Индустриалното бъдеще на Плевен и Ловеч изисква обща визия

Има някакъв мит, че проблемите на Северозапада трябва да бъдат решени централно, може би с нещо като национална стратегия за балансирано развитие на регионите. Което понякога е оправдание и за пасивност на местно ниво. Но каквато и подкрепа да се изсипва към даден регион, местните потенциали за растеж трябва да бъдат разкрити преди всичко от местните лидери. Няма как визията за развитие просто да бъде спусната отнякъде другаде. Нормално е тази визия да излиза от границите на една община или административна област, като изисква споделени усилия в по-широка география. Но преди в това координиране да се намеси централното правителство, местните общности трябва да положат усилия за проектиране на съвместното си бъдеще.

Около 3/4 от индустриалната заетост в областите Плевен и Ловеч е концентрирана на територията на три сравнително близко разположени общини. Община Плевен и в частност индустриалните зони в рамките на град Плевен концентрират голяма част от индустриалната заетост на областно ниво. Близо два пъти по-малката като население и общ брой работни места, но значително по-индустриализирана като структура на икономиката област Ловеч има два индустриални центъра - общините Троян и Ловеч.