Текстилът е "новата пластмаса". Какво ще се промени за дрехите?

Стратегията за рециклиране и повторна употреба на текстила на Европейската комисия предвижда промени от боядисването, през броя колекции до разделното събиране

   ©  Цветелина Белутова
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Средно европеецът изхвърля 11 кг текстилни изделия всяка година. По света всяка секунда се депонират или изгарят един камион текстилни продукти. Между 2000 и 2015 г. световното производство на текстилни изделия почти се е удвоило, а потреблението на облекло и обувки се очаква да нарасне с 63% до 2030 г. Европейското потребление на текстилни продукти е на четвърто място по въздействие върху околната среда и изменението на климата след храните, жилищата и мобилността. Текстилният сектор е на трето място по използване на вода и земя и на пето място по използване на първични суровини и по отделяне емисии на парникови газове.

Данните са на Европейската комисия, която през март т.г. прие Стратегия за рециклиране и повторна употреба на текстила - дрехи, килими, тапицерии, пердета и др. Фокусът в нея е върху повторната употреба на дрехите и влагане на текстилни влакна, получени от рециклиране на текстил.

Основното в стратегията

Изисква:

  • Нови правила за проектирането на текстилните изделия, с които се определят минимални изисквания за използването на рециклирани влакна в текстилните продукти и се гарантира, че те ще са по-дълготрайни и по-лесни за поправка и рециклиране.
  • Действия за справяне с непреднамереното изпускане на пластмасови микрочастици от текстилни изделия. Освен към проектирането на продуктите мерките ще бъдат насочени към производствените процеси, предпрането в заводите за промишлено производство, етикетирането и насърчаване използването на иновативни материали.
  • Производителите на дрехи ще трябва да намалят броя на колекциите, които пускат годишно. Така ще се задейства механизъм за справяне с бързата мода, която в стратегията е определена като "евтино, нискокачествено облекло, което се произвежда много бързо, често при лоши условия на труд извън ЕС".
  • Забрана за унищожаването на непродадени и върнати текстилни изделия с цел намаляване на свръхпроизводството и свръхконсумацията, а унищожаването им е загуба на стойност и ресурси.
  • Въвеждане на екомаркировка за текстил и обувки, чрез която потребителите лесно и по разпознаваем начин да правят избор на екологични текстилни продукти.
  • Задължително създаване на организации по оползотворяване на текстил. Според Европейската комисия системите на организациите по оползотворяване са се оказали ефективни за разделното събиране на отпадъците и последващото им управление и затова държавите членки ще трябва да ги приложат и за текстила.
  • Стимулиране на кръгови бизнес модели, особено в секторите за повторна употреба и ремонт.


Крайната цел е страните от ЕС да постигнат високи нива на разделно събиране на текстилни отпадъци до 2025 г.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Средно европеецът изхвърля 11 кг текстилни изделия всяка година. По света всяка секунда се депонират или изгарят един камион текстилни продукти. Между 2000 и 2015 г. световното производство на текстилни изделия почти се е удвоило, а потреблението на облекло и обувки се очаква да нарасне с 63% до 2030 г. Европейското потребление на текстилни продукти е на четвърто място по въздействие върху околната среда и изменението на климата след храните, жилищата и мобилността. Текстилният сектор е на трето място по използване на вода и земя и на пето място по използване на първични суровини и по отделяне емисии на парникови газове.

Данните са на Европейската комисия, която през март т.г. прие Стратегия за рециклиране и повторна употреба на текстила - дрехи, килими, тапицерии, пердета и др. Фокусът в нея е върху повторната употреба на дрехите и влагане на текстилни влакна, получени от рециклиране на текстил.

Основното в стратегията

Изисква:

  • Нови правила за проектирането на текстилните изделия, с които се определят минимални изисквания за използването на рециклирани влакна в текстилните продукти и се гарантира, че те ще са по-дълготрайни и по-лесни за поправка и рециклиране.
  • Действия за справяне с непреднамереното изпускане на пластмасови микрочастици от текстилни изделия. Освен към проектирането на продуктите мерките ще бъдат насочени към производствените процеси, предпрането в заводите за промишлено производство, етикетирането и насърчаване използването на иновативни материали.
  • Производителите на дрехи ще трябва да намалят броя на колекциите, които пускат годишно. Така ще се задейства механизъм за справяне с бързата мода, която в стратегията е определена като "евтино, нискокачествено облекло, което се произвежда много бързо, често при лоши условия на труд извън ЕС".
  • Забрана за унищожаването на непродадени и върнати текстилни изделия с цел намаляване на свръхпроизводството и свръхконсумацията, а унищожаването им е загуба на стойност и ресурси.
  • Въвеждане на екомаркировка за текстил и обувки, чрез която потребителите лесно и по разпознаваем начин да правят избор на екологични текстилни продукти.
  • Задължително създаване на организации по оползотворяване на текстил. Според Европейската комисия системите на организациите по оползотворяване са се оказали ефективни за разделното събиране на отпадъците и последващото им управление и затова държавите членки ще трябва да ги приложат и за текстила.
  • Стимулиране на кръгови бизнес модели, особено в секторите за повторна употреба и ремонт.


Крайната цел е страните от ЕС да постигнат високи нива на разделно събиране на текстилни отпадъци до 2025 г.
Севдалин Спасов - председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба и изпълнителен директор на "М Холдинг":

Целта е бързата мода вече да не е на мода

Защо текстилът се превърна в приоритетен сектор за Европейската комисия?

- Дълго време текстилното производство и въздействията от него бяха оставени на заден план, а индустрията с повторна употреба на текстилни изделия беше подценявана. Днес ситуацията е различна - текстилът е наричан новата пластмаса. Около 20% от глобалното замърсяване на водата е причинено от боядисването и довършителната обработка на текстилните продукти с т.нар. микропластмаси. Ако доскоро възприемахме пластмасата като основен замърсител, на хоризонта вече се появи и текстилът. Стратегията поставя основите за сериозна трансформация на текстилната индустрия както в краткосрочен, така и в по-дългосрочен план. В нея са заложени действия и изисквания, които засягат целия жизнен цикъл на текстилните продукти - от добива на суровини за създаването им, през производството, транспортирането до обектите за търговия, потреблението, изхвърлянето и последващото оползотворяване. Целта е потребителите да могат да използват по-дълго висококачествените текстилни изделия, бързата мода вече да не е на мода, а икономически изгодните услуги за повторна употреба и поправка да бъдат широкодостъпни.

Какви мерки би следвало да предприеме българската държава, ако иска да се съобрази с духа на приетата Стратегия за рециклиране и повторна употреба на текстил?

- До 2025 г. във всяка държава от ЕС трябва да се приложи разделно събиране на текстил по подобие на други материални потоци - пластмаса, стъкло, хартия и др. Тази дейност ще бъде финансово подпомагана чрез заплащането на продуктови такси от производителите на текстилни артикули. Това вече е заложено в последните изменения на Закона за управление на отпадъците от февруари 2021 г., но в момента МОСВ работи по наредба, която да определи детайли по въвеждането на този принцип. Стратегията препоръчва данъчни и финансови инициативи в подкрепа на повторната употреба на текстил.

Същата насока беше включена и в Доклада на Европейската агенция по околна среда, публикуван през февруари т.г. - държавите членки да обмислят въвеждането на регулаторни стимули, като например намаления на данъци и по-ниски ставки на ДДС върху дейности за повторно използване на текстил, екомодулирани схеми за разширена отговорност на производителя и финансиране на дейности по събиране и подготовка за повторно използване и рециклиране, облекчения за наем на търговски площи и др. По отношение на системите за разделно събиране на употребяван текстил комисията обмисля изискване събраните количества задължително да преминават първо през подготовка за повторна употреба.

Кои са приложимите за България мерки, които биха поощрили повторната употреба на текстил и биха възобновили дейността на ателиетата за поправки?

- От една страна, чисто административни и подкрепящи мерки от страна на държавата - като например избягване на повторното данъчно облагане за дрехите и обувките втора употреба. За тези стоки вече веднъж е плащан ДДС при първичната им продажба. Възможно е да се помисли и за намаляване на осигурителната тежест в "кръгови" предприятия.

Добър вариант за насърчаване е осигуряването на привилегировани места в търговските центрове или по-ниски наеми за този вид дейности. Ако един мол или търговски център е готов да подкрепи "зелената" трансформация за икономиката, е добре да помисли за насърчаване на такъв тип дейности. Защо за електрическите автомобили да се запазват най-добрите паркоместа в моловете, а за ателиета за поправка и магазини за повторна употреба да няма предимства. Нали и двете са екологични?

Дейността на ателиетата за ремонт и поправка замря през последните години и това се дължи до голяма степен на т.нар. бърза мода и свърхконсуматорство. За възраждането им е необходима и промяна в нагласата на хората - да бъдат по-отговорни в пазаруването и да не се купуват артикули, от които нямат реална нужда, да се стремят да удължат живота на дрехите и обувките, които ползват.

Доколко в България са развити дейностите, свързани с повторна употреба и рециклиране на текстилни артикули? Има ли готовност секторът за всички промени, които предстоят?

- Кръгови модели за текстилна обработка и оползотворяване съществуват в България вече повече от 20 години. Както каза представител на изпълнителната власт на работна среща, в която участвахме скоро - това е един от успешните примери, с които България може и трябва да се похвали на европейско ниво. Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба е организацията с най-много опит в разделното събиране и обработка на употребяван текстил в България. Компаниите членове са отговорни за вноса и третирането на повече от 30 000 тона текстилни отпадъци годишно. Близо 70% от обработения текстил е пригоден за повторна употреба. Това означава, че само за една година осигуряваме повторната употреба на повече от 90 милиона отделни текстилни артикула. През последните 3 години реализираме пилотни проекти, като организираме системи за разделно събиране, обработка и повторна употреба и/или рециклиране в десетки общини и търговски обекти в България. Изпреварваме законодателните изисквания и имаме готовност да сътрудничим за изграждането на ефективна система на национално ниво.

Какви са резултатите от дейността на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба за 2021 г.?

- За 2021 година сме обработили 34 хил. тона дрехи втора употреба и текстилни отпадъци. От тях в България са събрани близо 2000 тона. В чужбина са изнесени 24 хил. тона, т.е. над 70% от всички обработени количества. Годишният оборот на фирмите членки е над 180 млн. лв., в т.ч. от износ, като сме внесли в държавния бюджет 35 млн. лв. данъци и осигуровки. В бранша са пряко ангажирани над 5000 души.

Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА
Все още няма коментари
Нов коментар