Търсят се компании с одобрени от ЕК проекти, за да вземат 84 млн. лв.
В първия транш по едно от перата по плана за възстановяване 12 компании получиха 34 млн. лв. Те са избрани от Брюксел и са чакали финансирането още от 2020 г.


Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Българското правителство търси компании, които могат да получат общо 84 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Със сигурност част от сумата може да отиде за 19 дружества, които вече имат "Печат за високи постижения", който се дава от Европейската комисия (ЕК) на компании, които са кандидатствали по програми "Хоризонт 2020" или "Хоризонт Европа", но в тези програми не са останали пари за тях и се финансират по други със сходен профил. Вторият вариант е, някоя българска компания да кандидатства сега, да получи печат, но не и финансиране до следващия рунд.
В края на август Министерството на иновациите и растежа (МИР) обяви имената на 12 компании, които са получили общо 34 млн. лв., което събуди съмнения за политическо вмешателство, защото част от тях имат индиректна връзка с партиите, които съставят управляващото мнозинство.
Брюксел знае
Картината обаче е малко по-сложна. Българското правителство няма думата кой ще получи пари по това перо от плана, за което са предвидени общо 118 млн. лв. Те могат да отидат само за компании, които са получили от ЕК въпросния печат. Самият той се получава, когато се преминат три пресявки в Брюксел по вече изтеклата "Хоризонт 2020" или настоящата "Хоризонт Европа" и само в случай че въпросният проект не може да се финансира по тях.
Във вече приключилия първи етап например се финансират проекти, които имат печат още от 2020 г. и е трябвало да получат пари от програма "Хоризонт 2020", но към онзи момент тя вече е била изчерпана. Затова те взимат сега, когато има налични средства в друга сходна програма. Най-малките одобрени проекти са за малко под 100 хил. лв., докато най-големите са за 4.6 и 4.8 млн. лв. - съответно на "Лийн диджитал солюшънс" и "Насекомо".
В тази сложна схема има и една абсурдна ситуация, при която според МИР общо 31 български компании имат печат от ЕК, получен между 2015 и 2022 г. Същевременно българското правителство не знае кои точно са тези компании, нито как да се свърже с тях, затова се надява на обратното - те сами да се покажат и да си поискат парите, предвидени по плана. ЕК също така не може да споделя информация за компаниите, включително имената им, освен ако самите компании не го поискат.
Вторият шанс
Следващият прозорец за кандидатстване за пари по това перо от плана ще бъде отворен на 8 януари 2024 г., с краен срок до 23 февруари. Той ще важи отново само за компании с печат от ЕК, получен до края на 2023 г. Кандидатстването е двойно - първо към ЕК по "Хоризонт Европа", който процес отнема около два месеца, и от друга страна към МИР за пари по плана.
Пари ще получат тези компании, които са получили печат или с други думи - не са получили пари по "Хоризонт Европа", въпреки че са преминали пресявките. Така предвид кратките срокове може да се окаже, че за следващото кандидатстване към МИР могат да участват отново само компании с печати на няколко години. Въпросните неизвестни 19 дружества.
Тази сложна схема създава и грешната представа за липса на интерес към парите. В първия транш финансиране получиха 12 компании от общо 14 кандидатствали, като две не са получили, защото не са покривали изискването за допустимост.
"Не, не е въпрос на нисък или висок интерес. Броят на кандидатите по тази процедура зависи от броя на предприятията, които са кандидатствали пред Европейския иновационен съвет по програми "Хоризонт 2020" и "Хоризонт Европа" и които са преминали успешно процедурите на оценка. Оценката се прави на две стъпки. Първоначално всеки проект се оценява от трима независими оценители. При две положителни оценки се преминава на втория етап - защита на проекта пред жури, което класира проектите и предлага кои да се финансират от ЕК, кои да получат сертификат - "Печат за високи постижения" и кои да бъдат отхвърлени", коментираха от министерството пред "Капитал"
Безпочвени съмнения
Парите създадоха за кратко напрежение, защото част от фирмите имат директна или индиректна връзка с политически лица и правителството бе обвинено, че раздава пари на близки до себе си хора. Това доведе до ответната реакция от Министерството на иновациите и растежа (МИР), което направи уточнението, че подборът се дават директно от ЕК и Брюксел взима решението кой да ги получи. Българското правителство няма глас в това отношение.
Допълнително, поне една част от компаниите са кандидатствали за финансиране още през 2020 г. по програма "Хоризонт 2020", която обаче е била изчерпана към онзи момент. Заради тази ситуация фирми, които вече са получили печата за високи постижения тогава, са могли да получат пари веднага щом има достъп до финансиране по друга сходна програма. При тях е било нужно като повторно кандидатстване само да докажат наличието на въпросния печат.
В "Имагга технолъджис" например, която печели 4.2 млн. лв. за разработка на изкуствен интелект, миноритарен дял има фондът "ВТ инвестмънтс", собственост на Васил Терзиев, кандидат за кмет на София. Това обаче е слабо изненадващо, защото Терзиев е инвеститор в десетки технологични компании. Законът в България не забранява дялови участия на политици, а само заемане на мениджърски позиции.
Друга компания - "Оцениме.БГ", която печели 2.6 млн. лв., е наполовина собственост на Георги Демирев, член на "Продължаваме промяната". Той не заема официална длъжност като депутат или министър, а печатът на компанията от ЕК е издаден още през 2020 г., когато партията не съществува.
Въпрос по политическа линия се появи и заради решението на новия министър на иновациите и растежа Милена Стойчева пари за тези проекти да се дават без банкови гаранции, както е първоначално записано в плана. Този наратив бе свързан директно с политическата връзка на компаниите, като аргумент, че получаването на пари за тях е улеснено. Обяснението на МИР е, че сред изискванията за получаване на печата за високи постижения от ЕК едно от условията е именно проектите да не са от интерес за банките, т.е. да не могат да получат пари по друг начин, освен чрез европейска помощ.
Кой колко получи по първия транш - и за какво
Компанията "Оцениме.бг", която събира на едно място информация от различни сайтове за недвижими имоти, печели 2.66 млн. лв. за софтуерна система за управление на процесите по кредитиране."Имагга технолъджис", която разработва софтуер за разпознаване и категоризиране на снимки, печели 4.2 млн. лв. за разработка на изкуствен интелект в сферата си на работа.
"Къпфи", която прави ядливи чаши за топли напитки, печели 2.5 млн. лв.
Дружеството "Файлмап" печели 3.3 млн. лв. за разработка и представяне на продукта си. "Капитал" не успя да открие повече информация за компанията.
Фирмата "Трансметрикс", която се занимава с оптимизация на логистика, печели 3.3 млн. лв. за подобряване на прогнозите за инфраструктурен капацитет при транспорт.
Консултантската "Агенция Стратегма" печели 1.9 млн. лв. за организационно развитие.
"Лийн диджитал солюшънс", която разработва различни софтуерни решения по поръчка, печели 4.6 млн. лв. за embedded blended leadership environment, както е записано, без уточнение или обяснение, в документа. Това е и единствената компания в списъка, която не е българска - тя е еднолична собственост на ирландската Change International.
Компанията "Данлекс", която предлага мониторингови системи за проверка на контейнери и превозни средства, печели 4.1 млн. лв. за развитие на продукта си.
"Ай Райс механикс 357" печели 2.2 млн. лв. за разработката на роботизирана система за помощ на хора с увреждания.
"Насекомо", която произвежда фураж от черни мухи и ларви, печели 4.8 млн. лв. за разширение на бизнеса си.
"Симпъл секюрити" и "Контракс" печелят по 97 хил. лв., съответно за разработка на криптиран имейл и услуга за обмен на данни при електронна търговия.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.