Почти нулева година за пазара на труда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Почти нулева година за пазара на труда

В Европа фокусът на политиките на пазара на труда е не върху субсидираната заетост, както е в България, а върху преквалификацията и обучението на безработните и неактивните.

Почти нулева година за пазара на труда

През миналата година се затвърдиха отдавна видимите признаци на охлаждане на възстановяването

12668 прочитания

В Европа фокусът на политиките на пазара на труда е не върху субсидираната заетост, както е в България, а върху преквалификацията и обучението на безработните и неактивните.

© Цветелина Белутова


През 2016 г. броят на заетите се понижава до 3.017 млн., което е спад с 19.2 хил. души спрямо 2015 г.

След силните за пазара на труда 2014 и 2015 г., в които броят на заетите в икономиката се увеличи с близо 100 хил. души, през 2016 г. се затвърдиха отдавна видимите признаци на "охлаждане" на възстановяването.

Обръщане на посоката

Въпреки някои позитивни тенденции като продължаващия спад на безработицата, ръста на възнагражденията и увеличаването на броя на наетите на трудов договор процесът на създаване на работни места забави ход и през втората половина на годината дори смени посоката си. През 2016 г. броят на заетите се понижава до 3.017 млн. души, което представлява спад с 19.2 хил. души спрямо 2015 г. Спад се наблюдава и в икономическата активност на населението, а делът на дългосрочно безработните лица (над една година) остава близък до 60%. Лицата, които са безработни повече от две години, пък възлизат на 40% от всички безработни през 2016 г. – отново без промяна спрямо година по-рано.

Въпреки намаляващия брой на заетите и факта, че те са все още с близо 350 хил. по-малко от рекордните 3.36 млн. души през 2008 г., коефициентите на заетост на населението през 2016 г. са близки до предкризисните нива заради продължаващия спад на населението. Ръстът на заетостта при населението на възраст 15-64 години се забавя, но коефициентът достига 63.4% спрямо 62.9% през 2015 г. и ниво от 64% през 2008 г. Индикаторът за заетостта на населението на възраст над 15 г. също отчита лек ръст - от 49.1% през 2015 г. до 49.3% през 2016 г.

Изключение от общия ръст на заетостта правят възрастовите групи на 15-24 и 25-34-годишните, като при първите това е продължение на дълготрайна негативна тенденция. Заетостта в тази възрастова група спада до 19.8%, което е най-ниското ниво през последните 14 години.

Има само две възрастови групи, в които коефициентът на заетост през 2016 г. е по-висок от този преди кризата – лицата на възраст 55-64 г., както и тези на възраст 65 и повече години, като обяснението е постепенното повишаване на пенсионната възраст.

Основните предизвикателства

Динамиката на всички тези индикатори показва, че пазарът на труда не е успял да отговори на някои от основните предизвикателства през 2016 г.:

- Всякакви политики за активирането на младежите очевидно са били проведени без резултат – както тяхната икономическа активност, така и тяхната заетост не само намаляват, но са на рекордно ниски нива - Дългосрочно безработните продължават да формират основната част от безработните на пазара на труда, а тяхната непригодност към търсенето на пазара (често липса на каквито и да е професионални умения) е основната причина безработицата да не намалява по-бързо

- Повишаването на коефициента на заетост вече е статистически ефект от намаляващото население, а не резултат от разкриването на нови работни места – то поне засега спря през втората половина на 2016 г.

Предвид повишаването на цената на труда от началото на 2017 г. (най-вече нивото на минималната работна заплата и осигурителната тежест) е трудно да видим предпоставки за възвръщане на положителните тенденции на трудовия пазар от 2014-2015 г., особено що се отнася до най-уязвимите групи. Макар икономическият ръст да продължава да изненадва положително, поне на този етап не се виждат ясни негови проекции в посока разкриване на повече работни места. Все по-ясно видимо е, че проблемът се корени не в желанието/способността на бизнеса да генерира заетост, а в желанието/способността на българите да запълнят работните места.

Недостигът на кадри спира разширението

В края на миналата година относителният дял на промишлените предприятия, които посочват недостига на кадри като основен фактор, възпрепятстващ разширяването на дейността им, достигна рекордните 33.4%, а предварителните данни за началото на 2017 г. показват дори по-нататъшен ръст. Средният показател за ЕС е три пъти по-нисък, но в Европа, както сме обяснявали, фокусът на политиките на пазара на труда е не върху субсидираната заетост (както е в България), а върху преквалификацията и обучението на безработните и неактивните.

От графиката се вижда ясно, че недостигът на работна ръка вече далеч надхвърля този преди кризата, въпреки че тогава коефициентът на безработица беше с около 2 процентни пункта по-нисък, отколкото в момента. Заявките за разкриване на нови работни места през 2017 г. (вкл. сертифицираните от БАИ проекти) са ориентирани към по-високотехнологични производства, което прави малко вероятно работните места да бъдат заети от дългосрочно безработни, нискоквалифицирани или неактивни лица. Гладът за способни кадри ще продължи да разтваря ножицата в нивото на заплащане, а за закрепостените в програмите за субсидирана заетост лица ще става все по-трудно да се включат на свободния пазар на труда – болшинството от новите работни места най-вероятно ще бъдат заети от вече работещи лица с подходящ опит и квалификация.

По всичко личи, че българският пазар на труда е изправен не пред конюнктурни, а пред стратегически предизвикателства, с които нито едно от последните няколко правителства не подсказа, че има капацитета или желанието да се справи. Предвид съдържанието на редица от актуалните в момента политически програми този дефицит на разбиране на проблемите най-вероятно ще се запази и занапред. Така че през 2017 г. можем да очакваме ръст на възнагражденията, по-бавен спад на безработицата, анемично (или никакво) увеличение на броя на заетите и продължаващо изключване на определени групи от пазара на труда.

През 2016 г. броят на заетите се понижава до 3.017 млн., което е спад с 19.2 хил. души спрямо 2015 г.

След силните за пазара на труда 2014 и 2015 г., в които броят на заетите в икономиката се увеличи с близо 100 хил. души, през 2016 г. се затвърдиха отдавна видимите признаци на "охлаждане" на възстановяването.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    ouzo avatar :-|
    оuzo

    Абе циганите нестават, и това сие .

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Ами тези стотици хиляди, които изобщо не са активни?! Тях някога някой ще ги стимулира ли да работят?

  • 5
    whocares avatar :-|
    who cares

    До коментар [#2] от "Георги Георгиев":

    ... те отдавна имат железен стимул "да работят". Те "берат" черни и цветни метали, разделно събират отпадъци, "намират" чанти с пари и ги връщат на собствениците, които им дават половината, "преместват" входни врати по програмите за безплатното саниране, работят и в сферата на благотворителността по летища, гари и паланки, държавата, много преди скандинавските страни, им е осигурила "базов пожизнен доход" на всеки член на семейството. При тях "социалната държава" отдавна е факт - безплатно здравеопазване, ток, вода, освободено данъчно облагане, ДДС дългове и фирма за всеки неграмотен...

  • 6
    saroman avatar :-|
    saroman

    Нищо НЕ може да задържи, който и да било служител в България при такива долни работодатели.

    Много ясно, че ще има недостиг на кадри, след като все още компаниите в България се опитват да прецакат своите служители?!?
    Не мога да повярвам, че все още чувам от работодатели въпроса "Имаш ли нещо против ако НЕ те осигурявам на реалната сума от възнаграждението?"
    Такива работодатели не виждат по-далеч от носа си. Това животно не си ли задава въпроса "Как ще просъществува моята компания, след като мамя своите най-ценни активи?"
    Няма ли отговор на въпроса "Какво кара моите служители да напускат?" Един съвет към всички, които търсят нова работа...
    По-добре намерете коректен работодател в Западна Европа и емигрирайте.
    Не си губете времето с измамници в България.

  • 7
    saroman avatar :-|
    saroman

    Наскоро прочетох, че през идните години, работната сила в България ще бъде около 30% от малцинствата.
    До 2020 ще излязат от пазара на труда около 700 хил. българи.
    Този брой излизащи, трябва да бъде запълнен с хора от малцинствата.
    Дали ромите ще могат да предоставят висококвалифициран труд, че да плащат високи данъци?!?

    Да им е честито на българина капиталист!!!
    Прогониха силния и работлив българин зад граница заради своята алчност.
    Ще останат около 2.5 милиона работещи (30% малцинства), които ще трябва да изхранят пенсионери, роми, крадливи депутати и алчни капиталист.

    Късмет на тези, които решат да останат и работят в България! :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK