Автоматизиране на обществените поръчки – възлагане и изпълнение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Автоматизиране на обществените поръчки – възлагане и изпълнение

Автоматизиране на обществените поръчки – възлагане и изпълнение

Възложилите трябва да контролират сами изпълнението на договорите си

7793 прочитания

© Юлия Лазарова


Въпреки детайлната регулация все още се правят много грешки от възложителите при организиране на поръчки.

Когато се говори за обществени поръчки, основната тема е провеждането на процедурата, а не изпълнението на договора. Кое ни занимава в обществените поръчки най-често - честни ли си критериите, достатъчни ли са сроковете за подаване на оферти, безпристрастно ли е оценяването. Договорът се подписва и европейските директиви, както и ЗОП (Законът за обществените поръчки) приключват там. Появяват се отново за малко, ако страните обмислят дали да изменят договора. Предишният ЗОП дори казваше, че контролът на обществените поръчки не се отнася до качеството на изпълнението по договора.

Централна регулация

В България отдавна се забелязва тенденция за подробно регулиране на възлагането на обществени поръчки на централно ниво. Още в предишния закон се определяше конкретно всеки малък детайл в процедурата – напр. възложителят издава решението за възлагане на поръчката в 5 работни дни след протокола на комисията. В три дни изпраща решението. И това правило важи както за "огромни" поръчки с много участници, с анализ на много документи, така и за малките несложни поръчки. Какво следва, ако го изпрати на четвъртия ден? Нужно ли е това да е основен въпрос?

Новият ЗОП (следвайки директивите) е по-скоро концептуален. Урежда основните принципи. Но правилникът отново урежда от центъра малките детайли на процедурите за всеки възложител – напр. колко дни предварително да се уведомят участниците за отваряне на ценовите оферти, какъв точно да е надписът на плика с цената и т.н.

Дали центърът не вярва на възложителите? Трябва ли да им се държи ръката от началото до края? Подробните регулации се опитват да гарантират законосъобразност на всички процедури – от най-малките до най-големите. Както и на всички възложители – от най-подготвените до най-неподготвените. Законът ще свърши оперативната работа на възложителя, който само трябва да го прилага буква по буква. Има ли обаче толкова много букви, колкото житейски хипотези?

Все още се правят редица грешки

Въпреки детайлната регулация, все още се правят множество грешки от възложителите при организиране на поръчки. През 2017 г. служебното правителство публикува доклад за състоянието на министерствата и провеждането на обществени поръчки, който показва лошо планиране, грешки при подготовка на документацията и провеждането на процедурите. Как предлага да се преодолеят – повишаване на административния капацитет (повече служители, обучения), изграждане на централизирана платформа за провеждане на електронни поръчки, оптимизиране на правилата (още законодателни промени).

Изграждането на уеб платформа за изцяло електронни поръчки е задължение на държавата съгласно директивите на ЕС. Чрез това Европейската комисия реши през 2014 г. да преодолее определени основни проблеми – да улесни участие на малки и средни предприятия, да намали разходите за провеждане на обществени поръчки, да опрости правилата. Оттам следва повече конкуренция; улеснена подготовка и на възложителя, и на участниците би трябвало да значи по-добро качество. А всичко заедно плюс намалените разходи трябва да доведат и до по-добри цени.

Всичко това е добре, но остава онзи началният въпрос – какво става, когато приключи процедурата и се подпише договорът. Става това, че административното право отстъпва място на гражданското. Директивите и ЗОП са свършили своята работа (както могат). Опитали са да защитят възложителя от самия себе си – да не допусне грешка, да не се подведе от влиянието на бизнеса, да не допусне изкривена конкуренция.

Не се анализират достатъчно често проблемите при изпълнението на договорите. Но практиката показва, че те са значителни. Липсата на пълна свобода за изменение на подписан договор означава много добра начална подготовка в самия договор на всички важни възможни вариации, които могат да бъдат необходими за възложилите при изпълнението. В противен случай възложителите или не получават това, от което имат нужда (например допълнителни (непредвидени) укрепителни работи, ако се открият опасности в хода на строителството). Или го получават, а после биват съдени да заплащат цена, за която не са се договаряли никога. В такива ситуации е лесно изпълнителят да заяви всякакви "допълнителни" разходи. От друга страна, изпълнителите рискуват да не могат да довършат проектите си или да ги довършат, без да получат допълнително възнаграждение, защото цената в договора е фиксирана. Делата пред гражданските съдилища са много.

Възложителите трябва да създават всеки път работещи договори

Затова възложителят трябва да се е защитил и сам от себе си – да е постигнал договореност, която да гарантира добро изпълнение и да ограничи риска от неочаквани тежести и разходи. Очевидно "централата" все по-малко им вярва и в този аспект. Правилникът за прилагане на ЗОП въведе минимално съдържание на договорите, Агенцията за обществени поръчки създаде няколко стандартизирани образци. Но все пак не може да има един общоприложим договор за всичко и всички. Възложителите трябва да създават всеки път работещи договори. Качествени изисквания към участниците в търга, които после се трансформират в изисквания към изпълнителя. И най-вече възложилите трябва да контролират сами изпълнението на договорите си и спазването на изискванията. А контролът е толкова по-лесен, колкото по-добър е договорът.

Малките камъчета

Освен големите, фундаменталните проблеми малките камъчета също могат да спъват и обръщат коли. Подобно на изтъкнатото в доклада на служебното правителство и малките грешки трябва да се изчистят. В зависимост от предмета на различните договори, неуредени конкретни срокове, липса на гаранции за качествено изпълнение на всеки детайл, отговорности за всеки важен етап от проекта, пропуски да се регулира някоя странична услуга, да се предвиди хипотеза за замяна на оборудване, доставка на допълнителни стоки – скъпи или не, могат да забавят или компрометират качеството на изпълнението и всеки проект. Забавянията често водят до изпускане на срокове за европейско или бюджетно финансиране.

Правителството, за да контролира провеждането на процедурите, се опитва да автоматизира процеса – първо чрез стриктни правила, а сега и чрез компютризирането му. Така и възложителите биха могли да контролират процеса сред служителите си, ако автоматизират вътрешно това, което зависи от тях. От правна гледна точка това означава изчистване и стандартизиране на правните документи – документацията за участие и договорите, плюс автоматизиране на използването им. Всеки възложител има ограничен кръг от дейности, които са повторяеми. За тях може да се постигне стандартизиране на приложимите правни документи (договори). А за бързина, улеснение и минимизиране на грешките, този процес може да се автоматизира. В света този процес се прилага във все повече бизнес сфери. А и най-големите възложители се стремят да постигнат такова улеснение в използването на тези документи, гарантиращо, че всеки нов служител, без да е преминал дълго и тежко обучение, може да се справи с целия процес от създаване, възлагане, подписване до изпълнение на поръчките. А и кое обучение може да ни научи на всички трикове на ЗОП?

Автоматизирането на вътрешната подготовка на възложителите ще е необходимо допълнение към централизираната автоматизирана платформа за електронни обществени поръчки, за да се гарантира доброто изпълнение на договорите – там, където всичко е според свободната воля на страните, "доколкото не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави".

Въпреки детайлната регулация все още се правят много грешки от възложителите при организиране на поръчки.

Когато се говори за обществени поръчки, основната тема е провеждането на процедурата, а не изпълнението на договора. Кое ни занимава в обществените поръчки най-често - честни ли си критериите, достатъчни ли са сроковете за подаване на оферти, безпристрастно ли е оценяването. Договорът се подписва и европейските директиви, както и ЗОП (Законът за обществените поръчки) приключват там. Появяват се отново за малко, ако страните обмислят дали да изменят договора. Предишният ЗОП дори казваше, че контролът на обществените поръчки не се отнася до качеството на изпълнението по договора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK