Новият брой: Накъде след вота
Close

Някои европейски енергийни компании са на ръба на оцеляване, докато други са във възход

Тези, които не генерират електричество от газ, се справят значително по-добре

Роберт Хабек, харизматичният министър на икономиката от сравнително новото коалиционно правителство на Германия, стана любимец на националните медии. Той е наричан рок звезда, а името му се спряга за следващ канцлер. Сега медиите се обърнаха срещу него заради плана му да спаси някои компании за комунални услуги чрез нов данък върху природния газ, който на средно четиричленно домакинство може да струва допълнителни 480 евро на година (плюс данък добавена стойност). Мярката е само част от цялостен набор интервенции на правителството.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Роберт Хабек, харизматичният министър на икономиката от сравнително новото коалиционно правителство на Германия, стана любимец на националните медии. Той е наричан рок звезда, а името му се спряга за следващ канцлер. Сега медиите се обърнаха срещу него заради плана му да спаси някои компании за комунални услуги чрез нов данък върху природния газ, който на средно четиричленно домакинство може да струва допълнителни 480 евро на година (плюс данък добавена стойност). Мярката е само част от цялостен набор интервенции на правителството.

Хабек твърди, че данъкът е необходим, за да бъдат спасени компании като Uniper или SEFE Group (бившата Gazprom Germania). Те понасят загуби за милиарди в резултат на решението на Русия да ограничи доставките на газ в отговор на западните санкции, наложени след нахлуването ѝ в Украйна през февруари. За да изпълнят задълженията си към клиентите, енергийните дружества трябва да покрият недостига, като купуват горивото на непосилни цени от спот пазара.

Проблемът е, че както е замислена мярката, постъпленията от данъка могат да отидат при някои енергийни компании, които, изглежда, печелят доста от сегашната суматоха. Тук влизат фирми като базирания в Швейцария търговец на енергия Gunvor, чиято нетна печалба почти се учетвори през първата половина на годината, и германския RWE, който отчете коригирана брутна оперативна печалба 2.9 млрд. евро за първите шест месеца на 2022 г. в сравнение с 1.8 млрд. евро за същия период на миналата година.

Засрамен, Хабек се зарече да търси начини за коригиране на данъка, за да се избегне облагодетелстване на фирми, които не го заслужават. RWE обеща да не се възползва от схемата. Все пак епизодът илюстрира изкривяването на енергийните пазари в Европа, където някои компании молят да бъдат спасени от фалит, докато други биват обвинявани, че повишават цените, и ги заплашват данъци върху свръхпечалбите. Победителите получават "приходи, които никога не са влизали в сметките им; приходи, за които не са и мечтали; и приходи, които не могат да реинвестират в такава степен", изрази възмущението си председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на 7 септември.

Двете страни на кризата

Доставчиците на комунални услуги, изпаднали в най-големи затруднения, очаквано са тези, които зависят пряко от газ от Русия. Германската Uniper, най-големият вносител на суровината в Европа, работeше безпроблемно с "Газпром" повече от 40 години, до този юни. Оттогава руският държавен гигант е намалил доставките с 80%. През юли Uniper отчете загуба 12.3 млрд. евро за първата половина на 2022 г. Правителството се съгласи да влезе с 30% участие и предостави 15 млрд. евро спешна помощ. Въпреки това Uniper продължава да губи по 130 млн. евро на ден, изчислява Ванда Сервиновска от банката Credit Suisse. Като доставчик на над 25% от газа в Германия, компанията е твърде голяма да фалира. На 29 август тя поиска от държавната банка KFW да увеличи своята кредитна линия от 9 млрд. евро с още 4 млрд.

На 31 август Wien Energie, най-голямата регионална енергийна компания в Австрия, която също е силно зависима от Русия, получи кредитна линия 2 млрд. евро от правителството, за да отговори на изискванията за марж. Компанията е в преговори с държавата за 6 млрд. евро финансиране, което да я спаси от фалит. А на 4 септември Швеция и Финландия обявиха, че са осигурили 33 млрд. долара за скандинавските ютилити компании, които имат затруднения с търговията на изключително нестабилните енергийни пазари, където заради извънредно високите цени трябва да предоставят много по-големи обезпечения, за да подсигурят сделките. Нуждите от обезпечение на финландската енергийна компания Fortum за седмица скочиха с 1 млрд. евро до 5 млрд. евро.

Предприятията за комунални услуги, които не зависят от газа, за да генерират енергия, се справят значително по-добре. Но последните им резултати нямат много общо с настоящите сътресения. Тъй като повечето компании хеджират и продават форуърдни договори за електричество и газ, печалбите днес често отразяват цената на суровините преди няколко години, казва Алберто Гандолфи от банката Goldman Sachs. Като цяло Гандолфи прогнозира, че европейските комунални услуги ще генерират комбинирани нетни печалби 17 млрд. евро тази година, което е спад в сравнение с 30-те млрд. евро през 2021 г. (виж графиката). Ако правителствата не се намесват, през следващите няколко години тези общи печалби могат да се върнат приблизително до нивата от миналата, смята банката.

Дори ако всичките около 150 млрд. евро между 2020 и 2024 г. по изчисления на Goldman Sachs бъдат конфискувани от правителствата, това би било капка в океана от 2 трлн. евро, които европейците ще трябва да платят допълнително за енергийни разходи между 2021 и 2023 г., ако цените не се понижат. Сам Ари от банката UBS предупреждава, че компаниите не бива да бъдат плячкосвани. Данък върху свръхпечалбите би ги обезсърчил да правят инвестициите, които са така необходими. Това може например да накара RWE да преосмисли обявения през юли план да инвестира 5 млрд. евро във възобновяеми енергийни източници през тази фискална година, 30% повече от първоначално предвиденото. Данъкът също така би оставил фирмите с по-малко пари за изграждане на инфраструктура за пренос на втечнен природен газ от терминали в западната част на европейския континент до неговия лишен от газ център.

Инвеститорите в публичните европейски доставчици на комунални услуги запазиха забележително спокойствие. Комбинираната стойност на най-големите фирми изглежда не по-малко безинтересна от обикновено. Пазарът може да е заключил, че свръхпечалбите ще бъдат отнети чрез данъци или просто няма да се материализират.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал