4. Движението по сметката, водещо до положително салдо, може ли да се приеме като задължение на банката в качеството й на трето задължено лице?

За да отговори на поставените въпроси, ВКС излага следните мотиви: Запорът върху вземания на длъжника по банкова сметка на длъжника се извършва от съдебния изпълнител чрез връчване на запорно съобщение на банката. С изпращането на запорно съобщение от съдебния изпълнител до съответната банка се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки и на практика се забранява на банката да извършва плащане от водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице (банката) да пази запорираните суми.

Запорът по сметка в банка се счита наложен от деня, в който е връчено запорното съобщение на банката. Законодателят е предвидил възможност, а в практиката все по-често се налага изпращането на запорно съобщение в електронна форма, изпратено по електронен път чрез Единна среда за обмен на електронни запори. От този момент банката има задължение да пази сумите, посочени в запорното съобщение, до датата на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство.

Какво се случва, когато по запорираната банкова сметка няма достатъчна наличност?

ВКС категорично посочва, че запорът има действие върху разплащателна банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение. Тези суми обаче могат да бъдат както наличните към връчването на запорното съобщение суми по банковата сметка на длъжника, така и върху всички последващи постъпления по нея. Действието на запора не може да се разпростира върху суми, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер.

Какво се случва, когато по запорираната банкова сметка няма достатъчна наличност? Според ВКС, когато салдото по сметката е дебитно, запорът има действие по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до банката. Поради това за банката в качеството й на трето задължено лице съществува задължение да не извършва плащане от водената при нея банкова сметка по нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр с последващите постъпления.

Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката на длъжника не са елементи от фактическия състав по налагането на запора, т.е. действието на запора не се обуславя наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване на запорното съобщение. Те имат значение по отношение на последиците на наложения запор и дали и кога взискателят ще бъде удовлетворен.

Не така стоят нещата обаче, когато върху вземанията по банковата сметка на длъжника, върху която е наложен запорът, има учреден особен залог.

Принципното положение е, че при наложен запор върху вземанията по разплащателната банкова сметка на длъжника по реда на ГПК банката няма право да извършва каквито и да било плащания от водената при нея банкова сметка по нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр, в това число и да погасява задължения на титуляря по отпуснат от същата банка кредит чрез наличните по банковата сметка суми и последвалите постъпления, тъй като с налагането на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда със своето вземане, а от получаване на запорното съобщение банката придобива качеството на пазач на сумите. Извършените разпореждания със запорираното вземане по банковата му сметка, респективно извършените след налагане на запора въз основа на даденото предварително съгласие платежни операции, биха били относително недействителни по отношение на взискателя.

В случай че длъжникът е учредил по реда на Закона за особените залози в полза на същата банка особен залог върху постъпления по конкретната запорирана банкова сметка преди налагането на запора върху вземанията на длъжника по същата разплащателна сметка, учреденият залог може да бъде противопоставен на трети лица, дори и на взискателя, ако е вписан в Централния регистър на особените залози. По този начин банката се явява привилегирован кредитор и може да се удовлетвори предпочтително от сумите, налични по запорирана банкова сметка, преди взискателя.