Компании

Иновации.бг 2022: България отново отчита скромни постижения

Страната пак е на предпоследно място в ЕС, като изпреварва само Украйна, Босна и Херцеговина и Албания

Една от причините е, че държавата насочва пари за иновации към социални плащания в губещи сектори

Мара Георгиева

Една от причините е, че държавата насочва пари за иновации към социални плащания в губещи сектори © Анелия Николова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

И през 2022 г. България остава в клуба на "скромните иноватори". Страната ни регистрира положителна промяна по отношение на общото си представяне в Европейското иновационно табло както спрямо позициите си през 2015 г. (+1.5%), така и спрямо 2021 г. (+3%). Това обаче не е достатъчно за подобряване на сравнителните й позиции на фона на общия ръст на иновативността на европейската икономика с 9.9% и сближаването на държавите от останалите три групи - "водещи", "силни" и "умерени" иноватори. Това отчита поредният доклад Иновации.бг 2022 на фондация "Приложни изследвания и комуникации", който прави ежегодна оценка на състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика.

България отново е на предпоследно място в ЕС, като изпреварва само Украйна, Босна и Херцеговина и Албания. Иновационното представяне на страната дори е по-слабо в сравнение с това на кандидатките за членство в ЕС - Северна Македония, Черна гора и Сърбия, независимо че те имат много по-ограничен достъп до европейско структурно финансиране, на каквото България основно разчита при финансирането на научната и иновационната си политика, обобщава Иновации.бг 2022 .

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Иновационното представяне (иновационен индекс) на България за 2022 г. съгласно методологията на Европейското иновационно табло (официален инструмент, избран от българското правителство като сравнителен механизъм за оценка на възможностите и напредъка на националната икономика) е на равнище 45.2% спрямо средното за ЕС и под средното за групата на нововъзникващите иноватори (50%).

Частните инвестиции в иновации компенсираха оперативните загуби от затворените бизнеси и спада на поръчки и работна ръка.

Проф. д-р Теодора Георгиева

Фондация "Приложни изследвания и комуникации"

"Публичните инвестиции в иновационни дейности много често бяха пренасочвани към най-засегнатите сектори под формата на социални плащания. В България например правителството се отказа да финансира избора на регионални иновационни центрове за сметка на други неотложни мерки. В най-добрия случай пренасочените средства подкрепиха научни изследвания в областта на медицината, например чрез фонд "Научни изследвания", или националните научни програми, но без особени резултати предвид липсата на дълбочина и устойчивост на инвестициите. Частните инвестиции в иновации компенсираха оперативните загуби от затворените бизнеси и спада на поръчки и работна ръка. Наред с показателите за разходи за развойна дейност и рисков капитал намаление беше регистрирано и при общия обем на експорта, което обаче позволи неговото преструктуриране в полза на високотехнологичните продукти и услуги", коментира за "Капитал" проф. д-р Теодора Георгиева, председател на експертния съвет по иновации към фондация "Приложни изследвания и комуникации" и един от авторите на "Иновации.бг 2021".

В областта на иновациите България не се отличава със значителни сравнителни предимства.

Плюсове

Показателят, по отношение на който страната регистрира малко по-добри резултати спрямо средните за ЕС, е вече само един - заявки за търговски марки, но трудно може да се определи като фактор за конкурентоспособност.
Спрямо приетата за базова 2015 г. е налице ръст на иновативните малки и средни предприятия, които предлагат нови или усъвършенствани продуктови иновации (близо 70%) и иновации на бизнес процесите (малко над 45%).
Значително подобрение е постигнато и по отношение на взаимодействието между бизнес и публичен сектор, включително съвместна изследователска дейност и публикуване на резултати.
Липсва положителна промяна по показателя за мобилност на висококвалифицирани кадри и персонал, зает с научноизследователска и развойна дейност.
Налице е ръст и при износа на високотехнологични продукти (19%) и знаниево интензивни услуги (51%), както и на продажбата на иновативни продукти (23%).
Увеличава се и заетостта в иновативни предприятия.

И негативи

Иновации.бг 2022 отчита основни негативи в няколко области:

човешки ресурси - спад в броя на докторантите (5%); на практика нулеви равнища по показателя за обучение през целия живот;
финансови ресурси - значителен спад на рискови инвестиции (31%) и инвестициите в неизследователски иновативни дейности (34%); ръстът на разходите за научноизследователска и развойна дейност на бизнеса от 15% е подкрепен със слабо покачване на публичните инвестиции (5%). И по двата показателя отстоянието от средните европейски равнища остава значително.
дигитализация - слабото подобрение на покритието с широколентов интернет не може да компенсира двойния спад на броя на предприятията, които осигуряват обучение на своите служители в областта на информационни и комуникационни технологии (под 19% от средните нива за ЕС); липсва напредък по показателя за заети в тази сфера специалисти и брой на населението с дигитални умения над базовите (едва 18% от средните нива за ЕС). А това са все показатели, които имат решаващо значение за успеха на дигиталната трансформация на икономиката и подобряването на бизнес средата и спрямо които България е на едни от най-ниските равнища в ЕС.
значителен спад по всички показатели за устойчиво развитие и въздействие върху околната среда.

"Регистрираното изоставане е безпощадна присъда за иновационната политика и практика от последния финансов и програмен период 2014 - 2020 г. В това отношение едва ли може да се очаква подобрение. Към началото на третата година от текущия програмен период Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021 - 2027 г. (рамковият документ, който задава приоритетите и тематичните области за въздействие за иновационната политика на страната) все още не е приета и не действа. Като се имат предвид политическата нестабилност и цялостната липса на визия и стратегически цели за развитието на научната и иновационната система на България, трудно е да се очаква, че страната има шанс да промени съществено позициите си в Европейското иновационно табло, като например да премине в групата на "умерените иноватори" през следващото десетилетие", обобщава проф. Теодора Георгиева.