Данъчните ефекти на Brexit за България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Данъчните ефекти на Brexit за България

При търговия на стоки с Великобритания може да има мита и административни формалности.

Данъчните ефекти на Brexit за България

Излизането на Великобритания от ЕС може да означава плащане на мита и акцизи и по-бавно възстановяване на ДДС

15612 прочитания

При търговия на стоки с Великобритания може да има мита и административни формалности.

© Reuters


По-малко от десетилетие след влизането на България и Румъния в ЕС и само няколко години след като работихме по присъединяването на Хърватия, се готвим да станем свидетели на първото излизане на член от ЕС. Параметрите на Brexit не са сигурни, но има последици от членството, които ще отпаднат, ако не бъдат уговорени междинни варианти, а такива са възможни в най-различни вариации. Някои от тях ще се опитаме да разгледаме в поредица от четири статии. Предположенията в тях почиват на познанията ни за европейските право и съдебна практика, но биха могли да бъдат сериозно променени от развитията в хода на процеса по преговорите за излизане на Великобритания.

В следващите броеве четете ефектът от Brexit за България в следните области:

- Кои сделки и как ще бъдат засегнати

- Миграция, осигуряване и лични данъци

- Облагането на компаниите

Косвените данъци (мита, ДДС и акцизи) ще бъдат една от най-непосредствено засегнатите от Brexit области. Основната причина е във високото ниво на хармонизация в този тип облагане на ниво ЕС, при което държавите или са се отказали изцяло от държавния си суверенитет (мита), или са ограничили правомощията си в голяма степен (ДДС, акцизи). От гледна точка на косвените данъци излизането на Великобритания от ЕС би означавало засягане на свободното движение на стоки и услуги. Резултатът може да се изразява във възникване на допълнителни административни задължения (като промяна в декларирането на трансграничната търговия) или до ефективно оскъпяване на доставките заради облагането им на граница. България не е една от най-непосредствено засегнатите държави от Brexit от гледна точка на косвено облагане поради липсата на засилени търговски взаимоотношения с Великобритания. Въпреки това спрямо българския бизнес, търгуващ с Великобритания, промяна в косвеното облагане ще настъпи при излизане на страната от ЕС, като по-долу са разгледани конкретни примери за това.

Мита

От косвените данъци митата са с най-висока степен на хармонизация. Митата се уреждат чрез регламенти, които се приемат на ниво органи на ЕС и имат пряко действие в държавите членки, т.е. самите те не приемат ставките на митата, основните процедури и правила за определяне на митническата облагаема стойност и на произхода. Самите държави членки не могат да сключват по свое усмотрение преференциални споразумения за свободна търговия и стават автоматично страна по такива, сключени от ЕС с Мексико, Чили, Израел и група северноафрикански държави.

Причината за това законодателно решение е, че всички държави - членки на ЕС, участват в Общия митнически съюз. Той има за цел да гарантира общия пазар, като защитава правата на производители от ЕС спрямо конкуренти на същия пазар, идващи от трети страни, и контролира вида на стоките, които влизат в ЕС. На практика тази регулация се осъществява, от една страна, чрез по-стриктни административни правила (включително деклариране и контрол) за движение на стоки от и към митническия съюз, а от друга, чрез възможността за налагане на входни и изходни мита за стоките, влизащи и излизащи от митническия съюз.

Излизането на Великобритания от ЕС означава излизане и от митническия съюз. Тоест при търговия на стоки с Великобритания ще се прилагат митническите правила като към трета страна – внос и износ на стоки и свързаните с това административни формалности. Тук обаче вариантите са няколко. И към настоящия момент има държави, които не са част от ЕС и митническия съюз, но спрямо които се прилагат различни облекчени митнически режими.

Норвежкият модел

Единият от тях е норвежкият модел, или още това е моделът на държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП). В него участват три от държавите от Европейската асоциация за свободна търговия - Норвегия, Лихтенщайн и Исландия, които посредством двустранно споразумение с ЕС за създаване на ЕИП са уредили до голяма степен безмитен внос и опростени процедури при внос и износ на стоки. За сметка на това тези държави са длъжни да правят частични финансови вноски към бюджета на ЕС, за да могат да се възползват отчасти от свободния пазар. Държавите в ЕИП не могат да се възползват и от споразуменията за свободна търговия, които ЕС сключва с трети страни. По силата на членството си в ЕС държавите членки автоматично ползват тези договорености.

Същевременно тези държави не са част от митническия съюз и за тях продължават да важат правилата и формалностите, свързани с внос и износ на стоки. От българска гледна точка при движение на стоки от и към Великобритания (ако стане част от ЕИП) ще се прилагат правилата за внос и износ на стоки при опростени процедури и намален/безмитен внос.

Швейцарският модел

Швейцария за разлика от останалите държави от Европейската асоциация за свободна търговия не участва в ЕИП, а е сключила с ЕС самостоятелно споразумение за свободна търговия, което до голяма степен гарантира безмитен внос и опростени процедури за движение на стоки. По принцип Швейцария има самостоятелни споразумения с ЕС и в други области, което определя и особения й статут в областта на данъчното облагане, какъвто статут Великобритания е много вероятно да се стреми да получи посредством двустранно договаряне с ЕС.

Световната търговска организация

И преди членството си в ЕС Великобритания е била част от Световната търговска организация (СТО). По принцип членовете на СТО участват при гласуването и приемането на размера на митата, които се прилагат при търговия между държавите, които са нейни членове. Членството в тази организация дава ниво на предвидимост и граници на облагането с мита, но предвид големия им брой автономността на членовете им е доста голяма.

В голяма степен приложимото законодателство и избор на модел ще зависят от възможността на Великобритания да проведе успешни преговори в рамките на преходния период до ефективно излизане от ЕС.

ДДС

След митата ДДС е с най-високо високо ниво на хармонизация на облагането в рамките на ЕС. Правните инструменти, посредством които се хармонизират правилата, са предимно директиви, което дава по-голяма самостоятелност при въвеждането им в националните законодателства. Затова най-общо излизането на Великобритания от ЕС ще доведе до усложнения в приложимите ДДС режими.

Административни усложнения

Една от непосредствените административни последици при излизането на Великобритания от ЕС е свързана с ДДС номерата на данъчно задължените лица. Няма да е задължително номерата на регистрираните по ДДС във Великобритания да присъстват в системата за информационен обмен на данни (VIES). Невъзможността за осъществяване на проверка в реално време в системата VIES относно статуса на лицето може да доведе до практически трудности в доказването на мястото на облагане на услуга и задължение на български доставчик да начисли ДДС при предоставянето й към английско лице.

ДДС формалностите, свързани с внос на стоки в България от трети страни, ще важат и за Великобритания при излизането й от ЕС. ДДС при внос на стоки от Великобритания ще се плаща на митница и в общия случай би следвало да се възстанови в тримесечен срок. При търговия в рамките на ЕС такова забавяне не съществува заради режима на обратно начисляване, при който не се стига до ефективно плащане и възстановяване на ДДС.

Друга последица е свързана с възможността за възстановяване на ДДС, платен от българските фирми във Великобритания. В момента, ако българска компания командирова свои служители за обучение във Великобритания, тя може да възстанови заплатеният английски ДДС за услугите по настаняването на персонала си, прилагайки опростена процедура – чрез подаване на електронен формуляр пред българската администрация. Огледална процедура се прилага за британски фирми, платили български ДДС. При излизане на Великобритания от ЕС според сегашния български закон възможността за възстановяване на български ДДС от британците ще зависи от наличието на реципрочност (тоест дали Великобритания предоставя същото на български фирми). Дори това да бъде възприето, процедурата по възстановяване ще е по-сложна и няма да може да се осъществява онлайн пред местната данъчна администрация, както е в момента.

Промяна в мястото на изпълнение на доставките на услуги

При излизане на Великобритания от ЕС услуги, извършени към данъчно задължени лица (B2B или business-to-business), ще останат облагаеми в страната на получателя. Промяна се очаква спрямо някои от доставките на услуги към данъчно незадължени лица (B2C или business-to-consumer) – например доставки на права, рекламни, консултантски, счетоводни и юридически услуги. В тези случаи в зависимост и от правилата, които биха се възприели във Великобритания, може да възникне задължение за регистрация и начисляване на английски ДДС от български доставчик на такива услуги към Великобритания.

Друг случай е например опростената процедура за ДДС третиране на така наречените тристранни операции. При тях три лица, регистрирани за ДДС цели в три различни държави членки, препродават стока, която се транспортира директно от първия към третия по веригата. Опростяването е за посредника, за когото не възниква задължение за регистрация и начисляване на ДДС за тази операция. При излизане на Великобритания от ЕС от българска гледна точка това опростяване не би се приложило и за посредника биха възниквали задължения за регистрация и начисляване на местен ДДС. Например, ако в тристранната операция посредник е българско дружество, което купува стоки от Великобритания и ги препродава в Италия, за посредника ще възникне задължение да се регистрира и да начисли ДДС или във Великобритания, или в Италия.

Възможности за ДДС оптимизация

Излизането на Великобритания от ЕС може да създаде и възможности за оптимизация на размера на възстановимия данъчен кредит от сектори, които традиционно извършват освободени от ДДС доставки и нямат право на данъчен кредит за покупките си. Например, в момента, ако българско дружество отпуска заем към дружество във Великобритания, то няма право да ползва данъчен кредит за покупките си, свързани с оказване на тази финансова услуга. След Brexit, в същата ситуация, българската компания би имала право да ползва данъчен кредит за покупките си, защото предоставя финансови услуги към дружество, установено вече в трета страна (Великобритания).

Акцизи

Акцизите са хармонизирани на ниво ЕС чрез множество директиви, които най-общо са в три групи – директиви за продуктите, за ставките и за движението на стоките. Първите две налагат минимални стандарти, които са предизвикателство за държави като България и Гърция. В това отношение Великобритания е достигнала отдавна по-високи от средните за ЕС нива на облагане и излизане от ЕС само по себе си не би променило нищо. Все пак следващи увеличения на ставките и предефиниране на продукти (например все по-разширяващото се включване на нови енергийни продукти) вече няма да задължават Великобритания.

Същевременно правилата, свързани с движение на стоки под режим отложено плащане на акцизи в рамките на ЕС, няма да се прилагат при придвижването им към и от Великобритания. Понастоящем този режим позволява акцизни продукти да се движат свободно в система от лицензирани складове на територията на ЕС без облагане, докато не напуснат системата. След Brexit такова движение от/към Великобритания ще е обект на облагане с акциз. Липсата на такова опростяване пък би довело до допълнителни усложнения за възстановяването на акцизи в държава, където стоките не са ефективно потребявани.

Примерите не са изчерпателни и само показват, че излизането на Великобритания от ЕС предполага преглед на изградените бизнес модели спрямо конкретния вид на промените и преходните режими за влизането им в сила.

Милен Райков, съдружник, "Данъци и право", Ernst & Young - България, Македония, Албания и Косово, мениджър "Данъци"

Ива Димитрова, мениджър данъци, Ernst & Young - България

По-малко от десетилетие след влизането на България и Румъния в ЕС и само няколко години след като работихме по присъединяването на Хърватия, се готвим да станем свидетели на първото излизане на член от ЕС. Параметрите на Brexit не са сигурни, но има последици от членството, които ще отпаднат, ако не бъдат уговорени междинни варианти, а такива са възможни в най-различни вариации. Някои от тях ще се опитаме да разгледаме в поредица от четири статии. Предположенията в тях почиват на познанията ни за европейските право и съдебна практика, но биха могли да бъдат сериозно променени от развитията в хода на процеса по преговорите за излизане на Великобритания.

В следващите броеве четете ефектът от Brexit за България в следните области:

- Кои сделки и как ще бъдат засегнати

- Миграция, осигуряване и лични данъци

- Облагането на компаниите

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK