Нови ключови моменти при запор на сметки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нови ключови моменти при запор на сметки

Нови ключови моменти при запор на сметки

Върховният касационен съд дава задължителни указания със свое решение

© Юлия Лазарова


Запорът върху разплащателните банкови сметки на длъжника е до размера на сумите, посочен в запорното съобщение.

Отивате до най-близкия клон на обслужващата ви банка и разбирате, че е наложен запор на банковата ви сметка. Най-общо казано, запорът върху банкови сметки на длъжник представлява запор върху вземания на длъжника по сметка в банка. Запорът върху банкова сметка на длъжника е разпореждане на съдебния изпълнител, с което сумите, налични в банковата сметка на длъжника, служат за принудително удовлетворяване на кредитори. На длъжника се забранява да се разпорежда с тях, а на трето задължено лице - банката, да пази запорираните суми и да внесе дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител.

Намесата на ВКС поради липса на практика

Липсата на практика при ключови моменти при запор на сметки е наложила ВКС да даде отговор на няколко важни и поставяни в практиката въпроса, свързани с действието на запора като способ на принудителното изпълнение. На 16 юни 2017 г. беше публикувано Решение No 4 по т. дело № 3129/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, в което са разгледани въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По-специално серията от въпроси, на които ВКС отговори, са:

1. Какво е времевото действие на запора, от кой момент и докога?

2. Върху кои суми разпростира действието си запорът – върху наличните към деня на налагането му или и върху последващи постъпления? 3. Има ли действие запорът върху банкови сметки, по които няма наличност или тя е недостатъчна?

4. Движението по сметката, водещо до положително салдо, може ли да се приеме като задължение на банката в качеството й на трето задължено лице?

За да отговори на поставените въпроси, ВКС излага следните мотиви: Запорът върху вземания на длъжника по банкова сметка на длъжника се извършва от съдебния изпълнител чрез връчване на запорно съобщение на банката. С изпращането на запорно съобщение от съдебния изпълнител до съответната банка се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки и на практика се забранява на банката да извършва плащане от водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице (банката) да пази запорираните суми.

Запорът по сметка в банка се счита наложен от деня, в който е връчено запорното съобщение на банката. Законодателят е предвидил възможност, а в практиката все по-често се налага изпращането на запорно съобщение в електронна форма, изпратено по електронен път чрез Единна среда за обмен на електронни запори. От този момент банката има задължение да пази сумите, посочени в запорното съобщение, до датата на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство.

Какво се случва, когато по запорираната банкова сметка няма достатъчна наличност?

ВКС категорично посочва, че запорът има действие върху разплащателна банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение. Тези суми обаче могат да бъдат както наличните към връчването на запорното съобщение суми по банковата сметка на длъжника, така и върху всички последващи постъпления по нея. Действието на запора не може да се разпростира върху суми, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер.

Какво се случва, когато по запорираната банкова сметка няма достатъчна наличност? Според ВКС, когато салдото по сметката е дебитно, запорът има действие по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до банката. Поради това за банката в качеството й на трето задължено лице съществува задължение да не извършва плащане от водената при нея банкова сметка по нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр с последващите постъпления.

Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката на длъжника не са елементи от фактическия състав по налагането на запора, т.е. действието на запора не се обуславя наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване на запорното съобщение. Те имат значение по отношение на последиците на наложения запор и дали и кога взискателят ще бъде удовлетворен.

Не така стоят нещата обаче, когато върху вземанията по банковата сметка на длъжника, върху която е наложен запорът, има учреден особен залог.

Принципното положение е, че при наложен запор върху вземанията по разплащателната банкова сметка на длъжника по реда на ГПК банката няма право да извършва каквито и да било плащания от водената при нея банкова сметка по нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр, в това число и да погасява задължения на титуляря по отпуснат от същата банка кредит чрез наличните по банковата сметка суми и последвалите постъпления, тъй като с налагането на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда със своето вземане, а от получаване на запорното съобщение банката придобива качеството на пазач на сумите. Извършените разпореждания със запорираното вземане по банковата му сметка, респективно извършените след налагане на запора въз основа на даденото предварително съгласие платежни операции, биха били относително недействителни по отношение на взискателя.

В случай че длъжникът е учредил по реда на Закона за особените залози в полза на същата банка особен залог върху постъпления по конкретната запорирана банкова сметка преди налагането на запора върху вземанията на длъжника по същата разплащателна сметка, учреденият залог може да бъде противопоставен на трети лица, дори и на взискателя, ако е вписан в Централния регистър на особените залози. По този начин банката се явява привилегирован кредитор и може да се удовлетвори предпочтително от сумите, налични по запорирана банкова сметка, преди взискателя.

Запорът върху разплащателните банкови сметки на длъжника е до размера на сумите, посочен в запорното съобщение.

Отивате до най-близкия клон на обслужващата ви банка и разбирате, че е наложен запор на банковата ви сметка. Най-общо казано, запорът върху банкови сметки на длъжник представлява запор върху вземания на длъжника по сметка в банка. Запорът върху банкова сметка на длъжника е разпореждане на съдебния изпълнител, с което сумите, налични в банковата сметка на длъжника, служат за принудително удовлетворяване на кредитори. На длъжника се забранява да се разпорежда с тях, а на трето задължено лице - банката, да пази запорираните суми и да внесе дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    plf avatar :-|
    plf

    Поредната тъпня:

    Имате кредит в банка. Ежемесечно внасяте погасителните вноски. Доста банки обаче (няма да коментирам причината) налагат да внесете в отделна сметка на ваше име месечната вноска, а те по силата на договора да си прихванат дължимото.
    Не сте уведомен (а и да сте - много важно) и някой СИ налага запор върху сметката. За тях тази сметка изглежда като място от където могат да се черпят приходи.
    Попадате в ситуацията - ако и да внесете пари по силата на запора банката не може да ги усвои като погасяване на кредита ви. След 2-3 месеца влизате в хипотезата на просрочен кредит и банката също започва да търси цялата сума...
    Фантастични глупости. Ама реални!

  • 2
    dolcevita avatar :-|
    dolcevita

    Последният абзац не е верен, такава беше масовата практика до приемането на новата алинея 5 на чл.17 от Закона за особените залози.

  • 3
    plf avatar :-|
    plf

    До коментар [#2] от "dolcevita":

    На статията или моя коментар?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK