На какъв етап е либерализацията на енергийния пазар

ЕС изисква България да се справи по-бързо с процеса

Енергийната борса е един от най-важните елементи от либерализацията и е в основата на по-нататъшните стъпки към отварянето на електроенергийния пазар у нас
Енергийната борса е един от най-важните елементи от либерализацията и е в основата на по-нататъшните стъпки към отварянето на електроенергийния пазар у нас    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Енергийната борса е един от най-важните елементи от либерализацията и е в основата на по-нататъшните стъпки към отварянето на електроенергийния пазар у нас
Енергийната борса е един от най-важните елементи от либерализацията и е в основата на по-нататъшните стъпки към отварянето на електроенергийния пазар у нас    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Изграждането на връзки със съседните енергийни пазари би осигурило на България достъп до по-евтина енергия.

Европейският съюз (ЕС) започна действията, свързани с либерализация на пазарите на електроенергия и природен газ, преди около 20 години. Те са предприети с цел постепенно отваряне на силно монополизираните вътрешни пазари на енергия към свободна конкуренция и намаляване цените на дребно и увеличаването на възможностите за избор на потребителите. Пълната либерализация би довела до значителни ползи за потребителите, създаването на нови възможности за доставчиците и до един по-сигурен енергиен сектор. Въпросът за продължаването на процеса на либерализацията днес е още по-актуален в светлината на усилията по създаване на Европейския енергиен съюз и предстоящия Четвърти енергиен пакет от законодателни действия.

Регулацията на либерализацията на европейско ниво протича на няколко етапа, като кулминацията идва с т.нар. Трети енергиен пакет, приет от Европейската комисия (ЕК) през 2009 г. Предприети са редица действия по изпълнение на директивите, но резултатите не са постигнати в предвидените срокове и отделните държави са достигнали различен стадий на либерализация.

Докъде сме стигнали

В момента в България функционират едновременно регулиран и свободен пазар, като регулираният все още преобладава (през 2015 г. делът му е 58%) въпреки тенденцията към увеличаване на дела на свободния пазар през последните месеци.

Въпреки частичната приватизация на производствени мощности и на цялата електроразпределителна мрежа все още централна роля на свободния пазар заема Българският енергиен холдинг (БЕХ), който е изцяло собственост на държавата. БЕХ и неговото дъщерно дружество Националната електрическа компания (НЕК) държат производствени мощности, които формират почти половината от инсталираните мощности в страната. Поради редица регулаторни проблеми втората по инсталирана мощност централа в страната – ТЕЦ "Варна", беше затворена, като по този начин се ограничиха допълнително инсталираните мощности. От своя страна НЕК все още играе централна роля в електроенергийната система и изпълнява функции, които на един либерализиран пазар би трябвало да се изпълняват от отделни независими участници: на регулирания пазар НЕК е единствен купувач от производителите на високо напрежение, като обществен доставчик НЕК е единствен доставчик на електричество на регулирани цени за електроразпределителните предприятия/крайните снабдители, а на свободния пазар играе съществена роля като доставчик от последна инстанция за небитовите потребители.

Обнадеждаващото е, че в резултат на усилията на Министерството на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) през последните месеци вече са изпълнени две от важните стъпки към пълната либерализация: започна реалната работа на енергийната борса и бяха изготвени проектите на стандартизираните товарови профили със значителната подкрепа на ЕСО, ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про".

Енергийната борса е един от най-важните елементи от либерализацията и е в основата на по-нататъшните стъпки към отварянето на електроенергийния пазар. Тя ще трябва да даде пазарната цена на електроенергията - нещо, което очакват всички участници на пазара. Оператор е Българската независима енергийна борса (БНЕБ), която в момента е част от структурата на БЕХ. За момента търговията на енергийната борса е по схемата "ден напред", тоест договорените количества днес ще бъдат физически доставени утре.

Стандартизираните товарови профили са едно от основните изисквания за отварянето на електроенергийния пазар, защото на тяхна база търговците на електроенергия ще могат да отправят оферти към потребителите. Те ще бъдат използвани за домакинствата, които са без електромер с почасов отчет, каквито са повечето у нас. Предлагането на по-голям брой стандартизирани товарови профили (например дружествата на ЧЕЗ увеличиха броя им три пъти - от три на девет) прави участието на свободния пазар по-привлекателно за по-широк кръг от участници.

Регулаторът от своя страна изпълни своето задължение и публикува инструкциите за смяна на доставчика на електроенергия. Предвижда се смяната на доставчика да е безплатна услуга и се дава възможността домакинствата многократно да променят своя доставчик, както и дори да се завърнат на регулирания пазар. Това представлява една правна възможност, която например не се предлага на пазара в Румъния.

Какво все още пречи на либерализацията

Въпреки че ЕС изисква България да либерализира пазара си по-бързо, има няколко основни причини за бавния темп на либерализацията:

- Монополното положение на НЕК, която към момента е единствен доставчик на регулирания пазар. От една страна, компанията е със сериозна задлъжнялост, а от друга, е задължена да изкупува енергията на всички големи (над 5 MW) производители по дългосрочните договори за изкупуване. Това води до натрупване на огромен дефицит в НЕК, което застрашава финансовата стабилност на много предприятия в енергийния сектор. Стъпките на КЕВР от последните месеци в значителна степен подпомагат излизането от спиралата на задълженията - нещо, което Световната банка препоръча в доклада си, подготвен по поръчка на БЕХ.

- Дългосрочните преференциални договори за изкупуване на енергия както от възобновяеми, така и от конвенционални източници, които покриват повече от 50% от произвежданата енергия. Ако не бъдат извършени съществени промени в този модел, те не биха били в съответствие с правилата на свободния пазар. Тук предложенията на Световната банка са свързани с така наречените договори за разлики, познати от електроенергийната реформа във Великобритания.

- Изкуственото (поради ниските доходи и страх от ескалиране на недоволството на хората) поддържане на ниски цени на електричество за домакинствата, което пък налага кроссубсидирането им чрез значително по-високи цени за индустрията. Докато цените за населението се поддържат на изкуствено ниски нива за сметка на бизнеса чрез кръстосано субсидиране, не може да се очаква, че ще се появи интерес за участие на свободния пазар от страна на битовите клиенти. Предложенията на Световната банка тук са свързани с подпомагане само на тази част от обществото, което се квалифицира като енергийно бедно население, и със средства от бюджета за социално подпомагане.

- Българската енергийна система разполага с повече мощности, отколкото вътрешното потребление има нужда, като износът не е достатъчен да издържа съществуващите и новите мощности.

Всичко това пречи за създаване на реална конкуренция и задълбочава финансовите затруднения в сектора, като забавя пълната му либерализация.

Какво предлага Световната банка за справяне с проблемите

- Световната банка е представила на среща в Министерството на енергетиката основните моменти от доклада. Финалният вариант на модела за либерализация се очаква да бъде оповестен съвсем скоро. Според експертите на банката функционирането на хибриден модел на пазара (с регулиран и свободен сегмент) не трябва да продължи да работи в дългосрочен план и регулираният пазар трябва постепенно да изчезне изцяло. Това означава, че в даден момент по-голяма част от потребителите, включително домакинствата, ще бъдат принудени да излязат на свободния пазар. Затова трябва да има модел за защита на уязвимите потребители.

- Според Световната банка превръщането на борсата в единствен продавач ще създаде "надеждна референтна цена" при сключването на сделки за електроенергия в България. Тя дава положителна оценка на работата на БНЕБ и функционирането на платформата за търговия "ден напред", но се очаква имплементирането на другите две платформи - за дългосрочна търговия и за търговия в рамките на деня. По този начин рамката на БНЕБ ще е още по-надеждна и участниците в борсовата търговия ще могат да избират в коя платформа да участват. За да се сключват успешно договори на енергийната борса, трябва да се увеличи и нейната ликвидност.

- Обсъжда се проблемът с дългосрочните договори да бъде преодолян с използването на така наречените договори за разлика, които да позволят излизането и на производителите с дългосрочни гарантирани договори за изкупуване на борсата – производителите от възобновяеми източници и двете американски централи ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Марица-изток 1". Това означава те да продават енергията си по пазарни цени, а разликата до преференциалната цена по дългосрочните им договори да се компенсира от фонд "Сигурност на електроенегийната система", в който се събират 5% от приходите на производителите на енергия и търговците на електроенергия, както и приходите от въглеродните емисии и таксата "Задължения към обществото". Тези договори за разлика ще действат до изтичане на срока за преференции по дългосрочните договори.

- Пълна либерализация и излизане на домакинствата на свободния пазар, съответно премахването на регулираните ниски цени за тях, не може да се случи, преди да бъде определен модел за защита на уязвими потребители. По оценки на Евростат и ЕК това са 30% от домакинствата у нас. Друга основна препоръка е да се ускори изграждането на връзки със съседните енергийни пазари, което би осигурило на България достъп до по-евтина енергия.

По всичко личи, че либерализацията от невъзможна започва все повече да изглежда като мисия възможна.

Още от Капитал