Класическият пример за каптивен застраховател се изразява в това една корпорация или голяма фирма, или група фирми да учредят каптивна застрахователна компания, която е тяхно дъщерно дружество, спазвайки законите на държавата по учредяване и след издаване на съответния лиценз за извършване на застрахователна дейност. Компанията/те - майка на каптивния застраховател, еднолично определя застрахователните рискове, които желае каптивната му компания да застрахова, като от своя страна каптивният застраховател определя застрахователните премии, издава застрахователни полици, събира премиите и изплаща застрахователни обезщетения. От икономическа гледна точка връзката между компанията майка и каптивния застраховател се изразява в това, че застрахованата компания майка плаща на каптивния си застраховател застрахователни премии (за които има право на данъчен кредит и ги отчита като разход), а каптивният застраховател - като всеки застраховател, има право да инвестира сумите от застрахователните премии и да ги използва за покриване на бъдещи застрахователни обезщетения.

За разлика от обикновеното застрахователно дружество каптивното дружество съществува, за да задоволява изцяло или само основните застрахователни нужди на своята компания майка.

Особености и предимства на каптивния застраховател, данъчни аспекти

Каптивният застраховател притежава редица отличителни характеристики и предимства. От една страна, каптивната компания може да работи като професионален застраховател и по този начин самозастраховането се поставя на по-широка основа, но от друга - се явява конкурент на професионалните застрахователи на съответния застрахователен пазар.

В европейски и световен мащаб компаниите вземат решение за създаване или придобиване на каптивен застраховател поради предимствата, които той предоставя на техния бизнес, а именно: намаляване на разноските за оптимизиране на риска, запазване на цялата или на максимална част от застрахователната премия, която би трябвало да се изплати на обикновен застраховател, поемане на отговорността за всички загуби на майката или за част от тях, запазване на средствата от застрахователните премии в каптивната компания, улеснява и облекчава управляването на риска, предоставя гъвкавост при избора на застрахователни продукти, стабилност и сигурност в нивата на застрахователните премии и др.

Видове каптивни застрахователи

Въпреки оскъдната уредба на каптивния застраховател в нашия Кодекс за застраховането застрахователният пазар в международен план познава различни разновидности на този вид застрахователни дружества. Каптивните застрахователи могат да бъдат такива, които са изцяло собственост на компанията майка, която ги е учредила или придобила, и покриват загубите само от реализирани рискове от дейността на майката. Друг вид е т.нар. комбинирано каптивно дружество, което освен застраховане на рисковете на своята майка осъществява и дейност като обикновен застраховател. Новият Кодекс за застраховането регулира и съществуването на каптивния презастраховател, за който също е дадена легална дефиниция.

Как да изберем подходящата държава, в която да бъде създаден каптивният застраховател

Преди да вземе решение за създаване на каптивен застраховател, всяка компания следва да съобрази законодателните и регулаторните изисквания към учредяване на застрахователно дружество в съответната държава, финансовите изисквания към застрахователите в съответната държава и инфраструктурата (възможностите на съответната държава да поеме още играчи на застрахователния пазар).

Въведените със Solvency II (Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност) нови финансови и регулаторни изисквания към застрахователите и презастрахователите, опериращи на единния европейски застрахователен пазар, неминуемо намират приложение и спрямо каптивните застрахователи и презастрахователи. Независимо от това следва да се отбележи, че Solvency II предвижда облекчен режим за каптивните дружества в няколко насоки, като отчита тяхната специфична функция да покриват само рискове, свързани с промишлената или търговска група, към която принадлежат. Solvency II предвижда опростени изчисления на капиталовото изискване за платежоспособност, опростени методи и техники за изчисляване на техническите резерви, по-ниски абсолютни граници при изчисляване на минималното капиталово изискване за каптивните застрахователи и презастрахователи и други.

Но въпросът готов ли е българският застрахователен пазар за предизвикателството, което каптивният бизнес представлява, предстои да намери своя отговор в следващите няколко години.

Фотограф: Капитал