Арбитражът днес – да отрежем изгнилия клон или да отсечем цялото дърво
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Арбитражът днес – да отрежем изгнилия клон или да отсечем цялото дърво

През последните години рязко се увеличи броят на арбитражните дела между потребители и доставчици на услуги монополисти, в които потребителят се оказа винаги губещ, а доста често, без дори и да знае, че е участвал в делото.

Арбитражът днес – да отрежем изгнилия клон или да отсечем цялото дърво

В парламента вече бяха внесени законови промени, с които се предлага изключване на потребителските спорове от обхвата на арбитража, освен ако страните изрично писмено не са дали съгласието си за това, и то след възникването на спора

11009 прочитания

През последните години рязко се увеличи броят на арбитражните дела между потребители и доставчици на услуги монополисти, в които потребителят се оказа винаги губещ, а доста често, без дори и да знае, че е участвал в делото.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Арбитражът разглежда спора между страните по начин, който отговаря на волята им и максимално защитава интересите им, много често по-гъвкаво и по-бързо от съда. Това е ценността му, която трябва да бъде съхранена.

Напоследък в медийното пространство активно се дискутира въпрос, който дълго време беше извън фокуса на общественото внимание – разрешаването на спорове чрез арбитраж. Активен по темата и в частност – арбитражните дела между потребителите и доставчиците на обществени услуги, е и омбудсманът на България Мая Манолова. Не закъсня и реакцията на народното представителство – внесени са предложения за промени в Гражданския процесуален кодекс, Закона за защита на потребителите и Закона за международния търговски арбитраж, целящи "прекратяване на узаконения рекет, който налагат над гражданите някои от арбитражните съдилища, и въвеждане на гаранции за защита на потребителите". В законопроекта се предлага изключване на потребителските спорове от обхвата на арбитража, освен ако страните изрично писмено не са дали съгласието си за това, и то след възникването на спора. Решенията, постановени в противоречие с това изискване, се обявяват за нищожни. Предлага се и създаването на регистър на арбитражните съдилища, контрол върху дейността им и изисквания към арбитрите.

Проявената загриженост без съмнение е похвална, защото непосредствено след рязкото увеличаване на броя на новосъздадените арбитражни съдилища през последните няколко години рязко се увеличи и броят на арбитражните дела между потребители и доставчици на услуги монополисти, в които потребителят се оказа винаги губещ, а доста често, без дори и да знае, че е участвал в делото. При това положение нямаше как да не възникнат съмнения относно почтеността на изначалната идея за създаване на пореден нов арбитражен съд, относно работата на тези арбитражи, съмнения доколко арбитражен съд без никаква история и капацитет (материален и интелектуален) може справедливо да разгледа и реши спор, в който страните изначално не са равнопоставени.

Арбитражът е основан на съгласието и свободната воля

Няма спор, че проявилите се напоследък уродливи форми на арбитражно правораздаване трябва да бъдат изкоренени, но това трябва да стане по подходящ начин и с подходящи средства. За да бъде постигнат този желан от всички резултат, преди всичко трябва да се познава същността на арбитража от тези, които са овластени да прилагат средствата. В исторически план арбитражът предхожда държавното правосъдие, а когато последното възниква, арбитражът става негова договорна алтернатива. Арбитражът е проява на недържавно, доброволно, договорно, частно правораздаване, а арбитражното производство е несъдебен исков процес, основан на съгласието на страните. Понастоящем това е най-често използваното алтернативно средство за разрешаване на спорове в световен мащаб.

Законът позволява имуществените спорове да бъдат разрешавани от трето лице, на което страните по спора възлагат това, защото коренът на идеята за арбитража е в свободната воля и съгласието – страните най-добре знаят на кого да се доверят за решаването на спора им. Арбитражът позволява страните да изберат арбитър, който е специалист в дадена област, без дори той/тя да бъде юрист. Арбитражът има широко приложение – от отношенията между държави до отношенията между граждани – защото е изключително гъвкаво средство за разрешаване на спорове и може да отговори на нуждите и особеностите на различни обществени групи и отношения.

Арбитражът в регулаторния вакуум

Арбитражът остана една от малкото територии, недокоснати от стремежа към регулация, който навлиза в почти всяка сфера на обществения живот. Например другият стълб на алтернативното разрешаване на спорове – медиацията, е уреден така, че има специална процедура за придобиване на качеството "медиатор", a Министерството на правосъдието води регистър на медиаторите. Обратно, арбитър може да бъде буквално всеки, стига страните по спора да му се доверят. Нещо повече, всеки би могъл да създаде и арбитражен съд. Арбитражните съдилища обикновено се създават като юридически лица с нестопанска цел, но професионалната им дейност не се регулира от никого. Те сами определят правилата си, списъка с арбитрите си, а в някои е позволено страните да избират за арбитър и лице, което не е включено в списъците на арбитражния съд.

Точно този регулаторен вакуум като че ли създаде възможността свободният и нерегулиран механизъм на арбитража да бъде използван за невинаги почтени цели.

Законодателната, но и медийната активност спрямо арбитража обаче може и да създаде опасност. В обществото се налага впечатлението, че арбитражът е порочна практика, която крие рискове за интересите на страните, а не е способ, чрез който те доброволно да разрешат спора си по начин, който е по-бърз и ефективен от съдебната система. Такова впечатление се създава, когато единствената призма към арбитража е тази на потребителя, тъй като обикновено на потребителите се гледа като на неопитни и уязвими. И наистина, може да се спори доколко целесъобразно е споровете между потребители да се разглеждат от арбитражни съдилища. В някои държави (например Франция) арбитражът се прилага единствено за търговски спорове, тъй като е най-пригоден именно в сферата на търговските отношения, в която се предполага, че страните имат познанието и ресурсите да вземат информирано и осъзнато решение да се доверят именно на арбитраж, а не на съд.

Когато изсъхне клон, не се сече цялото дърво

Предложените промени в Закона за международния търговски арбитраж (регламентиращ арбитражните дела в България) за пръв път предвиждат изискване към квалификацията на арбитрите: не трябва да бъдат осъждани за умишлено престъпление от общ характер, да имат висше образование, най-малко 10 години професионален стаж и високи морални качества. Законопроектът регламентира и създаването на регистър на арбитражните съдилища към Министерството на правосъдието, като вписването в регистъра ще се контролира от министъра на правосъдието. Министърът ще контролира и дейността на арбитражните съдилища чрез инспектората към министерството.

Видно е, че предложените изменения на нормативната уредба на арбитража минават отвъд защитата на интересите на потребителите. Предложените промени поставят много важния въпрос за предела на регулацията – дали, за да се избегне злоупотребата, която някои арбитражни съдилища със съмнителна репутация може би извършват, няма да се стигне до посегателство върху самата същност на арбитража. Дали въвеждането на прекомерна регулация няма да изкриви лицето на арбитража с риск дори да го обезобрази. В крайна сметка правата и интересите на потребителите и на малкия бизнес на теория са защитени от специални закони като Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията и по-скоро би следвало да се работи върху тяхното ефективно прилагане от компетентните органи, за да се опазят потребителите от злоупотреби и недобросъвестното поведение на доставчиците, монополистите и пазарно по-силните.

Защото поставянето на изисквания към квалификацията и дейността на арбитрите (и то такива със субективен характер) води със себе си риска арбитражът да бъде лишен от исконния му смисъл и да се превърне, грубо казано, в алтернативен държавен съд. А по природа той е алтернатива НА държавния съд. Арбитражът оставя в ръцете на спорещите страни да преценят кое лице е най-подходящо за тях (а не според държавата) да разреши спора им. Държавният контрол върху организацията на арбитража винаги и навсякъде е ограничен, защото в противен случай ще обезсмисли неговото хилядолетно съществувание. Арбитражът разглежда спора между страните по начин, който отговаря на волята им и максимално защитава интересите им, много често по-гъвкаво и по-бързо от съда. Именно в това е ценността на арбитража, която трябва да бъде съхранена.

Не на последно място за пресичането на злоупотребата с арбитража и използването му като средство за натиск върху потребителите следва да бъдат положени усилия и за повишаване и разширяване на културата (включително правната) на потребителя, който в общия случай е пълнолетен и грамотен гражданин.

Асен Георгиев
Фотограф: Капитал
Деян Драгиев
Фотограф: Капитал
Арбитражът разглежда спора между страните по начин, който отговаря на волята им и максимално защитава интересите им, много често по-гъвкаво и по-бързо от съда. Това е ценността му, която трябва да бъде съхранена.

Напоследък в медийното пространство активно се дискутира въпрос, който дълго време беше извън фокуса на общественото внимание – разрешаването на спорове чрез арбитраж. Активен по темата и в частност – арбитражните дела между потребителите и доставчиците на обществени услуги, е и омбудсманът на България Мая Манолова. Не закъсня и реакцията на народното представителство – внесени са предложения за промени в Гражданския процесуален кодекс, Закона за защита на потребителите и Закона за международния търговски арбитраж, целящи "прекратяване на узаконения рекет, който налагат над гражданите някои от арбитражните съдилища, и въвеждане на гаранции за защита на потребителите". В законопроекта се предлага изключване на потребителските спорове от обхвата на арбитража, освен ако страните изрично писмено не са дали съгласието си за това, и то след възникването на спора. Решенията, постановени в противоречие с това изискване, се обявяват за нищожни. Предлага се и създаването на регистър на арбитражните съдилища, контрол върху дейността им и изисквания към арбитрите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    fletcherlind avatar :-|
    fletcherlind

    Нула, ама нула градивна критика по отношение на проблема с арбитражите. Къде ви е анализът по самия текст?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK