Предлагаме "винено сафари" на нашите гости

Франко Миролио - собственик и изпълнителен директор на винарска изба "Едоардо Миролио"

Предлагаме "винено сафари" на нашите гости
Предлагаме "винено сафари" на нашите гости
Визитка

Франко Миролио
е собственик и изпълнителен директор на винарска изба "Едоардо Миролио". През 2008 г. той поема управлението на двете семейни винарски изби - в България и в Италия (Tenuta Carretta е историческата винарна на семейство Миролио в Пиемонт). Франко Миролио продължава да развива това, което баща му - италианският предприемач Едоардо Миролио, е започнал, обогатявайки вече постигнатото със своя собствена визия и модерен подход. "Нашата цел е не само да произвеждаме отлични вина, но и да се стремим към постоянство в качеството, реколта след реколта", казва Франко Миролио.

Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Визитка

Франко Миролио
е собственик и изпълнителен директор на винарска изба "Едоардо Миролио". През 2008 г. той поема управлението на двете семейни винарски изби - в България и в Италия (Tenuta Carretta е историческата винарна на семейство Миролио в Пиемонт). Франко Миролио продължава да развива това, което баща му - италианският предприемач Едоардо Миролио, е започнал, обогатявайки вече постигнатото със своя собствена визия и модерен подход. "Нашата цел е не само да произвеждаме отлични вина, но и да се стремим към постоянство в качеството, реколта след реколта", казва Франко Миролио.

Г-н Миролио, последиците от пандемията за винените изби тъкмо започнаха да отшумяват, но сега има нови кризи - инфлация, високи цени на суровини и горива. Как се се отразява това на бранша и как вие се справяте с негативните ефекти?

- Характерното за периода на пандемията беше, че продажбите на вино се съсредоточиха предимно в търговските вериги, а фокусът беше върху вината от ниския ценови сегмент. Отварянето на ресторантите обърна тази тенденция. За съжаление виното все още се смята за луксозна стока от повечето български потребители и на него не се гледа като на продукт, който "задължително трябва да присъства на масата".

Поради тази причина след пандемията потреблението е все още ниско, а растящата инфлация никак не помага в този процес. Изглежда, че за щастие средният и високият ценови сегмент са засегнати по-малко. Всички производители ще бъдат принудени да увеличат цените, ако не искат да компрометират качеството, но ще отнеме твърде много време, докато пазарът ревизира ценовите нива, с които потребителите са свикнали. Ето защо ние решихме да се фокусираме върху нашите средно ниски (серията SOLI), средни (серията EM и Heritage) и високи (Reserve Elenovo) класове вина, преустановявайки производството на ниската ни ценова серия Saint'Ilia.

Същевременно обаче потреблението е в много активна фаза. Усеща ли се оживление и на винения пазар и към кои категории продукти има засилен интерес?

- Колкото по-зрял става пазарът на вина в страната, толкова предлагането става по-комплексно и разнообразно. По-широкото и по-балансирано потребление на различните видове вина (по реда на изброяване: червено, бяло, розе, пенливо вино, пенливо вино по класически метод и вина, произведени по специални технологии) се смята за показателно за зрелостта на пазара. През годините българският пазар стана по-комплексен, но едва напоследък потребителите започват да проявяват сериозен интерес към пенливите вина по класически метод и други вина, произведени по специални технологии. Ние произвеждаме пенливи вина по класически метод още от създаването на избата и сме един от най-старите производители в България. Можем да потвърдим, че има силен ръст на продажбите. Това определено е положителен показател.

След пандемията хората имат силно желание да пътуват, расте и интересът към винен туризъм. "Миролио" е един от пионерите на тази ниша в България. Как я развивате през годините, имате ли нови планове?

- Виненият туризъм се очертава като самостоятелен сегмент в туристическия бранш, но във винения бизнес той се превърна в основен елемент. Любителите на виното търсят пълно потопяване във виненото изживяване, а хотелиерството е ключът към него. Този подход дава предимство на емблематичните изби като "Едоардо Миролио" да предложат по-автентично и уникално изживяване. Също така дава възможност за директна продажба към крайния потребител, което е от полза както за него, така и за производителя.

Бутиковият хотел към винарска изба "Едоардо Миролио" датира от самото начало, но тази година добавихме нови придобивки към винарската част. Открихме нашата "енотечна колекция", където съхраняваме всички най-добри реколти и даваме по този начин възможност на клиентите да ги дегустират и закупят на място.

Другата нова придобивка е шатрата сред лозята, която е предназначена за специални събития и дегустации на открито. И двете структури са част от това, което наричаме "винено сафари" - комбинация от дейности на открито и закрито, за да открият нашите гости всичко, което се крие зад чашата вино.

Все по-горещия климат се очертава като голямо предизвикателство за винаро-лозарството, особено в Южна Европа, но ефектите се усещат и в България. Как това ще промени сектора, има ли решения?

- Средното годишно количество на валежите намалява, имахме няколко доста сухи години, което е много нетипично за страна, известна с богатството си на вода. Въздействието върху селското стопанство е огромно и принуждава всички земеделци да адаптират практиките си. За съжаление няма друг вариант, освен да се адаптираме. Това означава също да се направи преоценка на дългосрочни стратегии, например фокус върху сортове лозя, които се облагодетелстват от новите климатични условия, и да се инвестира в инфраструктура като канализация, водни резерви и кладенци за оптимизиране на използването на водата.

Като цяло производителите трябва да предприемат устойчив подход към производството на вино. Не можем да избегнем промяната, но можем да се опитаме да я забавим. В нашия случай - опитваме се да намалим обработката, като въвеждаме нови техники и продукти, което води до по-малко използване на препарати. Също така инвестираме във фотоволтаична централа с цел да бъдем независими по отношение на производството на зелена енергия.

И накрая, но не на последно място - планираме да отдадем част от нашите имоти в превръщането им в т.нар. Carbon Traps (въглеродни капани) - гори или специфични култури като бамбук, които могат да улавят големи количества въглероден диоксид и други парникови газове.

Напоследък в българския винен сектор има засилена динамика. Въпреки трудностите около пандемията се появиха нови инвестиции, включително чужди. Какви са вашите наблюдения за случващото се в бранша?

- България гради солидна репутация в световен мащаб като винен регион (дори да липсва подходяща координация между производителите), особено в сегмента "цена - качество". В същото време тенденцията да се предпочитат вносни вина в горния сегмент отслабва. Можем да кажем, че секторът става все по-зрял, а това създава нови възможности и привлича нови инвестиции. Предизвикателството е, че увеличаващите се разходи ще принудят производителите да преразгледат ценовото си позициониране и не е ясно как ще реагира пазарът.

Също така има нарастващ интерес от страна на потребители и бизнес оператори към безопасността на продуктите. Избата ни е сертифицирана с международния стандарт за безопасност на храните IFS Food, като се фокусира върху постоянство в качеството, изискванията на клиентите и непрекъснатото подобряване на процесите.

Българското вино също вече има по-модерен облик. Каква е ролята на новото поколение уайнмейкъри за това?

- Виненият сектор в България беше статичен от години, с доминация на няколко големи производителя (обикновено водени от опитни енолози от старата школа). Освен тях няколко изби, относително големи, но емблематични като нашата, се опитваха да се наложат, но беше неуспешно да се променят правилата на играта, определена от големите.

През последните няколко години на сцената се появиха много микровинарни заедно с ново поколение енолози. Млади хора, обикновено придобили знания в български университет, но с опит от чужбина. Това доведе до голяма диверсификация на пазара по отношение на стилове и характеристики на продуктите. Положителен ефект е еволюцията на общия вкус, което позволява на други изби да експериментират и да изпробват нови пътища. Всичко това виждам като предимство за нашата изба.

Миналата година стартирахме програма съвместно с Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив. Избираме перспективни, завършили студенти, на които осигуряваме стаж в Италия - в италианска винарска изба и възможност за допълнително обучение по лозарство и винарство в престижния факултет по агрономство на Торинския университет. Тези млади енолози ще придобият там нов опит, визии и идеи, които ще пренесат в нашата винарна и като цяло на пазара тук.