Финансиране за създаване на научни центрове за върхови постижения и за компетентност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Финансиране за създаване на научни центрове за върхови постижения и за компетентност

Изобретението, дори и патентовано, няма реална стойност, освен ако не се превърне в продукт, който да се реализира на пазара за кратък период от време (2 до 3 години) и на конкурентна цена.

Финансиране за създаване на научни центрове за върхови постижения и за компетентност

Общият бюджет по оперативната програма "Наука, образование и интелигентен растеж" за двата вида центрове е 350 млн. лв.

11037 прочитания

Изобретението, дори и патентовано, няма реална стойност, освен ако не се превърне в продукт, който да се реализира на пазара за кратък период от време (2 до 3 години) и на конкурентна цена.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Евгений Иванов е генерален мениджър на консултантската компания "Евроконсултантс България" и член на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)
Срокът за подаване на проектни предложения е 23 януари 2017 г., като одобрените проекти се очаква да започнат да се изпълняват в края на следващата година.

Работещата формула: идентификация на проблем + решаване на проблема (изобретение) + използване на решението = иновация

От гледна точка на технологиите светът днес е много по-различен в сравнение с 80-те години на миналия век. Една от основните причини е активното въвеждане на иновациите в реалния живот (при това на сравнително ниска цена), довело до използването на научноизследователските резултати и академичното знание за практически цели. Изобретенията са полезни, ако имат потенциала да ни позволят да правим нещата по по-различен или по по-добър начин в сравнение с преди или да вършим онова, което бихме искали, но не сме могли по-рано заради технологични ограничения (напр. откритието на възможността за създаване на стабилно фотоелектретно състояние от акад. Георги Наджаков през 1937 г. дава основата за създаването на копирните машини).

Само по себе си изобретението, дори и патентовано, няма реална стойност, освен ако не се превърне в продукт, който да се реализира на пазара за обозримо кратък период от време (2 до 3 години) и на конкурентна цена. Някои научни открития, като например практическото доказване на съществуването на Хигс бозона през 2012 г., могат да допринесат за създаването на превозни средства, задвижвани от антигравитация след значителен период от време. Други обаче, най-вече в сферите на физико-химията, фармацията и молекулярната биология, се правят с конкретната цел да бъдат комерсиализирани възможно най-бързо, като инвестициите в научноизследователска и развойна дейност се правят от големите международни компании в тази сфера. Затова съвременните иновации се очаква съвсем скоро да доведат до съществени промени в начина ни на живот, като вече сме на прага на новата ера на науките за живота след края на информационната ера.

Къде е научната продукция на България?

България показва сериозен потенциал за въвеждането на иновации в сферата на информационните технологии (основно по отношение на софтуерните решения), най-вече заради липсата на необходимост от тежка инфраструктура за провеждането на научни изследвания (вкл. сграден фонд, апаратура, материали, химикали и т.н.). В допълнение ИТ сферата позволява дистанционен достъп до необятни ресурси (вкл. информация, алгоритми, партньори и т.н.), без значение дали облачни или конвенционални. За сметка на това в сферата на фундаменталните природни науки трябва значителен научен ресурс (какъвто имаме), но и модерно и скъпо оборудване, както и достатъчно консумативи за широкомащабни научни изследвания (които нямаме в достатъчна степен). По тази причина, с някои изключения, сме далеч от лидерите.

Друга сфера, в която имаме сериозен иновативен и едновременно с това пазарен потенциал, са културните и креативните индустрии, а именно бизнесите, базирани на индивидуалното творчество, умения и талант, произвеждащи добавена стойност чрез експлоатацията на интелектуалната собственост. Това са например дизайнът, модата, аудио-визуалните продукти (вкл. телевизия и радио), филмите, музиката, занаятите, развлекателният софтуер и т.н. В Европейския съюз този вид организации генерира 3% от брутния вътрешен продукт и заетостта.

Грантова схема за създаване на центрове за върхови постижения и на центрове за компетентност

Центровете за върхови постижения и тези за компетентност са научни обединения (мрежи), които са традиционни за университетите и изследователските звена в Западна Европа и в другите развити държави. Те обединяват учени от различни дисциплини, най-често от различни университетски структури или лабораторни звена, разполагат със споделени технически ресурси и работят съвместно за решаването на конкретни задачи. Основната разлика между двата вида комплекси е, че центровете за върхови постижения (ЦВП) решават стратегически задачи в рамките на средно- или дългосрочна научна стратегия с предварително определен обхват, създават нови модели на работа в дадена област, генерират и разпространяват добри практики. Центровете за компетентност (ЦК) са фокусирани върху постигането на предварително определени тактически цели, а резултатът от работата им са конкретни продукти или решения.

Бюджет и допустими разходи

Общият бюджет на грантовата схема за двата вида центрове е 350 млн. лв., от които 85% се предоставят от Европейския фонд за регионално развитие, а останалите – от националния бюджет. Очакванията са да бъдат създадени по един ЦВП и по два ЦК във всяка една от областите, определени като приоритетни в рамките на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България 2014-2020 г.:

- Мехатроника и чисти технологии

- Информатика и информационни и комуникационни технологии - Индустрия за здравословен живот и биотехнологии

- Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии.

Това няма да бъдат нови университети или институти към БАН, а новосъздадени организационни структури, разчитащи на споделените ресурси, опит и научен потенциал на участващите в консорциумите организации. Тези нови четири ЦВП (с общ бюджет от 200 млн. лв.) и осем ЦК (с общ бюджет от 150 млн. лв.) се очаква до края на 2023 г. (краен срок за изпълнение на проектите) да генерират достатъчно вътрешен организационен ресурс и научен потенциал, така че да може да продължат да работят самостоятелно, включително да се самоиздържат.

Финансирането по грантовата схема покрива всички възможни разходи, които може да са необходими за работата на подобен научен комплекс:

- Строително-монтажни работи за изграждането на нови или модернизацията на съществуващи сгради

- Закупуване на дълготрайни нематериални активи (вкл. научни колекции, архиви или структурирана научна информация, софтуер и др.) - Закупуване и модернизация на научноизследователското оборудване, необходимо за реализиране на програмите на тези центрове
- Заплати за научния персонал (учени, докторанти, изследователи и специалисти) - Външни услуги (напр. за публикуване на научни статии, за защита и поддържане на интелектуалната собственост, за експлоатация на резултатите от научните изследвания, вкл. център за технологичен трансфер и т.н.)

- Разходи за материали и консумативи, необходими за научните изследвания.

Срокът за подаване на проектни предложения е 23 януари 2017 г., като одобрените проекти се очаква да започнат да се изпълняват в края на следващата година. Иновативни бизнеси може да участват в проектите само като асоциирани партньори, т.е. без реален достъп до финансирането. Ползите за тях са свързани с възможността да имат непосредствен достъп до научния ресурс и продукцията на центровете.

Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми.

Евгений Иванов е генерален мениджър на консултантската компания "Евроконсултантс България" и член на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)
Срокът за подаване на проектни предложения е 23 януари 2017 г., като одобрените проекти се очаква да започнат да се изпълняват в края на следващата година.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK