Дебитната карта е свързана с поддържането на разплащателна сметка, по която постъпват

средствата за нейното зареждане. Обръщаме внимание на факта, че разплащателните сметки представляват отделен банков продукт, за който се прилагат такси и комисиони, които не са свързани с поддържането на дебитната карта.

Какви са таксите, свързани с дебитните карти

Първата такса, която се заплаща, е свързана с издаването на картата. В действителност не са редки случаите, когато издаването е безплатно, но ако все пак има предвидена такава такса, нейната сума е фиксирана и предварително определена. Тя е данъчно признат разход за дружеството.

Друг вид такса, която е възможно да се дължи, е тази за поддръжка на картата, определена на годишна или месечна база. Тя също е данъчно признат разход за дружеството. На следващо място ще споменем таксата за теглене на пари в брой от банкомат. По принцип тя е фиксирана сума, която се дължи при извършването на всяка такава транзакция. Размерът на изтеглената сума не оказва влияние върху таксата. Обикновено банките издатели начисляват по-нисък размер на таксата, ако парите са изтеглени от банкомат на банката издател, съответно по-високи за тегления на други банкомати, като това важи и при тегления извън граница. За счетоводни цели това е финансов разход, който е данъчно признат.

Възможно е банката да удържа такса при извършването на покупка на стоки и услуги чрез т.нар. ПОС терминал. Тази такса е финансов разход и нейното отчитане също се извършва с използването на счетоводна сметка "Банкови такси и комисиони". Ако ви се наложи да изтеглите пари от картата във валута, която е различна от валутата, по която е картата, тогава ще дължите такса за извършеното превалутиране. Повечето банки определят тази такса като процент от сумата на транзакцията.

При тази транзакция възникват два разхода, единият е банковата такса, която се отчита по същия начин, както бе описано по-горе, а другият е валутната разлика, която се формира от разминаването в обменните курсове. Валутните разлики могат да бъдат и в полза на фирмата, но ако все пак приемем, че става дума за загуба от промяна във валутния курс, тогава този разход се представя в счетоводните регистри на дружеството като разход, свързан с валутни операции.

Ако картата бъде изгубена или открадната, тогава при издаването на новата карта ще се дължи такса, свързана с преиздаването й. Този разход отново ще се отнесе като финансов разход за представянето на банковите такси и комисиони.

Не са редки случаите, при които картата се блокира заради невярното избиране на ПИН кода. За разблокирането на картата и издаването на нов ПИН код отново се дължи такса, която отново е финансов разход за банкови такси и комисиони. Аналогична е ситуацията, ако бъде преиздаден ПИН кодът.

Разходи по кредитни карти

Кредитната карта не е свързана с поддържането на отделна банкова сметка, това са пари, които банката ви отпуска срещу определена лихва, като има лимит на сумата, която може да бъде разходвана. Основният разход при кредитните карти е месечната (или годишната) такса. Счетоводното отразяване на тази такса е финансов разход за счетоводни цели, който е и данъчно признат. Обикновено при използването на този платежен инструмент банката начислява и лихва върху отпусната заемна сума.

Разходът за лихвата е финансов разход. В зависимост от начина на ползване е възможно да има и други разходи по картата като лихва при теглене, лихва при частично погасяване, разходи, свързани с извънредни обстоятелства, като забравен ПИН, загубване на картата, надвишаване на кредитния лимит и др. Това са финансови разходи за дружеството, а ако е начислена лихва, тя се отчита като разход за лихви. Друго нещо, което е характерно за кредитните карти, е, че трябва да се прави разграничение между отпуснат овърдрафт и кредитна карта.

Овърдрафтът е заем, приложен към банкова сметка, когато сумата по банковата сметка бъде изразходвана, но въпреки това продължава ползването на пари от нея, започва усвояването на овърдрафта. Информацията за тези такси и комисиони се определя от банките и се съдържа в приложимите тарифи за притежаване и ползване на дебитни/кредитни карти.

Счетоводно отчитане на покупките

Когато извършваме покупка на стоки или услуги, на първо място е важно да разполагаме с разходно оправдателен документ за покупката. Това изискване е регламентирано в Закона за счетоводството и Закона за корпоративното подоходно облагане. Такива документи са фактурите. Ако все пак извършите покупката с вашата карта, но не разполагате с такъв документ, този разход ще трябва да бъде отчетен като разход, който е данъчно непризнат.

С "Документално необоснованите разходи" се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат, като те реално се вадят от разходите и по този начин се формира по-висока данъчна печалба и съответно се плаща в по-висок размер корпоративен данък. Ако разполагате с фактура за покупката, тогава трябва да извършите преценка за какво се използват купените стоки, респективно услуги.

Ако купувате стоки (например офис техника), които ще използвате в осъществяването на вашата икономическа дейност и вашето дружество е регистрирано по ЗДДС, тогава възниква правото да ползвате данъчен кредит. Самото осчетоводяване на такъв тип транзакция зависи от това дали стоката може да се третира като дълготраен актив, или се отчита като текущ разход.

При придобиване стоки, които ще ползвате за лични нужди, тогава не възниква правото за ползване на данъчен кредит, също така с разходите за лични нужди отново трябва да се преобразува счетоводният финансов резултат в посока увеличение. Причината за това, е че тези разходи не са свързани с дейността на дружеството.

Когато се покриват разходи за бизнес вечери или други представителни цели (например покупка на подаръци и т.н.), има няколко момента, на които трябва да се обърне внимание:

- По отношение на ЗДДС за тези разходи не е налице право на данъчен кредит;

- По отношение на ЗКПО тези разходи са признати, което означава че може да се ползват като разход, без да се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат, само и единствено когато са обложени с 10% данък върху представителните разходи. Освен това законът изисква данъкът да бъде внесен в срок до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася, в противен случай разходът няма да бъде признат;

- За да бъде документално обоснован един представителен разход, е достатъчно да бъде издаден касов бон.

Компаниите, които търгуват онлайн, получават преводи с карти от физически лица, както местни, така и чуждестранни. Съгласно българското законодателство, когато получател по доставка е физическо лице, не е задължително да бъде издавана фактура, стига тя да не бъде изискана от самото лице. Тези приходи се отчитат с т.нар. "Отчет за продажбите". По отношение на ЗДДС трябва да споменем факта, че когато получатели по доставките са физически лица, дружествата начисляват стандартната ставка за страната, като се приема, че размерът на данъка е включен в плащането, което е постъпило в банковата сметка.

Като обобщение на казаното трябва да стане ясно, че счетоводното отразяване на транзакциите, които извършваме с банкови карти, се подчинява на основните принципи, залегнали в счетоводството, и на изискванията, регламентирани от данъчното законодателство.

-----

Методи Христов е управляващ съдружник "Счетоводно обслужване"