Новости при документирането на финансови сделки в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новости при документирането на финансови сделки в България

При синдикирани или значителни по размер финансирания с международен елемент се използват подробни договори, често следващи моделите на Асоциацията на пазарите на заеми, които са подчинени на английското право и на компетентността на английски съд.

Новости при документирането на финансови сделки в България

Документирането на договори за кредит и договори за хеджиране в България все повече се доближава до международните пазарни стандарти

19226 прочитания

При синдикирани или значителни по размер финансирания с международен елемент се използват подробни договори, често следващи моделите на Асоциацията на пазарите на заеми, които са подчинени на английското право и на компетентността на английски съд.

© Reuters


Може да се очаква засилване на процеса по уеднаквяването на финансовата документация, използвана в България, с утвърдените международни пазарни стандарти.

1. Договори за кредит

Начинът за документиране на договори за кредит зависи от конкретните обстоятелства. Така, когато местни банки финансират местни предприятия, най-често се използват опростени договори, без уговорки за синдикиране на кредита. При синдикирани или значителни по размер финансирания с международен елемент (напр. когато кредитори са чужди банки) се използват подробни договори, често следващи моделите на Асоциацията на пазарите на заеми – на английски: Loan Market Association (LMA), които са подчинени на английското право и на компетентността на английски съд. При синдикирани финансирания без международен елемент обаче (напр. когато всички елементи на сделката са свързани с България) свободата за избор на чуждо право (напр. английското) е значително ограничена и най-важното - изборът на чуждестранен съд (напр. английски съд) в такива случаи е недействителен.

Във връзка с тези особености напоследък ние бяхме ангажирани от няколко различни синдиката с участие на български банки за изработване на подробни договори, следващи моделите на LMA, но по които (i) е избрано за приложимо българското право; (ii) компетентен да разрешава спорове е български съд и (iii) при различие между английската и българската версия на договора приоритет има българската. При изработването на такива договори доста английски правни концепции, които се използват в моделите на LMA, трябва да се приспособят с оглед особеностите на българското право или дори да бъдат заместени от подходящи български правни институти със сходни цели1. Въпреки тези трудности следването на моделите на LMA би допринесло за редица ползи за кредиторите – например подробната уредба на правомощията на агента и подробните уговорки за промяна на кредиторите значително улесняват прехвърлянето на заемите впоследствие.

По информация на юрисконсултите на водещи български банки примерите, споменати по-горе за изработване на договори, следващи моделите на LMA, но подчинени на българското право, са все още единствените на пазара у нас. Би могло да се предположи, че изработването на подобни договори ще става все по-популярно, дори при кредити с международен елемент, но при които агентът е българска банка. Ползите от използването на модели на LMA, които биват подчинени на правото на банката агент (например българското право, ако агентът е българска банка), се оценяват като съществени в повечето юрисдикции от Централна и Източна Европа, като изработването на такива договори там е доста разпространено.

2. Договори за хеджиране

Извънборсовите деривативи – най-често лихвени или валутни суапове, са популярни на българския пазар с цел хеджиране срещу важни финансови рискове, като рисковете от промяна на лихвен процент или валутен курс. Пазарният стандарт, когато страни по сделката са само български лица, е да се използват рамкови договори за сделки с деривативи, подчинени на българското право по причини, сходни с тези относно договорите за кредит, посочени по-горе. Напоследък има тенденция сред големите местни банки, които са дъщерни дружества на важни кредитни институции от ЕС, да заменят своите местни рамкови договори с нова документация, която следва в максималната допустима степен Рамковия договор от 2002 г. на Международната асоциация за суапове и деривативи2 (Рамков договор на ISDA), но е подчинена на българското право. Все още обаче доста местни банки по съвет на юристи използват документация, различаваща се от Рамковия договор на ISDA и уреждаща въпроси, които не са релевантни за сделките с деривативи. Например често в рамкови договори за деривативи се въвеждат изискванията за засилена защита на клиенти, които са необходими само когато банките извършат финансови услуги "за сметка на клиент" съгласно терминологията на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Разпоредбите на ЗПФИ относно финансови услуги "за сметка на клиент" обаче не са релевантни, когато банката е само страна по дериватив, защото единствената финансова дейност по ЗПФИ, която тя извършва в такива случаи, е "сделки за собствена сметка с финансови инструменти" (регулаторните изисквания по ЗПФИ относно които са минимални). Включването в договорите модели на български банки, на несъществуващи изисквания по ЗПФИ в резултат на неправилен прочит на закона пречи на сключването на сделки с деривативи с чужди банки и дори с някои местни финансови институции, доколкото ненужните изисквания включват напр. специфични декларации, копия от документи за самоличност на представителите на насрещната страна и др. формалности, и документи, които насрещните страни не са склонни да предоставят.

За сделки с деривативи с международен елемент сериозните пазарни участници обикновено използват самия Рамков договор на ISDA, подчинен на английското право и на компетентността на английските съдилища.

Най-важният въпрос за банките при сделки с деривативи – както по местни сделки, така и при сделки с международен елемент, е да получат удовлетворяващо ги правно мнение относно ефективността на приключващото нетиране, когато насрещната страна е в несъстоятелност. Това е важно, защото дава възможност банките да изчисляват своите капиталови изисквания за покриване само на нетната сума, която биха платили след приключващо нетиране вместо цялата сума на брутна основа. Във връзка с това освен някои специални закони за защита на нетирането, когато и насрещната страна е банка, в България няма общ закон за ефективност на приключващото нетирането в случай на несъстоятелност при сделки с финансови инструменти.

3. Ефективен механизъм за нетиране

Въпреки законовата празнина ние успешно предлагаме метод за приключващо нетиране, който се приема добре както от местни, така и от чужди банки, когато насрещната страна по сделката е българско юридическо лице. Методът се състои в предоставянето на финансово обезпечение, което, ако бъде свързано по подходящ начин с дериватива, би довело до прилагането на приключващото нетиране по Директивата на ЕС за финансовите обезпечения, както е транспонирана в България3. Това приключващо нетиране може да се уговори за всички насрещни задължения на страните по дериватива, по отношение на който е предоставено финансово обезпечение. По този начин взаимните задължения по дериватива могат да се нетират при несъстоятелност на насрещната страна. Смятам, че е достатъчно да се предостави малка фиксирана парична сума като финансово обезпечение за обезпечаване на потенциалното (и съответно несигурно) задължение за плащане (ако има такова) на насрещната страна. Страните могат да уговорят механизъм за осъвременяване на финансовото обезпечение на определени дати (или на дати, които банката поиска – по нейно усмотрение), за да се вземат предвид пазарните промени в съответния лихвен процент или валутен курс, като съответно се уговори и задължение на насрещната страна за допълни финансовото обезпечение. Тъй като редовното преизчисляване на експозицията е свързано с необходимост от специален софтуер и обучен персонал, който да го прави, доскоро банките предпочитаха именно варианта, в който имат само право да поискат преизчисляване, но не и да го правят на практика – напр. ежедневно.

С оглед скорошното влизане в сила на изискванията за т.нар. вариационен маржин по Регламент (ЕС) 2016/2251 (Регламента) банките ще трябва да преизчисляват експозициите си по деривативи всеки ден и съответно да искат допълнително обезпечение. Във връзка с това финансовото обезпечение може да се използва не само с цел покриване на т.нар. правен риск (относно ефективността на нетирането, което бе практиката досега), но също и за т.нар. кредитен риск – с цел обезпечаване на актуалната експозиция на банките на дневна база, което следва да се прави съгласно регламента. В началото на тази година българските банки ще трябва сериозно да променят своите договори модели за обезпечаване на сделки за деривативи с цел имплементиране на регламента, като наред с това могат да предприемат и стъпки за осигуряване на ефективно приключващо нетиране по своите договори модели за деривативи.1 Виж например за една такава необходимост статията на Цветан Крумов "Обезпечаване на кредиторите по синдикирани финансирания в България", в. "Капитал Daily" от 7.12.2015, стр. 22 от хартиеното издание, достъпна и в интернет - на адрес: http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2015/12/06/2664242_obezpechavane_na_kreditorite_po_sindikirani/2 На английски - International Swaps and Derivatives Association (ISDA).3Освен това – с оглед специфичните насрещни страни могат да бъдат уговорени случаи на "автоматично предсрочно прекратяване" на договора, целта на които е моментът на нетирането да се изтегли преди момента на прилагане на норми от правото на несъстоятелността (или специфични регулаторни режими за съответната насрещна страна), които биха попречили на ефективността на нетирането.

Може да се очаква засилване на процеса по уеднаквяването на финансовата документация, използвана в България, с утвърдените международни пазарни стандарти.

1. Договори за кредит


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    deputat241 avatar :-|
    Депутат 241

    Е да, ама само се доближава...

  • 2
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    От 2002 насам западните банки в БГ карат фирмите да подписват ISDA (min 100 страници на английски), ако искат хедж. Ако не искаш, иди се оплачи на арменския поп, демек на zerohedge.com... ЗФИ е поредния copy-paste на евро-директива, новия Регламент не е влязъл в сила, БНБ е пълен пас по темата, само отвореняците от Шоенхер коментират или блъфират...

  • 3
    tmlawoffice avatar :-|
    tmlawoffice

    Оставането на дериватите под радара под предлог, че хеджират, т.е. -намаляват риска на пазара, е игра, която дълго време беше успешно и агресивно играна от Леман Брадърс, Кънтриуайд, Голдман Сакс и прочее. Всъщност дериватите умножават риска с безкрайност и неохотно това беше констатирано и отразено в регулации след 2008 година както отвъд океана, така и на в пъти по-малкия европейски пазар. Това е и причината за съществуването на ЕМИР, както и част от причините за ремонта на МИФИД. ИСДА и МИФИД отдавна не са отделни вселени, макар че е напълно разбираемо защо това не се харесва на трейдинг десковете. Ето и малко информация за мъчителния процес, на който му се чете :) https://www2.isda.org/mifid/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK