Започва новото еврофинансиране за развитие на селските райони
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Започва новото еврофинансиране за развитие на селските райони

Проектите по мярката трябва са преминали всички процедури по реда на Закона за устройство на територията, екологичното законодателство и Закона за културното наследство, включително да имат одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж

Започва новото еврофинансиране за развитие на селските райони

През септември ще бъде обявен прием за инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура с общ бюджет 381 млн. евро

Проектите по мярката трябва са преминали всички процедури по реда на Закона за устройство на територията, екологичното законодателство и Закона за културното наследство, включително да имат одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Заради досегашните забавяния управляващият орган може да обмисли удължаване на срока за кандидатстване.

Българските общини са сред основните получатели на европейски фондове - не е тайна, че повечето разчитат основно на тях за развитието на инфраструктурата и обществените услуги, тъй като собственият им ресурс за капиталови разходи е незначителен. През програмен период 2014 - 2020 общините са разделени в няколко категории, като най-големите и средноголемите се подпомагат от оперативна програма "Региони в растеж" с гарантирано финансиране, а водеща роля за финансирането на 231 общини от селски райони има Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), основно чрез мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони". На практика мярката предоставя основното европейско финансиране за близо 90% от общините в България, заемащи 80% от територията на страната, като финансирането се предоставя на конкурентен принцип. Селските райони са със значително по-влошени показатели от градските – БВП на човек на населението в селските райони е близо четири пъти по-нисък, по-ниски са и нивата на икономическата активност, производителност и растеж, възрастовата структура е по-неблагоприятна, а инфраструктурата и обществените услуги като цяло са в незадоволително състояние, което влошава качеството на живота в тях и стимулира в още по-голяма степен миграцията. Това още повече подчертава важността на европейското финансиране и равнопоставения достъп до него.

През 2016 г. е планиран първият прием по подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура", обявен за периода 2 септември – 3 октомври 2016 г., с общ бюджет 381 млн. евро. Приемът ще обхване инвестиции в общински пътища, улична мрежа, водоснабдителни системи, социална, културна и образователна инфраструктура, като една община ще може да подаде до три проекта за различен тип дейности, а юридическите лица с нестопанска цел и читалищата – един проект. Максималният размер на помощта за целия програмен период 2014 - 2020 г. за една община е 10 млн. евро, като лимитите за отделните видове проекти варират в широки граници в зависимост от типа на инфраструктурата – най-висок е таванът за инвестиции в пътища и водопроводи (до 3 млн. евро), а най-нисък - за културна инфраструктура (до 200 хил. евро). В повечето случаи финансовата помощ е до 100% от общите разходи по проекта, а за проекти, генериращи приходи, интензитетът на помощта ще се определя чрез финансов анализ.

Акценти:

Проектите по мярката трябва са преминали всички процедури по реда на Закона за устройство на територията, екологичното законодателство и Закона за културното наследство, включително да имат одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж. Специфично условие за програмата е изискването на независими оферти дори от възложители по Закона за обществени поръчки за разходи за активи и услуги, които са извън одобрения от Министерството на земеделието и храните списък с референтни разходи. Традиционно възложителите по този закон провеждат единствено предвидените в него процедури и изискването за събиране на допълнителни оферти е утежняващо условие, което не се прилага по останалите програми.

За отделните типове проекти има специфични изисквания – например проекти за улична мрежа и пътища ще се подпомагат, ако под терена за строителство са изградени или реконструирани водоснабдителните и/или канализационните системи, или не се предвижда изграждане на такива за период от седем години. Важно условие за проектите за водоснабдителни системи е да се изпълняват на територията на консолидиран ВиК оператор. Проектите за социална инфраструктура трябва да са съобразени със Закона за социално подпомагане, а в определени случаи е необходимо положително становище на Агенцията по социално подпомагане. Проектите за образователна инфраструктура също трябва да се съобразени с политиката на Министерството на образованието за откриване, преобразуване или промяна на основните и средните общински училища и детски градини.

За повечето типове инфраструктура приоритет при оценяването ще се дава на проекти от Северозападния район, на общини с високи нива на безработица и на инфраструктура, обслужваща по-голям брой население. Важен критерий при проектите за пътища и улици е свързаността им с по-висок клас пътища и с ключови общински центрове. При проектите за водоснабдителни системи предимство ще се дава на тези, които се реализират в райони с воден стрес (засушаване или недостиг на вода и с лошо качество на питейната вода), както и на проекти, въвеждащи иновативни технологии или инвестиции с екологичен ефект. При социалните проекти се дава предимство на тези, осигуряващи инфраструктура за деца, а при културните приоритет ще имат обекти със статут на недвижима културна ценност. Училищата и детските градини ще бъдат класирани на базата на методологията за приоритизиране, одобрена от министъра на образованието и науката.

Кои са основните проблеми и неизвестни

Основен проблем при прилагането на подмярката е изключително краткият период между оповестяването на всички условия за кандидатстване и срока за подаване на проекти. Официалният период за кандидатстване от един месец е много по-кратък от сроковете за подаване на подобни инфраструктурни проекти по останалите програми, които обичайно предвиждат минимум три месеца срок за подаване на проекти, а всички условия за кандидатстване се публикуват значително по-рано за обществено обсъждане. Наредбата за прилагане на подмярката и други ключови условия бяха публикувани едва в началото на месец август 2016 г. – едва два месеца преди крайния срок за кандидатстване. Други ключови документи все още не са публикувани – например списъците на населени места с воден стрес и лошо качество на питейната вода от ресорните министерства, което поставя кандидатите в невъзможност да преценят шансовете за успех на проектите си. Това поставя под съмнение спазването на основните принципи на прозрачност и информираност при разходването на европейски фондове, тъй като на практика за общините е невъзможно да планират и осъществят подготовката на проектите си в толкова кратък срок. За да вземат информирано и обосновано решение за кандидатстване, общините се нуждаят от всички условия за кандидатстване поне шест месеца преди крайния срок за подаване на проекти. Този период е необходим, за да преценят конкурентоспособността на проектите си на базата на критериите за подбор, да проведат обществени поръчки за проектиране, както и да осигурят ресурси и технологично време за проектиране и съгласуване до получаване на разрешително за строеж. Абсолютно невъзможно е тези действия да се извършат за период от два месеца, с които общините в момента разполагат. Скъсеното технологично време за подготовка носи риск от разпиляване на обществен ресурс за подготовка на неконкурентни, а в много случаи и некачествени проекти поради късите срокове за проектиране. Нещо повече, дефицитът на навременна и официална информация би могъл да постави в неравнопоставено положение отделните кандидати. За да не изпуснат възможността да кандидатстват, повечето общини са провели отдавна обществените си поръчки за проектиране, но без да са наясно с условията за финансиране и с всички процедури, които трябва да спазят – например събирането на независими оферти от изпълнители, което се явява допълнителна административна тежест за тях.

Въпреки изброените проблеми очаква се изключителен интерес към финансирането по подмярка 7.2. на ПРСР основно поради липсата на друг ресурс за реализиране на инвестиционни проекти в селските райони на страната. Препоръчително е Министерството на земеделието и храните да предприеме мерки за подобряване на информационната среда, включително чрез регулярни публикации на интернет сайта на ПРСР, за да гарантира достатъчна прозрачност и равнопоставеност на потенциалните кандидати по програмата. Удължаването на срока за кандидатстване по предстоящия прием също е мярка, която може да се обмисли от управляващия орган, за да компенсира досегашните си забавяния.

Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми.

Заради досегашните забавяния управляващият орган може да обмисли удължаване на срока за кандидатстване.

Българските общини са сред основните получатели на европейски фондове - не е тайна, че повечето разчитат основно на тях за развитието на инфраструктурата и обществените услуги, тъй като собственият им ресурс за капиталови разходи е незначителен. През програмен период 2014 - 2020 общините са разделени в няколко категории, като най-големите и средноголемите се подпомагат от оперативна програма "Региони в растеж" с гарантирано финансиране, а водеща роля за финансирането на 231 общини от селски райони има Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), основно чрез мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони". На практика мярката предоставя основното европейско финансиране за близо 90% от общините в България, заемащи 80% от територията на страната, като финансирането се предоставя на конкурентен принцип. Селските райони са със значително по-влошени показатели от градските – БВП на човек на населението в селските райони е близо четири пъти по-нисък, по-ниски са и нивата на икономическата активност, производителност и растеж, възрастовата структура е по-неблагоприятна, а инфраструктурата и обществените услуги като цяло са в незадоволително състояние, което влошава качеството на живота в тях и стимулира в още по-голяма степен миграцията. Това още повече подчертава важността на европейското финансиране и равнопоставения достъп до него.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    solaren_park avatar :-|
    solaren_park

    Пак ще ограбят хората, както ограбиха нас с предната програма! Уж трябваше да взимаме европейска помощ - да се развиваме, а сега връщаме хиляди на месец и ни запорираха сметките и имуществата!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK