Покажи ми колко устойчив е бизнесът ти

Каква информация ще трябва да разкриват компаниите с влизането в сила на новите правила за отчитане на корпоративната устойчивост и как ще се случва това

Shutterstock
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Николай Илчев е директор в отдела за данъчни и правни услуги на "PwC България" с 15 години опит като данъчен консултант. Води проекти, свързани с предоставяне на данъчни консултации в областта на ДДС, корпоративен данък и международното данъчно облагане за големи международни и български компании. Ръководи и направленията за услуги в областта на ESG и съдействие за получаване на безвъзмездно публично финансиране по европейски и български грантови програми.

Мария-Елена Кисьова работи като ESG консултант в PwC от 2021 г. Има опит като консултант в международни организации като Съвета на Европа. Притежава правна диплома от Лондонския университет "Куин Мери" и през 2021 г. завършва магистратура със специалност "Международни отношения" в университета "Лайден", Нидерландия. Участва в международни студентски практики в СТО и Южна Африка.

Статията е част от медийното партньорство между "Капитал" и консултантската компания PwC в организирания от компанията конкурс ESG Awards, който ще отличи български компании с устойчиви практики. Крайният срок за кандидатстване е 31 юли 2022 г., а всичко за конкурса можете да научите тук.

Очаква се до края на годината ЕС да задължи големите компании да изготвят годишни отчети за устойчивост с данни, свързани с околната среда, социалните аспекти и корпоративното управление (т.нар. ESG).

Те ще допълват информацията от годишните финансови отчети на компанията. От 2026 г. задължението ще се отнася и за малки и средни предприятия, чиито акции се търгуват на борса в рамките на ЕС.

На по-късен етап ще се въведе и изискване за задължителен независим одит на информацията, оповестена в отчетите за устойчивост.

Правилата на т.нар. Директива за отчитане на корпоративната устойчивост (известна като CSRD) се очаква да бъдат въведени поетапно от 2024 г. нататък. Първите задължителни отчети за устойчивост на големите предприятия, чиито акции се търгуват на борса в рамките на ЕС, ще трябва да се публикуват през 2025 г., a данните ще отразяват нефинансова информация от предходната година.

От следващата година обхватът се разширява до всички останали големи предприятия - такива, които минават поне два от праговете за брой служители (над 250 души), годишен оборот (над 40 млн. евро) и обща стойност на активите (20 млн. евро). От 2027 г. малките и средните предприятия, чиито акции се търгуват на борса в ЕС, също ще трябва да публикуват данни за устойчивостта. Предварителната оценка е, че броят на дружествата, които ще трябва да изготвят отчет за устойчивост в рамките на целия ЕС, ще бъде около 49 хил.

Какво е отчет за устойчивост

Отчетът за устойчивост ще бъде част от годишния доклад за дейността на предприятието, който се публикува заедно с финансовите отчети. Неговата цел ще бъде да предостави количествена и качествена информация за влиянието на дейността на предприятието върху околната среда и обществото, както и как промените в околната среда и обществото имат отражение върху представянето на предприятието.

В основата на новите задължения са принципите на т.нар. Европейски зелен пакт. Затова и голяма част от количествените данни, които ще трябва да се оповестят, са свързани с влиянието върху околната среда. Те включват данни за потреблението на енергийни ресурси като горива, въглища, природен газ и други в тонове или други подходящи мерни единици и каква част от тях идва от възобновяеми източници като биогорива, водород и други.

С оглед на целите за декарбонизация на бизнеса задълженията включват и измерването и докладването на въглеродния отпечатък за годината, като това ще включва количествена информация в тонове въглероден диоксид (СО2) разделени в т.нар. обхват 1, 2 и 3.

  • Обхват 1 включва въглеродния диоксид, породен от енергийните ресурси, използвани директно от предприятието под формата на изгорени горива, въглища, природен газ.
  • Обхват 2 е въглеродният отпечатък, произтичащ непряко от използваната от предприятието електрическа и друг вид енергия, произведена от външни доставчици.
  • Обхват 3 включва непрекия въглероден диоксид, породен от веригата на стойността на предприятието, т.е., колко е въглеродният отпечатък от производството и транспорта на суровините, материалите и другите покупки на предприятието от негови доставчици, които то използва, за да произведе продуктите си или да предостави услугите си. Тук се включват и служебните пътувания, емисии от крайно потребление на продадените продукти, както и тези, генерирани от финансовите инвестиции.

Предприятията ще трябва да разкриват и количеството на определени типове замърсители на въздуха, водата и почвата, произтичащи от дейността им, както и на използваните ресурси и материали и на генерираните отпадъци по вид и дали те са биоразградими.

Освен да декларират своя въглероден отпечатък, от предприятията ще се очаква да имат количествени цели за намаляването на емисиите и също така за намаляване на отпадъците и замърсителите, породени от икономическата дейност. Всяка година ще трябва да се докладва напредъка в постигането на целите и съответната количествена информация. Тези дейности ще трябва да бъдат ръководени от вътрешен план за действие с цел смекчаване на изменението на климата и адаптацията към него - информация, която също следва да бъде оповестена.

Количествени данни ще трябва да се разкриват и във връзка със социалните аспекти и корпоративното управление. Например общ брой на служителите, съотношение между мъже и жени, информация за възнаграждението на служителите, включително за разликата във възнаграждението на мъже и жени, вид и брой на обученията, проведени за персонала, и други.

Ще следва да се разкрие и каква част от годишните приходи, капиталови и оперативни разходи на предприятието произтичат от икономически дейности, които ЕС е приел за устойчиви такива въз основа на своята класификация на устойчиви икономически дейности (т.нар. таксономия на ЕС).

Предприятията ще трябва да оценят и докладват и съществените ефекти и рискове, свързани с ESG темите (произтичащи например от промените в климата), върху тяхното финансово състояние и представяне.

Освен примерната количествена информация по-горе компаниите ще трябва да включат в отчетите си за устойчивост и подробна качествена информация. Като илюстрация тя ще трябва да включва описание на стратегията и бизнес модела на предприятието във връзка с устойчивостта и ESG, политики относно контрол на замърсяването, ефективното използване на ресурси, недопускане на дискриминация и нарушение на човешките права, корпоративна социална отговорност, недопускане на корупция и пране на пари и други.

Отчетите за устойчивост ще трябва да бъдат изготвени и публикувани в стандартизиран машинно четим вид, за да позволят по-лесно обработване и сравняване на количествената информация от страна на ползвателите като инвеститори, финансиращи институции, регулатори и потребители. За неизготвяне и непубликуване на отчет за устойчивост ще бъдат предвидени санкции с възпиращ ефект - например свързани с оборота на предприятието.

Как ще се изготвят отчетите за устойчивост

Отчетите ще се изготвят въз основа на нови стандарти за отчитане на устойчивостта, които ще бъдат приети от ЕС до средата на 2023 г. Те ще се прилагат за целия ЕС и ще осигурят уеднаквена рамка за сравняване на различните бизнеси в това доколко тяхната дейност е устойчива. Стандартите ще изложат подробно каква точно количествена и качествена информация трябва да бъде включена в отчета за устойчивост, като ще се отчитат конкретните обстоятелства на предприятието и какво е съществено с оглед на неговата дейност.

Основна цел на стандартите е бизнесите да използват една и съща основа за докладване и да нямат възможност сами да избират да оповестят само благоприятната за тях информация, а да пропуснат да разкрият съществени данни, които не ги представят в добра светлина. Като цяло стандартите за отчитане на устойчивостта трябва да играят по отношение на отчетите за устойчивост ролята, която Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО) имат по отношение на финансовите отчети на предприятията.

Именно поради горното стандартите ще дадат увереност на акционерите, инвеститорите, финансиращите институции, регулаторите, потребителите и всички други заинтересовани лица, че се оповестява относима информация и се използват едни и същи критерии. Допълнителна увереност ще даде и задължението за независим одит на отчетите за устойчивост, което се очаква да се прилага поетапно най-рано от 2028 г.

Защо се въвежда задължението за изготвяне на отчети за устойчивост?

Основната цел е всички заинтересовани лица да имат възможност да оценят представянето на различните бизнеси въз основа на основните нефинансови фактори и най-вече ефекта на дейността им върху околната среда и обществото. С тази информация например инвеститорите биха могли да взимат по-информирани решения кои бизнеси да подкрепят с оглед техните политики и резултати по отношение на устойчивостта.

Потребителите също ще могат да изберат дали да консумират продуктите на определени бизнеси като имат предвид техния ефект върху околната среда и други обществено значими теми. В конкурентния пазар на труда търсещите работа ще могат да вземат предвид и ESG профила на потенциалния си нов работодател. Самите предприятия ще могат да сравнят своето представяне с това на други подобни бизнеси и да търсят конкурентно предимство, основано и на ESG факторите.

Как предприятията могат да се подготвят за новите задължения за отчетност?

Безспорно изготвянето на отчети за устойчивост ще бъде немалко предизвикателство за засегнатите бизнеси. Обикновено до момента те не са събирали количествени данни за много от индикаторите, които ще трябва да разкрият. Също така е вероятно и да не са си поставяли конкретни цели и политики за намаляване на своя отпечатък върху околната среда и климата или за подобряване благополучието на обществото.

Затова е препоръчително за засегнатите предприятия отрано да започнат да планират нужните промени в своите процеси на отчетност и събиране на данни. Те ще трябва да имат добро разбиране кои точно данни трябва да имат налице с оглед спецификата на дейността им. Също така ще трябва да събират и данни за въздействието на техните доставчици, които ще трябва да включат в своите отчети за устойчивост. Сериозно внимание ще трябва да се обърне и на качествената информация, която трябва да се разкрие в отчетите - политиките и целите относно опазването на околната среда и намаляването на негативните ефекти върху климата и относно правата и благополучието служителите, местните общности и обществото като цяло.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал