Най-големите компании за горива: Луди петролни години

Гигантите в сектора догониха нивата от 2019 г., но сега са в новата реалност на пълно руско ценово господство

Русенската "Астра биоплант" произвежда биодизел, глицерин, растителни масла
Русенската "Астра биоплант" произвежда биодизел, глицерин, растителни масла
Русенската "Астра биоплант" произвежда биодизел, глицерин, растителни масла    ©  Надежда Чипева
Русенската "Астра биоплант" произвежда биодизел, глицерин, растителни масла    ©  Надежда Чипева
Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Горивата имат нов лидер - русенската "Астра биоплант", а "Лукойл Нефтохим Бургас" пада на четвърта позиция.
  • Търсенето и цените вдигат оборотите на всички дружества в сектора.
  • Евтиният руски петрол, ползван от основния играч на пазара, прави невъзможен вноса на алтернативни горива.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Горивата имат нов лидер - русенската "Астра биоплант", а "Лукойл Нефтохим Бургас" пада на четвърта позиция.
  • Търсенето и цените вдигат оборотите на всички дружества в сектора.
  • Евтиният руски петрол, ползван от основния играч на пазара, прави невъзможен вноса на алтернативни горива.

Пандемичната 2020 г. и блокираните граници, доставки и хора, които сринаха цената на петрола, изтриха милиарди от оборотите на компаниите в сектор горива. През изминалата 2021 г. светът се отърси от пандемията, започна да потребява бурно и това донесе силен ръст на цените на петрола и повече количества гориво в резервоарите.

Това се вижда и от отчетите на най-големите компании в сектора, които в повечето случаи достигат или надминават приходите си от 2019 г., отчитайки огромни ръстове спрямо 2020 г. Средното увеличение в оборотите е почти 25%. Но ако от изчислението се изключи рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", скокът е с над 50%.

При веригите бензиностанции високи ръстове имат големите международни играчи като "Лукойл България", "Шел България" и "ОМВ България". Най-съществените корекции - надолу и нагоре, обаче са при производителите на горива - бургаската рафинерия и русенския производител на биодизел "Астра биоплант", която излиза под номер 1 в класацията на най-големите в сектора за миналата година. Все пак руската група има най-много бизнес в сектора, ако се сумират четирите дружества от групата й в България.

Настоящата 2022 г. влезе с невиждани пазарни катаклизми заради войната в Украйна, които тепърва ще доведат до трайни промени на пазара, правейки го почти невъзможен за внос на друго освен руско гориво. А очакванията за бъдещето на повечето местни играчи са всичко друго, но не са оптимистични.

Не липсват и опити за излизане от пазара на определени играчи, а търсенето на горива в Украйна и доставки натам се явява една от малкото възможности за по-независим бизнес.

Ако има добра новина, тя е, че пословичната "Държавна петролна компания" няма да се реализира. Проблемите с резерва и липсващите запаси на някои играчи остават.

Новият лидер

За първа година сектор горива има нов лидер, като това е производителят на растителни масла и биодизел "Астра биоплант". Създадената през 2007 г. компания за 2021 г. има 3.34 млрд. лв. приходи и печалба 227 млн. лв.

Заводът е част от русенската група "Булмаркет", създадена от Станко Станков, която за изминалата година има три компании в топ 20 на големите в горивата. Дейността на групата е разположена основно на площадката на бившия комбинат за тежко машиностроене в Русе, намиращ се на брега на Дунава, и в Сливо поле.

Бизнесът е насочен в две основни направления. Първото е търговията с пропан-бутан на "Булмаркет ДМ", като компанията също е в класацията на големите в сектора и расте със 74%. Второто е производството, покупките и продажба на зърно, производство на биодизел, фармацевтичен глицерин и остатъчните продукти. Там е първият завод за биодизел в Сливо поле "Астра биоплант", заводът за сурови растителни масла и шрот "Олео протеин" и вторият завод за биодизел и фармацевтичен глицерин "Оберьостерайхише биодизел България", който също влиза в топ 20 с 200 млн. лв. приходи. Както и наетият завод "Хай протеин" в Провадия.

За производството на биодизел от първо поколение "Астра биоплант" изкупува огромни количества слънчоглед и рапица, а от групата нееднократно са казвали, че са в топ 5 по продажби на биодизел в ЕС. През 2021 г. "Астра биоплант" е произвела 360 хил. тона биодизел и 20 хил. тона глицерин.

Групата създава и биодизел от второ поколение, който се произвежда основно от използвани олиа за готвене и остатъчни мазнини, като инвестицията в новата производствена мощност, която се изграждаше през 2021 г., за още 100 хил. тона биодизел второ поколение, е около 17 млн. евро.

Биодобавката в горивата трябва да стане 14% до 2030 г., като от тях 3.5% трябва да са биогорива второ поколение, или такива, които не се конкурират с храните и за производството им се използват остатъчни продукти. Така политиката е производството на биодизел второ поколение да се увеличава всяка година. Целта на компанията е да премине на до 65% производство на биодизел второ поколение вместо биодизел от масла от рапица, слънчоглед и соя до края на другата година. Суровините идват основно от Азия в Европа, като конкуренцията за тях е голяма.

Търговският директор на "Астра биоплант" Деян Станков обяснява високия ръст на приходите на компанията първо с ръста на цените, който продължава и към края на миналата година. Вторият компонент е по-големият обем на продажбите, частично дължащ се на премахването на голяма част от COVID ограниченията и възобновяването на пътуванията.

Третата причина е ръстът на продажбите на зърна и сурови растителни масла. Произведените от компанията свежи масла са били реализирани почти излязло на международния пазар, поради по-добрите маржове там спрямо тези при производството на биодизел. В същото време суровините, използвани при производството на биодизел, са били основно използвани кухненски масла и други отпадъчни суровини от хранително вкусовата и преработвателната промишленост.

Това, което засега остава на заден план за компанията, е планираното излизане на борсата, като ще се чака нормализиране на пазара, като вече се отчита спад на цените на основните масла спрямо пиковите стойности след избухването на войната.

Рафинерия на ишлеме

Най-големият срив в класацията за 2021 г. има при дългогодишния лидер - рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", която пада до 4-то място с приходи 1.15 млрд. лв. при 6.3 млрд. лв. през 2019 г. Причината за огромния срив на оборота е, че рафинерията вече работи на ишлеме. През декември 2020 г. "Лукойл Нефтохим Бургас" стана дъщерно на Litasco, което е ексклузивен търговски представител на "Лукойл" за доставки на петрол и петролни продукти извън Русия, с централа в Женева. Работата по схемата "процесинг", т.е. на ишлеме, в бургаската рафинерия започва от началото на 2021 г. за дружеството Lukoil Benelux, регистрирано в Нидерландия, също собственост на Litasco.

Litascо е собственик на суровия петрол, който се преработва в рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", като извършва покупката и износа на горивото от Новоросийск към Бургас. Рафинерията получава приходи за преработката по силата на договора за ишлеме. Всички петролни продукти, които излизат от рафинерията на "Лукойл Нефтохим Бургас", пак са на Litasco - през неговото Lukoil Benelux, а последното продава продуктите на "Лукойл България", също собственост на Litasco.

Работата по новата схема вече се отрази на пословичната загуба на рафинерията, като за 2021 г. дружеството излиза на печалба. Отчетът на рафинерията показва, че дружеството реализира печалба в размер на 68 млн. лв., като година по-рано, по време на ковид кризата, то отчете огромната загуба от 509 млн. лв.

Обяснението на "Лукойл Нефтохим Бургас" за положителния резултат през 2021 г. е именно новият метод на работа, който елиминира пазарния риск от промените в цените на петрола и на горивата. Другата голяма причина, цитирана в отчета, е продажбата на запаси горива по текущи пазарни цени. Третата е, разбира се, възстановяването на търсенето на горива.

С ръст 48.6% е другата основна компания от групата - търговецът "Лукойл България", която се нарежда на втора позиция в класацията. В края на 2020 г. и при търговеца настъпва смяна на собствеността, като пак Lukoil Europe Holdings B.V. я прехвърля към Litasco S.A. (това се случва и с дружеството, занимаващо се с продажбата на авиационно гориво - "Лукойл ейвиейшън България"). А през лятото на 2021 г. промяна има и по линия на договорите за продажба на горива от "Лукойл България" към почти всички други компании в сектора, като те поставиха в по-добри условия крайните клиенти, т.е. обектите на дребно или ведомствени бензиностанции. За тях се предвиди отстъпка от 4 лева, но не когато горивото се транспортира от данъчен склад към данъчен склад под режим на отложено плащане на акциз. Или търговците на едро със складове бяха поставени в по-неизгодна позиция от крайните клиенти.

Огромни ръстове за миналата година логично има и при "Лукойл ейвиейшън България", след възстановяване на част от полетите през 2021 г., като нивата от 2019 г. все още не са възстановени, както и при "Лукойл България Бункер", търгуващо с корабни горива, което е и с най-големия скок за миналата година - 112%.

Новият руски пазар

Войната в Украйна донесе нови възможности на компаниите с руска собственост в страната. Войната доведе до голямо подценяване на руския нефт Urals и намаляването на купувачите за него поради страха от санкции, лош имидж и всички трудности, свързани с финансирането на сделките и транспортирането на продукта. Това изстреля цените на петрола с неруски произход и международните петролни гиганти отчетоха огромни маржове.

В България това на свой ред доведе до пълна зависимост от руския петрол като ценово най-атрактивен. Дори от рафинерията обясниха през пролетта, че изцяло преработват руски нефт, защото предлагането на алтернативни сортове нефт на нашия пазар било силно ограничено. Или рафинерията не разнообразява източниците на суровината.

Динамиката в цената на суровия петрол се отрази и на цената на готовите продукти, които всъщност станаха по-търсени. Така за компаниите в сектора, които извършваха някакъв внос, настоящата ситуация се оказва доста сложна. Или ценовата разлика между местното производство с руска суровина и вносната прави вноса на готови петролни продукти икономически невъзможен, обричайки вносителите на загуби.

Мрачно петролно бъдеще

На страната беше дадена отсрочка за забраната за вноса на руски петрол по море до края на 2024 г., за да може да се даде възможност на рафинерията в Бургас да бъде обновена, за да може да обработва по-голямо количество неруски петрол.

Очакванията на представители на пазара са, че за времето на дерогацията вносът ще остане все така усложнен и пазарът - все по-неконкурентен, като прогнозите са и за излизане от сектора на някои играчи.

В тази посока гледа Веселин Марешки за веригата си VM Petroleum, която се менажира през дружеството "Трейднет Варна", като това стана ясно от неговия коментар пред "Капитал", че върви към "намаляване и разпродаване" на бизнеса и че е взето решение за приключване. Варненската верига с 13 бензиностанции има спад на приходите от 0.2% за изминалата година и загуба от 1.8 млн. лв.

Друга компания със спад на бизнеса е "Бент Ойл", свързана с Младен Михалев - Маджо, оборотът на която пада с 3%. Компанията работи по сделките на Държавния резерв, като според източници от пазара спадът се дължи по-скоро на новите политики на "Лукойл".

На практика към средата на годината само една компания прави реално внос - "Инса ойл", посредством кораби, казват представители на сектора. Дружеството, собственост на Георги Самуилов, има ръст 62% за изминалата година, като надхвърля в голяма степен резултата от 2019 г. Огромен ръст от 142% има друга негова компания "Инса порт" - базата в Русе, която достига приходи от 662 млн. лв. Пловдивската компания на Самуилов обаче продължава да не спазва задължителните по закон резерви за разлика от останалите си конкуренти, като това на практика й освобождава финансов ресурс за други операции.

Една от малкото възможности за реализиране на маржове от продажби оставал износът за Украйна, която изпитва голям дефицит на горива.

Все още няма коментари
Нов коментар