С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 15 яну 2017, 12:59, 18644 прочитания

Новости при документирането на финансови сделки в България

Документирането на договори за кредит и договори за хеджиране в България все повече се доближава до международните пазарни стандарти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Може да се очаква засилване на процеса по уеднаквяването на финансовата документация, използвана в България, с утвърдените международни пазарни стандарти.
1. Договори за кредит

Начинът за документиране на договори за кредит зависи от конкретните обстоятелства. Така, когато местни банки финансират местни предприятия, най-често се използват опростени договори, без уговорки за синдикиране на кредита. При синдикирани или значителни по размер финансирания с международен елемент (напр. когато кредитори са чужди банки) се използват подробни договори, често следващи моделите на Асоциацията на пазарите на заеми – на английски: Loan Market Association (LMA), които са подчинени на английското право и на компетентността на английски съд. При синдикирани финансирания без международен елемент обаче (напр. когато всички елементи на сделката са свързани с България) свободата за избор на чуждо право (напр. английското) е значително ограничена и най-важното - изборът на чуждестранен съд (напр. английски съд) в такива случаи е недействителен.


Във връзка с тези особености напоследък ние бяхме ангажирани от няколко различни синдиката с участие на български банки за изработване на подробни договори, следващи моделите на LMA, но по които (i) е избрано за приложимо българското право; (ii) компетентен да разрешава спорове е български съд и (iii) при различие между английската и българската версия на договора приоритет има българската. При изработването на такива договори доста английски правни концепции, които се използват в моделите на LMA, трябва да се приспособят с оглед особеностите на българското право или дори да бъдат заместени от подходящи български правни институти със сходни цели1. Въпреки тези трудности следването на моделите на LMA би допринесло за редица ползи за кредиторите – например подробната уредба на правомощията на агента и подробните уговорки за промяна на кредиторите значително улесняват прехвърлянето на заемите впоследствие.

По информация на юрисконсултите на водещи български банки примерите, споменати по-горе за изработване на договори, следващи моделите на LMA, но подчинени на българското право, са все още единствените на пазара у нас. Би могло да се предположи, че изработването на подобни договори ще става все по-популярно, дори при кредити с международен елемент, но при които агентът е българска банка. Ползите от използването на модели на LMA, които биват подчинени на правото на банката агент (например българското право, ако агентът е българска банка), се оценяват като съществени в повечето юрисдикции от Централна и Източна Европа, като изработването на такива договори там е доста разпространено.

2. Договори за хеджиране



Извънборсовите деривативи – най-често лихвени или валутни суапове, са популярни на българския пазар с цел хеджиране срещу важни финансови рискове, като рисковете от промяна на лихвен процент или валутен курс. Пазарният стандарт, когато страни по сделката са само български лица, е да се използват рамкови договори за сделки с деривативи, подчинени на българското право по причини, сходни с тези относно договорите за кредит, посочени по-горе. Напоследък има тенденция сред големите местни банки, които са дъщерни дружества на важни кредитни институции от ЕС, да заменят своите местни рамкови договори с нова документация, която следва в максималната допустима степен Рамковия договор от 2002 г. на Международната асоциация за суапове и деривативи2 (Рамков договор на ISDA), но е подчинена на българското право. Все още обаче доста местни банки по съвет на юристи използват документация, различаваща се от Рамковия договор на ISDA и уреждаща въпроси, които не са релевантни за сделките с деривативи. Например често в рамкови договори за деривативи се въвеждат изискванията за засилена защита на клиенти, които са необходими само когато банките извършат финансови услуги "за сметка на клиент" съгласно терминологията на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Разпоредбите на ЗПФИ относно финансови услуги "за сметка на клиент" обаче не са релевантни, когато банката е само страна по дериватив, защото единствената финансова дейност по ЗПФИ, която тя извършва в такива случаи, е "сделки за собствена сметка с финансови инструменти" (регулаторните изисквания по ЗПФИ относно които са минимални). Включването в договорите модели на български банки, на несъществуващи изисквания по ЗПФИ в резултат на неправилен прочит на закона пречи на сключването на сделки с деривативи с чужди банки и дори с някои местни финансови институции, доколкото ненужните изисквания включват напр. специфични декларации, копия от документи за самоличност на представителите на насрещната страна и др. формалности, и документи, които насрещните страни не са склонни да предоставят.

За сделки с деривативи с международен елемент сериозните пазарни участници обикновено използват самия Рамков договор на ISDA, подчинен на английското право и на компетентността на английските съдилища.

Най-важният въпрос за банките при сделки с деривативи – както по местни сделки, така и при сделки с международен елемент, е да получат удовлетворяващо ги правно мнение относно ефективността на приключващото нетиране, когато насрещната страна е в несъстоятелност. Това е важно, защото дава възможност банките да изчисляват своите капиталови изисквания за покриване само на нетната сума, която биха платили след приключващо нетиране вместо цялата сума на брутна основа. Във връзка с това освен някои специални закони за защита на нетирането, когато и насрещната страна е банка, в България няма общ закон за ефективност на приключващото нетирането в случай на несъстоятелност при сделки с финансови инструменти.

3. Ефективен механизъм за нетиране

Въпреки законовата празнина ние успешно предлагаме метод за приключващо нетиране, който се приема добре както от местни, така и от чужди банки, когато насрещната страна по сделката е българско юридическо лице. Методът се състои в предоставянето на финансово обезпечение, което, ако бъде свързано по подходящ начин с дериватива, би довело до прилагането на приключващото нетиране по Директивата на ЕС за финансовите обезпечения, както е транспонирана в България3. Това приключващо нетиране може да се уговори за всички насрещни задължения на страните по дериватива, по отношение на който е предоставено финансово обезпечение. По този начин взаимните задължения по дериватива могат да се нетират при несъстоятелност на насрещната страна. Смятам, че е достатъчно да се предостави малка фиксирана парична сума като финансово обезпечение за обезпечаване на потенциалното (и съответно несигурно) задължение за плащане (ако има такова) на насрещната страна. Страните могат да уговорят механизъм за осъвременяване на финансовото обезпечение на определени дати (или на дати, които банката поиска – по нейно усмотрение), за да се вземат предвид пазарните промени в съответния лихвен процент или валутен курс, като съответно се уговори и задължение на насрещната страна за допълни финансовото обезпечение. Тъй като редовното преизчисляване на експозицията е свързано с необходимост от специален софтуер и обучен персонал, който да го прави, доскоро банките предпочитаха именно варианта, в който имат само право да поискат преизчисляване, но не и да го правят на практика – напр. ежедневно.

С оглед скорошното влизане в сила на изискванията за т.нар. вариационен маржин по Регламент (ЕС) 2016/2251 (Регламента) банките ще трябва да преизчисляват експозициите си по деривативи всеки ден и съответно да искат допълнително обезпечение. Във връзка с това финансовото обезпечение може да се използва не само с цел покриване на т.нар. правен риск (относно ефективността на нетирането, което бе практиката досега), но също и за т.нар. кредитен риск – с цел обезпечаване на актуалната експозиция на банките на дневна база, което следва да се прави съгласно регламента. В началото на тази година българските банки ще трябва сериозно да променят своите договори модели за обезпечаване на сделки за деривативи с цел имплементиране на регламента, като наред с това могат да предприемат и стъпки за осигуряване на ефективно приключващо нетиране по своите договори модели за деривативи.
1 Виж например за една такава необходимост статията на Цветан Крумов "Обезпечаване на кредиторите по синдикирани финансирания в България", в. "Капитал Daily" от 7.12.2015, стр. 22 от хартиеното издание, достъпна и в интернет - на адрес: http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2015/12/06/2664242_obezpechavane_na_kreditorite_po_sindikirani/
2 На английски - International Swaps and Derivatives Association (ISDA).
3Освен това – с оглед специфичните насрещни страни могат да бъдат уговорени случаи на "автоматично предсрочно прекратяване" на договора, целта на които е моментът на нетирането да се изтегли преди момента на прилагане на норми от правото на несъстоятелността (или специфични регулаторни режими за съответната насрещна страна), които биха попречили на ефективността на нетирането.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете

В момента тече мониторинговият период и стопаните трябва да са готови за проверки на проектите

28 авг 2019, 1797 прочитания

ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите

Санкциите вече ще бъдат точно определен процент

31 юли 2019, 2586 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Консулт" Затваряне
Възможности за финансиране на обучение в строителство, туризъм и производство

Общият бюджет на процедурата по програмата "Развитие на човешките ресурси" е 30 млн. лв. и компаниите могат да получат 100% безвъзмездна помощ за проектите си

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10