Какво се случва при влязъл в сила акт за възстановяване или прихващане на данъци и осигуровки

Актът за възстановяване или прихващане (АПВ) е вид данъчен акт, който се издава в производство по проверка въз основа на искане на данъчно задълженото лице или по инициатива на органа на приходите. Съобразно чл. 129, ал. 7 от ДОПК обжалването на данъчния акт за възстановяване или прихващане става по реда, предвиден за ревизионните актове. За разлика от ревизионния акт АПВ се издава след извършване на проверка, т.е. не се провежда ревизионно производство.

Производството за прихващане и възстановяване чрез АПВ е уредено в глава шестнадесета, раздел I на ДОПК. Прихващане или възстановяване се извършва по инициатива на органа на приходите или по писмено искане на данъчно задълженото лице.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Преклузивният срок за подаване на искане за възстановяване или прихващане съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК е до изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След подаване на искането за възстановяване или прихващане АПВ се издава в 30-дневен срок, освен ако в този срок не е възложена ревизия. Когато органът по приходите не се произнесе в законоустановения 30-дневен срок, е налице мълчалив отказ, който подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред директора дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика".

Съобразно постановление 4 от 22.09.1976, постановено по гр.д.3/76 на пленума на Върховния съд, пропускането на срока за обжалване на мълчалив отказ не представлява процесуална пречка за обжалване на изричния отказ на административния, който е последвал след срока. Това означава, че непроизнасянето на териториалния директор за издаване на АПВ не възпрепятства правото за подаване на ново искане за възстановяване или прихващане, както и изричното произнасяне след 30-дневния срок не пречи за развитие на производството.

АПВ не се издава при т.нар. опростена процедура по чл. 130 от ДОПК. В този случай органът по приходите възстановява само местен данък, когато е подадена декларация с посочена в нея сума за възстановяване или при подадено искане по чл. 129 от ДОПК. Практически със заплащане на претендираната сума за възстановяване на местен данък искането за възстановяване се счита за удовлетворено и не се издава АПВ.



За разлика от влезлия в сила ревизионен акт, издаден и влязъл в сила, АПВ след 19.12.2007 г. не се ползва с правен стабилитет по отношение на установените в него суми за данъци и осигурителни вноски, възстановени или прихванати от органа по приходите, съответно постановените откази. Следва да се отбележи, че АПВ, потвърден и/или изменен с влязло в сила съдебно решение, се ползва с правен стабилитет.

Съобразно тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012 на Върховния административен съд до 19.12.2007* актовете за възстановяване и прихващане се ползват със стабилитет - сила на присъдено нещо, но след тази дата посредством възлагане на ревизия и издаване на ревизионен акт данъчните и осигурителните задължения на данъчно задълженото лице могат да бъдат преуредени.

Съгласно чл. 110, ал. 3, изречение първо от ДОПК проверката представлява съвкупност от действия на органите по приходите по спазване на данъчъчното и осигурителното законодателство. Видно от чл. 110, ал. 3, изречение три от ДОПК с проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Последните могат да се установят със сила на присъдено нещо само чрез провеждане на ревизионно производство - чл. 110, ал. 2 от ДОПК.

Посредством проверка, на основание на която се издава АПВ, не могат да се установяват трайно със силата на присъдено нещо данъчни и осигурителни задължения /аргумент от чл. 110, ал. 3 и чл. 129, ал. 3 от ДОПК във връзка с тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012/, вкл. да се отказва възстановяване на недължимо събрани такива освен в случая, посочен по-долу. Във всички случаи при провеждане на производството по глава шестнадесета, раздел I от ДОПК, органите по приходите действат при условията на обвързана компетентност.

При наличие на влязъл в сила АПВ, включително отказ за възстановяване на суми за данъци и осигурителни вноски, при направено ново искане по чл. 129 от ДОПК за възстановяване или прихващане органът на приходите при обвързана компетентност е длъжен да възложи ревизия**. Следва да се отбележи, че тази ревизия се развива по общия ред, а процедурата по чл. 133 и сл. от ДОПК за изменение на данъчни и осигурителни задължения по влязъл в сила ревизионен акт, който не е обжалван пред съда, е неприложима. Аргумент за това е посоченото по-горе тълкувателно решение на Върховния административен съд и неприложимостта на чл. 133 от ДОПК по отношение на АПВ, вкл. откази за възстановяване или прихващане на суми за данъци и осигурителни вноски по АПВ.

Само за влязъл в сила АПВ, който не е обжалван, съответно е обжалван и е потвърден или изменен от директора дирекция ОДОП, е допустимо подаване на ново искане за възстановяване или прихващане по реда на чл. 129 от ДОПК посредством ревизия. В случай че е налице влязъл в сила АПВ, потвърден със съдебно решение, е недопустимо подаване на ново искане за възстановяване или прихващане*** чрез възлагане на ревизия. Това е така предвид приложението на разпоредбите на чл. 177 , ал. 1 и ал. 2 от АПК****.
----------
* Диспозитив: "След допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК - ДВ, бр.108 от 19.12.2007 г.) задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл.133 и чл.134 ДОПК".

**Когато е налице влязло в сила съдебно решение, с което се потвърждава и/или изменя АПВ, подаване на ново искане за възстановяване или прихващане посредством ревизия е недопустимо /арг. от чл. 177 от АПК/.

*** Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 129, ал. 3, - при обжалване на АПВ е допустимо започване на ревизионно производство. Крайният момент, до който може да се издаде ревизионен акт, е влизането в сила на съдебното решение по обжалване на АПВ.

****"Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Актове и действия на административни органи, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни".