Изграждането на инфраструктура за електромобили – мисията (не)възможна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изграждането на инфраструктура за електромобили – мисията (не)възможна

Мрежата от зарядни станции е един от най-значимите фактори за насърчаване по-широкомащабното навлизане на електрически превозни средства.

Изграждането на инфраструктура за електромобили – мисията (не)възможна

Липсата на подходяща мрежа от зарядни колонки би обезсърчила мнозинството от ентусиасти, желаещи да се сдобият с електромобил

Мрежата от зарядни станции е един от най-значимите фактори за насърчаване по-широкомащабното навлизане на електрически превозни средства.

© Надежда Чипева


Фрагментираната и донякъде объркваща нормативна база е сериозна пречка за изграждане на зарядната инфраструктура за електромобили.

Изграждането на зарядна инфраструктура за електромобили е един от най-значимите фактори за насърчаване по-широкомащабното навлизане на електрически превозни средства наред с данъчните облекчения и финансови премии при закупуване на такива превозни средства. Но докато финансовите стимули биха насърчили единици, липсата на подходяща мрежа от зарядни колонки на градско и национално ниво със сигурност би обезсърчила мнозинството от ентусиасти, желаещи да се сдобият с електромобил.

Съгласно публикувана на страницата на Европейската комисия (ЕК) статистическа информация от 2015 г. Холандия е на първо място по брой изградени зарядни станции, следвана от Дания и Австрия. България се подрежда на едно от последните места в тази класация.

Тенденции за правна регулация на ниво Европейски съюз

През юли 2016 г. ЕК изготви стратегия за мобилност с ниски емисии, посочваща като една от основните мерки за разгръщането на мрежа от публично достъпни електрически зарядни точки. В изпълнение на стратегията от края на ноември вече са факт две предложения за директиви. Едното цели промяна на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите. По отношение конкретно на зарядната инфраструктура за електромобили това предложение предвижда следните нововъведения: държавите членки ще са длъжни да гарантират, че във всички нови нежилищни сгради, както и за такива сгради, намиращи се в етап на основен ремонт, които разполагат с повече от 10 паркоместа, ще има поне една зарядна станция на всеки десет паркоместа. За новопостроените жилищни сгради, както и за такива в етап на основен ремонт, които разполагат с повече от 10 паркоместа, е предвидено, от друга страна, задължение за държавите да гарантират, че ще бъде осигурено предварително окабеляване, позволяващо да се изгради зарядна станция за всяко от тези паркоместа. Предвижда се изискванията по отношение на нежилищните сгради да бъдат наложени от 2025 г., като срокът за въвеждане на промените в правото на отделните държави членки се очаква да бъде 12 месеца след приемането на директивата.

Другото предложение за директива от края на ноември e за изменение на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. То дава за пръв път дефиниция на понятието "зарядна точка", както и предвижда енергоразпределителните дружества да включват изрично в плановете си за развитие на поддържаните от тях мрежи присъединяване на зарядни точки за електромобили. Страните от ЕС ще трябва да предприемат съответните законодателни промени, за да улеснят присъединяването на частни и обществени електрически точки в енергопреносните мрежи, при това спазвайки принципа на равнопоставеност.

Правна регулация в България

Приетият през 2012 г. национален план за насърчаване на екологичните превозни средства, включително за електрическата мобилност, слага началото на националните законодателни промени, целящи да уредят статута на зарядните станции за електромобили. Вследствие на този план в чл. 56. (1) от Закона за устройство на територията (ЗУТ) бе включено понятието "зарядни колонки за електрически превозно средства" сред изброените видове преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности. ЗУТ също така предвижда възможността преместваемите обекти да се свързват с временни връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, за да се обезпечи нормалното им функциониране.

Изрично посочено в закона още е, че редът за поставянето на такъв вид обекти се определя от общинския съвет за територията на всяка община, което води до различни и дори противоречиви административни режими в отделните населени места. Това пък на свой ред е пречка или поне сериозно затруднение за развитие на по-широкомащабни проекти за изграждане на зарядна инфраструктура за електромобили на национално ниво.

Прилики и разлики в подхода на отделните общини: София, Пловдив, Варна

Регламентирани са две различни процедури в зависимост от това дали колонката ще се разположи на частен или на общински, съответно държавен терен.

Общински/държавни имоти

В най-общ план поставянето на зарядна колонка на общински/държавен терен изисква схема за поставяне и разрешение за поставяне.

Схемата за поставяне трябва да бъде приета от Общински експертен съвет по устройство на територията и след това одобрена от главния архитект. За София - в случай че се поставя в централната градска част, схемата допълнително се одобрява и от общинския съвет. В Пловдив и Варна в процеса на одобряване също участват главен архитект и общински съвет или експертен съвет по устройство на територията, в зависимост от това в кой район ще се постави колонката. Когато става въпрос за държавен имот, схемата за поставяне се съгласува предварително със съответната централна администрация, на която е предоставен имотът, а в останалите случаи - с областния управител.

Самата схема за поставяне се изработва служебно – от експерти в съответната община или въз основа на изрично възлагане - и от външни експерти. В Пловдив издадената схема за поставяне служи за проучване, проектиране и провеждане на съгласувателни действия, в частност със съответния доставчик на електрическа енергия във връзка с възможностите за присъединяване към мрежата), докато в София е предвидено съгласувателните действия със съответните дружества да бъдат проведени преди одобряване на схемата. За Варна този въпрос не е уреден изрично.

Процесът на проектиране се води от лицето, получило правото да постави зарядната колонка. След одобряване на проекта се издава разрешение за поставяне. Органът, издаващ разрешението, е различен в различните общини: за Пловдив е кметът на община Пловдив (за централните райони) или кметовете на райони; за София – главният архитект на Столичната община за центъра, а за останалите райони – главният архитект на съответния район; за Варна – кметът на съответния район или в редки случаи кметът на Варна.

Срокът на разрешението за поставяне също варира в отделните общини. В София и Пловдив поставянето на зарядни колонки на общински/държавни терени е до 5 години, във Варна – до 3 години.

Освен разрешението за поставяне в София е необходимо и изрично писмено съгласие на кмета на съответния район.

Частен имот

Режимът за поставяне на частен терен е по-облекчен. Необходима е скица с указан начин на поставяне. Разликата между скицата с указан начин на поставяне и схемата за поставяне е в процеса на издаване. Скицата с указан начин на поставяне се издава директно въз основа на заявление на заинтересованото лице от главния архитект (за централни райони) или главния архитект на район без участие на други общински органи. В София за издаване на скицата все пак е необходимо провеждане на предварителни съгласувателни процедури със съответния доставчик на електрическа енергия във връзка с възможностите за присъединяване към мрежата.

След получаване на скицата следва процес на проектиране и накрая издаване на разрешение за поставяне. Отново има съществени разлики по отношение на максималния срок на разрешението за поставяне в различни общини – до 10 години за София и до 5 години за Варна.

В Пловдив няма изрично уредена процедура за поставяне на преместваем обект в частен имот.

Въвеждане в експлоатация

Последна стъпка от процедурата за поставяне на зарядна колонка, предвиден само в наредбата на Столичната община, е въвеждането в експлоатация. Собственикът на колонка по индивидуален проект е длъжен в 7-дневен срок от поставянето да поиска издаване на удостоверение за въвеждането в експлоатация от органа, издал разрешението за поставянето. На този етап трябва да бъде представен и договор за присъединяване на колонката към мрежата на съответния доставчик на електрическа енергия. Самото присъединяване е предмет на отделна процедура, регламентирана в Наредба №6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. От нея става ясно, че едва след получаване на разрешение за поставяне може да се подаде искане за проучване на условията за присъединяване, което създава известно противоречие с предвижданията на наредбите на София и Пловдив относно предварителното съгласуване за преместваеми обекти.

Фрагментираната и донякъде объркваща нормативна база е сериозна пречка за изграждане на зарядната инфраструктура за електромобили. Въпреки това само на територията на София функционират около 20 зарядни станции. Повечето от тях са поставени на частни имоти. Забелязва се тенденция големи ритейл компании да започнат изграждане на такива станции с цел повишаване конкурентоспособността си. На този фон и Столичната община декларира миналия месец готовност за започване на мащабен проект по подготвяне на схеми за поставяне на 80 зарядни станции за електромобили, при това за срок до две години. Такъв проект би насърчил увеличаването на броя на електромобилите поне на територията на София, а и би послужил за пример на други градове, желаещи да подпомогнат развитието на екологичните технологии.

Фрагментираната и донякъде объркваща нормативна база е сериозна пречка за изграждане на зарядната инфраструктура за електромобили.

Изграждането на зарядна инфраструктура за електромобили е един от най-значимите фактори за насърчаване по-широкомащабното навлизане на електрически превозни средства наред с данъчните облекчения и финансови премии при закупуване на такива превозни средства. Но докато финансовите стимули биха насърчили единици, липсата на подходяща мрежа от зарядни колонки на градско и национално ниво със сигурност би обезсърчила мнозинството от ентусиасти, желаещи да се сдобият с електромобил.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK