ЕС прие директивата за ESG устойчивост, която засяга пряко най-големите 500 български фирми

Новият отчет за нефинансова информация ще бъде предизвиквателство за всички сектори

За да бъдат покрити новите изисквания, компаниите вероятно ще трябва да направят сериозни инвестиции или да отделят ресурс за консултанти
За да бъдат покрити новите изисквания, компаниите вероятно ще трябва да направят сериозни инвестиции или да отделят ресурс за консултанти
За да бъдат покрити новите изисквания, компаниите вероятно ще трябва да направят сериозни инвестиции или да отделят ресурс за консултанти
За да бъдат покрити новите изисквания, компаниите вероятно ще трябва да направят сериозни инвестиции или да отделят ресурс за консултанти
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Една дългоочаквана новина в корпоративния свят стана факт миналата седмица - Брюксел официално одобри новата директива за оповестяването на нефинансова информация (CSRD). Това е първата сериозна законодателна стъпка за въвеждането на устойчиво законодателство в рамките на Европейския съюз. След година и половина тя ще задължи близо 50 хил. европейски дружества, сред които и около 500 български, да отчитат нефинансовата си информация за своите екологични, социални и корпоративно устойчиви практикипо нов модел, много по-широкообхватен от предишния. Така паралелно с финансовия одит дружествата ще преминават и през оценка на устойчивостта си.

Директивата е основният ESG (екологично, социално и корпоративно управление) механизъм на ЕС. Подобни законодателни инициативи за момента няма никъде другаде по света, като най-вероятно тя ще служи за шаблон в Северна Америка и Азия.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Една дългоочаквана новина в корпоративния свят стана факт миналата седмица - Брюксел официално одобри новата директива за оповестяването на нефинансова информация (CSRD). Това е първата сериозна законодателна стъпка за въвеждането на устойчиво законодателство в рамките на Европейския съюз. След година и половина тя ще задължи близо 50 хил. европейски дружества, сред които и около 500 български, да отчитат нефинансовата си информация за своите екологични, социални и корпоративно устойчиви практикипо нов модел, много по-широкообхватен от предишния. Така паралелно с финансовия одит дружествата ще преминават и през оценка на устойчивостта си.

Директивата е основният ESG (екологично, социално и корпоративно управление) механизъм на ЕС. Подобни законодателни инициативи за момента няма никъде другаде по света, като най-вероятно тя ще служи за шаблон в Северна Америка и Азия.

Промяната е най-вече за големия бизнес. Новата директива ще замени досега функциониращата директива за отчитане на нефинансова информация (NFRD), която засяга твърде малко като брой компании, а и вече не отговаря на новите амбиции на Брюксел за въглеродно неутрална икономика. Желанието на ЕС е именно чрез подобни законодателни инициативи да се ускори преходът в икономиката към устойчивост и нетни нулеви емисии.

Новата директива

Вследствие на новата директива законотворците в Брюксел ще трябва да приемат и нови стандарти за устойчиво развитие за всички компании, които ще изготвят отчети за устойчивост в съответствие с CSRD. Постепенно те ще добият същата тежест като финансовите стандарти. Въвежда се т.нар. двойна материалност - за въздействието на дейността на компаниите върху хората и околната среда и как ESG проблемите влияят на бизнеса.

Корекциите на първите драфтове на устойчивите стандарти бяха публикувани съвсем наскоро. Дори и да претърпят промени, не се очаква те да са толкова съществени. До лятото на 2023 г. те трябва да бъдат приети финално, като за момента не се налага местните парламенти да правят промени.

Кога и за кого е новото ESG законодателство

В България фирмите, които ще трябва да обърнат внимание на директивата, са около 500, а в ЕС - почти 50 хиляди. За да бъдат в обхвата на CSRD, компаниите трябва или са листнати на фондовите борси, или да покриват два от следните три критерия:

  • над 250 служители;
  • над 40 милиона евро нетен оборот;
  • над 20 милиона баланс;

Прилагането на регламента ще стане на няколко етапа, като първоначално само част от компаниите ще влизат в обхвата. Секторите, които приоритетно ще бъдат обект на стандартите още от началото, ще са селско стопанство и земеделие, въгледобив, минно дело, нефт и газ, производство на енергия и комунални услуги, пътен транспорт, производство на автомобили, текстил, аксесоари, обувки и бижута, храна и напитки.

Етапите за прилагането на новите стандарти са следните:

  • отчитане през 2025 г. на финансовата 2024 г. за фирмите, които вече са обект на старата директива;
  • отчитане през 2026 г. на финансовата 2025 г. за големи фирми над 500 души;
  • отчитане през 2027 г. за финансовата 2026 г. за регистрирани малки и средни предприятия (с изключение на микропредприятия), малки кредитни институции и застрахователни компании (captive insurance companies);
  • отчитане през 2029 г. за финансовата 2028 г. за предприятия от трети държави с нетен оборот над 150 милиона в ЕС, ако имат поне едно дъщерно дружество или клон в ЕС, надхвърлящи определени прагове.

В страната вече има компании, които активно мислят за ESG стратегии, показа и наскоро приключилият конкурс за ESG награди на консултантската компания PWC. Огромна част от фирмите, включили се в състезанието, вече имат приложени работещи мерки в тази посока. Мнозинството са чужди компании, които следват посоката на компанията майка, но и българският бизнес започва да припознава новите правила, които ще влязат в сила съвсем скоро.

И инструмент за борба с "грийнуошинга"

Новото законодателство би трябвало да помогне и в борбата срещу злоупотреби, наречени "зелено измиване на ръце", или greenwashing. "Грийнуошингът" е измамен похват в екомаркетинга и се употребява в случаи, когато твърденията на дадена компания, че нещо е "еко" или "зелено", не отговарят на истината. Явлението е последната година предизвика доста трусове във финансовия и корпоративния свят. През месец май например избухна голям скандал, след като полицията в Германия щурмува офисите DWS Group, подразделение на Deutsche Bank, след разкрития за подобни злоупотреби.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    drkskwlkr avatar :-P
    Иван Арнаудов

    Фактите в статията нещо си противоречат. От 2025 г., 500 големи български компании ще събират информация дали служителите им пътуват с метро или електрическа тротинетка до работното си място и до колко градуса затопля водата в еспресо машината в офиса. Само че останалите — не че за тях мярката е по-(без(смислена — и те ще правят същото, само че с отсрочка 1 година.

    Само най-малките сме опазени от поредната порция евро-бюрокрация. След измислените професии "експерт по трудова медицина в офиса", "експерт по ОРЗЛД" и други функции без предмет, явно скоро ще имаме и "експерт по снемане на служебен въглероден отпечатък".

    Чиновнишката тъпотия няма дъно. Да ме прощават еколозите, тези мерки нямат нищо общо с екологията.

    Нередност?
Нов коментар