Трябва ясно да посоча, че приемането на законопроекта в сегашната му форма ще има значителни и ясно предвидими неблагоприятни последици както върху икономиката като цяло, включително върху сектора на потребителското кредитиране, така и върху обществения морал, чувство за справедливост и отговорно гражданско поведение. На практика, ако бъде приет този законопроект, законната лихва за забава ще загуби своя санкционен ефект и това ще доведе до стимулиране на забавата на плащанията и недобросъвестните платци.

Българският законодател използва размера на законната лихва като санкция за забава в изпълнение на задълженията за плащане както между търговците, така и между търговци и потребители, между физически лица, включително между държавата и общините и задължените лица. Законната лихва за забава е определена през 2012 г. с постановление на правителството и към момента е съобразена с икономическата ситуация в страната. Тя е адекватна и на актуалните нива на възнаградителната лихва, която събират банките и другите финансиращи институции, като цена за използването на предоставяния от тях финансов ресурс и услуги, тъй като е по-висока от нивата на възнаградителната лихва. Трябва да е ясно, че само с това се постига превантивният ефект при налагането на законната лихва в случай на настъпила забава за плащане от един неизправен длъжник.

Недомислиците

Основната недомислица идва от това, че ако се приеме предложеното изменение, при нива от 4% на законната лихва на неизправните длъжници физически лица ще бъде по-евтино да не изплащат финансови задължения към фирми, институции, държавни и общински органи, осигурителни институти, включително към НАП. Те ще могат да използват забавената сума като заем/кредит при цена, по-ниска от тази, предлагана от доставчиците на финансови услуги в България, а и извън нея.

Това създава реален риск да бъде суспендиран санкционният ефект на законната лихва, защото тя ще бъде по-ниска по размер от предлаганата договорна лихва, а нейната цел е да се налага като санкция за неизпълнение на едно парично задължение. Отделно ефектът на предложеното законово изменение не възниква занапред, а има обратно действие. Тоест и по отношение на вече съществуващи правоотношения с обратна сила ще бъде приложено новото ниво на законовата лихва. Този подход би довел до възможност за значително нарастване на междуфирмената задлъжнялост и свързаните с това верижни фалити на търговци, които не получават навреме дължимите им плащания. От своя страна това може да вкара в порочна спирала едва стабилизиралата ни се банкова система. Не са за пренебрегване и задълженията, които биха възникнали към държавата и общините – сериозен риск за растежа на българската икономика, предвидимостта на пазара и съответно загуба на атрактивност пред инвеститорите.

Друг очакван резултат е нарастването на несъбраните вземания на държавата и общините. При липса на санкционния ефект на законовата лихва естествено данъкоплатците могат да предпочетат да бъдат финансирани с дължимите от тях вноски към фиска, което ще е използване на по-евтин ресурс от публично достъпния алтернативен ресурс – кредит или заем. Това от своя страна ще принуди държавата и общините да се финансират при по-неблагоприятни условия от пазара.

Изменението ще допринесе законната лихва да не бъде разглеждана като санкция за неизправния длъжник, а като поощрение, тъй като тя няма да е по-голяма по размер от договорната лихва. Това може да накара значителен брой длъжници да изберат нея пред уговорената с кредиторите им в едно облигационно отношение възнаградителна лихва. Същото се отнася и по отношение на задълженията към фиска. Така, вместо да има възпитателен ефект, законната лихва за забава ще стане стимул за нарушение на задълженията и установените в България принципи на правовата държава - гражданите да бъдат законово стимулирани да спазват и дори сами да съблюдават за спазването на установените законови норми.

Косвени ефекти

Косвен ефект ще бъде значителното увеличаване на необслужвани кредити и произтичащото от това нарастване на вписването на все повече българи в Централния кредитен регистър (ЦКР) като неизправни платци, с което ще им бъде ограничен достъпът до финансови услуги. Ако изберат да не заплащат добросъвестно задълженията си, защото това ще бъде по-евтино/изгодно за тях, длъжниците ще станат неизправни. Това ще се регистрира в ЦКР и години наред ще бъде част от финансовата история на съответния гражданин, с което той ще бъде изключен от пазара на законни финансови услуги. Това, разбира се, е в противоречие с политиката както на България, така и на Европейския съюз, която е насочена към точно обратното - предотвратяване на финансовото изключване на гражданите. Повече от ясно е, че натрупването на голям брой необслужвани кредити ще постави под сериозен натиск цялата банкова система.

Предложеното изменение освен това е и в пряк конфликт с разпоредбата на чл. 2, т. 6 от цитираната в мотивите към законопроекта Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Според този източник на правото за Европейския съюз "лихва за забава на плащане" е проста лихва при процент, който е равен на сумата на основния лихвен процент "и най-малко осем процентни пункта". Не случайно приложеното към законопроекта изследване на практиките в останалите европейски държави показва, че никъде размерът на законовата лихва за забава не е под 8 пр. пункта. Нарушаването на директивата може да доведе до санкция за България, която ще бъде поета от изрядните данъкоплатци.

С оглед изложеното по-горе изглежда някак логично и закономерно дори обстоятелството, че законопроектът е приет на първо четене, без да бъде извършена оценка на въздействието.

Законопроектът (най-вече предлаганата ал. 3 на чл. 86 ЗЗД) няма да окаже влияние само върху размера на дължимото по закон мораторно обезщетение, но и върху други правоотношения, за уредбата на които законът използва като ориентир размера на лихвата за забава, макар и тези отношения да не са свързани с неизпълнение. Такова отражение промяната на чл. 86 ЗЗД би имала по-специално в сферата на потребителското кредитиране.

Като важна косвена последица можем да посочим поставянето на необосновани административни бариери пред небанковите финансови институции, което автоматично води до "посивяване" на сектора на потребителско кредитиране, като оставя като единствен възможен източник на финансиране нерегулирани отношения на лихварство, при които потребителите нямат елементарна защита на техните права, законни интереси и физическа цялост.

Чисто правно погледнато, законопроектът е в конфликт и с редица други нормативни актове като конституцията (чл. 4), Закона за нормативните актове (чл. 14, ал. 1), Закона за потребителския кредит (обн. бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) и Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит (ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) и пр.

Очевидно вносителите на законопроекта не са целели, а са подценили или недооценили въпросния резултат и ефект върху сектора на потребителското кредитиране и икономиката като цяло. Може би по тази причина този вреден законопроект беше поставен "на трупчета" между двете четения в парламента. Искрено се надявам, че той ще остане там.