Чуждестранните инвеститори напускат Китай

Политиките на Си Цзинпин имат фундаментални и болезнени последствия за пазарите

Политиката на Си за нулев ковид и непреклонното блокиране на Шанхай предизвикаха и опасения относно управлението на Китай.
Политиката на Си за нулев ковид и непреклонното блокиране на Шанхай предизвикаха и опасения относно управлението на Китай.
Политиката на Си за нулев ковид и непреклонното блокиране на Шанхай предизвикаха и опасения относно управлението на Китай.    ©  Reuters
Политиката на Си за нулев ковид и непреклонното блокиране на Шанхай предизвикаха и опасения относно управлението на Китай.    ©  Reuters

Жилищният комплекс Jing'an century в северен Шанхай, пълен с езера и буйна растителност, би трябвало да кипи от живот, докато строителите довършват апартаментите. Вместо това районът е тих. Двумесечно блокиране на 25-милионния град принуди голямата строителна група Yanlord да спре работата по обекта. Купувачите на жилища от месеци стоят в напрежение, докато някои от най-големите строителни предприемачи в страната изпадат в неплатежоспособност по своите дългове и се затрудняват да предоставят жилища на обикновените жители на Китай.

Сега Yanlord, за която доскоро се смяташе, че е в добро състояние, е принудена да съобщи на клиентите, че няма да получат имотите си навреме. Най-малко още 20 жилищни комплекса в града също обявиха забавяния. Много други строителни проекти бяха принудени да спрат да продават жилища. Локдаунът беше толкова тежък, че в града се появиха затворени улици и полицейски контролно-пропускателни пунктове. Работниците, строителните материали и търговските агенти просто не успяваха да стигнат до обектите. В същото време предварителните продажби на жилища на Yanlord паднаха с над 80% през април в сравнение с година по-рано.

Кризата с имотите в Китай не е новост. Но такива са нарастващите страхове на чуждестранните инвеститори за голямо политическо бедствие. Комбинацията от сериозен спад на пазара на жилища и безкомпромисната политика на Си Цзинпин за нулев ковид е само един от последните проблеми, който кара мениджърите на чуждестранни фондове да се запитат дали Китай губи прагматичния си подход за управление на икономиката.

Подготовка за преизбиране

Настойчивостта на Си за продължителни локдауни, които да освободят Китай от варианта Омикрон, както и подкрепата му за войната на Русия в Украйна се разглеждат като идеологически мотивирани решения, които игнорират икономическите и геополитическите реалности. Като добавим натиска му срещу технологични групи като компанията за електронна търговия Alibaba, както и срещу дълговете на гиганти от имотния сектор като Evergrande, става по-лесно да се обясни защо някои от най-големите инвестиционни групи в света поставят под въпрос качествата на лидерството в Пекин. Мнозина приписват тази и други идеологически кампании на подготовката за конгреса на комунистическата партия, който трябва да се проведе през есента и на който се очаква Си да получи още пет години на поста. Събитията от 2022 г. могат да формират отношението на глобалните инвеститори към Китай за години напред.

За малко повече от година политиките на Си оказаха дълбоко въздействие върху световните пазари - и то болезнено. Те са понижили китайските акции, търгувани в Хонконг и Ню Йорк, с 2 трлн. долара. Китайските първични публични предлагания в тези два града са почти в застой тази година. Китайските фирми за недвижими имоти са продали доларови облигации с висока доходност за едва 280 млн. долара досега през 2022 г., което е спад в сравнение с 15.6 млрд. долара през същия период на миналата година според доставчика на данни Dealogic. Вътре в Китай стойността на деноминираните в юани финансови активи, държани от чужденци, е спаднала с над 1 трлн. юана (150 млрд. долара) през първите три месеца на 2022 г., най-голямото понижение изобщо. Банкерската група Institute of International Finance (IIF), базирана във Вашингтон, прогнозира, че общо 300 млрд. долара капитал ще "изтече" от страната тази година спрямо 129 млрд. долара през 2021 г.

Пекин преди привличаше инвеститорите

Вътрешните пазари бяха една от ключовите точки в отношенията на Китай с външния свят. Вярата, че те ще продължат да стават по-отворени и да носят висока възвращаемост, помогна за поддържането на връзки с мощни западни финансисти, търсещи печалба. Дори когато тонът между САЩ и Китай се втвърди по времето на Тръмп, а търговската война понижи глобалните настроения, изобилието от ценни книжа на вътрешния пазар задържа много от най-големите световни финансови групи. Тъй като отношенията със Запада се влошиха, регулаторните органи в Пекин започнаха да ускоряват дълго обещаните реформи, като в крайна сметка позволиха на чуждестранни финансови групи изцяло да притежават свои бизнеси в страната.

300 млрд. долара

чуждестранен капитал ще напусне Китай през тази година, предвижда Institute of International Finance, спрямо 129 млрд. долара през 2021 г.

Политиките бяха ясен знак, че намеренията на Пекин са сериозни. И Западът му отвърна подобаващо. През 2018 г. MSCI добави китайски акции към своя водещ индекс на развиващите се пазари. Последваха няколко други включвания в индекси, което доведе до неочакван приток към китайските ценни книжа. Между началото на 2017 г. и пика в края на 2021 г. чуждестранната финансова експозиция към деноминирани в юани активи (акции, облигации, заеми и депозити) се е увеличила повече от три пъти - от около 3 трлн. юана на 10.8 трлн. юана.

Краят на ентусиазма

Това въодушевление сега бързо отшумява. Много чуждестранни инвеститори са подхождали с твърде голям ентусиазъм към Китай през последните години и са игнорирали рисковете, казва Хю Йънг от мениджъра на активи Aberdeen. Пазарът сега се събужда. Мнението на много инвеститори е, че макар Китай никога да не е бил по-отворен за чуждестранни капиталови потоци, не е бил и толкова скован от идеология, колкото в последно време.

Подкрепата на Китай за войната на Русия в Украйна събуди безпокойство относно претенциите ѝ към Тайван, който Китай заявява, че в крайна сметка ще си върне с всички необходими средства. Геополитически опасения като това са част от общата преоценка на рисковете, свързани с Китай. "Рискът по отношение на политиката значително се е увеличил", казва Нийл Ширинг от изследователската фирма Capital Economics. Това доведе до покачване на рисковите премии, които инвеститорите искат за китайските активи.

Някои водещи инвестиционни групи все по-открито изразяват тези възгледи. Гигантът в управлението на активи BlackRock, който бързо се разраства в Китай, заяви на 9 май, че вече разглежда китайските акции в хоризонт от 6 до 12 месеца като "неутрални" вместо "умерено предпочитани". Това се дължи главно на лошата икономическа картина, но отразява и връзките на Китай с Русия. Частната банка Julius Baer заяви през април, че слага край на петгодишния си залог, че китайските акции ще се превърнат в "основен клас активи".

Колко е голям отливът

Тази промяна допринесе за разпродаването на акции и облигации от чуждестранни инвеститори. Разпродажбата на облигации, деноминирани в юани, е предизвикана и от по-слабата валута, както и по-високите лихвени проценти в САЩ. Стойността на акциите, държани от чужденци в Китай, е намаляла с близо 20% през първите три месеца на годината, или с около 755 млрд. юана. Голяма част от този спад се обяснява с по-ниски оценки; ключовият индекс CSI 300 е с над 17% надолу от началото на годината. Но чуждестранните инвеститори също намаляват експозицията си. Чуждестранните дялови участия като част от китайския фондов пазар са спаднали от около 4.3% в края на 2021 г. до малко под 4% през март. Изследователската група Gavekal изчислява, че общите чуждестранни дялови участия досега са паднали с около 2% тази година. Не е сигурно дали изходящите потоци на собствен капитал ще са продължителни; дългоочакваното намаление на лихвения процент от Китайската народната банка на 20 май може да подобри нагласите. Но изходящите потоци ще продължат, докато няма повече яснота около икономическата политика, смятат някои мениджъри на активи.

Влошените нагласи бяха болезнени за малката и топяща се кохорта либерални технократи в страната, които все още работят усилено за един отворен Китай, който е поне леко чувствителен към притесненията на глобалните инвеститори. От години регулаторите възнаграждават дългосрочните инвеститори и тяхната отдаденост към Китай чрез своевременни реформи. С влошаването на нагласите през април те успяха да осигурят пакет от дългоочаквани реформи на частните пенсии в опит да привлекат мениджърите на активи. Това е спасителна мярка, която регулаторите са пазели, вероятно очаквайки по-лошите настроения в началото на тази година, казва един фондов мениджър.

Временно умопомрачение или дългосрочна стратегия

Много инвеститори виждат 2022 г. като определяща по отношение на бъдещата посока на политиката. Оптимистичната версия е, че този мрачен период на идеология, грешки в политиката и закъсал растеж е част от подготовката за конгреса на партията през есента, казва регионалният ръководител на един от глобалните мениджъри на активи. След като той премине, прагматиците ще имат повече контрол върху политиката. Нулевият ковид ще бъде прекратен и подкрепата за икономиката и технологичните фирми ще бъде предостатъчна.

В този лагер влизат много от инвестиционните мениджъри, които се състезават на китайски терен от десетилетия. Глобалните банки от 20 години казват на инвеститорите, че китайският пазар е сигурен залог. Да се промени този наратив е почти невъзможно. Само война за Тайван или горещ конфликт от такова естество може да го обърне, казва един чуждестранен банкер в Китай.

Песимистичният възглед е, че Си е категоричен за посоката, в която води Китай през последните две години, и че бъдещето ще бъде много по-идеологизирано. На 19 май рейтинговата агенция S&P предупреди, че политическите шокове в образованието, жилищния сектор, труда и социалните грижи ще продължат с години. Глобалните инвеститори твърде бавно разбраха значението на промените в политиката на Китай, казва Николай Шмид от инвестиционния мениджър T. Rowe Price. Малко вероятно е нещата скоро да се нормализират.

Политиката на Си за нулев ковид и непреклонното блокиране на Шанхай предизвикаха и опасения относно управлението на Китай. Някои инвеститори се притесняват, че държавата е загърбила растежа; че нулевият ковид може да е знак за борба между фракции в Пекин; или че накрая ще доведе до такава. "Когато инвеститорите чуят, че ги въвличат в политиката, се изнервят", казва Шон Дюбоу от мениджъра на активи Eurizon Capital Asia.

Едно вероятно развитие през следващите месеци е да се увеличи раздалечаването между инвеститорите извън Китай и тези с големи и растящи офиси в страната, казва Джийн Ма от IIF. Много групи, които са работили в продължение на десетилетия, за да се установят там, продължават да наемат нов персонал. За разлика от тях инвеститорите, които са получили достъп до вътрешния пазара през Хонконг, могат да продължат да намаляват експозицията си. Ако не друго, инвестирането в Китай ще стане още по-разделящо тази година.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар