Новото производство по стабилизация на търговец
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новото производство по стабилизация на търговец

С изключение на свързаните лица, които се удовлетворяват последни, всички останали кредитори трябва да бъдат удовлетворени поне на 50% и то в рамките на три години

Новото производство по стабилизация на търговец

Търговците и техните кредитори могат да се споразумеят за изпълнение на задълженията, дейността да продължи и да се предотврати производство по несъстоятелност

16866 прочитания

С изключение на свързаните лица, които се удовлетворяват последни, всички останали кредитори трябва да бъдат удовлетворени поне на 50% и то в рамките на три години

© Надежда Чипева


Авторът Десислава Анастасова е адвокат в CMS София.
Търговецът трябва да изготви план за стабилизация, да предостави нови гаранции и срокове за плащания, удовлетворяващи кредиторите.

В последните няколко години все повече нараства броят на инициираните производства по несъстоятелност срещу търговци. Във връзка с това много често в бизнеса се поставя въпросът как би могло да се предотврати производството по несъстоятелност и търговецът да се стабилизира извън рамките му.

Окончателното приемане на новото "Производство по стабилизация на търговец" в Търговския закон (ТЗ) в сила от 1 юли 2017 г. позволява един по-задълбочен анализ на тази тема, при която възникват множество въпроси. Сред тях е и този за преимуществото на производството по стабилизация пред несъстоятелността и дали то няма да остане просто една правна екзотика.

Как функционира производството по стабилизация

С новото производство вече е предвидена възможност за споразумение между търговците и техните кредитори за изпълнение на задълженията, което да доведе до продължаване дейността на търговеца, като се предотврати производство по несъстоятелност за същия.

На пръв поглед производството по стабилизация следва логиката на несъстоятелността, предвиждайки възможност за договор с кредиторите и план за саниране на предприятието. Разликата е в "timing-а". При несъстоятелността възможността за споразумение с кредиторите възниква, когато производството вече е открито за търговеца и вземанията на кредиторите са приети от синдика. Докато се стигне до този момент, търговецът вече е загубил време и средства. Стабилизацията пък позволява такова споразумение преди и независимо от производството по несъстоятелност.

Предпоставки

Необходимо е дружеството все още да не е неплатежоспособно, но да се намира в непосредствена опасност от неплатежоспособност. Законът дефинира непосредствена опасност като състояние на търговеца, при което в следващите 6 месеца от подаване на молбата за стабилизация ще се окаже в невъзможност да изпълни изискуеми парични задължения или да спре плащанията. Ако това се случи и настъпи неплатежоспособност, молбата за стабилизация ще бъде отхвърлена от съда.

Основни фигури

Основни фигури в производството по стабилизация са финансово нестабилният търговец, окръжният съд по седалището на търговеца, кредиторите на затруднения търговец и довереното лице, което се назначава от съда, за да подпомага производството. При необходимост съдът може да назначи и проверител – регистриран одитор.

Процедура

Най-общо това производство се очаква да трае не повече от пет месеца. Откриването му започва с молба от самия търговец. Кредитор не може да го инициира. Това, от една страна, е логично, доколкото търговецът разполага с най-точни данни за финансовото си положение и има най-голям интерес от стабилизирането си, но, от друга страна, не е оправдано предвид факта, че производството би трябвало да защитава и кредиторите. В този смисъл би било справедливо те да имат повече правомощия.

Допускането на стабилизацията става незабавно в закрито заседание от съда, който проверява най-общо какво е имущественото и финансовото състояние на търговеца и дали той е действал добросъвестно при извършване на дейността си.

В производството по стабилизация търговецът следва да изготви план за стабилизация с цел да се предоставят нови гаранции, нови срокове за плащания, различна степен на удовлетворяване на кредиторите. С изключение на свързаните лица, които се удовлетворяват последни, всички останали кредитори трябва да бъдат удовлетворени поне на 50% и то в рамките на три години.

Какво трябва да знае едно финансово затруднено дружество

При настъпванe на неплатежоспособност или свръхзадълженост управителите на търговските дружества имат задължение да поискат откриването на производство по несъстоятелност в 30-дневен срок. Неизпълнението на това задължение води до възникване на гражданска и наказателна отговорност за управителя. Производството по стабилизация от своя страна е доброволно, по отношение на него не съществуват санкции. И все пак не е предвидена възможност доброволното иницииране на производство по стабилизация да санира отговорността на управителите своевременно да поискат несъстоятелност при наличието на съответните предпоставки.

За успешното допускане на стабилизация е важна дейността на дружеството в последните три години преди искането за стабилизация. Например съдът ще изследва дали търговците са публикували редовно финансовите си отчети в този период, дали са избягвали възмездни правоотношения със свързани лица, дали са сключвали безвъзмездни сделки или такива, които явно намаляват имуществото им. Не е за пренебрегване и фактът, че дружеството има ангажимент да уведоми НАП, преди да пристъпи към стабилизация, както и в случаите на публични задължения да поиска съгласие от министъра на финансите на предложения план за стабилизация.

Какво е значението на стабилизацията за кредиторите

За разлика от несъстоятелността, производството по стабилизация не предоставя толкова възможности на кредиторите за активно участие в процеса и за защита на интересите им. Например кредиторите не могат да участват в процеса по изследване финансовото състояние на търговеца и в изготвянето на плана за стабилизация. В този смисъл стабилизацията служи повече на самия търговец.

Интересно е дали кредиторите и търговецът могат да попаднат в съревнование, използвайки двете производства. Ако кредиторът първи е подал молба за несъстоятелност, а търговецът след него поиска стабилизация, то съдът ще разгледа несъстоятелността и ще прекрати стабилизацията. Ако обаче търговецът пръв поиска стабилизацията си и последва молба от кредитор за несъстоятелност на този търговец, ще се стигне до състезание между двете производства, при което приоритет ще получи това, което успее да се развие по-бързо в съда. Тук би възникнал въпросът дали съществува предпоставка длъжници и кредитори да се саботират взаимно, надпреварвайки се с молби за стабилизация и несъстоятелност.

Важно е също, че вземанията на кредитори, които не са включени в списъците в производството по стабилизация, продължават да съществуват, и то в пълен размер. По отношение на тях обаче се спират всякакви изпълнителни производства и производства по Закона на особените залози. Освен това длъжникът няма право да прави плащания по тях. От друга страна, утвърденият план за стабилизация съдържа своеобразно признание от страна на длъжника за вземания, включени в него. Как това признание би се отразило на последващо производство по несъстоятелност например остава неясно.

В обобщение, за разлика от много други европейски държави, при които производството по стабилизация функционира от години, в България не е предвидена възможността дружество, което вече е неплатежоспособно, да предотврати откриването на производство по несъстоятелност чрез стабилизация. Тоест за вече неплатежоспособния търговец стабилизацията не е алтернатива. А за онези, които биха имали шанс да се стабилизират, реализацията на производството е свързана с изпълнението на твърде много предварителни условия, при липса на които съдът може да го отхвърли. Не на последно място, под въпрос е и атрактивността на производството по стабилизация за кредиторите и дали все пак те не остават по-защитени в несъстоятелността.

Авторът Десислава Анастасова е адвокат в CMS София.
Търговецът трябва да изготви план за стабилизация, да предостави нови гаранции и срокове за плащания, удовлетворяващи кредиторите.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    Винаги е можело да се оздрави даден търговец, но рядко(не ми е известно да има) кредиторите стигат до съгласие за такова, предимно говорим за източени фирми, които се оставят да се закрият.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK