Най-големите холдинги в България: Огромен растеж в енергетика и земеделие

Ток и възстановяване от пандемията носят високи приходи и печалби на топ 15 холдингови групи

11 от най-големите холдинги се търгуват на фондовата борса в София
11 от най-големите холдинги се търгуват на фондовата борса в София
11 от най-големите холдинги се търгуват на фондовата борса в София    ©  Shutterstock
11 от най-големите холдинги се търгуват на фондовата борса в София    ©  Shutterstock
Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Бизнесът на най-големите холдингови групи е достигнал рекордни нива през 2021 г.
  • Щастието може да се окаже временно заради задаващото се забавяне на глобалната икономика.
  • Най-печеливши са групите, които развиват бизнес в сферата на енергетиката и зърнопроизводството.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Бизнесът на най-големите холдингови групи е достигнал рекордни нива през 2021 г.
  • Щастието може да се окаже временно заради задаващото се забавяне на глобалната икономика.
  • Най-печеливши са групите, които развиват бизнес в сферата на енергетиката и зърнопроизводството.

Прекрасният нов свят - така може да се определи 2021 г. за най-големите холдингови групи в България, ако съдим по финансовите им отчети. Спокойно може да се каже, че нивата на приходите са на историческо ниво за всички от тях, същото е валидно и за печалбите при повечето, или поне там, където ги има. Ако в класацията за 2020 г. имаше забавяне, което всички определиха като временно, то година по-късно прогнозите им се оправдаха - от 15-те най-големи холдинга всички са успели да повишат приходите, доста от тях и печалбите, а някои дори са се измъкнали от хватките на загубите. Само с едно изключение приходите на всички групи растат с двуцифрен темп, на две дори с трицифрен, а повечето постъпления са и над предкризисните нива от 2019 г.

Разбира се, отчетите включват една година на възстановяване и не отразяват настъпилите негативни събития през тази - войната в Украйна, енергийната криза, нарушените доставки и забавянето, което Китай предизвиква чрез политиката си на нулев ковид, с което на практика блокира икономиката си, а от там и глобалното търсене. Към всичко това трябва да добавим и високата инфлация, която принуди централните банки да започнат рязко повишение на лихвените проценти, което засилва и опасенията от глобална рецесия.

Бумът на финансовите резултати през 2021 г. се дължи най-общо на три фактора:

  • Възстановеното търсене в местен и глобален мащаб, както и инфлацията се пренасят в по-големи приходи на холдингите
  • Високият скок в цените на енергията - от една страна, помага на дружествата за ток и газ, но и оказва силен натиск в разходната страна на холдингите
  • Активизирането на зърнения пазар влияе в общата класация, която има цели 3 представителя.

Атомен скок

Консолидираните приходи на "Български енергиен холдинг" достигат внушителните 11.2 млрд. лв., като причините зад това едва ли са изненада. Компанията консолидира резултатите на държавните енергийни дружества, а високите цени на тока се отразиха и в крайните й резултати. В случая с най-голям принос са тези на АЕЦ "Козлодуй", тъй като централата произвежда ток от ядрено гориво, чиято себестойност почти не се е променила, но пък продава на много високи крайни цени, което формира и огромна печалба. Само атомната електроцентрала е с положителен финансов резултат от близо 900 млн. лв. Тази година резултатът ще бъде подобрен, защото само за първото тримесечие резултатът е почти 1 млрд. лв.

Заради високите цени на газа приходите на "Булгаргаз" също се повишават значително и са над 2 млрд. лв. Високите цени на газа обаче доведоха до завръщането към въглищата, което повиши приходите и на "Мини Марица-изток", но тук има един парадокс и пазарна ирония - държавната компания добива и продава повече гориво на фиксирани цени, но плаща тока за огромните си машини на свободния пазар. Което силно натоварва разходите й и я държи на загуба.

В крайна сметка част от огромните печалби на държавната енергетика ще отидат за компенсиране на бизнеса за високите цени на тока, без които той трудно би оцелял в тези условия.

Енергетиката носи солидни приходи и на втория в класацията - "Еврохолд България". От миналата година холдингът е собственик на бившите дружества на CEZ в България, които вече се казват "Електрохолд". Продажбите на ток и енергийният бизнес допринасят с над 1.2 млрд. лв. приход на холдинга през 2021 г., докато застраховането запазва основния си дял с 2.3 млрд. лв. (ръст от почти 70%).

Класовете на растежа

Активизирането на глобалната търговия със зърно и повишените цени през миналата година са оказали положително влияние на търговците и производителите в сектора. А в класацията те са цели три - "Билдком", "Агрия груп холдинг" и "БГ агро". Първата компания е най-голямата в тази група и трета по приходи в общата класация, като продажбите й се повишават с внушителните половин милиард лева. "Билдком" е собственик на производителя на олио "Олива" и е сред компаниите, които растяха и в кризисната 2020 г. За пет години групата е повишила приходите си с над 1 млрд. лв., а печалбата й днес се нарежда сред най-големите в частния корпоративен сектор. Силното повишение в цените на олиото предполага висок ръст в приходите и през тази година, но през лятото заради очакванията за рецесия цените на суровините се понижават, което може да изяде част от растежа. Контролираната от Ангел Георгиев група има и второ направление - търговия с пшеница и други зърнени култури, както и с рапица. Освен това продава и препарати за растителна защита.

"Агрия груп холдинг" и "БГ агро" също се възползват от бума в търговията и цените на зърнени култури. Двете компании се търгуват на фондовата борса, като отчетите им за първото тримесечие показват, че тенденцията се прехвърля и през тази година. Усеща се обаче натискът на по-скъпите горива, които са неизбежен разход в този сектор. Въпреки всичко печалбите растат - тази на "БГ агро" е почти колкото цялата й годишна - 8.2 млн. лв. към края на март, а при "Агрия груп" е същата ситуация - малко над 22 млн. лв.

Какво остана от приватизацията

Традиционно в класацията попадат и най-големите бивши приватизационни фондове, днес холдинги, чиито акции се търгуват на борсата. Най-големият по размера на приходите си в случая е "Синергон холдинг", или бивш "Петрол фонд", контролиран и днес от компании на Бедо Доганян. Приходите му нарастват силно, надминавайки половин милиард лева. От отчета на компанията не става ясно кои дружества и дейности стоят зад големия ръст, личи само, че има бум в продажбите на стоки. Сред ключовите дружества на холдинга са "Топливо", който, видимо от отчета му, допринася с около 30 млн. лв.

В структурата на дружеството е и един от големите търговци на ток - "Синергон енерджи", при който приходите скачат от 70 млн. лв. през 2020 г. на почти 260 млн. лв. Въпреки ръста на постъпленията загубата на "Синергон холдинг" остава, като при него тя е почти хронично явление. Той заедно с БДЖ са двете единствени компании в класацията, които са на минус.

Държавният жп превозвач е силно губещ и декапитализиран. През тази година стана ясно, че пътническите превози и товарните се сливат в една компания заедно с холдинга, който е техен собственик. Това се прави в опит БДЖ да се модернизира и да излезе на обща печалба и е пореден опит от много през годините това да се случи.

При "Доверие обединен холдинг", в който основен акционер е "Софарма", по-отчетлив е ръстът на печалбата - с близо 100%. Холдингът има един от най-разнообразните портфейли - от шивашки услуги, през вино и здравеопазване, до финанси с притежаваната от него банка в Молдова - Moldindconbank. Именно и тя се превръща в ключовия актив и източник на приходи и печалба за "Доверие".

Един от примерите как икономическото възстановяване се е пренесло и във финансовите резултати на компаниите е "Индустриален холдинг България". Морският транспорт и кораборемонтът са ключови за бизнеса на бившия приватизационен фонд. Той увеличава приходите си и печели именно от нарастващите цени на морските превози - през миналата година Балтийският фрахтов индекс (Baltic Dry Index - BDI), който следи промените в цените за доставка на насипни товари по море с най-големите кораби, достигна най-високото си ниво от повече от десетилетие. Възстановените инвестиции и търсене са повишили и приходите в сектор машиностроене на "ИХ България".

Освен бившите приватизационни фондове в класацията има още няколко компании, чиито акции се търгуват на борсата. Всъщност те са повечето в подреждането (защото имат съставени консолидирани отчети по-рано). Една от най-големите публични компании е "Софарма", която също не спира да расте на консолидирана основа, въпреки че конфликтът в Украйна сви леко продажбите й на индивидуална основа.

От възстановяване на икономиката и повишените доставки продължава да се възползва и "Спиди", която остава близо до темпа на растеж от 2020 г. и през миналата година.

Един от борсовите хитове по доходност през последната година - "Телелинк бизнес сървисис", също расте, подкрепена от общия бум в технологичния сектор. В края на миналата година от ръководството на компанията обявиха, че се търси купувач на мажоритарния й пакет (държан от Любомир Минчев, Иво Евгениев и Спас Шопов). Дори обявиха, че интерес е проявил United Group, компанията, която притежава БТК и "Нова" в България. Няколко месеца по-късно обаче обявиха, че продажба няма да се случи.

Косвена връзка с борсата има и "Приста ойл холдинг", която е свързана с производителя на батерии "Монбат" и се контролира от братя Атанас и Пламен Бобокови. През миналата година "Приста" успява да се върне към растежа, като това се дължи почти изцяло на "Монбат", който е и основният й актив. През миналата година компанията отчете исторически рекорд в продажбите на оловно-киселинни акумулаторни батерии като бройки. Двуцифрен ръст има при продажбите на стартерни батерии, докато при индустриалните батерии е запазено нивото от 2020 г., когато покрай пандемията имаше рязко покачване на търсенето от телеком сектора.

Акумулаторите осигуряват и част от приходите на "Стара планина холд" - бивш приватизационен фонд, който днес също е на борсата. Освен "Елхим Искра" в неговия бизнес по-ключови са "М+С хидравлик" и ХЕС, които произвеждат хидравлични елементи за машиностроенето, което осигурява растежа на приходи и печалба.

Представянето на най-големите холдинги наистина е повече от добро, но едва ли ще се повтори през тази година. Ако очакванията за рецесия в САЩ и Европа се сбъднат, това ще удари бизнеса на повечето от тях по линия на износа към чуждите пазари. А ако рецесията дойде и в България, прекрасният бизнес свят може да остане само картичка от миналото.

Все още няма коментари
Нов коментар