Заводите за олио са под преса да купуват скъп местен слънчоглед и да губят

"Борса за слънчогледа няма, но пет мултинационални конгломерата - ADM, Viterra, Cargill, Cofco и Bunge, които имат офиси в България, ежедневно предоставят котировки, на които изкупуват маслодайни култури и зърна. Ние като преработватели се съобразяваме с тези международни цени и дори предлагаме малко по-високи. Но не можем да предложим цени, които не са релевантни на пазарните. А пазарните са базирани на цената на производните продукти - олио и шрот. От средата на август единият от нашите заводи не работи поради липса на суровина. Капацитетът му е 1600 тона на ден, но в момента е затворен", коментира за "Капитал" Юлиян Стефанов - риск мениджър на "Олива" - най-големият български производител на растителни масла.

• Лято без украинско зърно в Източна Европа
• Производителите на олио прогнозират недостиг и високи цени заради спрения зърнен внос от Украйна
• Опасната връзка на властта със зърнопроизводителите ограничи вноса на 20 храни от Украйна

Какви са наличностите

Към 1 август в складове в страната са налични 615 хил. тона слънчоглед според данни на земеделското министерство срещу 223 хил. тона в края на август миналата година. Ако за всеки тон от това количество заводите трябва да платят по 250 лв. над международната пазарна цена, това прави 150 млн. лв. допълнителен разход за производителите на олио, т.е. потенциална загуба.

През 2021 г. маслодобивните предприятия и производителите на белен слънчоглед са преработили 3.2 млн. тона слънчоглед при капацитет около 4.3 млн. тона. В това число е и беленият слънчоглед, който като капацитет достига около 700-800 хил. тона.

Към края на юли 2023 г. са преработени 2.064 млн. тона слънчоглед - или средно по 187 хил. тона на месец, което е 900 хил. тона по-малко спрямо темпа на преработка от миналата кампания. Изоставането е предизвикано от липсата на предлагане на суровина на вътрешния пазар въпреки наличието на рекордна реколта в държавата и спирането на вноса от Украйна, заявяват от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.

"България е най-големият износител на слънчогледово олио, шрот и белен слънчоглед в ЕС. Вътрешното производство на олио превишава десет пъти вътрешното потребление, така че този бранш е силно експортно ориентиран и един от големите генератори на БВП и данъчни приходи за България. При средна реколта от около 2 милиона тона слънчоглед за последните години на преработвателна индустрия в България са необходими над 1 милион тона внос на слънчоглед всяка година, за да работи ефективно. Предвид търговския баланс на района той може да дойде в голямата си част единствено от Украйна", отбелязва Яне Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти. Вносът от Украйна обаче е забранен. Засега до 15 септември.

Защо се стигна дотук

Цените на слънчогледа достигнаха огромни пикове след началото на войната на Русия с Украйна през миналата пролет - до над 2000 лв. за тон. Но от май 2022 те падат и в момента тон слънчоглед се изкупува за около 750 лв. "Ние предложихме на Софийска стокова борса цена от 790 лв., но нямаше желаещи да продават", даде пример Юлиян Стефанов.

Земеделските стопани задържаха количества в очакване на ново възходящо развитие на пазара. И тъй като засега цените на слънчогледа вървят само надолу, фермерите не продават, а производителите на олио са подложени на натиск.

Пресирането започна в началото на април, когато със заповед на агенцията по безопасност на храните бяха задържани камиони и баржи с украински слънчоглед за допълнителна проверка. Превозните средства останаха със седмици на граничните пунктове и пред бариерата на преработващите заводи, докато траеха проверките, които в крайна сметка не откриха нарушения и отклонения от европейските изисквания и стандарти.

Последва едностранна забрана на вноса на украински слъчоглед от действащото тогава служебно правителство под предлог, че той е на много ниски цени и подбива пазара на българския.

Малко по-късно Европейската комисия въведе забрана за внос в България, Румъния, Полша, Унгария и Словакия на определени продукти с произход от Украйна, сред които и слънчоглед, която засега е със срок до 15.09.2023 г. А фермерите получиха спешна помощ от Брюксел (виж карето).

"Липсата на предлагане на слънчоглед от българските земеделски производители, при наличието на големи запаси, е предизвикано от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания 2022 и падащите цени на международните пазари. Това, комбинирано с рестрикциите за свободното движение на украински слънчоглед, предизвиква спекулативно задържане на слънчоглед и доведе до намаляване и спиране на работата на цялата преработваща промишленост поради липсата на суровина", коментира Яне Янев.

Според браншовата организация на преработвателите спирането на украинския внос засега не води до желания от земеделците ефект на бързо и рязко повишаване на цените на слънчогледа. Зърнопроизводителите обаче настояват забраната за внос от Украйна не само да се удължи, но и да се разшири, като обхване и производни продукти като нерафинирано олио.

По време на срещата в земеделското министерство фермерите са призовали преработвателите да поемат за своя сметка загубите на земеделците. "По-добре е заводите да спрат, отколкото да изкупуваме на по-високи, непазарни цени слънчогледа и да продаваме произведените продукти на загуба. Ако предприятията не работят, загубата ще е по-малка", изчислява участник в срещата.