Новият брой:
Служебната президентска република

Компаниите в Софийска област преодоляват кризите и гледат напред

Инфлацията е основното предизвикателство за бизнеса в момента, но фирмите са оптимисти за бъдещето

В панела "Гласът на бизнеса" участваха Юри Катанов от "КЕР Токи пауър" и Ирена Цакова от "Дънди прешъс метълс" (двамата вляво), Доминик Хамерс от "Геотехмин" (четвърти), Михаил Сяров от хотел "Рила" (пети) и Лилия Мишева от "Шенкер" (най-вдясно)
В панела "Гласът на бизнеса" участваха Юри Катанов от "КЕР Токи пауър" и Ирена Цакова от "Дънди прешъс метълс" (двамата вляво), Доминик Хамерс от "Геотехмин" (четвърти), Михаил Сяров от хотел "Рила" (пети) и Лилия Мишева от "Шенкер" (най-вдясно)
В панела "Гласът на бизнеса" участваха Юри Катанов от "КЕР Токи пауър" и Ирена Цакова от "Дънди прешъс метълс" (двамата вляво), Доминик Хамерс от "Геотехмин" (четвърти), Михаил Сяров от хотел "Рила" (пети) и Лилия Мишева от "Шенкер" (най-вдясно)    ©  Цветелина Белутова
В панела "Гласът на бизнеса" участваха Юри Катанов от "КЕР Токи пауър" и Ирена Цакова от "Дънди прешъс метълс" (двамата вляво), Доминик Хамерс от "Геотехмин" (четвърти), Михаил Сяров от хотел "Рила" (пети) и Лилия Мишева от "Шенкер" (най-вдясно)    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • След проблемите покрай пандемията инфлацията сега е основното предизвикателство за бизнеса
  • Гъвкавост и иновации помагат на фирмите да се справят с проблемите
  • Нови проекти и инвестиции планират участниците в събитието на "Капитал"

Кризите през последните години не са подминали компаниите в Софийска област, но пък са ги направили по-гъвкави и иновативни. Високите цени на енергоносителите, липсата на хора и мудната държавна администрация остават проблем, но фирмите гледат с оптимизъм напред и планират нови проекти. Това стана ясно на Среща на бизнеса в Софийска област, част от поредицата "Капитал Градове".

Ковид, война, инфлация


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • След проблемите покрай пандемията инфлацията сега е основното предизвикателство за бизнеса
  • Гъвкавост и иновации помагат на фирмите да се справят с проблемите
  • Нови проекти и инвестиции планират участниците в събитието на "Капитал"

Кризите през последните години не са подминали компаниите в Софийска област, но пък са ги направили по-гъвкави и иновативни. Високите цени на енергоносителите, липсата на хора и мудната държавна администрация остават проблем, но фирмите гледат с оптимизъм напред и планират нови проекти. Това стана ясно на Среща на бизнеса в Софийска област, част от поредицата "Капитал Градове".

Ковид, война, инфлация

Компаниите понесоха ефектите от кризите през последните години - ковид, войната в Украйна и растящата инфлация. Основният проблем обаче, който притеснява фирмите, са високите цени на енергоносителите и материалите. Това важи с пълна сила и за добивните предприятия, които работят в региона на Средногорието. "Добивът е много зависим от тока. Без програмата за компенсиране на цените, много дружества щяха да страдат. В европейските страни без такива програми заводите са спрени", коментира Доминик Хамерс, изпълнителен директор на "Геотехмин" и член на надзорния съвет на медодобивната "Елаците-мед", която е част от групата. По думите му за последните 6 месеца цената на медта на борсата е паднала с 30%, докато разходите се увеличават, което поставя компаниите в трудна ситуация.

Добрата новина е, че добивните предприятия са много дисциплинирани и това не е първото предизвикателство, с което трябва да се справят, коментира Ирена Цакова, директор "Разрешителни и правни дейности" в "Дънди прешъс метълс", която оперира мината в Челопеч. "Посрещнахме ковид пандемията без да спираме. В регионите, където работим, никой не е освободил работници", каза тя, но добави, че продължава да има проблем с веригите на доставки.

Секторът на транспорта и логистиката е много динамичен и реално измерва пулса на икономиката, тъй като се влияе от всякакви фактори - политически, метеорологични и т.н., посочи Лилия Мишева, ръководител отдел "Човешки ресурси" и прокурист в "Шенкер". "Ковид пандемията ни направи още по-гъвкави и насочени към създаване на индивидуални решения", обясни тя. По думите й някои продукти са били изключително сериозно засегнати заради нарушените вериги на доставки, затварянето на търговските мрежи и границите, което е възпрепятствало физическото преместване на стоки и хора. А това е наложило да се променят транспортни схеми и продукти в движение според ситуацията. "Но се справяме много добре, това ни прави още по-иновативни", каза тя.

Вероятно най-засегнатият сектор от пандемията в началото беше туризмът, тъй като се наложи хотелите на практика да затворят. "Най-голямото предизвикателство беше да запазим екипа. Не освободихме хора", посочи Михаил Сяров, директор "Продажби и маркетинг" в "БиТи девелопмент сървисиз", която е собственик на хотел "Рила" в Боровец. Големият проблем обаче след това се е оказала постоянната промяна на изискванията и периодичното отваряне и затваряне на хотелите. "Нашият бизнес е свързан с планиране - на събития, на почивки. Времето за подготовка на такива мероприятия се скъси изключително много, което създаде и логистични проблеми", коментира той. В момента обаче основният проблем е инфлацията. "Гледаме да не прехвърляме цялата тежест върху клиента и реално работим на доста по-малък марж", добави Сяров. Поскъпването на енергията е основната трудност преди зимния сезон. И докато хотелът се отоплява на газ и има алтернатива с други горива, ски съоръженията на свързаното дружество "Бороспорт" са изцяло на електричество. "Все още не можем да фиксираме цена на ски картите за сезона, защото не знаем каква ще е цената на тока след един месец", обясни той.

Влакчето на енергийните цени

Макар че всички компании са съгласни, че държавната програма за компенсации за електроенергия се е оказала изключително полезна, големият въпрос е как ще се работи занапред. "Истината е, че програмата ще се видоизмени във времето, защото държавата не може да гарантира цени за дълго време", каза Юри Катанов, изпълнителен директор на "КЕР Токи пауър" и член на съвета на директорите на "Соларпро холдинг". По думите му България е в луксозната ситуация да има износ на електроенергия и с тези приходи да финансира програмата. Но ако това продължи прекалено дълго, ще доведе до декапитализиране на енергийния сектор.

Според него в програмата трябва да има елемент, който да стимулира енергийната ефективност и да насърчи фирмите да търсят решения. Добри примери вече има - много компании започнаха сами да произвеждат част от необходимата им електроенергия, като си инсталираха соларни панели. По думите на Катанов обаче има още какво да се желае. "Очакваме да се отвори пазарен прозорец, в който най-вече големите консуматори да могат да влязат в по-дългосрочни хеджиращи сделки с генератори на зелена енергия. Това са сделки, които могат да им дадат фиксирана цена за 5, някой път за 10-12 години напред", каза той.

Катанов не очаква цените на енергоносителите да се успокоят в следващите няколко години. "Ще бъде като влакче и е по-добре за сме готови за това", каза той. Затова и съветът му към бизнеса е да бъде максимално динамичен и готов бързо да взима решения. "Енергийната ефективност задължително е елемент, който всеки бизнес трябва да обмисли много сериозно и да предприеме мерки за ограничаване на потреблението на енергия. Защото най-евтината енергия е тази, която не потребяваме", посочи той.

Какво липсва

Всички участници в дискусията посочиха, че работят много добре с местните власти и получават подкрепа от тях, но има какво да се желае от институциите на национално ниво. "На фирмите им трябва хоризонт и предвидимост. Бизнесът има нужда от устойчива среда, защото това влияе на планирането им", категорична беше Цекова. По думите й общините работят добре, защото успяват да изградят административен капацитет, който отговаря на нуждите на компаниите. И даде пример с община Челопеч, която още в началото на пандемията е въвела възможност за електронно подаване на документи. "С по-големите институции това не се случва. На пръв поглед изглежда дребно, но за нас е важно да получим отговор в срок, за да можем бързо да адаптираме плановете си", каза тя.

Големият проблем за всички компании обаче остава недостигът на кадри. А за решението му държавата има ключова роля. Хотел "Рила" например има постоянен персонал от 120-130 души, но през зимата капацитетът се увеличава и тогава са нужни повече хора. "Опитахме се да внасяме работна ръка от Украйна, тази година за първи път ще имаме служители от Узбекистан. Но трябва стабилно министерство и стабилно правителство, за да се приемат нормативните уредби, които да улеснят наемането на работна ръка извън ЕС. Това е важно за бъдещето на туризма в България", категоричен е той.

Човешкият фактор е водещ и в бизнеса на "Шенкер". "Нужна ни е управленска стратегия, насочена към пазара на труда. Надяваме се българският пазар да бъде отворен", посочи Мишева и добави, че темата за образованието също е важна. И въпреки че компанията също активно си сътрудничи с общината в Божурище, където работи, има проблеми, които са извън възможностите на местната власт. "Божурище все още няма транспортна обезпеченост, въпреки че там е съсредоточен огромен бизнес", каза Мишева.

"Добивът е много зависим от тока. Без програмата за компенсиране на цените, много дружества щяха да страдат. В европейските страни без такива програми заводите са спрени", сподели изпълнителният директор на "Геотехмин" Доминик Хамерс.

Оптимистични очаквания

Независимо от проблемите всички участници в панела посочиха, че са оптимисти за бъдещето. "Специално за минния бизнес, бъдещето ни се нарича нови проучвания, нови находища и иновации, които да направят бизнеса ни много по-привлекателен и с много по-малко отпечатък върху околната среда. За това ще са необходими хора, умения и компетенции", каза Цекова от "Дънди прешъс металс".

От "Шенкер" също гледат положително напред. "По тази причина имаме и доста проекти, по които вече работим, които са свързани с дигитализация, обучение и развитие на ресурсите. Много иновативни решения предстоят в транспорта и логистиката", категорична беше Мишева.

Нови проекти има и в туризма, независимо от трудностите. "Неслучайно реновирахме хотела през 2019 г. и няма да спираме с инвестициите. Ще разширяваме спа центъра, ще правим мултифункционална спортна площадка с тенис кортове, мини футбол, баскетболни игрища, за да могат хората, които идват в хотела, а и в курорта, да имат място да спортуват", посочи Сяров. По думите му записванията за момента са доста добри - "по-добри от миналата година, когато бяха по-добри от 2019 г.". "Движим се в правилната посока", добави той.

От "Елаците-мед" също са оптимисти. По думите на Хамерс обаче държавата може да направи много повече за привличане на инвеститори и за публично-частното партньорство. "Не е необходимо всички пари да идват от Европа. Смятам, че тук има бизнес, който би могъл да работи заедно с държавата", посочи той.

Продължава разрастването и на "КЕР Токи пауър" в страната и региона. "Като група също инвестираме в генериращи мощности", уточни Катанов. По думите му обаче регулациите и новите правила са важни. "Вярвам в демократизацията и децентрализацията на мрежите и отношенията. ИТ решенията са ключови, гледаме към бъдещето", добави той.

Гепардите на областта

Най-динамичната компания в Софийска област за 2021 г. е "Красстрой" от Самоков. Тя беше отличена като лидер за областта в класацията "Гепард" на "Капитал". Дружеството е създадено през 1999 г. от Красимир Милушев и се занимава със сградно строителство. За 2021 г. отчита почти 15 млн. лв. приходи и ръст от 754% спрямо предходната година. Печалбата е над 1.4 млн. лв. Основната причина за огромното увеличение на оборота е поръчка за ремонт на 5 студентски общежития на Министерството на образованието, която е била успешно приключена.

На второ място с ръст от 189% и оборот от 4.5 млн. лв. се нарежда "Сървиз логистик". Логистичната компания е базирана в Костинброд и има 16 хил. лв. печалба за 2021 г.

Все още няма коментари
Нов коментар