Global Entity management и управление на фондове, за да отговаря за управлението на проектите за регион EMEA в ролята на IT Service Management-a и всички аспекти на ITIL методологията.

Да направиш всичко, без да си специалист по нищо

След срещите с Иван и Орлин Станислав поема ръководството на двата екипа от Project мениджъри, които управляват проектите на фирмата. "TBS е проектно ориентирана организация. Абсолютно всяко нещо, което се случва в нея, е отделено като проект - т.е. създаден е код, към който реферират приходите и разходите, свързани с него. За всяка една инициатива има отговорен Project мениджър, чиято работа е да "подреди нещата", да ги направи логически и да накара хората, от които зависи това да се случи, да седнат, да си говорят, да планират, да анализират входните данни, ако има нещо неясно, да се каже какво е то, да се уточни точно какъв бюджет е необходим, да се определят срокове и т.н.", обяснява Станислав и добавя метафора: "Винаги трябва да има един човек, който влиза в ролята на плеймейкър. Ако си го представите като спортен отбор, PM-ът е този, който прави така, че топката да е винаги в движение. Ако не знаеш какво да правиш, я подаваш към плеймейкъра, за да измисли той какво прави отборът от тук нататък, т.е. при него не трябва да има задържане."

Добрият PM не е специалист по нито една от задачите. Не е нужно да е техничар, не е нужно да е част от бизнеса, неговата роля е организационна и да накара хората да работят заедно добре

Всъщност преди 20 години, когато Станислав започва да се занимава с управление на проекти, общността от професионалисти в тази сфера е сравнително малка. "В очите на хората от бизнеса беше така - идва някакъв хлапак, който им се представя като Project мениджър. Мениджър на какво? За всички тогава мениджърите бяха шефове на отдели, а в този случай - човек, който изисква специалист от отдел 1, отдел 2, отдел 3, които дори не са му пряко подчинени.... Това беше мръсна дума."

Но ситуацията вече е различна. Организациите осъзнават ясно какво прави PM-ът и каква е добавената му стойност. Сертификациите, свързани с дейността му, са все по-разпространени, а в TBS и препоръчителни. Всички служители от Regular ниво нагоре, биват поощрявани да преминат през PMP Professional или Prince 2, като сертификациите са заплатени от компанията. "Телелинк" е една от малкото български фирми, които осъзнават, че подобно нещо е нужно не само за самата нея, но и ако служителят иска да се развива и да расте йерархично. Аз бях приятно изненадан, дори изумен, когато постъпих и разбрах, че 70% от екипа ми бяха със сертификати", коментира Станислав.

Преглед на оригинала

Какви качества трябва да притежава един добър PM? Според него на първо място управлението на проекти изисква здрав разум. Това е основата, от там нататък всичко се учи. "Т.е. като такъв ти трябва да задаваш онези глупави въпроси, които са под нивото на всеки друг. Обикновено, когато изстреляш наглед елементарен въпрос, първата реакция на хората е "оффф, как може да го каже това". Но когато същите тези хора започнат да отговарят на глупавите въпроси, става ясно, че от петима души в една зала, всеки има различно мнение какъв е отговорът. Оказа се, че тъпите въпроси не са никак тъпи и че когато служителите са тесни специалисти в дадена област, често се притесняват да не изглеждат не на място, когато ги зададат. Затова е нужен този външен човек, за да може картинката да се изясни за всички."

Нужно е и да не се притесняваш да говориш с когото и да е, да не се смущаваш, когато хората понякога реагират прибързано и остро и не трябва да приемаш нещата лично, защото те никога не са лични. "В общия случай добрият PM не е специалист по нито една от задачите. Не е нужно да е техничар, не е нужно да е част от бизнеса, неговата роля е организационна и да накара хората да работят заедно добре.", допълва Станислав. Ето това е - как да направиш да случи нещо, без да си специалист в нищо.

Работата на PM-а е и да балансира прословутия железен триъгълник, който съществува като мантра и който повечето от сертификационните програми проповядват - бюджет, обхват и времеви план. "Ако тръгнеш да разместваш който и да е от тези сегменти, трябва да разместиш и някои от другите. Например, ако намалиш бюджета, вероятно ще трябва да увеличиш времето, за което се случват задачите, като това се отнася до стандартната waterfall методология за управление на проектите, каквато е основната система в "Телелинк".

Преглед на оригинала

Малко наивно, малко патриотично, малко предизвикателно - ето тук

Досега Станислав се е занимавал с проекти, по-скоро свързани с внедряване на софтуери и персонализиране на системи, докато работата му в "Телелинк" е отговорна за различен тип проекти, свързани с инфраструктурата - вдигат се мрежи, виртуални сървъри, data центрове, интегрират се продукти и др.

Но голямата разлика с постигнатото в кариерата му досега, е, че до този момент мениджърът никога не е попадал в голяма, изцяло българска фирма, която се старае да върши дейността си по западен образец - да следва строго регулирани процедури и процеси, вместо да действа хаотично и на парче; фирма с редица ISO сертификати, системен подход, вътрешни и външни одити.

"Ние разписваме отлично проектите си и никога няма да се нареждаме някъде просто за едни пари. Веруюто, което изповядваме, е, че старанието ни е винаги да дадем добавена стойност, особено в България, защото ние живеем тук, имаме деца тук и много бихме искали и те да останат в родината си. И за да се случи това, знаем, че трябва да градим и да сме съзидателни във всяка направена стъпка, да дадем нещо работещо и с добавена стойност на клиента. Това, че се изкарват пари е много хубаво, но не е всичко.", обяснява Станислав.

За нас са важни хора с отношение, когато нещо им мръдва в душичката, да искат да се учат, да се развиват

Споделя, че първи път в живота си прави "неща за България, неща, които ще останат, ще имат отзвук, ще афектират на много хора за хубаво". И това, че имаш възможността да си част от хората, които го правят това, за него е много. "Добавената стойност е голяма", обобщава Станислав.

Един от активните проекти с мащабно въздействие, по които работи, е стартирането на портал, който ще позволи на всички ученици в страната да имат достъп до различни електронни издания. В тази система учители ще могат да качват съдържание, както и да има техни колеги оценители.

Работи се и по експериментален проект за един от водещите университети със сензорни инсталации, поставени по кръстовищата на столицата. Те ще могат да броят потока на движението, а извлечената от тях информация ще бъде използвана за заключения как да се развива пътната мрежа в съответния район, какви са тенденциите и др.

Фотограф : Яне Голев

През годините Станислав е имал работни предложения за най-различни места по света, позиции и високо заплащане. "Но ще ви кажа защо не го направих и останах в България - защото най-вероятно животът ми щеше да завие в някаква съвсем различна спирала, която е свързана единствено и само с по-добро заплащане. Чисто финансово нещата щяха да са супер, но аз нямаше да съм щастлив. Виждал съм много хора по пътя си, които са направили този избор, експати в различни държави, разполагащи с всичко, което могат да си пожелаят - събуждат се на брега на Персийския залив в шатри и бели камили минават пред тях. Но тези хора не са щастливи, те искат да изглеждат щастливи, докато не стигнат до момент, в който не могат да се похвалят с нищо друго освен с кариерата си. Което е страхотно, но най-много за кариерата ти пука на теб", споделя Станислав.

Казва, че е имал шанса и възможността да говори с много подобни хора, взели решение да отидат някъде и да си сбъднат мечтите. Например единият от клиентите му - румънец от Констанца, вербуван от корабите Maersk в обекта им в Африка, впоследствие сменил най-екзотичните места в Азия и накрая се озовал в централата им в Холандия. "Той ми беше първият модел за това какво се случва с хората - не толкова че си сам, колкото че губиш връзката с корените си. Да, ти имаш много повече пари от други хора в твоята страна или кръг, но попадаш в друг кръг от хора, в който пак си сред равни. Те самите тогава осъзнават колко безсмислена е тази игра и че през цялото време залъгват хамстера в главата си - да продължи да върти колелото и да трупа, докато ти самият не станеш хамстер. Това да си щастлив не го определят парите и къде си, а с кого си и какво правиш с този човек. Аз не казвам, че е лошо, просто не е моето."

Фотограф : Яне Голев

Днес Станислав е тук, в България, и се наслаждава на дейността си и смисъла от нея. Важна част от работата му в "Телелинк" са и екипите, с които работи."Продуктите идват и си заминават. Тук няма аз, при нас екипът е важен. Всички тези хора, които са въвлечени в процесите, вървят в една посока и всеки е наясно за посоката". Учи новопостъпилите колеги на отношение - към ангажиментите и хората. "Уменията се учат, важното е отношението. Например дали ще е проблем да останеш още половин час, за да довършим проекта. То не е отдаденост, а разбиране. За нас са важни хора с отношение, когато нещо им мръдва в душичката, да искат да се учат, да се развиват."

Това да си щастлив не го определят парите и къде си, а с кого си и какво правиш с този човек.

След като изпълнения със срещи работен ден премине, Станислав се старае да прекара повече време с 8-годишния си син. Да бъде с приятели навън, сред природата, за да "изключи хамстера" в главата и да извършва физически неща, с ръцете си. Затова обича да готви и се старае да чете повече литература, за сметка на гледането на телевизията.