Най-големите компании за горива: Украинска експлозия и удвояване на бизнеса

Най-големите 15 компании в сектора са отчели двойно повече приходи на база предходната година, като от 12 млрд. лв. те нарастват на 24 млрд. лв., или скокът е 97%. В голяма степен ръстът на оборотите се дължи на продажбите на украинския пазар, но и на високата цена на петролните продукти миналата година.

• Най-големите сто компании: Рекорд в приходи и печалби за 2022 г.

Общата печалба пък е над 500 млн. лв., или скок с 1/3 за година. Според представител на пазара причината е, че са продадени стари, купени на по-ниски цени стокови наличности, които при резкия скок на цените на горивата са довели до добри маржове.

Числото на общите приходи на класацията обаче би било много по-голямо, но в нея за първа година липсват някои от големите дружества. Причината е нежеланието да се афишира огромният ръст на приходите и печалбите за миналата година в петролния сектор. Но отчетите ще станат публично видими в края на септември и тогава ще бъдат добавени в таблицата онлайн.

• Пълната класация вижте тук.

Всички към износа

Износът на дизел от България за Украйна се обособи като основната тема през изминалата година в сектора, привлече и вниманието на международни медии. Той започна логично и пазарно. След нахлуването на Русия на украинска територия се появи огромно търсене на горива и тъй като в съседна Румъния има недостиг на дизел, още в началото на войната към българските търговци заваляха много запитвания от страна на украински играчи и започнаха опашките с цистерни при Русе.

Украинският пазар даде възможност и за добри печалби поради ценовото предимство на българската продукция на "Лукойл Нефтохим Бургас". Междувременно след налагането на санкциите на Русия цената на руския петрол се срина. Това доведе до преминаване на бургаската рафинерия към 100% работа с руски нефт и ценово предимство на продукцията, продавана от търговеца "Лукойл България".

Ценовата политика на руската компания в България и леко по-ниските едрови цени спрямо съседните пазари направиха местния пазар изцяло руски и неатрактивен като маржове. Така всички се ориентираха още повече към износ. Страната получи две години отсрочка по отношение на вноса на руски петрол, в които да има време да елиминира тази си зависимост и да започне да диверсифицира доставките. Това доведе до друг голям казус - ще може ли страната да продължи да изнася и след като Европа напълно затвори вратите си за руски готови продукти, което се случи на 5 февруари тази година. Износът на дизел за Украйна обаче беше официално разрешен от Брюксел и разписан в деветия пакет от санкции, като тиражираното обяснение беше, че така ще се помогне на украинските фермери.

Годината обаче едва ли ще се повтори, като износът към Украйна замря в първите месеци на тази година. Обясненията за резкия спад на износа през пролетта са няколко. Войната срина украинската икономика и търсенето на горива намаля. В Украйна се случи и презапасяване, като това в комбинация с първото доведе до замръзване на търсенето. Междувременно други държави износителки, като Турция например, понижиха цените си, а и вносът през пристанището в Констанца дава логистично ценово предимство. Търсенето на неруски горива се засили. Междувременно имаше и проверка в Москва на руската "Лукойл".

Липсващи и присъстващи големи

През 2022 г. износът се извършваше от около десетина български компании - складодържатели и износители, които купуваха на местния пазар гориво от търговеца на едро "Лукойл България". Приходите на руската компания нарастват със 128% до 7.3 млрд. лв. (но включват и продажбите на дребно в български бензиностанции).

Сред насочилите се към износ и фигуриращи в класацията на най-големите (още няколко локални играча в България са били доста активни) бяха русенската "Булмаркет ДМ", която расте като оборот със 166%, старозагорската "Зара - Е", при която приходите се увеличават с 68%, и "Петрол" с неговите 58% ръст. Последната през миналата година - групата на Гриша Ганчев, създава две дружества с експортна насоченост - "Петрол експорт" и "България карго рейл", а пристанищен терминал "Петрол - Варна" (данъчен склад на "Варна сторидж") се обособи като основна втора врата за горива и алтернатива на порта на "Лукойл Нефтохим Бургас" - "Росенец".

Сред компаниите, които успяха да разгърнат силно дейността си през изминалата година, благодарение на голямото търсене на горива от Украйна е и "Джи Ти Ей Петролиум". Приходите на търговеца растат от 69.2 млн . лв. на 310.8 млн. лв.

Сред големите компании, които отсъстват в класацията, са "Инса ойл" на Георги Самуилов, големият складодържател и търговец на едро "Сакса" (на Атанас Димов и двамата му синове) и свързаната с Младен Михалев-Маджо "Бент ойл", която според източници от пазара не е била сред активните в износа, но е абонирана за големите сделки с обмена на горивата на Държавния резерв.

Най-значим би следвало да е ръстът при компанията на Самуилов "Инса ойл", която игра самостоятелно, организирайки си внос на дизел от Русия през трейдъри с танкери към България, като горивото се дообработваше в рафинерията в Белозем. Пловдивската компания се яви и като най-големия износител за изминалата година на дизел на база обеми по данни от пазара. Пред "Капитал" преди време Самуилов коментира, че е внесъл за тази година около 1 млн. тона горива и държи 25% от пазара, внос от Русия. По неговите думи за Украйна компанията му изнася 30 - 40%, а останалото са вътреобщностни доставки.

Друга негова компания, която липсва, е "Инса порт", която през 2021 г. е с приходи над 660 млн. лв. В нейните активи е петролна складова база в Русе с терминали за обслужване на железопътен, автомобилен и речен транспорт.

В класацията липсват данни и за други компании, като веригата на Веселин Марешки VM Petroleum, която развива бизнес през дружеството "Трейднет Варна". През миналата година няколко от обектите на веригата бяха продадени, като пред "Капитал" Марешки заяви, че върви към "намаляване и разпродаване" на бизнеса и че е взето решение за приключване.

Кой е номер едно

Лидер в класацията на най-големите в сектор горива за втора поредна година е производителят на биодизел "Астра биоплант". Русенската компанията има приходи близо 7.7 млрд. лв. за 2022 г. Това е ръст със 130% за компанията от Сливо поле. Големият скок на оборота през изминалата година при "Астра биоплант" идва по всички възможни направления, а мощностите са били натоварени 85%.

Продажбите на биодизел са се увеличили от 1 млн. тона през 2021 г. на близо 1.8 млн. тона през 2022 г. Основният пазар на биодизела са съседните страни, като в България почти няма такъв. При суровите масла скокът е бил два пъти и половина - от 102 хил. тона на 282 хил. тона. Свежите масла традиционно намират пазар в чужбина. А ръстът на цените е бил 27%. За 2022 г. печалбата на "Астра биоплант" е 124 млн. лв., а година по-рано е била 227 млн. лв.

"Астра биоплант" е в една група с друга голяма компания в сектор горива - "Булмаркет ДМ", която има приходи 1.1 млрд. лв. и 166% ръст. Търговецът на горива е в групата на местните компании, отговорили на голямото търсене на горива от Украйна, като има и добро логистично предимство.

Русенската група е базирана на площадката на бившия комбинат за тежко машиностроене в Русе, на брега на Дунав и в Сливо поле. Създадена е от Станко Станков, като двете основни направления - производството на биодизел, от една страна, и търговията с горива и логистиката, от друга, са разпределени между двамата му синове - Деян и Младен.

В групата има над 20 компании, като освен двете големи в нея попадат още и заводът за сурови растителни масла и шрот "Олео протеин" и вторият завод за биодизел и фармацевтичен глицерин "Оберьостерайхише биодизел България", както и наетият завод "Хай протеин" в Провадия, жп превозвачът "Булмаркет рейл карго", "Булмаркет автотранспорт", "Порт Булмаркет" и т.н.

Промяната за "Лукойл"

Подгласник в класацията на най-големите компании в сектор горива за изминалата година е "Лукойл България". Компанията има ръст 128% и приходи 7.3 млрд. лв., идващи както от скока на цените, така и от ръста на продажбите. Дружеството отчита близо 150 млн. лв. печалба, невиждано число от години. На трето място е другата руска компания - производителят "Лукойл Нефтохим Бургас". Рафинерията е с приходи 2.1 млрд. лв., ръстът е 89%, а печалбата - близо 130 млн. лв.

От началото на тази година рафинерията спря работата си на ишлеме и прехвърли икономическата си дейност и печалбите си в страната, спирайки да работи за дъщерното на руската група Lukoil Benelux. До това се стигна, след като през есента на миналата година "Лукойл Нефтохим Бургас" обеща на служебното правителство да плати големи данъци в България през тази година, ако се издейства износът на продукти от рафинерията пред Брюксел. Тоест върна се към предишната схема - рафинерията купува, преработва и продава на "Лукойл България", с която пък имат договори останалите търговци на едро на пазара тук. По този модел се работеше до края на 2020 г., като дълги години рафинерията беше на огромна загуба и не плащаше данъци.

В края на 2022 г. бургаската рафинерия внесе 73 млн. лева от приетото допълнително облагане с 33% на свръхпечалбата през 2022 г. А в края на март беше съобщено за очакването да се преведе нов авансов данък свръхпечалба от около 90 млн. лв.

Междувременно КЗК наложи глоби на българските компании на "Лукойл". Първата беше за близо 70 млн. лв. за господстващо положение на пазара на горива чрез налагане на ценова преса спрямо конкурентите, а втората беше рекордна - 195 млн. лв., и е за господстващо положение на пазара на складовете.

"Лукойл" беше основна тема на политиците, като с няколко закона държавата реши да се опита да си върне нефтеното пристанище "Росенец", да взема допълнителни отчисления от 0.7% от разлика между цената на руския Urals и Brent, умножен по целия обем горива, пуснат на пазара. И да има особен представител в "Лукойл Нефтохим Бургас". Темата за връщането на пристанище "Росенец" беше повдигната отново в настоящия парламент, като с промени в закона беше разписано държавата да влезе във владение в рамките на седмица. Основните обяснения за голямото единомислие по темата са, че се цели да се предизвика напускането на руската компания от страната.

Основният въпрос обаче остава диверсификацията на доставките на петрол и как ще успее рафинерията да промени микса на петрола в производството си. Но от рафинерията не коментират плановете си как ще решат този проблем.

Годината на големите пари

За големите международни западни компании годината беше повече от успешна, като компаниите им майки постигнаха рекорди при печалбите си и преливат от средства.

Shell отчете рекордна печалба от близо 40 млрд. долара за 2022 г., над двойно повече от предходната година и най-високата от над един век, откакто компанията е листната на борсата. На българска почва веригата е с 51% ръст, като през тази година стана ясно, че "Шел България" разширява мрежата си, като наема пет бензиностанции на "Емко - М" в Пловдив.

С ръст 36% е "OMV България". В Румъния OMV Petrom обяви, че е открила нови запаси на петрол и природен газ, равняващи се на около три четвърти от общото ѝ производство през 2022 г. там. Румънското дружество е рекордьорът на страната за миналата година - то е отчело нетна печалба над 2 млрд. евро при приходи 11 млрд.

С 38% расте "Еко България", дъщерно на гръцката Hellenic Petroleum. През миналата година Hellenic Petroleum представи новото си лого и име - HelleniQ Energy, както и трансформацията, която се случва с фокус върху инвестициите в енергия от възобновяеми източници и намаляване на отпечатъка си върху околната среда.

Веселин Марешки започна разпродажба на бензиностанциите си Фотограф : Надежда Чипева

Новият петролен свят

Промените в петролната картина на Европа година и половина след началото на войната вече са драматични. Вносът на тези горива от Русия към март тази година вече е с 90% надолу в сравнение със средните нива през същия период на предходните три години, показаха данни на Евростат.

Мястото на Русия като доставчик на ЕС се запълва от алтернативни доставчици като САЩ, Норвегия, Казахстан, Ирак, Саудитска Арабия, Великобритания, Алжир и др. Данните показват, че след началото на войната съюзът повече разчита на вътрешна преработка на суровината и търговия на петролни продукти между държавите в съюза.

Москва пък започна да продава основно на Китай и Индия, но това ѝ носи по-малко приходи. Но превръща Индия в доставчик за ЕС на дизел, като големите маржове печалба остават там. Този внос се превърна в поредния петролен казус за Европа.

Колкото до цените, 2022 г. няма да се повтори и след първоначалните шокови нива суровият петрол Brent се движи около 75 долара за барел в сравнение със 120 долара преди година. Основната причина е свитото търсене, като през последните месеци очакванията за глобален икономически растеж бяха намалени, инфлацията задъхва потребителите в Европа, а в САЩ има опасения за предстояща рецесия.