Сделките на 2022: средни по размер, много IT и с предпазливост на финала

След пандемията продажбите на компании са повече, а интересът е основно към технологичния сектор

В сделката гигант на годината, втората най-голяма въглищна централа в България - ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", се сдоби с нов собственик през външно за страната придобиване
В сделката гигант на годината, втората най-голяма въглищна централа в България - ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", се сдоби с нов собственик през външно за страната придобиване
В сделката гигант на годината, втората най-голяма въглищна централа в България - ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", се сдоби с нов собственик през външно за страната придобиване    ©  Анелия Николова
В сделката гигант на годината, втората най-голяма въглищна централа в България - ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", се сдоби с нов собственик през външно за страната придобиване    ©  Анелия Николова
Темата накратко
  • След пандемията сливанията и придобиванията са повече, но с повишено внимание заради войната, енергийната несигурност и инфлацията.
  • Интересът е основно към технологичния сектор, където купувачите са чуждестранни.
  • Прогнозите са за активност и тази година въпреки по-трудното и по-скъпо финансиране.

Много технологични компании, енергиен и комуникационен гигант, няколко финансови дружества и шепа производства - така звучи обобщението на сделките по сливания и придобивания (M&A) в България през 2022 г. След затишието в пандемичната 2020 г. и раздвижването през 2021 г. изминалите 12 месеца донесоха нова активизация на пазара в опит да се компенсира предишното забавяне. Но войната на Русия в Украйна и катализираните от нея глобално търговско напрежение, енергийна несигурност и бумтяща инфлация накараха инвеститорите да останат предпазливи.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • След пандемията сливанията и придобиванията са повече, но с повишено внимание заради войната, енергийната несигурност и инфлацията.
  • Интересът е основно към технологичния сектор, където купувачите са чуждестранни.
  • Прогнозите са за активност и тази година въпреки по-трудното и по-скъпо финансиране.

Много технологични компании, енергиен и комуникационен гигант, няколко финансови дружества и шепа производства - така звучи обобщението на сделките по сливания и придобивания (M&A) в България през 2022 г. След затишието в пандемичната 2020 г. и раздвижването през 2021 г. изминалите 12 месеца донесоха нова активизация на пазара в опит да се компенсира предишното забавяне. Но войната на Русия в Украйна и катализираните от нея глобално търговско напрежение, енергийна несигурност и бумтяща инфлация накараха инвеститорите да останат предпазливи.

През изминалата година беше завършена сделката гигант от 2021 г. - рекордното за страната банково придобиване на Райфайзенбанк от КВС за над 1 млрд. евро, а въпрос на месеци е и сливането с ОББ.

До финал достигна и дългогодишната сага с търсенето на нов собственик на "Булсатком" - в случая Спас Русев. Сделката за телекома е сред трите най-големи за 2022. Останалите два големи актива са топлоцентралата "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "БНП Париба Лични финанси". Следва дълъг ешелон от средни сделки от порядъка на 50 - 100 млн. евро.

Според списъка на "Капитал" през последните 12 месеца сделките са около 60 (виж таблицата в края на текста) - на пръв поглед без промяна в числеността в сравнение с предходната година. Този път обаче в тях не са включени продажбите на бизнес имоти, с които бройката би достигнала до обичайните отпреди пандемията 70 - 80. Иначе, както и в предишните години, огромната част от корпоративните прехвърляния са малки по размер, а извън технологичните компании по-често купувачите са местни.

Нормализиране с едно наум

Представителите на пазара също отчитат активизиране през годината, но съчетано с повишено внимание от страна на инвеститорите в резултат на сложната обстановка.

"През 2021 и 2022 имаше сделки, реално се наваксваше от ковид замръзването. Сега от есента има забавяне основно при купувачите заради ръста в лихвите и поскъпналото финансиране. Например фондовете за дялов капитал станаха много по-избирателни. Но няма драматичен спад", посочва Диана Николаева, съдружник и лидер на отдел "Стратегия и сделки" за EY в България, Северна Македония, Албания и Косово.

"След необичайно активната 2021 г. пазарът на сливания и придобивания се нормализира през 2022 г. Нивата на активност имат тенденция към понижаване, въпреки че остават над нивата отпреди пандемията", коментира Илко Стоянов, партньор в софийския офис на правната кантора Schoenherr.

"Въпреки натовареността ни в България бих определил годината за цялостния М&A пазар като по-слаба спрямо предходната 2021 г., когато наред със сходни нива на активност редица отложени от пандемията инвестиционни решения бяха финално реализирани. Това беше тенденцията в целия регион на Централна и Източна Европа (ЦИЕ)", отчита и Юлиан Гиков, изпълнителен директор М&A - Югоизточна Европа, в Raiffeisen Bank International. "През годината основните позитивни пазарни фундаменти, които от дълго време подкрепяха пазара на сливания и придобивания, започнаха да избледняват, като очаквам това да започне да се отразява в корекция на оценките на активи в целия регион на ЦИЕ, поне в краткосрочна перспектива", допълва той.

А директорът в българската консултантска компания Entrea Capital Димитър Узунов отбелязва, че заради несигурните геополитически и икономически условия е имало и сделки, които са били отложени или изцяло прекратени. Но освен негативното влияние върху M&A пазара той очертава и една положителна тенденция - за завръщане на интереса на външните инвеститори към страната. "Мнозинството от сделките през тази година (около 60%) са направени от чуждестранни стратегически инвеститори, което отчитаме като добър сигнал за атрактивността на България като инвестиционна дестинация въпреки продължаващата политическа несигурност у нас", посочва Узунов.

Големите: енергетика, телекомуникации, банка и транспорт

Сделката - гигант на годината, всъщност идва по линия на външно за страната придобиване - в нея с нов собственик се сдоби ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3". Втората най-голяма въглищна централа в България е част от американската група ContourGlobal, която през пролетта обяви, че се е договорила да продаде бизнеса си на фонда Kohlberg Kravis Roberts (KKR) за малко над 2 млрд. евро. Българската ТЕЦ с 908 мегавата инсталирана мощност е донесла около една трета от приходите на компанията майка за 2021 г., които са на обща стойност 2.15 млрд. долара. ContourGlobal притежава мажоритарния дял (73%) в централата, а останалите са собственост на държавната Национална електрическа компания (НЕК).

След няколко години търсене на нов собственик акционерите на най-големия български тв доставчик "Булсатком" най-накрая приключиха сагата с продажбата му - купувач е Спас Русев, чиято оферта, оценяваща оператора на над 120 млн. евро, беше предпочетена още през 2021 г. но финализирането на сделката отне над година и стана факт едва през септември.

През 2022 г. беше завършена най-голямата банкова сделка в българската история - за Райфайзенбанк, а в края на годината стана ясна и поредната стъпка в консолидацията на банковия сектор - Пощенска банка обяви, че ще придобие клона на френската BNP Paribas Personal Finance, специализиран в потребителското кредитиране. Финансови параметри на сделката не бяха съобщени, но според източници от пазара цената е в диапазона 30 - 50 млн. евро. Към тях купувачът трябва да предвиди и над 70 - 80 млн. евро за покриване на спада на капиталовата си адекватност, тъй като продаваният клон с около 450 млн. евро потребителски заеми не включва собствен капитал.

В групата на историите с продължение е и тази на българския бизнес на CEZ. След като през лятото на 2021 г. "Еврохолд" най-накрая приключи сделката за мажоритарните пакети от местните дружества на чешката група, през 2022 г. българският холдинг вече е почти едноличен собственик на "ЧЕЗ Разпределение" и "ЧЕЗ Електро". В серия от сделки на борсата "Еврохолд" плати общо 103 млн. лв. за 10.74% от "ЧЕЗ Разпределение" и 27.58% от "ЧЕЗ Електро", с което увеличи дела си до съответно 99% и 97% от капитала на двете дружества и обяви плановете си за свалянето им от публична търговия.

Сред знаковите изтегляния на чуждестранен инвеститор е и това на френския автомобилен концерн Renault Group. Разликата с CEZ е, че в случая местният бизнес не се поема от български купувач. Вместо това вносът и дистрибуцията на марките Renault и Dacia минават към швейцарската Emil Frey Group, а тези на Nissan - към израелската Taavura Holdings.

С транспортен ъгъл може да се каже, че са и още две от по-големите сделки за годината - за мажоритарния дял от производителя на велосипеди "Лидер-96" и за миноритарно участие в концесионера на пристанище Бургас - "БМФ - Порт Бургас". По изчисления на "Капитал" и представители от пазара и двете са при оценки на придобиваните компании от порядъка на 100 млн. евро. В пловдивската фабрика, която през последните две години се преориентира към бумтящия пазар на електрически велосипеди, като мажоритарен собственик на мястото на финландския фонд KJK Sport влезе друг фонд - TRG EEF, част от американската The Rohatyn Group. А братята Георги и Кирил Домусчиеви намериха партньор за стопанисването на порта в Бургас в лицето на инвестиционния фонд към инициативата "Три морета" - 3SIIF.

Технологии на фокус

В сектора отличник на българската икономика през последните години - технологиите, също не липсват сделки за бизнеси с трицифрени оценки (макар и никой все още да не се доближава до първия местен еднорог Payhawk). В класическо сливане и придобиване софтуерната "Хаос" се обедини с германската Enscape, като контролът в новото дружество с бранда Chaos бе поет от американския фонд TA Associates и германския LEA Partners. Информация за цена и дялове не беше оповестена, но ако се съди по международни аналози, оценката на българската фирма вероятно надхвърля 100 млн. долара.

В рунд от серия B пък българско-американската LucidLink привлече 20 млн. долара от група инвеститори начело с американския фонд Headline Ventures при оценка 200 млн. долара, което прави компанията един от най-скъпите стартъпи с български корени.

Лидерът на местния софтуерен пазар - "Виемуеър България", също скоро ще има нов собственик. А любопитното е, че подобно на най-голямата сделка в страната за годината, и тук смяната минава през външна сделка. Едно от най-големите технологични придобивания за всички времена в технологичния сектор беше договорено през 2022 г. - в сделка за 61 млрд. долара американският производител на полупроводници Broadcom ще придобие софтуерната група VMWare. И двете компании имат бизнес в България, като любопитното е, че българският ъгъл на глобалната сделка изглежда огледално - придобитата компания е десетократно по-голяма от дружеството на придобиващата. С приходите си от 260 млн. лв. за 2021 г. "Виемуеър България" всъщност е най-голямата софтуерна компания по приходи в България според класацията К100 на "Капитал".

"Без изненада най-много сделки са се случили в технологичния сектор (41% от всички). И ние отчитаме осезаемо засилване на интереса от чуждестранни инвеститори в този сектор през последните две години", казва Димитър Узунов от Entrea Capital. По думите му, за разлика от много други сфери на икономиката, пострадали от войната в Украйна, при технологиите ефектът е бил обратен: "Началото на войната не само не го отслаби, а в определени подсектори, като разработка на софтуер например, дори имаше подсилващ ефект, подтикнат от релокация на големи софтуерни компании от Украйна към нашия регион." А очакванията му са активността в сектора да остане висока въпреки влошените икономически перспективи в Европа. "България успя да изгради стабилна технологична екосистема, която създава все по-иновативни компании, които със своя глобален обхват ще продължават да бъдат атрактивни цели за чуждестранни инвеститори", смята той.

Илко Стоянов от Schoenherr пък допълва обяснението за високата активност в ТМТ сектора (технологии, медии и телекомуникации) с процеса на цифровизация на бизнеса. "Много фирми осъзнават, че за да останат конкурентоспособни, е необходимо да разполагат с технологично ориентирана организация и че органичното увеличаване на технологичния им капацитет може да бъде не само твърде бавно, но и невъзможно. Затова те избират по-бързия път, а именно да придобият компаниите, които притежават тези знания/активи", пояснява той.

Шарените други

Тази година имаше и няколко нетрадиционни за пазара сделки - например от сектори, бумтящи след пандемията. Такава е продажбата на най-големия в сектора на стоките за домашни любимци - българската "Зоо груп Стефанов" беше купена от хърватската Pet Network International, която пък е на фонда Alvarez & Marsal.

Накъсаните вериги за доставки и търсенето на опаковани продукти направиха интересен и производителя на пластмасови опаковки "Теда пак". Компанията с оборот 40 млн. лв. беше купена от фонда CEECAT Capital и планира да разшири фабриките си в Ботевград и благоевградското село Зелендол.

Емблематична за годината беше и сделката за "Фиделис рисърч". Макар цената да не е обявена, тя е вероятно трицифрена и представителите на инвестиционните среди я описват като финансово най-добрата продажба, правена от фонд за дялови инвестиции в България, в случая Empower. Българската "Фиделис рисърч" е специализирана в клинични проучвания и предоставяне на микроскопични проби от тъкани за изследване на биотехнологични и фармацевтични компании.

За първи път поне от десетилетия и българска винарна беше купена от чуждестранен инвеститор - Angel's Estate стана част от молдовско-румънската група Purcari Wineries.

Q&A

Илко Стоянов, партньор в софийския офис на правната кантора Schoenherr

Каква беше активността на M&A пазара през изминалата година?

След необичайно активната 2021 г. пазарът на сливания и придобивания се нормализира през 2022 г. Нивата на активност имат тенденция към понижаване, въпреки че остават над тези отпреди пандемията. Преди година икономическият растеж беше в подем, стимулиран от възстановяващото се потребителско търсене и завръщането на бизнес активността след отслабването на ковид мерките. Инфлацията обаче се оказа по-сериозна, отколкото ЕЦБ очакваше, а след това Русия нахлу в Украйна, подхранвайки и без това повишения натиск върху цените на електроенергията.

Кои сектори бяха във фокуса на инвеститорите

Тази година фаворит са технологиите, медиите и телекомуникациите (ТМТ), които продължават да бъдат двигател на активност поради цифровизацията на бизнеса. Много фирми осъзнават, че за да останат конкурентоспособни, е необходимо да разполагат с технологично ориентирана организация и че органичното увеличаване на технологичния им капацитет може да бъде не само твърде бавно, но и невъзможно. Затова те избират по-бързия път, а именно да придобият компаниите, които притежават тези знания/активи. Ще цитирам един глобален M&A консултант, който казва, че всяка компания вече е софтуерна компания. Технологичният сектор е привлякъл най-големия брой сделки в България през 2022 г. досега (повече от 20 сключени сделки без IPO на технологични компании като Dronamics и Bee Smart Technologies). Вече имаме и първия еднорог.

Кой купуваше

След забавянето заради пандемията някои инвеститори се завръщат, но само за да заемат изчаквателна позиция, преди да вземат инвестиционни решения поради войната на Русия с Украйна и повишаването на глобалната инфлация и лихвените проценти. Нарастващите разходи за строителство също са начело на списъка с предизвикателства пред инвеститорите. Компаниите, които продължават да предизвикват интерес от страна на инвеститорите, са в сферата на енергетиката, телекомуникациите, медиите, IT услугите, а отскоро и в областта на недвижимите имоти. Интересна нова тенденция във финансирането на придобиванията на проекти за възобновяема енергия е използването на зелени облигации.

Какви са очакванията за 2023 г.

Въпреки че финансирането ще бъде по-трудно (и скъпо), очакванията са за повишена активност. Европа продължава да води света към бъдеще с нулеви нетни въглеродни емисии и това оказва силно въздействие върху етичния аспект на сливанията и придобиванията. Значението на ESG (абревиатура за environment, social and governance) за сделките също нараства експоненциално през последните години до степен да е толкова важно, колкото са важни финансовите отчети. Големите компании се насочват към въглеродно неутрален свят, тъй като усещат, че това е мястото, където ще има бъдещо търсене, смятат, че това е тяхна отговорност пред обществото и акционерите им. А дори и да не смятат, вече има множество ключови институции, които им го напомнят и им налагат рестрикции - банки и финансиращи институции, пазари на ценни книжа и одитори.
Юлиан Гиков, изпълнителен директор М&A - Югоизточна Европа, в Raiffeisen Bank International

Raiffeisen успешно приключи 6-7 сделки като финансов консултант по придобивания в България и с това 2022 г. беше изключително активна за М&A практиката ни, а наред с това подписахме и сделки, които очакваме да затворят през 2023 г.

Някои от по-значимите транзакции, по които бяхме M&A консултант, включват влизането в "Пристанище Бургас" на инвестиционния фонд по инициативата "Три морета" (Amber Infrastructure), който представлявахме в сделката; също така продажбата на най-големия тв оператор "Булсатком", в която водихме процеса по продажбата от страна на BlackRock, Blantyre Capital, EBRD и IVP; най-мащабната сделка за опериращ вятърен парк в страната досега - продажбата от испанската Еnhol на MET; разбира се, преминаването на Райфайзенбанк в собственост на KBC Group, както и няколко сделки за ВЕИ активи на зелено, в които успяхме да привлечем чуждестранни инвестиционни фондове. Същевременно работихме за подписването на някои придобивания и набиране на частен капитал, които очакваме да бъдат затворени през 2023 г. - някои, свързани с консолидацията на телеком сектора (в частност тази на независими оператори), други - в ИТ, технологичния, хранително-вкусовия, ритейл и други сектори.

Въпреки натовареността ни в България бих определил годината за цялостния М&A пазар като по-слаба спрямо предходната 2021 г., когато наред със сходни нива на активност редица отложени от пандемията инвестиционни решения бяха финално реализирани. Това беше тенденцията в целия регион на ЦИЕ.

През годината основните позитивни пазарни фундаменти, които от дълго време подкрепяха пазара на сливания и придобивания, започнаха да избледняват, като очаквам това да започне да се отразява в корекция на оценките на активи в целия регион на ЦИЕ, поне в краткосрочна перспектива. Основни фактори за това са, разбира се, увеличаващата се цена на паричния ресурс, а в частност за страните от Източна Европа и по-съществената рискова премия на държавен и геополитически риск предвид производните от войната в Украйна. Макар инерцията от прекомерните количества набран капитал от инвестиционни фондове и компании все още да е движещ фактор за сделки, очаквам някои потенциални продавачи на бизнеси и в България и региона да изчакат с евентуалния изход от активите си в очакване на нормализиране на перспективата за ценовите нива, особено на банковия ресурс, с което и оценките на таргет компаниите отново да се придвижат възходящо.

Очакванията ми за 2023 г. са за умерено забавяне на активността, но качествените активи в сектори с по-силен фундамент, висока добавена стойност или временен пазарен моментум да продължат да генерират интерес - например ВЕИ, телеком и транспортна инфраструктура, земеделие и храни, производства с по-висока добавена стойност, софтуерни технологии (по-скоро core софтуерните решения). Работим и по мащабни за българския мащаб чуждестранни инвестиции в проекти, свързани с кръговата икономика, оползотворяване на природни ресурси и декарбонизация.

Все повече усещаме и инициативите за преместване на производства на глобални компании от Китай към райони с по-голяма сигурност на доставките и именно производства в балканските ЕС страни са отчетлив таргет за придобиване.

При намерения за по-крупни сделки чуждестранните инвеститори изследват в детайл моментната политическата конюнктура в работата с консултантите си и често със съответните посолства в страната. Прави впечатление, че в преценката на чуждите инвеститори политическата стабилност отдавна не е условие за по-голяма увереност в България или другите страни в региона, като все по-важно е доверието в дългосрочните намерения, в ориентацията и в устрема към полезни реформи на управляващите, дори политическата конфигурация да е с по-неустановен времеви хоризонт.

Все още няма коментари
Нов коментар