Най-големите производители на храни и напитки: Звезди от слънчоглед

• Най-големите сто компании: Рекорд в приходи и печалби за 2022 г.
• Топ 30 на производителите на мляко, сирене и кашкавал в България
• Най-големите компании за храни и напитки: Олио в рая
• Най-големите компании за храни и напитки: Слънчогледови милиарди

Три фирми отчитат загуба ("Монделийз Юръп прокюрмънт ГМБХ - клон България", "Градус" и "Каменица"), а две не са предоставили данни за печалбата ("Белла България" и "Пилко").

• Пълната класация вижте тук.

Изригване по масло

За поредна година безапелационен лидер в топ 30 за храните и напитките е "Олива" - притежание на търговеца на зърно "Билдком" с едноличен собственик Ангел Георгиев. Приходите на компанията, която изнася почти цялата си продукция, растат с над 82% и достигат невижданото ниво 2.6 млрд. лв. Това е нов рекорд за дружеството, което през 2021 отчете над 1.45 млрд. лв. продажби.

"Олива" е притежание на търговеца на зърно "Билдком" с едноличен собственик Ангел Георгиев Фотограф : Nadezhda Chipeva

"Пазарите на всички земеделски стоки бяха силно повлияни от войната в Украйна. Блокирането на логистичните вериги в края на февруари 2022 доведе до рязко вдигане на цените на слънчогледа и суровото слънчогледово олио. Ръстът в продажбите се дължи както на по-високите цени, така и на по-големия обем преработен слънчоглед, което беше възможно поради осъществения внос от Украйна. Дейността ни беше затруднена на моменти от логистични ограничения и рязкото покачване на цените на транспорта, коментира за "Капитал" Георги Койнов, финансов директор на "Олива".

• Заводите за олио са под преса да купуват скъп местен слънчоглед и да губят

Той обобщи, че през 2023 компанията очаква силен спад на приходите, като основните причина за това са две: "По-ниските цени, които се върнаха на нива от 2020 г., и забраната за внос на слънчоглед от Украйна, което ограничава възможностите за преработка."

"Олива" е най-големият производител на слънчогледово олио и слънчогледов шрот в България с над 50% пазарен дял при слънчогледовото олио. Компанията управлява четири завода - край Варна, Добрич, в Кнежа и в Полски Тръмбеш, позволяващи преработка на над 700 хил. тона семена годишно. Портфолиото й включва сурово и рафинирано слънчогледово олио, слънчогледов шрот, белени семена. Годишно около 80 - 90% от продукцията са предназначени за износ. Купувачи на суровите масла са рафинерии от различни точки на света. "Олива" няма собствени марки и продава част от рафинираното масло в бутилирана разфасовка с етикет на клиента.

През юни от "Билдком" съобщиха, че групата, в която е и "Олива", ще строи пристанище за зърно във Варна за 100 млн. евро. ЕИБ отпуска заем 50 млн. евро за изграждането му, което трябва да завърши до средата на 2026 г. Това е поредно за "Олива" финансиране от международни институции.

Лидерът "Олива" планира ново пристанище на Черно море, от което да изнася произведеното слънчогледово масло

През юни 2020 г. Черноморската банка за търговия и развитие отпусна 35 млн. евро заем за търговско финансиране на дружеството - част от синдикиран механизъм на стойност 90 млн. евро, предоставен от група международни търговски банки с водещ мениджър BNP Paribas Suisse. Кредитът послужи за оборотен капитал на най-новия завод на компанията в близост до Варна, който удвои производствения й капацитет. Инвестицията в него бе 40 млн. евро, като 31 млн. са корпоративен заем от ЕИБ по плана "Юнкер".

"Олива" има още едно финансиране от европейска институция - със заем 22 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие през 2013 г. компанията изгради своя нов високотехнологичен завод в Полски Тръмбеш, специализиран в производството на нерафинирано масло. Цялата инвестиция бе за 30 млн. евро.

На второ място в класацията е друг производител на слънчогледово масло - "Папас олио", собственост на Георги Ташев. Дружеството има рафинерии в Ямбол и Балчик, както и инсталация за производство на студено пресовани растителни масла в Бяла Слатина. Приходите му за миналата година надхвърлят 619 млн. лв.

"2022 беше турбулентна за сектора заради влиянието на войната в Украйна. Заради прекъснатите вериги на доставки от Украйна настъпи звездният миг на българските производители, които заместиха украинските производители на слънчогледово масло. Пазарите изпитваха остър недостиг на продукта, но в същото време цените на слънчогледа скочиха много и неочаквано. Благодарение на опита, който имаме в задграничната търговия, ние запълнихме дупката в периода от февруари до лятото на 2022 г. Увеличеното търсене обаче беше ограничено във времето, тъй като доставките от Украйна се нормализираха в края на годината", коментира за "Капитал" Цветелина Пенева - финансов директор на "Папас олио". Тя съобщи още, че компанията има 3-годишна инвестиционна програма за около 20 млн. евро, свързана с изграждане на нови складови бази и обновяване на производствени линии.

Чрез фирмата си "Сент Жиран" Георги Ташев притежава и маслодобивната фирма в Балчик "Сън фуудс", която заема 14-о място в класацията. В миналото участие в групата е имал и украинецът Олександр Минов, който сега контролира старозагорската "Бисер олива" (24-о място) заедно Шота Хаджишвили чрез фирмата "Рисойл". Акционери в дружеството са и братята Иван и Лука Ангелови от "Градус". "Бисер олива" отчита едноцифрен ръст на приходите, които достигат близо 109 млн. лева за миналата година, а за тази прогнозира малък спад.

В секторния топ 30 по традиция влиза още един производител на слънчогледово масло - "Клас олио" от добричкото село Карапелит, който заема 11-о място. Семейната фирма е създадена през 90-те години на миналия век от турски предприемач. По-късно бизнесът е наследен от съпругата Нермин Йълмаз и сина Мертгюн Йълмаз, които през 2020 г. продават компанията на варненския производител и търговец на зърнени и маслодайни култури "Меджик флейм" - собственост на Едуард Багдасарян. Приходите на "Клас олио" за 2022 скачат с 57% и надхвърлят 227 млн. лв.

Само едно дружество в секторния топ 30 отчита спад на оборота през 2022 г., всички останали са продавали повече Фотограф : Лили Тоушек

Месни и местни

"Белла България" и тази година участва с консолидиран отчет, който й отрежда трето място в секторната класация. Приходите на групата за 2022 достигат почти 575 млн. лева, като отбелязват над 24% ръст.

Компанията е създадена през 1997 г., произвежда тестени изделия, месни деликатеси и продукти за мазане, като извършва директна дистрибуция до над 12 хил. вериги, магазини и складове. Храните се произвеждат в 12 предприятия в България с капацитет 350 тона дневно и се продават под собствени и частни марки, сред които "Орехите", "Леки", "Народен", "Сачи", "Перелик", "Белла", "Фамилия", "Тракийски кори", "Флора", "Томи".

"Белла България" притежава производствени и логистични бази в България, Гърция, Румъния и Унгария и продава в над 40 държави. Всички мощности в страната се захранват със зелена енергия, съобщиха за "Капитал" от дружеството.

През тази година във фирмената фабрика в село Костиево край Пловдив започна производство на индонезийския деликатес ренданг-паданг. Предприятието е създадено специално за това производство с инвестиция 3 млн. долара. То е първото и засега единственото място в Европа, в което се произвежда индонезийският продукт, с който "Белла България" ще захранва ресторанти в Европа, кетъринг фирми, посолства и други държавни представителства на Индонезия в Европа и Близкия изток. Тази година "Белла" инвестира около 8 млн. лв. в своя фабрика за тестени изделия в Свиленград, която не е работила близо 10 години, но сега ще увеличи производствения капацитет на групата.

За действителни собственици на "Белла България" в Търговския регистър са посочени съоснователят Жорж Веселинов и гръцкият гражданин Димитриос Винтзилеос чрез "Импала холдинг", в което двамата имат по 50% участие. През 2014 г. имаше разместване в собствеността - единият съосновател на дружеството - Венцислав Георгиев, напусна компанията, като продаде дела си за 30 млн. лв.

Приходи над 265 млн. лв. подреждат "Бони холдинг" на 7-а позиция в секторния топ 30, който също участва с консолидирани данни в класацията. Групата, която обединява месокомбинатите в Ловеч, Карлово и Русе и няколко свинекомплекса, е затворила цикъла на производство - от фуражите, през генетиката и отглеждането на прасета до месопреработката и производството на колбаси с марката "Бони". В края на 2020 компанията договори с Европейската инвестиционна банка 30 млн. евро заем за модернизация на съществуващи съоръжения и изграждане на нови производствени мощности.

В началото на 2022 холдингът започна производство в изцяло реновираната свинеферма в покрайнините на село Варана, в близост до град Левски. Тя функционира при пълен цикъл на отглеждане и произвежда около 70 000 прасета на година, с което общият брой на отглежданите в групата животни достига около 360 000 бр. годишно, коментираха за "Капитал" от компанията. При общо около 1.2 млн. произвеждани в страната животни според агростатистиката на земеделското министерство това дава 30% дял на холдинга в производството на прасета в България.

През 2022 "Бони холдинг" завърши и строителството на силозното стопанство във фуражния завод в Пордим, което е с капацитет 25 хил. тона, а през тази година - и строителството на силозната база към свинеферма "Брестак", също с капаците 25 хил. тона. В допълнение към вече функциониращата соларна мощност 1.8 мВт в "Месокомбинат Ловеч" в четири други дружествата на групата са изградени нови 4 мВт соларни мощности, с което общата изградена мощност вече е 5.8 мВт от общите 15 мВт, които са в различен стадий на строителство, уточниха от компанията за "Капитал".

"Бони холдинг" участва в класацията и с две от дружествата си - "Месокомбинат Ловеч" (10-о място с 227.8 млн. лв. продажби) и "Месокомбинат Русе" (26-а позиция с 99.4 млн. лв. приходи), които отчитат двуцифрени ръстове на оборота.

"Пилко" (8) - част от "Амета холдинг", отчита близо 32% ръст на приходите, които надхвърлят 254.4 млн. лв. през 2022. Компанията е притежание на един от най-големите производители на пилешко в Европа - германската PHW. Българската група обединява птицефермите с кланица "Пилко" в Разград, които продават с търговската марка "Лудогорско пиле", фуражния завод "Росица" - Павликени, птицеферми около Шумен и Завет.

"През изминалите 3 години ние оперираме в среда, изпълнена с несигурност и изключителни предизвикателства. Преминахме през драматични увеличения на цените на всички селскостопански култури, необходими за изхранване на фермите, скокове в цените на всички видове енергийни носители и повсеместна инфлация. Войната в нашия регион предизвика огромни трусове както в снабдяването с всякакви видове суровини, така и в търсенето на крайни продукти. Не сме предполагали, че в нашата страна - износител на зърнени и маслодайни култури, ще попаднем в риск от физически недостиг на фуражни компоненти, коментира за "Капитал" Любомир Лозанов, изпълнителен директор на "Амета холдинг".

Той уточни, че ръстът на оборота е резултат "не само от инфлацията, но и от производството на повече артикули, в които търговците и крайните клиенти намират повече добавена стойност". "Успяхме да развием пазарните си позиции в региона, като измествахме фокуса върху пазари, които позволяват по-добри маржове." По данни на компанията от началото на 2020 г. тя е инвестирала над 20 млн. евро в автоматизация, нови енергийни източници, иновации, биосигурност.

Другият производител на пилешко - групата "Градус", която участва с консолидирани данни, заема 16-о място в топ 30. Борсовата компания е с фокус птицевъдство, производство на фуражи и разплодни яйца, търговия. Според доклада за дейността най-голям дял в приходите от продажби държи сегментът "Месо и месни продукти" (59%). Компанията обаче е взела решение да ограничи асортимента колбаси под бранда "Аз ям!" "заради високите производствени разходи на суровини, спомагателни материали и енергоносители". Това е наложило обезценка на балансовата стойност на търговската марка с 12 млн. лв.

В края на миналата година основателите на "Градус" - братята Иван и Лука Ангелови, които са и най-големите акционери в дружеството, се оттеглиха от съвета на директорите. В него влязоха Ангел Ангелов (син на Иван Ангелов и собственик на 20.67% от акциите) и дългогодишният мениджър в инвестиционния посредник "Карол" Бистра Коцева, а поста запази независимият член - финансистът Георги Бабев.

В класацията за първи път влиза "Финес-2" - Димитровград (30), собственост на Калин Стойчев. Приходите на дружеството, което произвежда месо и колбаси, надхвърлят 58.9 млн. лв. (33.6% ръст). Компанията има собствена верига магазини, които работят под бранда "Финес".

Глътки инфлация

Бутилиращата компания "Кока-Кола ХБК България" отчита близо 20% скок на приходите, които надвишават 477 млн. лв., и заема четвърто място в класацията. По данни от социо-икономическо изследване, проведено от Steward Redqueen, за 2022 г. системата на "Кока-Кола" в България, която включва 5 дружества, е генерирала 201 млн. лева директни приходи, 121 млн. лева непреки приходи нагоре и 469 млн. лева надолу по веригата. Казано другояче - всеки 1 лев, изхарчен за напитки на "Кока-Кола", води до 0.75 лв. приходи за България, коментираха от компанията за "Капитал". През 2022 г. в двата завода на "Кока-Кола ХБК България" в Костинброд и Банкя са произведени 389 млн. литра напитки, а 175 млн. лева са инвестирани в купуването на стоки и услуги от местни доставчици. В началото на тази година компанията обяви, че до края на 2023 всичките й продукти ще се продават с прикрепена са бутилката капачка с цел да улесни рециклирането им.

Саша Маркович е новият генерален директор на "Кока-Кола ХБК България"

Стабилен двуцифрен ръст на оборота отчита и "Девин" (19). Компанията - собственост на белгийската Spadel, е лидер на пазара с своята марка Devin за натурална минерална и изворна вода. Освен това фирмата е дистрибутор на енергийните напитки Red Bull и плодовите сокове Granini за България. "Въпреки трудностите през изминалата година ние подходихме с грижа към потребителите и не прехвърлихме цялата тежест върху тях, а продължихме да гледаме дългосрочно, да развиваме категорията и нейните продукти. През 2022 г. "Девин" инвестира в съвременно енергоспестяващо оборудване и автоматизация на производствения процес, иновации и системи за измерване на консумацията", коментира за "Капитал" Борислава Налбантова, изпълнителен директор на "Девин".

Борислава Налбантова, изпълнителен директор на "Девин": Въпреки трудностите през изминалата година ние подходихме с грижа към потребителите и не прехвърлихме цялата тежест върху тях.

Сладки обороти

"Нестле България" (5-о място) също е с растящи продажби. "Компанията отчита двуцифрен ръст на приходите през 2022 г. - година на постпандемия, инфлация, увеличени цени на суровини и енергия в световен мащаб, войната в Украйна, несигурност на доставките", коментира изпълнителният директор на компанията Петър Стоилов. По думите му дружеството отбелязва 5% ръст на продажбите в обем, "което означава потребителска консумация". Това се случва на фона на 4.5% спад на индустрията за храни в страната по данни на Nielsen. През 2022 "Несте България" е произвела над 20 хил. тона продукти, целта е тази година производството да се увеличи. Затова две трети от планираните 15 млн. лева инвестиции ще бъдат насочени към увеличаване на производителността и нови продукти", обобщава Петър Стоилов.

Петър Стоилов, изпълнителен директор на "Нестле България": Компанията отчита двуцифрен ръст на приходите през 2022 г. - година на постпандемия, инфлация, увеличени цени на суровини и енергия в световен мащаб, войната в Украйна, несигурност на доставките. Фотограф : Надежда Чипева

Другият световен производител на сладки изделия - Mondelēz, участва в топ 30 с няколко свои български дружества - "Монделийз Юръп прокюърмънт - клон България" (12), "Монделийз България" (13), "Монделийз България продакшън" (29).

През май 2021 г. бе обявено, че Mondelēz International купува гръцкия производител на кроасани и бейк ролс Chipita за около 2 млрд. долара. През юли 2022 г. завърши официалното интегриране на двете компании. Затова двете дружества - "Монделийз България" и "Чипита", вече участват с общ отчет в секторната класация.

Ивайло Найденов, вицепрезидент на Mondelēz International за Югоизточна Европа: В България интеграцията с "Чипита" се случи изцяло по модела на "Монделийз". Дистрибуцията е обща за двете дружества и следва модела на "Монделийз". В производството запазихме всички работни места. Фотограф : Цветелина Белутова

"В България интеграцията се случи изцяло по модела на "Монделийз". Дистрибуцията е обща за двете дружества и следва модела на "Монделийз". В производството запазихме всички работни места", коментира в интервю за "Капитал" Ивайло Найденов, вицепрезидент на Mondelēz International за Югоизточна Европа. С обединението компанията добави в портфолиото си пакетирани кроасани. "Отчитаме ръст в продажбите в стойност в категорията и смятаме, че тази тенденция ще се запази заради удобството на пакетирания кроасан, както и разнообразието от вкусове и различни грамажи", коментираха от "Монделийз България" за "Капитал".

Другият голям производител в "сладката категория" - "Захарни заводи" - Горна Оряховица (25), участва в секторната класация с индивидуален отчет на Завода за захарни изделия (производител на захар с търговската марка "Сладея", на бонбони "Лукчета", "Карамел му" и др.), както и на дъщерното си дружество "Захар" (22). Освен тях в групата влизат също завод за етилов алкохол, за високопротеинов фураж, както и за производство на ел. енергия от ВЕИ. Според доклада за дейността през 2022 г. в Завода за захарни изделия са инвестирани над 2 млн. лв. - за сгради, машини и оборудване, съоръжения, транспортни средства. Основни акционери в приватизирания преди над 20 години завод са старозагорската "ГУ - Фарадей" на Георги Узунов и "Ритъм-4-ТБ" на семейство Таня и Руси Даневи.

Над 40% скок на приходите, които надхвърлят 79.8 млн. лв., отрежда на "Фикосота фууд" (част от групата "Фикосота") 27-о място в секторната класация. Собственици на компанията са братята Красен и Жечко Кюркчиеви. "Ръстът на приходите ни е резултат от разширяващия се прием на нашите продукти "Брускети Maretti" и My Motto в чужбина. Бяхме по-фокусирани да растем, станахме по-конкурентни като цена и продажбите на "Фикосота фууд" на всички задгранични пазари скочиха. Най-големият ни пазар е Германия, където след двегодишна рекламна кампания "Брускети Maretti" стана много силен играч. За "Брускети Maretti" направихме допълнителни инвестиции 5 млн. евро. Вафлите My Motto се наложиха в Саудитска Арабия, Латинска Америка, Румъния, Украйна", коментира за "Капитал" Красен Кюркчиев. През последните две години компанията изгради нова фабрика за вафли, в която инвестицията надхвърли 12 млн. евро. "Планираме изграждане на нова фабрика за брускети, която ще заработи през 2025 г. и в която ще инвестираме около 30 млн. евро. Възнамеряваме също да инвестираме над 2 млн. евро в соларни инсталации и батерии. За 2023 г. очакваме още по-голям ръст и удвояване на приходите спрямо 2021, които ще надхвърлят 120 млн. лв.", обобщи за "Капитал" Красен Кюркчиев.

Красен Кюркчиев - основател и управител на "Фикосота" Планираме изграждане на нова фабрика за брускети, която ще заработи през 2025 г. и в която ще инвестираме около 30 млн. евро. Фотограф : Цветелина Белутова

"Престиж-96" заема 28-а позиция в класацията, като отчита минимален ръст на приходите. Компанията от Велико Търново е създадена през 1996 г. от български предприемачи. Днес мажоритарни собственици са инвестиционните фондове The Rohatyn Group (TRG) и Stage Capital. "Изминалата 2022 беше предизвикателна за нас заради голямата инфлация на цените на суровините, опаковките и енергоносителите в нашата себестойност. Но успешно задържаме лидерските си позиции във всички категории, в които оперираме: бисквити, вафли и миникейкове. Спечелихме награда на най-голямото световно изложение за сладки изделия - ISM MIDDLE EAST 2022, където български продукт с марка "Престиж" бе отличен за Best Bakery Product 2022", коментира за "Капитал" Дарина Стоянова, изпълнителен директор на "Престиж-96".

Дарина Стоянова, изпълнителен директор на "Престиж-96": 2022 беше предизвикателна, но успешно задържаме лидерските си позиции във всички категории, в които оперираме: бисквити, вафли и миникейкове. Фотограф : Надежда Чипева

Хляб и мляко

Вносителят и производител на мляко и млечни продукти "Милки груп био" заема шеста позиция с нетни приходи над 316.8 млн. лв. (42.27% ръст). Компанията със собственик Поля Димитрова Пеева произвежда под марките "Саяна", "На хорото", "Наборъ", Milki Dream, а освен това търгува на едро със суровини за хранителната индустрия - сухо и свежо мляко, растителни и кувертюрни масла, какаови продукти, суроватъчен и млечен протеин концентрат, течна и суха сметана, заместители на мляко, внася също краве масло, пържилна мазнина, полутвърдо и меко сирене и др. Производственото предприятие е в Хасково, а фирмените складови бази са в София, Варна, Бургас, Плевен, Ямбол и Хасково.

Още един производител в млечния бранш - "Кремио" (21-во място), отчита над 40% ръст на приходите за 2022, които надхвърлят 120.7 млн. лева. Компанията произвежда млечни продукти с марката My Day, както и растителни сметани за сладкарството и готварството. Над 60% от продукцията се продава на задгранични пазари. Едноличен собственик на капитала е Георги Гановски.

"Кремио" е основана като "Мегле Ем Джей" и до юли 2006 г. е собственост на германската Meggle и ливанската MJ Pack. След това е преименувана на "Май дей" и до 2008 г. е притежание на MJ Pack. После отново сменя името и собствеността си и има италианско участие. От декември 2015 се нарича "Кремио" и е с нов собственик - дългогодишният мениджър Георги Гановски, който получи финансиране от фонда Empower на Елвин Гури и компанията "Юнийда индъстрис" на Георги Стоименов (мениджър на най-добрия български тенисист Григор Димитров). През март 2018 финансовите инвеститори излязоха от сделката, като продадоха миноритарния си дял на Гановски.

Тази година от класацията отсъстват традиционни участници като млекопреработващите ОМК и "Тирбул" (които вече са с общ собственик - Hellenic Dairies, който изкупи акциите на ОМК), тъй като не предоставиха данни.

В топ 30 за пореден път влиза "Гудмилс България" (17-о място) с над 144.4 млн. лв. приходи за 2022 (15.5% ръст). Фирмата води началото си от 1986 г., когато е създаден държавният мелничен комбинат "Н. Й. Вапцаров" в София. След 1989 дружеството бе собственост на гръцкия мелничарски холдинг Loulis Group, който преименува предприятието на "София мел" и наложи едноименната търговска марка. През май 2009 г. компанията бе купена от австрийската LLIEuromills. Три години по-късно едноличният собственик на капитала се преименува на GoodMills Group, а българското дружество - на "Гудмилс България". "Гудмилс България" произвежда около 50 вида брашна с марката "София мел", които са предназначени за индустриални клиенти и за продажби на дребно.

"Ръстът на приходите е резултат от резкия скок на цените на пшеницата поради войната в Украйна и последвалия скок на международните борси. Пшеницата формира около 80% от себестойността на нашата продукция, другите основни компоненти са цената на ел. енергията и разходите за труд. Цените на дребно не бяха повишени, тъй като бе въведена нулева ДДС ставка за брашното, която облекчи крайния потребител", коментира за "Капитал" Стефан Христосков, управител на "Гудмилс България". Той уточни, че през миналата година компанията е инвестирала около 700 хил. евро в изграждането на нов демонстрационен център, снабден с професионално оборудване за печива, който ще се използва за обучения, срещи с партньори, представяне на различни видове брашна.

Стефан Христосков, управител на "Гудмилс България": През 2022 инвестирахме около 700 хил. евро в изграждането на нов демонстрационен център, снабден с професионално оборудване за печива, който ще се използва за обучения, срещи с партньори, представяне на различни видове брашна. Фотограф : Надежда Чипева

В топ 30 влиза още един мелничен комбинат - "Топаз мел" (23-о място), като компанията участва с консолидирани данни. Съдружници в компанията са Миню Стайков и Димитър Балджиев. Производствените й мощности са разположени в карнобатското с. Церковски. Според доклада за дейността приходите й са не само от продажба на брашна и трици, но и на царевица, пшеница, торове, семена.

В сезона на бирите

През 2022 г. страната са продадени 5.23 млн. хектолитра бира срещу 5.15 млн. през предходната. За разлика от лекия ръст в обем капиталовите инвестиции в бранша през миналата година достигат рекордните 66 млн. лева. Повечето от тях са за зелени нововъведения, коментира за "Капитал" Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България.

"Пандемията удари бирения сектор много тежко поради затварянето на заведенията и ограниченията върху туризма. Високата инфлация също оказа значително отрицателно въздействие. Започвайки от цените на енергията, цената на малца и други суровини, доставката на търговски активи като чадъри, хладилници, кегове и други, тези фактори бяха огромно предизвикателство за производителите на бира. Всичко това заедно с последиците от войната в Украйна забави процеса на възстановяване след пандемията", коментира в интервю за "Капитал" Антон Карлов, директор "Правни и корпоративни въпроси" на собственика на "Каменица" Molson Coors за ЕМЕА APAC.

Антон Карлов, директор "Правни и корпоративни въпроси" на Molson Coors за ЕМЕА APAC: Пандемията удари бирения сектор много тежко поради затварянето на заведенията и ограниченията върху туризма. Фотограф : Цветелина Белутова

И през 2022 г. "Карлсберг България" (9) запазва лидерската си позиция в сектора с 233 млн. лв. оборот с голяма дистанция от конкурентите си. Компанията инвecтира 23 млн. лeвa в нoвa пpoизвoдcтвeнa линия за ĸeн oпaĸoвĸи от 0.5 л в пивоварната в Блaгoeвгpaд. Тя e c пpoизвoдитeлнocт 40 000 бройки нa чac и позволява на пивоварното дружество да произвежда бира в кен опаковки в България, вместо да ги внася от съседни държави. "Карлсберг" изгражда пречиствателна станция в пивоварната си в Шумен.

Приходи над 144 млн. лв. определят на "Загорка" 18-о място в класацията. Дружеството отчита 15.5% ръст на продажбите, но печалбата му намалява.

Третата мултинационална бирена компания - "Каменица", е на 20-а позиция в секторния топ 30 с приходи почти 124 млн. лв. "Най-голямата ни устойчива инвестиция през 2022 г. бе изграждането на соларния парк на територията на пивоварната ни в Хасково, която е в размер на 1.45 милиона евро. Това е първият соларен парк в групата на Molson Coors в Централна и Източна Европа. За изминалата година имаме и над 10 млн. лева капиталови инвестиции, вложени в модернизиране на пивоварната ни, нейните процеси и системи, както и на пазара в материални активи", коментира за "Капитал" Владан Матич, изпълнителен директор на "Каменица" АД.

Владан Матич, изпълнителен директор на "Каменица" АД: Най-голямата ни устойчива инвестиция през 2022 г. бе изграждането на соларния парк на територията на пивоварната ни в Хасково, която е в размер на 1.45 милиона евро. Това е първият соларен парк в групата на Molson Coors в Централна и Източна Европа.

В класацията традиционно влиза и производителят на твърд алкохол "ВП брандс интернешънъл" (бивш "Винпром Пещера"), който заема 15-о място с приходи над 182.7 млн. лв. (33% ръст). През миналата година компанията купи най-големия български производител на оцет - плевенската фирма "Веда".