Всичко, което трябва да знаем за ESG: екологично, социално корпоративно управление

Новите стандарти за по-отговорен и по-устойчив бизнес постепенно ще стават задължителни за повечето компании, като с ЕСГ практиките ще бъдат обвързани и възможностите за финансиране

За да се реализират целите на зеления преход в световен мащаб и за да и се зачитат човешките права на служителите (които извън развитите икономики са много въпросителни), има нужда от конкретни законодателни инициативи. Конкретен пример е Зелената сделка, чийто фокус е декарбонизация на икономиките на страните от ЕС и постигане на въглеродна неутралност в съюза до 2050 г.

В корпоративния свят пък новият стандарт се нарича ESG - зад абревиатурата стоят нови критерии за еко- и социално управление, които бизнес, финансови институции, министерства, общини, фондове и общо взето, всички участници в управлението на активи и пари, ще трябва да спазват в края на това десетилетие. Реално ESG e инструментът, с който се налагат устойчиви финансови модели, които покриват норми за екологично, социално и корпоративно управление.

Наравно с финансовата си отчетност дружествата ще трябва да разкриват и своите ESG практики чрез отчети за нефинансова информация. Те ще имат същата важна роля за определянето на състоянието на един бизнес редом с финансовите му показатели.

Какво стои зад трите букви в ESG

Всяка от трите букви в абревиатурата ESG има различен фокус:

Зад E (Environmental) стои зелената идеология, т.нар. екологично развитие. Това включва всички аспекти на зеления преход, които засягат и бизнеса - възобновяеми източници на енергия, декарбонизация в редица сектори включително в строителството, въвеждането на принципите на кръговата икономика и най-вече управлението на въглеродния отпечатък на един актив или продукт. В по-широкия смисъл на ESG именно този компонент се счита за най-важния, тъй като безспорно най-голямото предизвикателство в икономиката е отказът от фосилни горива, лимитирането на замърсяването от транспорта и навлизането на зелените технологии в заводите и фабриките.

В по-индивидуален мащаб E играе и сериозна роля и в личния живот - всеки човек потребява електроенергия, използва автомобили и публичен транспорт, пазарува в супермаркети или ползва услугите на големи и малките бизнеси, които ще трябва да се пренастроят според новите стандарти.

Един от основните примери за ESG политика е в посока на зелената енергия. В България A1 например наскоро сключи един от най-значимите дългосрочни договори за доставка на ток (PPA) с "Реналфа" като част от ЕSG стратегията на телекома.

Ритейл секторът също е особено активен на полето на ESG, тъй като тези практики стават все по-важни за избора на потребителите. Българският ритейл сектор не е изключение, като вериги, като Lidl например, вече започнаха активно преориентиране към зелена енергия и още ESG практики.

Зад S (Social) стоят социалните фактори - тe са значително по-трудно измерими, отколкото екологичния фактор, защото се занимават едновременно и с хора, и със средата. Става въпрос за социално влияние, което оказва едно дружество с дейността си - човешките права, заплащането на персонала, дори това дали компанията има отношения със синдикатски асоциации. Това може да включва и влиянието на едно дружество над потребителя при продажбата на определен продукт. Tакъв дебат има например в САЩ за продажбата на оръжия, които не са обект на ESG регулации, но в същото време този бизнес има пряко влияние над обществото - особено на фона на масовите престрелки в училищата през последните години, чийто генезис се приписва на липсата на регулации над оръжейните магазини и недостатъчното образование по темата.

В социален аспект голяма роля играе и политиката, като тя може изцяло да предопредели S - например как може едно дружество на покрива ESG критерии, ако (част от) дейността и производството му се извършват в страна с авторитарен и репресивен режим. Но като цяло социалният аспект на ESG има доста разнопосочна концепция, която има за цел да покаже повече отговорност към хората - това може да включва както спазването на базови човешки права, така и доста по-софистицирани и напредничави практики и политики. Такъв пример е европейската директива за защита на подателите на сигнали, според която се въвежда възможността за защитено и уредено подаване на сигнали за нередности, лоши практики и измами и в частните компании.

G идва от Governance и се отнася към управлението на един бизнес, корпорация или цял сектор и индивидуалните или колективните органи, които взимат решенията в тях. Фокусът на ESG тук е да има по-голяма яснота как се взимат решенията и как се управлява компанията като цяло - например да не е за сметка на по-нископоставените в организацията или крайните потребители. Въпреки че е сложно във вътрешното управление да се намесват регулации, идеята е да може да се наложи определен устойчив и отговорен модел на управление на директорите, мениджърите, акционерите или въобще заинтересованите страни в даден бизнес.

Част от устойчивото корпоративно управление например е доброволният стандарт за данъчна прозрачност, който разкрива приноса на компанията към бюджета и развитието на страната и местните общности. Данъчната прозрачност става все по-важна в западните общества, като има все по-голяма обществената нетърпимост към неплащането и избягването на данъци от страна на компаниите.

Наскоро казус с буквата G имаше в компанията за електромобили Tesla на Илон Мъск, която беше извадена от класации за ESG рейтинг и това предизвика бурна реакция на Мъск. Сред причините бе и начинът на управление на компанията редом с още причини, свързани пък със социалните фактори - недобри условия на труд, протести на служители, както и инциденти с електромобилите и др.

Какво е ESG рейтинг

Както има индекси, които взимат предвид финансовите резултати на компаниите, оценяват техните акции и дават идея на инвеститори за общата тенденция дали те са успешни, така има и същите класации, изготвяни само на база устойчиво развитие на компанията. Един от най-големите ESG индекси е на S&P 500, който е като референция за случващото се в най-големите световни компании. Има обаче много такива индекси, което води до парадокса една и съща компания да заема челно място е един индекс, но дори да не фигурира в друг. Такъв бе и казусът с Tesla. Все още предстои да се стандартизират тези индекси.

Ролята на финансовия сектор

В бъдеще ще се разчита сериозно на финансовия сектор за реализирането на ESG целите, особено в ЕС. Това ще стане най-вече с контрол над активите и анализ на това кои финансови инвестиции съвпадат с ESG критериите и кои не. Ако определени бизнеси не са приложили устойчива стратегия, те няма да могат да разчитат на финансиране от финансови институции или поне не и при добри кредитни условия - ще получат например по- допълнителна лихвена тежест.

Един от ключовите моменти за добро устойчиво развитие на бизнеса е въвеждането на модел за кръгова икономика. Накратко казано, това би спечелило добър ESG рейтинг, бъдещо финансиране, както и инвеститорски интерес.

Какви са регулациите за ESG

SFDR e регламентът за оповестяване на устойчиви финанси, който налага задължения за оповестяване на ESG за мениджъри на активи и други участници на финансовите пазари със съществени разпоредби на регламента, влизащи в сила от 10 март 2021 г. Отнася се за финансови дружества като банки, застрахователи, фондове и т.н.

CSRD, или новата Директива за отчитане на корпоративна устойчивост, ще е една от основните законодателни инициативи, чрез която средно големият и едрият бизнес в Европа ще бъде контролиран да спазва устойчивите цели на съюза. Очаква се тя да влезе в сила от края на тази година. Тя ще замени досега функциониращата директива за отчитане на нефинансова информация (NFRD). Самият факт, че се постига договор с представители на Европейския съвет, е голяма стъпка напред за реализирането на новото законодателство.

Какво е "грийнуошинг"

Новото законодателство би трябвало да помогне и в борбата срещу злоупотреби, наречени "зелено измиване на ръце", или greenwashing. "Грийнуошингът" е измамен похват в екомаркетинга и се употребява в случаи, когато твърденията на дадена компания, че нещо е "еко" или "зелено", не отговарят на истината. Явлението предизвика трусове във финансовия свят, като през май т.г. полицията в Германия щурмува офисите на германската компания DWS Group, подразделение на Deutsche Bank, след разкрития за подобни злоупотреби.

От кога ще се прилагат новите регулации

Задължителните доклади, които отчитат цялата нефинансова информация, ще са практически първата стъпка към устойчив контрол над бизнеса и ще започнат постепенно да влизат в сила.

Очаква се директивата за корпоративна устойчивост CSRD да влезе в сила през януари 2024 г. А големите компании ще публикуват първия си доклад според нея през 2024 г. с информация за финансовата 2023 г. на база на стандартите, които ще публикувани през четвъртото тримесечие на същата година.

За кого се отнасят регулациите

Публичните малки и средни предприятия (МСП) ще трябва да публикуват първия си CSRD отчет през 2026 г., за финансовата 2025 г., на базата на специфичните за тях стандарти, които ще бъдат публикувани през последното тримесечие на 2023 г. По принцип МСП, които не са регистрирани на борсата, няма да са задължавани да отчитат подобни доклади, но според ЕК ще бъдат поощрявани.

Какво прави бизнесът

Индустрията в цял свят започва да се ориентира в посока разработване и спазване на ESG практики и стандарти. На практика предстои мащабен преход за бизнеса, който ще означава борба за по-добър рейтинг - независимо дали се занимават с добив на природен газ, автомобилно производство, или са банкови институции.

Класацията "Климатичните лидери на Европа през 2022 г." на FT например посочва като лидери в намалението на емисиите в различни сегменти компании като технологичната Logitech, CAP - която се занимава с ВиК услуги и големия скандинавски ритейл ICA Gruppen, както и големи компании от сферата на енергетика, инфраструктура и строителство като Holcim Group, Fortum и Enel.

Все още няма коментари
Нов коментар