С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 мар 2017, 14:10, 8433 прочитания

Изключването на влогове от гаранцията по отменения закон противоречи на правото на ЕС

Новият Закон за гарантиране на влоговете промени това, но към гаранцията на влоговете в КТБ се прилага отмененият закон

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Поставянето, през ноември 2014 г., под особен надзор на четвъртата по големина тогава банка в България (Корпоративна търговска банка, "КТБ") и откриването на производство по нейната несъстоятелност през април 2015 г. остави хиляди вложители в КТБ без достъп до техните влогове. По-късно част от вложителите получиха, макар и с голямо закъснение, гарантираната сума в размер на 196 000 лв. на вложител.

Синдиците на КТБ и Фондът за гарантиране на влоговете в банки ("ФГВБ"), обаче, отказаха да признаят тази гаранция за голяма част от вложителите в КТБ. Причината, която те изтъкнаха беше, че лихвата по техните влогове е надвишавала стандартната лихва по влоговете в КТБ.


Непризнаване на гаранциите

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банки от 1998 г., който е приложим към гаранцията на вложителите в КТБ, "не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители".

Това изключване на влогове от системата за гарантиране на влоговете в банки беше отменено с новия Закон за гарантиране на влоговете в банки, приет през 2015 г. Независимо от това, обаче, към гаранцията на влоговете в КТБ се прилага отменения вече закон.



Това изключение по отменения Закон за гарантиране на влоговете в банки беше в противоречие със съответната директива на ЕС, а именно Директива 94/19 относно схемите за гарантиране на влоговете ("Директивата"), вече също отвенена и заменена с нова директива от 2014 г..

Чл. 7(1) от Директива 94/19 ясно установяваше принципа, че всички влогове в банки са гарантирани: "Схемите за гарантиране на депозити поставят като условие съвкупните депозити на всеки вложител да бъдат покрити до сума от 20 000 ECU в случай, че депозитите станат неналични." По-късно сумата беше увеличена да равностойността на 100 000 евро на вложител.

Директивата позволяваше на държавите-членки да изключат определени влогове от схемата за гарантиране на влоговете в банки, но само в изчерпателно изброени в нея случаи.

"Член 7(2) Държавите-членки могат да предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от гаранция или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво. Тези изключения са изброени в приложение I."

Приложение I съдържаше 14 вида влогове, които държавите-членки на ЕС имаха право да изключат от схемата за гарантиране на влоговете в банки. Това бяха например влогове на банки, застрахователни дружества, органи на централната или местната власт, пенсионни фондове, колективни инвестиционни схеми и др.под. (за които се считаше, че нямат нужда от защита на влоговете им в банки, поради качеството им на професионални инвеститори или лица с по-високо ниво на познания); влогове на ръководни служители на банката или техни роднини (т.е. вътрешни лица) и др. под.

Единственото изключение, допустимо съгласно Приложение I към Директивата, което беше сходно с изключението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от отменения Закон за гарантиране на влоговете в банки, беше това по т. 11 на Приложение I:

"Депозити, за които вложителят на индивидуална основа е ползвал от същата кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за влошаване на финансовото ѝ състояние."

Изключението по отменения чл. 5, ал. 1, т. 1 от отменения Закон за гарантиране на влоговете в банки, обаче, съдържа две съществени отклонения от изключението, допустимо от Директивата от 1994 г.:

На първо място, изключението по Директивата се отнасяше за лихвени условия, които вложителят е постигнал на индивидуална основа. Ясно е, че целта на Директивата е била да позволи на държавите-членки да изключат от обхвата на гаранцията вложители, които са успели да договорят индивидуално по-високи лихви по техните влогове в банката в сравнение с лихвите, предлагани от банката стандартно на нейните вложители. Това означава, че съответния вложител е трябвало да разполага със силата при преговорите с банката да наложи на банката да му предостави по-високи лихви от тези, които тя стандартно, обичайно, е предоставяла на своите вложители.

Обичайно, обаче, вложителите в банка нямат силата да наложат на банката да им предостави по-изгодни условия по техните влогове от тези, които банката обичайно предоставя на своите вложители. Само в изключително редки случаи вложител в банка би могъл да си осигури банката да му предостави по-изгодни от обичайните й условия – най-често, ако вложителят вложи огромна сума в банката или по други причини е изключително ценен неин клиент.

Само в такива изключително редки случаи банката може да предостави по-изгодни условия на такъв голям и важен клиент, защото очаква или получава от него допълнителни и значителни комисионни и такси. Така, че Директивата е имала предвид наистина много редки на практика случаи, когато между вложителя и банката наистина е имало конкретни преговори за лихвите по влога на индивидуална основа, а не случаите, в които банката, като политика или например част от промоционална кампания, предоставя масово, стандартно определени по-високи лихви по влогове (например при влог над определена минимална сума и над определен срок) с цел да привлече по-голям брой вложители или по-голям обем влогове.

Практиката при КТБ

В случая с КТБ последната е прилагала т.нар. "привилегировани лихвени условия" на хиляди вложители в КТБ. Това е видно от обявения на интернет страницата на ФГВБ списък на вложителите в КТБ с "привилегировани депозити" - http://dif.bg/wp-content/uploads/2015/10/list-art62-12-2-lci.pdf, където има над 1500 такива депозита,
както на физически, така и на юридически лица. Сред вложителите има, както големи фирми, така и физически лица и малки фирми с влогове от няколко десетки хиляди лева. Следователно, очевидно е, че този списък далеч не включва само лица с огромни влогове или пък вложители, които са имали токова силно влияние върху банката, че да могат да договорят с нея някакви специални условия, приложими само и специално за тях.

Следователно, първият елемент, задължително необходим съгласно Директивата, за да бъде изключен един влог от схемата за гарантиране на влоговете в банки, а именно, договаряне на индивидуално основа, не е налице в масовия случая с КТБ. Няма как хиляди вложители, много от които с не особено големи суми по техните влогове, да са имали преговорната сила да договорят с КТБ на индивидуална основа специални, по-високи лихви по техните влогове. Очевидно в случая става въпрос за следване на определена политика от КТБ да предоставя масово, стандартно такива по-високи лихви въз основа на някакви обективни критерии, вероятно с цел привличане на по-голям обем влогове и съответно осигуряване на необходимата й ликвидност на парични средства.

На второ място, изключението, допустимо от Директивата съдържа друг съществен елемент – влошаване на финансовото състояние на банката в резултат на индивидуално договорените по-изгодни лихвени условия. Следователно, за да бъде приложено изключението по Директивата не е било достатъчно дори вложителят да е успял да договори с банката на индивидуална основа по-висока лихва по неговия влог. Необходимо е било също така, този по-висок лихвен процент да е допринесъл за влошаване на финансовото състояние на банката.

Следователно, необходима е конкретна причинно-следствена връзка между индивидуално договорената по-висока лихва по влога и влошаване на финансовото състояние на банката.

Необходимостта от такава конкретна причинно-следствена връзка се подчертава и в обсъжданията в австрийския парламент по повод транспонирането на изключението по т. 11 на Приложение I на Директивата от 1994 г. в австрийското законодателство:

"От една страна, от решаващо значение е приносът за влошаване на финансовото положение на институцията (което като причина и следствие може да се приеме само при "големи" индивидуални сделки в сравнение с масовата практика на съответната кредитна институция), а от друга - размерът на финансовите облаги/лихви в сравнение с обичайните условия на институцията; затова олихвяване над пазарния лихвен процент все още не може да се разглежда като изключение по смисъла на параграф 9, ако то принципно се предоставя от институцията. Договарянето на "специални условия", напр., не би било изключение по смисъла на параграф 9 и тогава, когато институцията е готова да предостави високи лихви на всеки клиент, който изрично ги е поискал, напр. в съответствие с рекламна промоция. Тук за индикатор може да послужи най-вече броят на клиентите с такива "специални условия", както и предоставените правомощия на подчинения персонал да дава такива условия."

Директивата има предвид причинно следствена връзка за всеки отделен влог, а не за група от влогове. Що се касае до влоговете със сравнително малък размер (от по няколко десетки или дори няколко хиляди лева или евро), посочени в списъка, публикуван на интернет страницата на ФГВБ, очевидно е, че те не биха могли да окажат съществено влияние върху финансовото състояние на една банка, още повече тогава четвъртата по големина в страната.

В доклад на временната анкетна комисия към Народното събрание за изясняване на фактите и обстоятелствата относно фалита на КТБ никъде дори не се споменават лихвите по т.нар. "преференциални депозити" като причина за влошаване на финансовото състояние на КТБ. Това не е посочено като причина и в докладите на международните одитори, назначени от БНБ да проверят състояние на КТБ след нейното обявяване в несъстоятелност или в доклада на международната разследваща фирма, Аликс Партнърс, наета да издири активите на КТБ. В тези доклади, най-общо казано, като основна причина, довела до фалита на КТБ се посочват отпускането на кредити от КТБ с недостатъчно, практически трудно за реализация или формално обезпечение, вкл. на свързани с КТБ лица и следването на множество недобри банкови практики от КТБ.

Следователно в случая с КТБ и този втори съществен елемент от фактическият състав на изключението, което Директивата от 1994 г. е допускала също не е налице.

В заключение, изключването от системата за гарантиране на влоговете в банки на т.нар. "привилегировани депозити", само и единствено защото КТБ е предоставяла по тези влогове по-високи лихви от лихвите в обявените от нея тарифи, без да бъде доказано, във всеки конкретен случай, че между КТБ и съответния вложител е имало преговори на индивидуална основа за предоставяне на по-висока лихва и че тази по-висока лихва по конкретния депозит е допринесла за влошаване на финансовото състояние на КТБ, противоречи на Директива 94/19.

Какво следва от това?

Установен принцип в правото на Европейския съюз и на Европейския съд е, че когато дадена държава-членка е транспонирала неправилно дадена директива на ЕС, то съдилищата на съответната държава-членка са длъжни да прилагат пряко съответните разпоредби на директивата и да тълкуват съответните разпоредби на националното законодателство, така че да бъде постигнат целения от директивата резултат.

Това означава, че в случай на спор относно това дали даден влог в КТБ попада в обхвата на схемата за гарантиране на влоговете в банки, българските съдилища, следва да приложат разпоредбите на отменената вече Директива 94/19 и, ако пред тях не се докаже, че 1/ по конкретния влог е имало преговори на индивидуална основа между вложителя и КТБ, довели до предоставяне на вложителя на по-висока лихва от лихвата в обявените от КТБ общи условия и тарифи и 2/ че по-високата лихва по влога е допринесла за влошаване на финансовото състояние на КТБ, българските съдилища следва да присъдят, че ФГВБ е длъжен да заплати на вложителя сума до размера на гаранцията по отменения ЗГВБ
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете

В момента тече мониторинговият период и стопаните трябва да са готови за проверки на проектите

28 авг 2019, 1875 прочитания

ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите

Санкциите вече ще бъдат точно определен процент

31 юли 2019, 2638 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Консулт" Затваряне
Майките в борбата с НОИ

Или как осигурителният институт затваря врати и отваря нови

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10