Какво е новото в проекта на Закон за храните
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво е новото в проекта на Закон за храните

В подготовката на проекта участваха съвместно държавата, официалният контрол, индустрията и неправителствени организации, което се случва рядко в България

Какво е новото в проекта на Закон за храните

Три основни характеристики за от съществено значение за подготвяната нова нормативна уредба

13899 прочитания

В подготовката на проекта участваха съвместно държавата, официалният контрол, индустрията и неправителствени организации, което се случва рядко в България

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Предвиждат се санкции за неспазването на директно приложимите европейски регламенти.

Тази статия няма за цел да прави цялостен разбор на проекта за Закон за храните. Хронологически погледнато, все още е рано за такъв разбор – след процес на вътрешноведомствено съгласуване проектът беше приет в сряда от правителството и не е минал през парламента. Изложението представлява опит за кратко обобщение на три от основните му до този момент характеристики, които са от съществено значение както за индустрията, така и за потребителите.

Санкции за неспазване на директно приложимото европейско законодателство

Проектът за нов Закон за храните предвижда санкции за неспазването на директно приложимите европейски регламенти. Това на практика означава, че в проекта са определени конкретни размери на имуществени санкции за нарушения като:

- използването на добавки в храните, които не са разрешени при производството на храни или са в количества, по-високи от определените по Регламент №1333/2008 относно добавките в храните; - неспазването на разпоредби на Регламент №1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите; - използването на неразрешени здравни и хранителни претенции по смисъла на Регламент 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните;

- неспазването на изискванията за проследимост, посочени в чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и др.

Защо това е нещо ново? От наименованията на цитираните по-горе регламенти става ясно, че тези директно приложими норми съществуват и сега. Повечето регламенти обаче предвиждат определени права и задължения, но оставят на националното право да определи санкцията, която да скрепи спазването на правата или изпълнението на предвидените задължения. В сега действащия Закон за храните (Законът) липсва конкретизация на санкцията, която трябва да бъде наложена при например констатирането на нарушение на предвидените в Регламент 1169/2011 изисквания за етикетиране или при неправомерна употреба на хранителни или здравни претенции. Това е така, защото Законът е създаден преди приемането на България за член на Европейския съюз (ЕС) и не е изменян в тази насока. Това на практика спъва работа на официалния контрол. От една страна, той е задължен да санкционира неизпълнението на директно приложимото в България европейско законодателство (регламентите), а, от друга, Законът за храните не посочва изрични санкции за нарушение на предвидените в регламентите изисквания. Прилагането на разписани в Закона санкции един вид "по аналогия" към констатирани нарушения на европейското законодателство, за които липсва санкция в националното ни право, дава възможност за оспорване на административните актове в съда, което неминуемо води до отмяната им и по този начин намалява ефективността на официалния контрол.

В случай че проектът за нов Закон за храните бъде приет, предвидените конкретни санкции например при неспазването на изискванията за етикетиране и реклама на храни ще са в размер до 2500 лева. Наличието на конкретна санкция и размерът й целят повишаване на самоконтрола при индустрията и постигането на превантивен ефект.

Унификация на националното и общностното право

В продължение на девет години, считано от датата на официалното присъединяване на България към ЕС, българската хранителна индустрия и официалният контрол "балансираха" трудно в опитите си да спазват, както националното законодателство в областта на храните, така и директно приложимото унфицирано европейско право в същата област. Причина за това е действащият и понастоящем Закон за храните. Приет още през 1999 г., този акт беше изменян няколко пъти по време на преговорите за присъединяването към ЕС. Измененията му към онзи момент до голяма степен се състояха от включване в закона на разпоредби, представляващи преводи на български език на норми от вече действащи в ЕС регламенти или така нареченото цитиране на норми на общностното право, което е забранена законодателна практика, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз. С течение на времето по някои от цитатите у нас беше установена съдебна практика, която от своя страна невинаги беше в унисон с практиката на Съда на Европейския съюз по оригиналните законови текстове. След присъединяването на България към ЕС част от цитираните разпоредби бяха заличени. Други обаче останаха в сила, а покрай тях и релевантната им съдебна практика. Така се стигна до правния парадокс да се постановяват съдебни решения, които, от една страна, противоречат на общностното право, но, пък от друга, удобно съответстват на "установената в страната съдебна практика".

В светлината на гореизложеното подходът – да се създаде изцяло нов закон, а не изменение и допълнение на съществуващия Закон за храните е повече от логичен. Надявам се това да доведе до реално унифициране на националното и европейското законодателство не само на ниво нормотворчество, но и в процеса на прилагането на закона от страна на администрацията и на съда.

Прозрачност на нормотворческия процес

Проектът на новия Закон за храните е резултат от упорита съвместна работа между държавата, официалния контрол, индустрията и неправителствени организации. Работната група заседава почти цяла година, водена от идеята да се създаде закон, който да бъде обсъден предварително с всички заинтересовани страни.

"Осветляването" на процеса на подготовка на законопроекти и включването на всички заинтересовани страни в работния процес е рядкост за законотворчеството в България. Обичайно за законодателството в областта на храните е проектите за законодателни актовете да бъдат изготвяни, без да бъдат огласявани (например проекта за закон за данък върху така наречените вредни храни), да не се променят в хода на общественото им обсъждане, ако изобщо бъдат предмет на обществено обсъждане, и да влизат в сила от деня на публикацията им в Държавен вестник, без да предвиждат период на адаптиране на индустрията към новите законови изисквания. Ето защо подготовката на проекта за нов Закон за храните е добрият пример и полезният опит, че широкото обсъждане не е просто загуба на време. Естествено всяка от участвалите в обсъжданията страни би потвърдила, че проекта не е перфектен за нея. В крайна сметка обаче не това се очаква от един закон. Все пак възможността, която получиха индустрията и официалният контрол, да работят заедно на експертно ниво с цел избягване на проблемите от практиката и постигнатия резултат, според мен си струваше риска, който екипът на Министерството на земеделието пое.

Предвиждат се санкции за неспазването на директно приложимите европейски регламенти.

Тази статия няма за цел да прави цялостен разбор на проекта за Закон за храните. Хронологически погледнато, все още е рано за такъв разбор – след процес на вътрешноведомствено съгласуване проектът беше приет в сряда от правителството и не е минал през парламента. Изложението представлява опит за кратко обобщение на три от основните му до този момент характеристики, които са от съществено значение както за индустрията, така и за потребителите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    ivanko77 avatar :-(
    ivanko77

    Всъщност, закон, който е с максимална санкция от 6000 лв. няма как да има възпиращ ефект. Дори и за най-малкия производител на храни това е малка санкция. Да, добре е, че са работили всички, но някак си се получава, че се е написала поредната врата в полето, а не закон, който да се спазва и да работи истински. Нека не забравяме, че този закон касае храната, която ни се поднася/ядем/ни трови всеки ден. Няма да коментирам, че пак нямаме обединение и съгласуване между всички закони.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "В случай че проектът за нов Закон за храните бъде приет, предвидените конкретни санкции например при неспазването на изискванията за етикетиране и реклама на храни ще са в размер до 2500 лева. "

    Да му мислят в Лидл с техните етикети auf Deutsch.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK