С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 26 юни 2016, 16:02, 23121 прочитания

На кого принадлежи авторското право върху софтуер?

Особеностите на българското право и практика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако в договора за възлагане не е уговорено друго, поръчващият има безсрочно право на изключително ползване на материалния резултат без разрешение на автора за целта, за която е поръчан.
Съществуват различни възможности за защита на правата на интелектуална собственост върху софтуер в зависимост от спецификите му, като по българското право най-често прилагана е закрилата от авторско право върху компютърни програми, което именно ще е предмет на настоящата статия. Носителят на авторското право върху софтуер има изключително право да го използва, като например да го възпроизвежда (или "копира", оттук copyright) и разпространява, както и да разреши или забрани тези действия на други.

Правилото изглежда просто, стига да можем да установим дали е налице обект на авторско право, кой е авторът според закона и кога носителят на изключителните права е лице, различно от автора. Тези въпроси често са спорни в съдебните битки относно интелектуална собственост. В дело между Oracle и Google американският съд трябваше да реши дали програмните интерфейси (APIs) на Java са обект на авторско право.


Каква е позицията в Америка обаче не би имало значение, ако приложим е българският закон, защото авторските права се подчиняват на принципа на териториалност. Въпреки че по отношение на компютърните програми до голяма степен правилата са хармонизирани в ЕС (i), някои особености се крият и в нашите закон и съдебна практика.

Компютърната програма се закриля, когато е "оригинална" и изразена в обективна форма. За първото не са определящи каквито и да е качествени или естетически характеристики, а това дали програмата е собствено творение на своя автор. Защитено е само изражението в материална форма на програмата, което позволява тя да се възпроизведе, докато идеи и принципи, залегнали в нея, функциите й, а също и алгоритми и програмни езици не са обект на авторско право.

Съгласно този принцип Съдът на ЕС стига до извода, че от закрила на авторското право върху компютърните програми могат да се ползват изходният код и обектният код, както и подготвителната проектна дейност, която може да доведе до създаването на програма, но не и графичният потребителски интерфейс (ii) (той е възможно да е защитен като друго произведение, ако е оригинален).



По друго дело пък Съдът на ЕС заключава, че компания, която си е закупила лиценз за софтуер и е разработила конкурентен на него със същите функции, не е нарушила авторското право върху първия софтуер, доколкото само го е наблюдавала и изпитвала, но не е имала достъп до неговия изходен код (iii).

Авторското право възниква "автоматично" със създаването на произведението, в случая компютърната програма, без да е нужно да се регистрира или да се изпълнят други формалности. За да можем да установим кога е възникнало и на кого принадлежи авторското право обаче, е важно тези обстоятелства да могат да се докажат със съответни документи.

Автор на софтуера е лицето, което го е написало, и според общото правило за него възниква авторското право. Възможно е обаче лицето да е работило на трудов договор или да е разработило софтуера по поръчка. В тези случаи се прилагат специални правила относно носителя на авторското право.

Според българския закон то принадлежи на работодателя, ако компютърната програма е създадена в рамките на трудово правоотношение и не е уговорено друго (iv). Възниква въпросът какво означава в "рамките на трудово правоотношение" и тук на помощ идва европейската директива, която пояснява, че програмата трябва да е създадена от служителя в изпълнение на неговите задължения или по указания, дадени от неговия работодател (v).

За да докаже авторското си право в общия случай, работодателят следва да установи, че софтуерът е написан от негов служител, чиято длъжностна характеристика включва задължения по разработване на софтуер, и че няма договореност правата да останат за служителя. Възможно е обаче програмистът да е писал собствен софтуер след работа или през уикенда и работодателят да претендира, че притежава правата върху него, защото лицето е негов служител и е използвал ресурси на компанията си работодател.

Определящо в случая би следвало да е дали работодателят е възложил изработването и предаването на такъв тип софтуер на служителя си – ако не е, то правата следва да са за програмиста, въпреки че към този момент е имал трудово правоотношение. В обратната хипотеза, дори и служителят да е създал софтуера извън работно време и на свой собствен компютър, ако част от служебните му задължения е да пише подобни програми, е възможно авторските права да принадлежат на работодателя. Изводът е, че е важно да бъдат точно и ясно конкретизирани задълженията на служителя програмист, както е добре и да има изрична разпоредба в трудовия му договор, уреждаща авторските права върху резултата от работата му.

По друг начин стоят нещата, когато софтуерът е създаден по поръчка, например дружество е възложило това на външен програмист или софтуерна компания. В този случай според българския закон авторското право принадлежи на автора (в случая програмиста), освен ако в договора за възлагане страните са се съгласили носител да бъде поръчващият (vi). Дори и авторското право да остане за автора обаче, законът въвежда презумпция, че възложителят има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано, ако не е уговорено друго (vii).

Често в практиката се случва в договора страните да са пропуснали да уредят отношенията си относно авторското право, т.е. да "не са уговорили друго" и да действа общото правило, което доскоро поставяше редица въпроси както в теорията, така и в съдебната практика, а именно дали поръчващият има изключително или неизключително право да ползва резултата от възложеното, дали това право е ограничено за определен срок и територия и дали "уговореното друго" трябва да е клауза в самия договор за възлагане, или може да бъде в друг договор.

Отговорите на тези въпроси са от съществено значение, защото разликата между изключителното и неизключителното право е, че ако е отстъпено първото, единствено възложителят ще има право да използва създадения продукт, а при второто авторът има право да го използва наред с него, както и да отстъпва права на трети лица. Освен това обезщетение за нарушено авторско право по съдебен ред могат да търсят само титулярят на правото и изключителният ползвател.

Съществуваше практика на българския съд и арбитраж, че когато няма "уговорено друго", възложителят на изработена по поръчка компютърна програма има неизключително право да я използва за срок от 3 години. Решение на ВКС от 13 май 2016 г. (viii) обаче не само обърна тази практика, но и даде отговори на спорните въпроси, които имат задължителен характер за първоинстанционните и въззивните съдилища. ВКС постанови, че ако в договора за възлагане не е уговорено друго, поръчващият има правото на изключително ползване на материалния резултат без разрешение на автора за целта, за която е поръчан.

От решението на ВКС също стигаме до извода, че това право е безсрочно. Страните обаче могат да уговорят различни параметри, като неизключително право на използване, определен срок, територия и други ограничения за поръчващия. Според ВКС "уговореното друго" може да е клауза в самия договор за възлагане или може да бъде в друг договор, с който се преуреждат отношенията на страните. Не на последно място ВКС потвърждава, че по договора за поръчка на автора се дължи възнаграждение за използването на продукта-произведение, дори и да не е уговорено.

Нашият коментар е, че ВКС заема твърде категорична и крайна позиция, като законовите мотиви за някои от изводите му остават загадка. Като добър пример бихме посочили практиката на английския съд, който, ако няма уговорка между страните относно авторското право, може да постанови, че e налице подразбиращо се съгласие за право на ползване или прехвърляне на правото на възложителя. Тестът е да се прецени каква е необходимостта на възложителя във връзка с експлоатацията на продукта за целта, за която го е поръчал – дали му е достатъчно само да го ползва, или за да извлече облагите, за които е бил поръчан, следва да е титуляр на правото. Относими фактори биха били размерът на платеното възнаграждение по договора и последиците за автора, а именно дали намерението на страните по договора е било той също да може да експлоатира поръчаното.

Разбира се, не трябва да забравяме, че българският съд няма тази свобода да твори законови правила, както е в англосаксонската правна система, но пък може да тълкува правните норми със задължителна сила. В крайна сметка за авторите на софтуер и поръчващите го е най-добре изрично да уредят правата си в договора.

(i) Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно правната закрила на компютърните програми

(ii) Решение на Съда на ЕС от 22.12.2010 г. по дело C-393/09

(iii) Решение на Съда на ЕС от 02.05.2012 г. по дело C-406/10

(iv) Чл. 14 от ЗАПС

(v) Чл. 2, т. 3 от Директива 2009/24/ЕО

(vi) Чл. 42 (1) от ЗАПСП

(vii) Чл. 42 (2) от ЗАПСП

(viii) Решение № 214 от 13.05.2016 по т. д. № 3088/2014 г., ВКС, ТК, I отд.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете

В момента тече мониторинговият период и стопаните трябва да са готови за проверки на проектите

28 авг 2019, 2098 прочитания

ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите

Санкциите вече ще бъдат точно определен процент

31 юли 2019, 2809 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Консулт" Затваряне
Еврофинансиране на градски иновативни дейности

Много от местните власти не познават възможностите на програмата

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10