Новите срокове за плащане на щети са в полза на потребителите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите срокове за плащане на щети са в полза на потребителите

Новите срокове за плащане на щети са в полза на потребителите

Целта на промените в кодекса за застраховането е обезщетението да е бързо и справедливо

51833 прочитания

© Мария Съботинова


Кодексът за застраховането бе съществено редактиран в края на миналата година с цел да се подобрят правилата, по които работи секторът. Въпреки че се натрупаха осем месеца практика по него, продължава да няма ясна оценка от пазара и от потребителите дали промените са по-скоро добри или лоши. Преди седмица в рубриката за правни анализи на "Капитал Daily" публикувахме мнение на адвокат за сроковете и лихвите при забава на изплащане на щета от застраховател, което събуди оживена дискусия в професионалните среди. Заради едностранчивия поглед върху темата от Комисията за финансов надзор (КФН) поискаха право на отговор, в което се обясняват причините, довели до някои от промените. Публикуваме становището на заместник-председателя на регулатора с ресор "Застраховане" Ралица Агайн-Гури.

При представянето на изисканите документи застрахователят е задължен да се произнесе в срок от 15 работни дни - и да го изплати изцяло обезщетението или мотивирано да откаже.

В статията "В капана на застраховката", публикувана от в. "Капитал Daily" на 07 август 2016 г., с автор Петър Куленски от адвокатска кантора "МкГрегър", се съдържат се съдържат редица фактологически неверни твърдения по отношение на права на ползвателите на застрахователни услуги, уредени в Кодекса за застраховането, който е в сила от 1 януари 2016 г. В статията се твърди, че с новия кодекс са намалени права, като аргументите почиват на изцяло погрешни твърдения за законовите разпоредби. В действителност в Кодекса за застраховането са предвидени редица нови правила, с които в значително по-голяма степен се гарантират интересите на застрахованите, като част от тези защити са взаимствани от законодателството на Германия и Франция, а други и са допълнително създадени, за да се неутрализират съществуващи лоши пазарни практики у нас. Информацията, която достига чрез медиите до хората, трябва да им позволи в по-добра степен да познават и съответно да могат да защитят дадените им от закона права, а не да ги подвежда, че не са им дадени такива права.

Истинските срокове

В статията се твърди, че с новия Кодекс за застраховането са удължени сроковете за произнасяне от страната на застрахователите по предявените претенции. Твърди се, че "докато в отменения Кодекс на застраховането застрахователят беше длъжен да изплати на застрахованото лице обезщетение в 15-дневен срок от предоставянето на поисканите от застрахователя документи, свързани с настъпилото събитие, с новия кодекс тези срокове бяха удължени до 3 месеца при претенции по задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" и 6 месеца при имуществените застраховки - "автокаско", "имущество" и т.н.". Това твърдение е изцяло невярно и може да подведе ползвателите на застрахователни услуги относно техните законни права.

В новия Кодекс за застраховането срокът за произнасяне от застрахователя с плащане на обезщетение или мотивиран отказ е 15 работни дни от предоставянето на поисканите от застрахователя документи. Шестмесечният срок за произнасяне от страна на застрахователя по застраховките, различни от "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е допълнително и изцяло ново правило, което касае само случаите, когато ползвателят на застрахователната услуга не е предоставил всички поискани от застрахователя документи, с които да се докаже основанието и размерът на застрахователната претенция. Този 6-месечен краен срок е въведен именно с цел по-добра защита на ползвателите на застрахователни услуги.

В отменения кодекс не съществуваше изискване за определен краен срок за произнасяне от застрахователя (освен по застраховка "Гражданска отговорност") и нерядко се наблюдаваха случаи, при които застрахователи се произнасяха по претенциите особено бавно, обосновавайки се, че потребителят не е предоставил всички необходими документи. При по-малки претенции наемането на адвокат още на етап взаимоотношения със застрахователя е икономически неизгодно за потребителя и законът следва да му предостави възможност в разумен срок да получи произнасяне от застрахователя, което при отказ трябва да бъде ясно мотивирано. На практика 6-месечният срок е срок за действие на ползвателя на застрахователната услуга - нерядко в този срок той трябва да се снабди с документи от съответни компетентни органи, с които да удостовери претенцията, като например при разследване на пожар или други аварии. Поставянето на по-кратък срок за окончателно произнасяне от застрахователя би било ограничение не само за застрахователя, а и за потребителя, който в това време трябва да се снабди с необходимите документи. Важно е още веднъж да се подчертае, че при представянето на изисканите документи застрахователят е задължен да се произнесе в срок от 15 работни дни, като в този срок застрахователят трябва не просто да определи обезщетението, но и да го изплати изцяло или мотивирано да откаже.

Правилата за защита по стария кодекс се прилагаха само за физически лица. В новия са защитени правата на всички ползватели, независимо дали са физически или юридически лица. При действието на стария кодекс се наблюдаваха случаи, при които юридическо лице, което е предявило претенция за изплащане на обезщетение, бива връщано многократно за нови и нови документи, като имаше и случаи, при които застрахователят не се произнасяше по претенцията в продължение на години.

При "Гражданска отговорност" на автомобилистите сроковете за произнасяне не са променени в новия Кодекс за застраховането.

При лихвата няма забавяне

Друга невярна информация в статията е за лихвите за забава при обезщетяване на вреди по "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Статията подвеждащо твърди, че съгласно новия кодекс не се обезщетяват лихви за забава от причинителя на вредата от датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Твърди се, че законодателят си е позволил да пренебрегне основни принципи в обезщетяването, залегнали в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а именно че при вредите от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходима последваща покана за доброволно изпълнение. Според статията застрахователят вече ще изпада в забава и ще дължи законна лихва едва след изчитането на сроковете за произнасяне по предявените претенции пред тях.

В случаите на застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава са два вида. Единият вид е лихвата за забава, дължима от виновния водач във връзка с причиненото от него непозволено увреждане, а другият е лихвата за забава на застрахователя, ако не е определил и изплатил обезщетение в предвидения от закона срок. Тези два вида лихва съществуват независимо една от друга и могат да се кумулират – застрахователят един път плаща лихва за забава на виновното лице, а ако сам изпадне в забава – ще плати лихва и за собственото си закъснение.

Лихвата за забава, дължима от виновния водач, не се урежда специално от Кодекса за застраховането, а е предвидена в ЗЗД и се начислява от датата на настъпване на непозволеното увреждане (в случая ПТП). В новия Кодекс за застраховането изрично е указано, че тя се покрива и изплаща от застрахователя.

Единствената промяна е свързана със задължението за уведомяване за настъпването на събитието от страната на виновния водач. Както и в стария кодекс, законът задължава виновния водач да уведоми своя застраховател за настъпването на застрахователно събитие, като предписва за това срок от 7 работни дни. В случай че виновният водач не изпълни задължението си да уведоми застрахователя за настъпилото събитие, задължението за изплащане на този вид лихва за забава ще остане за сметка на самия виновен водач до датата, на която застрахователят му бъде уведомен. За да защити интереса на пострадалите, кодексът позволява на пострадалите и увредените лица също да уведомят застрахователя за настъпилото ПТП, за да не губят покритие от застрахователя за вземането си за лихва, дължима от виновния водач.

Вторият вид лихва е лихвата за забава на самия застраховател. Тя се дължи независимо от първия вид лихва за забава и при нея няма промяна в нормативната уредба.

Не е ясно откъде авторът на статията е решил, че в случай на произшествия на пътя пострадалите лица ще бъдат принудени да изчакат завършването на наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза и едва след влизане в сила на съдебния акт срещу виновния водач да предявят своите претенции пред гражданските съдилища за получаване на обезщетения за претърпените от тях вреди. Това твърдение грубо подвежда хората за ключови права, предоставени им от закона. Кодексът изрично предвижда, че застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато е представен съответният необходим протокол за ПТП. Тази разпоредба съществува, за да предотврати именно чакането на влизане в сила на наказателно постановление срещу виновния водач или приключване на наказателно производство. Целта на закона е бързо изплащане на справедливо обезщетение.

Не на последно място, понеже авторът на статията "В капана на застраховката" реферира към "анализаторите", които нарекли закона "лобистки" или "тенденциозен", добре е да се гледат фактите – такива, каквито са, както и кои са анализаторите, ако изобщо има такива. Защото сбор от изцяло на неверни твърдения не може да се нарича анализ.

Кодексът за застраховането бе съществено редактиран в края на миналата година с цел да се подобрят правилата, по които работи секторът. Въпреки че се натрупаха осем месеца практика по него, продължава да няма ясна оценка от пазара и от потребителите дали промените са по-скоро добри или лоши. Преди седмица в рубриката за правни анализи на "Капитал Daily" публикувахме мнение на адвокат за сроковете и лихвите при забава на изплащане на щета от застраховател, което събуди оживена дискусия в професионалните среди. Заради едностранчивия поглед върху темата от Комисията за финансов надзор (КФН) поискаха право на отговор, в което се обясняват причините, довели до някои от промените. Публикуваме становището на заместник-председателя на регулатора с ресор "Застраховане" Ралица Агайн-Гури.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK