ДКК е напът да загуби 25 млн. лв. от съмнителна цесия и изчезнали документи

Сумата е по купен през 2018 г. дълг на бившия собственик на "Дунарит" "Кемира", което е във фалит и без имущество за осребряване

Според изпълнителния директор Венцислав Димитров предшественичката му Смиляна Нитова не е потърсила липсващите анекси навреме
Според изпълнителния директор Венцислав Димитров предшественичката му Смиляна Нитова не е потърсила липсващите анекси навреме
Според изпълнителния директор Венцислав Димитров предшественичката му Смиляна Нитова не е потърсила липсващите анекси навреме    ©  Цветелина Белутова
Според изпълнителния директор Венцислав Димитров предшественичката му Смиляна Нитова не е потърсила липсващите анекси навреме    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Договорът, с който ДКК е купила дълг за 75 млн. лв., не е единствената сключена цесия.
  • Липсващи анекси не позволяват на холдинга да докаже, че дългът не е изтекъл по давност.
  • Длъжникът "Кемира" има едва 12 млн. лв. активи под формата на вземания и отдавна не контролира "Дунарит".

Държавната консолидационна компания (ДКК) може да загуби най-малко 25 млн. лв., платени по договор за цесия през 2018 г., когато изпълнителен директор беше Ясен Спасов. Тогава холдингът беше в офанзива да придобие военния завод "Дунарит" и наред с неговите дългове купи и 75 млн. лв. на бившия му собственик - свързаната с КТБ "Кемира". Длъжникът обаче вече отдавна не контролира практически единствения си актив и впоследствие беше обявен в несъстоятелност. Шансът ДКК да си възстанови поне част от сумата сега намалява още повече, тъй като се оказва, че оригинални документи по договора са изчезнали. Това стана ясно на пресконференция, организирана от новото ръководство на ДКК, което беше назначено миналия месец.

Холдингът цесионер


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Договорът, с който ДКК е купила дълг за 75 млн. лв., не е единствената сключена цесия.
  • Липсващи анекси не позволяват на холдинга да докаже, че дългът не е изтекъл по давност.
  • Длъжникът "Кемира" има едва 12 млн. лв. активи под формата на вземания и отдавна не контролира "Дунарит".

Държавната консолидационна компания (ДКК) може да загуби най-малко 25 млн. лв., платени по договор за цесия през 2018 г., когато изпълнителен директор беше Ясен Спасов. Тогава холдингът беше в офанзива да придобие военния завод "Дунарит" и наред с неговите дългове купи и 75 млн. лв. на бившия му собственик - свързаната с КТБ "Кемира". Длъжникът обаче вече отдавна не контролира практически единствения си актив и впоследствие беше обявен в несъстоятелност. Шансът ДКК да си възстанови поне част от сумата сега намалява още повече, тъй като се оказва, че оригинални документи по договора са изчезнали. Това стана ясно на пресконференция, организирана от новото ръководство на ДКК, което беше назначено миналия месец.

Холдингът цесионер

Договорът за цесия е сключен на 15 януари 2018 г. и с него ДКК купува дълга на "Кемира" (бивш собственик на "Дунарит") към друго свързано с КТБ дружество - "Малаз" (впоследствие прекратено чрез вливане в "Контадор трейд"). Компанията сега се контролира от Николай Орешаров, някога любим одитор на мрежата кухи фирми кредитополучатели на КТБ, организирана от Бисер Лазов - тогава доверено лице на собственика на банката Цветан Василев, а впоследствие основен свидетел на прокуратурата по делата срещу него.

По думите на сегашния изпълнителен директор Венцислав Димитров, това не е единственият договор за цесия, който холдингът е сключвал през годините, но е най-големият. Другият известен казус е с поредица цесии, в които ДКК се оказа притежател на вземане от самия "Дунарит", преминало последователно през бизнесмена Едоардо Миролио, свързана с депутата Делян Пеевски офшорка и фирма на оръжейния търговец и собственик на телевизия "Европа" (отскоро Euronews Bulgaria) Добрин Иванов.

Идеята по обяснението на Димитров е била, че при доброволно изпълнение на задължението от страна на "Кемира", държавното дружество ще спечели 50 млн. лв. - нещо, което предвид съдебната каша по казуса изглежда доста смело като очакване. Това е и сумата, която в момента се води в баланса на ДКК като вземане по договора - а много вероятно скоро ще се окаже загуба.

Тъй като "Кемира" отказва да плати, през юли 2021 г. ДКК завежда изпълнителен иск срещу компанията, като по думите на Димитров адвокатът на холдинга тогава е представил копия на всички необходими документи. Длъжникът обаче оспорва автентичността на документите и в края на март 2022 г. съдът указва на ДКК да представи оригиналите. А, оказва се, най-важните от тях липсват, като според директора към 21 юли 2021 г. са били налични в оригинал в ДКК. Става дума за анексите към договора, с които държавното дружество цели да докаже, че дългът не е изтекъл по давност - противно на твърденията на "Кемира".

Забавянето на Нитова

Според новото ръководство на холдинга уволненият през август изпълнителен директор Смиляна Нитова "умишлено или вследствие на безхаберие" не е предприела мерки да се намерят загубените документи, като по този начин е опитала да прикрие деянието. "За нас буди притеснение фактът, че тя не е уведомила нито разследващите органи, нито принципала", каза Димитров.

От предоставено на медиите писмо става ясно, че едва на 6 юли 2022 г. Нитова е поискала от бившите директори на ДКК - Ясен Спасов, Рая Каназирева и Ваня Караганева, да представят оригинали и копия на договорите за цесия и анексите към тях, ако разполагат с тях, в срок до 12 юли. Това реално се е случило преди последното от четири проведени досега съдебни заседания по делото. "Предходният изпълнителен директор е изглеждала притеснително спокойна от факта, че в тази ситуация държавата губи безвъзвратно 75 млн. лв. заради бюрократична небрежност или умишлени действия от повереното й дружество", коментира още Димитров.

Активи под въпрос

Всъщност изключително спорно е, че държавното дружество може да получи цялата сума от 75 млн. лв. от "Кемира", дори и да спечели делото. Именно заради вероятността да не се събере цялата сума дълговете при цесия се продават с отстъпка - в случая около две трети. Нещо повече, съмнително е и че въобще ДКК ще може да си възстанови платените досега около 25 млн. лв. (без да се смятат 700 хил. лв. държавни такси).

Причината е, че длъжникът "Кемира" е във фалит от септември 2021 г. и е спорно с какви активи за осребряване разполага, макар че по думите на Димитров синдикът е признал исковете на ДКК като основателни. От документите по делото за несъстоятелност става ясно, че последните отчети, които дружеството е подало, са за 2016 и 2017 г. Към онзи момент компанията има малко над 12 млн. лв. активи, като почти цялата сума е вземания, а и ДКК далеч не е единственият кредитор. По-нови данни липсват, а по време на делото за несъстоятелност длъжникът е заявил, че не разполага с никакво имущество. Според източник на "Капитал" тези вземания са свързани с покупката и финансирането на "Дунарит" преди време, но сега военният завод се контролира от конкурентната "Емко", която след дълга съдебна сага успя да впише увеличение на капитала. Така тя се бетонира като собственик и вероятността при несъстоятелността на "Кемира" да има някакви активи, с които могат да бъдат обезщетени кредиторите на "Кемира" е минимална. Реално ощетяването на държавния холдинг е станало още когато той е закупил вземането от свързаната с Бисер Лазов фирма "Малаз" за 25 млн. лв.

Все още няма коментари
Нов коментар