С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 сеп 2016, 13:58, 11663 прочитания

Подготвя се ново еврофинансиране за клъстери

Бизнесът възлага големи очаквания на процедурата по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Работещият клъстер трябва да има изключително ясно разписани правила, отнасящи се до собствеността на бъдещите ползи от работата му.
Българският бизнес възлага големи очаквания на процедурата за създаване и развитие на клъстерите по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Министерството на икономиката вече пусна за обществено обсъждане правилата за подбор на проекти, за чието финансиране ще бъдат заделени 20 млн. евро.
През последните години клъстерната концепция получи значителна реклама, но къде са реалните граници по отношение на нейния потенциал за растеж на българската икономика?


За клъстерната концепция


Успехът на националната икономика зависи от развитите и териториално локализирани икономически дейности. Началото на промишлената специализация в даден район може да се е дължало на наличието на ресурси, близки пазари или на случайност. Изводът е, че, веднъж основани, такива географски специализации сe самоусилват и създават допълнителни икономии от локализация с различно съдържание:

- Привличане на допълващи производства към вече локализираните фирми
- Създаване на "басейн" от обучена и специализирана работна сила
- Технологични взаимопрониквания и нови знания във въпросната бизнес верига.

Взети заедно, те повишават конкурентоспособността на конкретната индустрия. М. Портър (1980) успява емпирично да идентифицира икономическите агломерации от производства, използвайки данни за индустрии, действащи в над 100 страни, терминът "индустриални клъстери" става стандарт и повдигна ключовия въпрос, а именно "Защо някои страни се развиват по-успешно от други". В най-ново време чрез моделите на новата икономическа география се доказва, че тя е ключът към разбирането на растежа и международната конкурентоспособност. В световната литература на тема клъстери са идентифицирани следните основни типове – вертикална продуктова верига, съвкупност от свързани сектори (клъстерите на Портър), регионален клъстер, индустриален район, мрежата и иновативното място. В периода на своята най-силна степен на индустриализация пространствената организацията в България е била най-близо до вертикалната продуктова верига. Всички останали форми са значително по-сложни.



Нашият опит за клъстеризация
    Именно такива ефекти – едновременно секторни и териториални – се стреми да предизвика у нас мярката "Развитие на клъстерите в България". Тук е мястото да отбележим, че нито един от клъстерите в развитите страни не е възникнал като резултат от административна мярка и публично финансиране, тоест процесът е протекъл по пазарен, естествен път с много проби и грешки.

    Веднъж самовъзникнал, клъстерът подлежи на идентификация, което е изключително сложен и субективен процес. В конкретната процедура това ще се извърши по методология за категоризиране на клъстери по процедурата "Развитие на клъстери в България". Категоризирането ще бъде извършено от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), която ще издава становище за категория клъстер. Тук е важно да се отбележи, че изготвеното становище от ИАНМСП има решаваща роля дали вашият клъстер ще има право въобще да кандидатства по мярката. Световната практика е администрацията да не се намесва директно в този процес, тъй като става дума за икономически интереси. Потенциалните бенефициери трябва внимателно да проучат методиката, която придава висока тежест на публични събития и реклама на самия клъстер, отколкото на продуктите, които той произвежда. На пазара се конкурират брандове и техните продукти, а не самите клъстери. Например при автомобилите - класически пример за клъстерната концепция, всеки купувач на нов автомобил се доверява на марката, която е избрал, без да се интересува от марките и производителите на авточастите за първично вграждане, въпреки че те са част от клъстера. Тоест налице е известно смесване между промотиране на клъстер и промотиране на географски регион, който произвежда и защитава група продукти. При кандидатстване проектното предложение трябва да съдържа ясна демаркация между тези две условия, те са свързани, но не се припокриват.


    Компоненти на процедурата
      Процедурата допуска кандидатстване по три компонента съобразно степента на развитие на клъстера. Тези в "начален етап на развитие" може да получат финансиране по два компонента - "Изграждане и подкрепа за организационно-административно укрепване на клъстера" и "Коопериране, създаване на сътрудничества и интернационализация". Развитите клъстери също могат да кандидатстват за подкрепа по два компонента - за коопериране и за развитие на споделени инфраструктура и ноу-хау.

      Косьо Стойчев, управител на Региоплан ЕООД член на БАКЕП

      Фотограф: Капитал

      Работещата форма

      Тук е мястото да отбележим, че компаниите в развитите страни много ревниво пазят своята територия, пазарен дял, ноу-хау и всичко друго, което считат за конкурентно предимство. В процедурата "Развитие на клъстери в България" се допуска, че фирмите ще предоставят на други фирми достъп до някой от по-горните компоненти, включително чрез лаборатории или изследователски центрове. Това важи с особена сила за третия компонент "Развитие на споделени инфраструктура и ноу-хау" за развиващи се и развити клъстери. Работещият клъстер трябва да има изключително ясно разписани правила, отнасящи се до собствеността на бъдещите ползи от работата му.

      Световната практика показва, че начело на успешния клъстер стои мощна транснационална корпорация, която чрез него подобрява собствената си среда за бизнес, изнася дейности към членове на клъстера, в които те са тясно специализирани и печелят време за адаптация. Тъй като у нас няма транснационални корпорации, както и техни наложени световноизвестни брандове, за да не протича трудно процесът на "интернационализация" и "развитие на споделена инфраструктура", разписването на собствеността върху бъдещите ползи трябва да бъде много точно. Това е от особена важност, тъй като не средствата от мярката ще осигурят приход, а бъдещите ползи, които би трябвало многократно да надхвърлят изразходените средства по проекта. В тази връзка създаването на клъстер по Закона за задълженията и договорите е много по-ясна бизнес форма, където именно това разписване може да бъде много по-конкретно и дава сигурност на компаниите, които ще допринесат повече в клъстера и съответно очакват ползи от неговите продукти.

      Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми.
      • Facebook
      • Twitter
      • Зарче
      • Email
      • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

        Дарение
        Плащането се осъществява чрез ePay.bg

      Прочетете и това

      Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете

      В момента тече мониторинговият период и стопаните трябва да са готови за проверки на проектите

      28 авг 2019, 2846 прочитания

      ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите

      Санкциите вече ще бъдат точно определен процент

      31 юли 2019, 3532 прочитания

      24 часа 7 дни
       
      Капитал

      Абонирайте се и получавате повече

      Капитал
      • Допълнителни издания
      • Остъпки за участие в събития
      • Ваучер за реклама
      Още от "Консулт" Затваряне
      Получих спам, а сега какво?

      Как да се защитим срещу непоискани търговски съобщения

      Още от Капитал
      Фокусът с цените на тока

      Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

      Да се учиш да можеш да се отучиш

      Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

      Автогол с еврозоната, мачът продължава

      Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

      Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

      Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

      Календар и домашно кино

      По-интересните събития от уикенда и седмицата

      Кино: "Малки жени"

      Дързост и покорство във време на пробуждане

      X Остават ви 0 свободни статии
      0 / 10